Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 2631 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от М.Д.К. *** против „1.ч.“ ЕООД *** осъдителни искове за сумата
50 000лв. на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, и за сумата 2700лв. на основание чл.86 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода 28.02.2014г.-28.02.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.
В исковата молба ищцата излага,
че във вестник „24 часа“, брой 53/7351 от 24.02.2012г. бил публикуван материал
със заглавие „Хващат крадла на документи от съда“, в който се съдържали неверни
и позорящи личността й твърдения с приписване на престъпление, както и обидни и
унизителни за честта и достойнството изрази и думи. В статията била посочена
като „58 годишната М.К. ***, което било достатъчно да бъде ясно разпозната сред
обществеността в града и в страната. В заглавието била определена като
„крадла“, която „задига“ важни документи от дело, които „не са в неин интерес“
от Върховния административен съд. На записите на камерата личало ясно как
„прибирала“ три документа от папката, а „откраднатите“ материали били
веществени доказателства изпратени от Окръжна прокуратура-гр.Габрово. Не отрича
верността на отразеното в статията да е взела три документа от дело висящо във
ВАС, по което е страна, но сочи, че за това деяние е постановено влязло в сила решение
по НАХД № 10928/2012г. по описа на СРС, с което е призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.319, ал.1, пр.2 НК,
тъй като било установено, че не се касае за кражба на документи, а неволно и
несъзнателното им вземане от кориците на делото, заедно с други лични
документи. Във връзка с делото изтърпяла и процедура по полицейска регистрация,
която също счита за унизителна и засягаща честта и достойнството й. Навежда, че
вестник „24 часа“ е един от най-четените национални всекидневници, който се
разпространява в голям тираж в страната и чужбина. Същевременно твърди, че
личността й е известна всред широк кръг от хора предвид обстоятелството, че
осъществява активна дейност в различни области-автор на множество документални
филми на патриотична тематика и член на Българска федерация за алтернативно
кино, майстор на спорта по туризъм, планински водач, кореспондент на вестник
„Ехо“, член на дружеството по психотроника, дълги години работила като
отговорен конструктор в НПК Т.“ гр.Габрово. Твърди, че статията имала особено
широк отзвук в гр.Габрово, където бил известен дългогодишния й спор с общината
и РДНСК по повод поредица от незаконосъобразни действия извършени от длъжностни
лица насочени към ликвидиране на сградата на адреса, на който живее и
заграбване и използване на терена за строителство. Тези взаимоотношения били
предмет на множество съдебни производства, като адм.д.№ 81/2012г. по описа на
ВАС, от което била набедена да е откраднала документи, завършило в нейна полза.
Твърди публикацията да е довела до създаването на погрешно впечатление сред
обществеността на гр.Габрово, че е
виновната страна по спора и това я мотивирало да „открадне“ документите от
делото. Твърди употребените изрази, посочени по-горе“ да й създават отрицателен
морален образ, опозоряват доброто й име и всеки, който я прочете си е съставил
отрицателно мнение за личността й, от което счита да е претърпяла неимуществени
вреди, оценени на сумата 50 000лв. Исковите претенции насочва против 1.ч.“
ЕООД, което дружество е издател на вестник „24 часа“.
Ответникът изразява становище за
неоснователност на исковете по съображения, че оповестените в статията факти са
част от прессъобщение на МВР за случая, като в същата е налице посочване на
източника. В тази връзка се позовава на Решение № 557/28.01.2011г. по гр.д.№
1599/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., според което не е налице основание за ангажиране
отговорността по чл.45 ЗЗД, когато твърденията изхождат от други лица, които са
посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена
дадената от тях информация. Навежда също, че посочените в статията факти са
верни и се основават на официален източник на информация като твърди, че името
на ищцата било оповестено и на пресконференции, на които е казано, че е
извършила кражба, че е откраднала документи и те са били намерени. Оттук счита,
че оценката „крадла“ се основава на обективни факти и е проявление на конституционно
защитените свобода на словото, на информацията и свободния печат по чл.39-41 от Конституцията на Република България. Твърди още, че във всички издания на 168 часа се прави обстойна проверка на
фактите, преди тяхното публикуване, както и за посочване на източника на
сведенията, което в случая било изпълнено, поради което е налице добросъвестно
изпълнение на журналистическите задължения. Навежда на липса на доказателства
относно правоотношението между автора на статията и ответното дружество, съставляващо
предпоставка за ангажиране отговорността по чл.49 ЗЗД. Оспорва иска за
обезщетение за вреди по размер с доводи за неговата прекомерност. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност на претенциите. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не се спори,
че на 24.02.2012г. във вестник „24 часа“, бр.53/7351, била публикувана статия
със заглавие „Хващат крадла на документи в съда“ и следното съдържание:
58-годишната М.К. *** беше арестувана, след като задигна важни документи от
дело, които не са в неин интерес, от Върховния административен съд, съобщи
полицията вчера. Съдебният секретар на състава, който гледал делото за незаконно
строителство, забелязал липсата на няколко листа и веднага съобщил в полицията
още във вторник. След проверката на камерите се оказало, че М., която била
страна по делото, поискала да се запознае с материалите в адвокатската стая. На
записите личало ясно как прибирала три документа от папката. Откраднатите
материали били веществени доказателства, издадени от Окръжна
прокуратура-Габрово. На следващия ден след заседание по делото полицаи я
арестували. М. направила пълни самопризнания. При претърсването на апартамент
на роднина в кв.Лозенец били открити липсващите документи. На М.К. била
наложена мярка „подписка“, допълниха още от полицията. Жената имала заведени
около 17 дела, споделят от съда.“ Статията не е обозначена с автор.
Не е спорно, че ответникът „1.ч.“
ЕООД *** издава и разпространява вестник „24 часа“.
Като доказателство по делото е
приет информационен бюлетин на МВР от 23.02.2012г. /стр.46/, в който посочения
случай е отразен по следния начин: Жена от Габрово била задържана за 24 часа в
03 РУП за кражба на документи от Върховния административен съд. Във вторник
следобед съдебният секретар на състава, който гледал административното дело за
незаконно строителство, сигнализирал за липса на няколко документа. Установило
се, че същия ден в сградата на ВАС М.К./58/, която била страна по делото и се
запознала с материалите в адвокатска стая, откраднала три документа от папката.
Това са веществени доказателства, издадени от Окръжна прокуратура в Габрово и
били в неин ущърб. Бдителният съдебен секретар прегледал папката с документите
и забелязал липсата на три от тях. След това уведомил полицията. Вчера жената
била заловена, непосредствено след приключване на делото, което се провело,
въпреки кражбата /отсрещната страна възстановила липсващите документи/.
58-годишната жена направила пълни самопризнания. При последвалото претърсване
на апартамент на роднините й в кв.Лозенец, където била отседнала, били иззети
откраднатите документи. На М.К. е повдигнато обвинение по чл.319 НК и е наложена
мярка „подписка“.
Представено е Решение от
01.11.2012г. постановено по НАХД № 10928/2012г. по описа на СРС, 7 състав, с
което ищцата била призната за невиновна в това, че за времето от 11.10ч. до
12.15ч. на 21.02.2012г. в гр.София, в сградата на Върховния административен
съд, с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго
облага, скрила три броя документи-веществени доказателства по адм.д.№ 81/2012г.
по описа на ВАС и оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.319,
ал.1, пр.2 НК.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Б.Ц.и Ж.Д.. Първата към деня на
публикуване на статията била ръководител Направление „Новини от България“ във
в.“24 часа“. В показанията си сочи, че статията е дописка на вестника, която се
основава и позовава изцяло на съобщение от полицията /информационния бюлетин/.
Тъй като информацията била дадена от официален орган, съдържала интересен казус
и имало интерес към случая на репортер от вестника било разпоредено да получи
повече данни. Същите били потвърдени в допълнителни обаждания в полицията,
прокуратурата и Върховния административен съд, както и установена самоличността
на жената, която в подаденото от МВР съобщение била посочена само с инициали. В
тази връзка сочи, че фактите от съдържанието на статията били получени от три
източника. Свидетелката не си спомня кой е нейния автор, но сочи, че в случая
не се касае за авторска публикация, а възпроизвеждане на официална информация,
поради което и не е посочено кой точно е написал същата.
В показанията си св.Д. сочи, че
прочел статията, която привлякла вниманието му поради това, че излага данни за
специфичен случай-кражба на документи от съд от жена и то на възраст, която
имала 17 дела. Първото му впечатление било, че се касае за „солиден“ престъпник
и след прочита формирал негативно отношение към личността на посочената за
извършител. Впоследствие случайно се запознал с ищцата и след разговор станало
ясно, че тя е лицето, за което статията се отнася. Свидетелства, че била много
притеснена и че публикацията се отразила негативно на психиката й. Присъствал
на разговор между ищцата и друго лице, в който споделила, че когато била в
София за делото във ВАС отсядала при свой роднина в апартамент, който бил
претърсен. Във връзка с това и ареста й отношенията им се влошили, отрекъл се
от нея и обявил, че е позор за семейството и заявил, че не желае да има повече
контакти с нея.
Разпоредбата
на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди
другиму. Нарушението й поражда отговорност на причинителя да заплати
обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка
неблагоприятна последица за признати и защитени от закона права и интереси на
увредения, които могат да бъдат имуществени и/или неимуществени. Пораждането на
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД е предпоставено от противоправно
деяние-действие и/или бездействие на извършителя, настъпила вреда и
причинно-следствена връзка между деянието и вредата, подлежащи при условията на
главно и пълно доказване от увредения, претендиращ обезвреда. На основание
чл.45, ал.2 ЗЗД вината на извършителя се предполага, поради което в негова
тежест е оборването на тази презумпция.
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е за чужди виновни
противоправни действия, тя е обективна и безвиновна и има
гаранционно-обезпечителен характер.
Издателят на печатно издание
отговоря по чл.49 ЗЗД за неимуществени вреди, причинени от авторите на
публикуваните в него статии и съдържащи обидни и клеветнически квалификации по
отношение посочените в тях лица. В съдебната практика на ВКС се приема, че отговорността
произтича от качеството му на възложител, защото се касае до извършване на
действия в негов интерес, които спадат към областта, в която упражнява
собствена дейност и резултатът, който ще рефлектира в неговото имущество,
независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в трудови
или граждански правоотношения. Въпросът кой е авторът на статията е без значение за отговорността на
издателя. Тя възниква дори и когато той не може да бъде идентифициран.
В случая липсват данни относно
авторството на процесната статия, но съобразно горното и при липсата на спор
ответникът да е издател на вестник „24 часа“ съдът приема да е надлежно пасивно
легитимиран по предявения иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Свободата на словото в различните
й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество,
прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е
абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл.39, ал.2 и чл.57, ал.2 от Конституцията. Според
първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или
друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на
другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения
ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие
над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права,
както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на
други. Тези ограничения кореспондират на конституционно признатите права на
гражданите-неприкосновеност на личния и семеен живот, чест, достойнство и добро име /чл.32, ал.1 КРБ/. Прогласената
в чл.40, ал.1 КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация, е
свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по
въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични
граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст /Решение
№ 404/ 13.07.2010г. по гр. д. № 907/2009г. на ВКС, ІІІ г.о./, или макар да са
изнесени верни данни, това е станало по начин, който също нарушава тези права.
По делото не е спорно отразените
в съдържанието на статията факти да отговарят на обективната действителност, а
именно, че ищцата взела документи от съдебно дело във ВАС, по което е страна,
представляващи доказателства по него, не по установените за това ред и начин, нейното
задържане от органите на МВР, фактът да си е признала и намирането на
документите при претърсване на жилище в гр.София. Установено е, че същите факти
се съдържат в разпространен от МВР бюлетин от 23.02.2012г. и при съпоставката
му със съдържанието на публикацията се констатира известна идентичност, т.е. статията
възпроизвежда изнесената от МВР информация по случая и в нея е посочен
източникът на сведенията. От показанията на св.Ц. се установява още, че преди
публикацията била събрана допълнителна информация, както се постъпвало
обичайно, не само от органите на МВР, но и от Върховния административен съд и
прокуратурата, откъдето била потвърдена, включително и установена самоличността
на ищцата /в бюлетина се съдържали само инициали/. На настоящия съдебен състав
е известно Решение № 557/28.01.2011г. по гр.д.№ 159/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., на
което ответникът се позовава, както и други постановени от ВКС съдебни актове,
в които се приема, че когато твърденията изхождат от други лица, които са
посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена
дадената от тях информация, няма основание за ангажиране отговорността по чл.45 ЗЗД на автора. Развити са съображения, че при коректно предадена информация,
изхождаща от друго лице, липсва съзнание за оклеветяване и няма основание за
възникване отговорност за вреди на автора за препредадените чрез публикувания
материал изявления на трето лице, което е посочено. Ако в изявленията на
третото лице се съдържат клеветнически твърдения, отговорността е само на
автора на изявлението. Но същественото в случая е не дали фактите са верни, кой
е неговият източник и дали са правилно възпроизведени, а начина по който са
поднесени на читателите и общото внушение, което създават. Статията е със
заглавие „Хващат крадла на документи от съда“ разположени над нейното
съдържание, с големи и удебелени в черно букви. В нея ищцата е посочена с двете
си имена, възраст и от кой град е, което не буди никакво съмнение относно
нейната самоличност. Самият текст възпроизвежда като цяло данните от
информационния бюлетин, но включва и допълнителна информация, а именно че
извършеното е установено след проверка на записите от камерите в съда, както и
че ищцата има заведени около 17 дела. За последното е посочен източникът на
сведенията-„споделиха от съда“, но без конкретизация от какво естество са тези
дела /граждански, наказателни, административни/ и каква и дали има връзка между
тези дела и взетите документи. Ищцата доказва в настоящото производство, че
тези дела са от граждански и административен характер във връзка със собствен
имот, но св.Д. възприел тази информация в смисъл, че делата са наказателни. Въз
основа тези обстоятелства съдът приема, че публикацията като цяло коректно
пресъздава изнесеното от друго лице /МВР и съда/, с отразяване в статията на
източника на сведенията, както и да е резултат от проведена /макар и непълна/
журналистическа проверка относно верността на фактите и тяхното допълване, но същевременно
в заглавието ищцата е окачествена като „крадла“. Употребата на тази дума не е
оценка или мнение, а твърдение за определен факт и чрез вписването й се влага
смисъл, че е лице извършило престъпление с пояснение в съдържанието на статията
с кои действия то е осъществено. В чл.31, ал.1 КРБ и НПК е прогласена
презумпцията за невинност до установяване на противното с влязла в сила
присъда. Тази презумпция следва да се зачита от всеки, независимо дали е
физическо лице, медия или орган на държавна власт. Надлежното упражняване
свободата на словото чрез разпространяване на информация касаеща извършено
деяние, което от морална и законова гледна точка би се приело за укоримо или
неправомерно, предполага въздържане от квалификации спрямо лицето, за което се
отнася, преди произнасянето на съда с влязъл в сила акт. По делото е
установено, че с влязло в сила решение по НАХД № 10928/2012г. по описа на СРС,
ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, от
което следва, че не е извършила приписаното й в публикацията престъпление. Доводът
на ответника квалифицирането на ищцата по посочения начин също да е последица
от възпроизведена от друго лице информация е неоснователен. Доказателства в
подкрепа на твърдението за проведена пресконференция, на която да е била
определена като крадец не са ангажирани, а от друга страна то противоречи на
показанията на св.Ц., според които след получаване на бюлетина на МВР на
репортер от вестника било разпоредено да събере допълнителна информация по
случая, чрез която установена
самоличността на ищцата и потвърдено посоченото в бюлетина. Допълнително следва
да се посочи, че „крадла“ е посочено в заглавието на статията и в същото или в
нейното съдържание не е указано, че по този начин е квалифицирана от друго лице
или орган за да се приеме, че и в тази част е налице коректно предадена
информация.
Клеветата по чл.147, ал.1 НК се
изразява в разгласяване на невярно позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление. То е противоправно, защото накърнява честта,
достойнството и доброто име, като нематериални и защитени от закона и
Конституцията на Република България субективни права на личността. В случая с
квалифицирането като „крадла“ в заглавието на публикацията на ищцата е
приписано престъпление, което не е извършила, и което безспорно нарушава
правата й по чл.32, ал.1 КРБ.
По изложените съображения съдът
намира, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника за вреди
по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
От представените доказателства се
установява, че ищцата работила дълги години като отговорен конструктор в Т.“
гр.Габрово и като такава активен рационализатор с внедрени серия новаторски
предложения свързани с машини за производство, активен член на
научно-техническите съюзи, планински водач от системата на Българския
туристически съюз от 1975г.; майстор на спорта по туризъм, ангажирана в
ръководството на Републикански осмомартенски поход на жените, което я определя като
личност с активна дейност и позната в обществеността в различни области.
Според показанията на св.Д. била
много притеснена от публикацията, която оказала негативно влияние върху
емоционалното й състояние, както и до влошаване отношенията с роднини.
Въз основа горното и при отчитане
обстоятелството, че в.“24 часа“ е национален ежедневник, който се разпространява
в цялата страна, включително в чужбина на хартиен носител и в електронен вид,
съдът приема за установено, че процесната статия е достигнала до широк кръг от
хора и нейното съдържание безспорно е накърнило честта, достойнството и доброто
име на ищцата. С квалифицирането като лице извършило престъпление е създаден
отрицателен образ на личността й, който не съответства на обективната
действителност и предпоставя претърпени неимуществени вреди. Същевременно
твърдението за техния засилен интензитет поради по-голям отзвук всред
обществеността в гр.Габрово, където живее и развива основно своята дейност, не
е подкрепен с доказателства. Поради това и в съответствие с чл.52 ЗЗД съдът
приема справедлив размер на обезщетението от 7 000лв., до който размер искът по
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД следва да се уважи.
Релевираното
от ответника възражение за погасителна давност е неоснователно. Вземането на
пострадалия за вреди от непозволено увреждане се погасява с общата 5-годишна
давност по чл.110 ЗЗД, която на основание чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от деня на увреждането. В
случая началния момент на течението на давностния срок е започнало от деня на
публикацията-24.02.2012г. Ищцата е подала исковата молба чрез изпращането й по
пощата, като видно от пощенското клеймо това е станало на 24.02.2017г., т.е. в
последния ден от давностния срок /арг.от чл.62, ал.2 ГПК/.
Съгласно
чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Той дължи на пострадалия обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД от деня на увреждането. Нормата е приложима и в хипотезата на чл.49 ЗЗД,
тъй като гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя е обусловена от
тази на прекия причинител.
Фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, изразяващ се в публикуването на процесната
статия в издавания от ответника в.“24 часа“ е осъществен на 24.02.2012г., от
която дата се дължи и обезщетението за забава. При формирания по-горе извод за
основателност на иска по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД съдът приема ответникът да дължи и
обезщетение по чл.86 ЗЗД, претендирано от 28.02.2014г. до подаване на исковата молба.
Възражението за погасяване по давност е неоснователно, тъй като предмет на този
иск са лихви в рамките на давностния срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
С оглед
уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди и в приложение на
чл.162 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по
чл.86 ЗЗД в размер на 912.10лв. обхващащо периода 24.02.2014г. до подаване на
исковата молба, както и да се присъди законната лихва от последния момент до
изплащането.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да се присъдят
разноски от 300.27лв. за платена държавна такса съобразно уважената част от
исковете. Други разноски по делото ищцата не е направила, както и не е
представила списък с такива по чл.80 ГПК към деня последното съдебно заседание,
в което са проведени устните състезания, включително и доказателства за тях,
поради което съдът не присъжда посочените в писмената защита разходи за пътни и
дневни.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски от 254.96лв.
за платено възнаграждение за адвокат, пропорционално на отхвърлената част.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „1.ч.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителите Б.В.З. и В.А.Г., да заплати на М.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, сумата от 7000лв. на основание
чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие публикувана във вестник „24 часа“, брой 53/7351 на
24.02.2012г. статия със заглавие „Хващат крадла на документи от съда“, и сумата
912.10лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 24.02.2014г.-24.02.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба-24.02.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за
разликата до пълния предявен размер 50 000лв. и иска по чл.86 ЗЗД за
разликата до пълния предявен размер 2700лв.
ОСЪЖДА „1.ч.“
ЕООД, *** да заплати на М.Д.К., ЕГН **********,*** разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 300.27лв.
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на „1.ч.“ ЕООД, *** разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 254.96лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: