№ 129
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Св. М. Л.
Сложи за разглеждане докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно
гражданско дело № 20225000500205 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
Жалбоподател Г. Г. СТ., редовно призован, за него се явяват
адвокатите Т.Е..
Жалбоподател П. на РБ, редовно призована, представлява се от
апелативния прокурор С.Л..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв.Е.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. № 7568/21.05.2022 г. от П. на РБ против
Решение № 272/04.03.2022 г. , постановено по г. д. № 2410/2021 г. по описа на
ОС – Пловдив в частта, с която е осъдена Прокуратурата да заплати на Г. Г.
СТ. сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществените
вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение
1
в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП № 1084/2012 г.
по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012г. на РП - Р., производството
за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява
престъпление, ведно със законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното
плащане. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в
съответната част и да отхвърли иска.
С нея не са направени доказателствени искания.
По тази жалба не е постъпил писмен отговор.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 8993/04.04.2022 г. от Г. Г. СТ. против
Решение № 272/04.03.2022 г. , постановено по г. д. № 2410/2021 г. по описа на
ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на
Прокуратурата да заплати сумата над присъдения размер от 5 000.00 лева до
пълния предявен размер от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от
ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по
ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП -
Р., производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да
съставлява престъпление, както и в частта с която е отхвърлена претенцията
за заплащане на 1 800.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от
ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по
ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП -
Р., производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да
съставлява престъпление. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
решение в съответните части и да уважи претенциите в пълен размер.
Претендира разноски. С нея са направени доказателствени искания: да бъде
назначена съдебно-психологична експертиза със задача, формулирана във
въззивната жалба. Не е формулирана ясна аргументация за допустимостта на
това доказателствено средство във въззивното производство. Налице е
хипотезата на чл. 267, ал. 1, изречение второ от ГПК.
По тази жалба не е постъпил писмен отговор.
По доказателствените искания съдът ще се произнесе след изслушване
становищата на страните.
2
Адв. Е.: Поддържам жалбата на доверителя ми, оспорвам въззивната
жалба на Прокуратурата.
Нямам възражения по доклада.
Поддържам и доказателственото искане направено във въззивната
жалба за допускане на съдебнопсихологична експертиза с поставените в нея
въпроси. Това доказателствено искане е направено своевременно с исковата
молба за установяване на претърпените неимуществени вреди, но не е
допуснато от първоинстанционния съд. Считам, че същото е от значение за
изясняване на правния спор, както и за определяне на справедлив размер на
неимуществените вреди, които се претендират от доверителя ми.
Същественото нарушение на процесуалните правила допуснати от
първоинстанционния съд е, че не е допуснал събиране на доказателства, с
които да се установят твърдения на ищеца изложени в исковата молба, за
установяване на които не е имало други способи, доколкото разпитаните
свидетели не разполагат със специални знания.
Според мен формулировката на задача по исковата молба и по
въззивната жалба се припокриват и имат едно и също съдържание.
Прокурорът: Поддържам жалбата на Прокуратурата и оспорвам тази на
ищеца. Считам, че искането е безпредметно и правилно не е допусната тази
експертиза. По отношение на самите болести посочени във въззивната жалба
на ОП Пловдив е посочено, че здравословните проблеми датират много преди
повдигане на обвинението. Моля да го оставите без уважение.
По направеното доказателствено искане съдът намира следното:
В исковата молба задачата за психологическата експертиза е
формулирана както следва: експертът да даде заключение за вида,
интензитета и продължителността на претърпените от ищеца морални вреди.
Действително първоинстанционният съд не е допуснал тази експертиза като
доказателство по делото.
Във въззивната жалба задачата е формулирана както следва: как се е
отразило на ищеца в психоемоционален аспект воденото срещу него
досъдебно производство; в случай, че то е провокираво психоемоционален
стрес, да бъдат определени неговите нива, въз основа на Скалата за измерване
3
на психологическия стрес – PSM 25 (Lemyr-Tessier-Fillion) и/или други
подходящи психологични методи за измерване на нивата на стреса; повлияло
ли е производството на личния, на социалния и на професионалния му живот?
При сравняване на съдържанието на двете задачи е очевидно, че
формулировките на едната и другата
коренно се различават. На практика няма идентитет между въпросите по
задачата формулирана в исковата молба и тези формулирани във въззивната
жалба.
При това положение няма как първоинстанционния съд да е допуснал
процесуално нарушение с недопускане на задачата по въззивната жалба, тъй
като такава не е била формулирана в първоинстанционното производство.
Всъщност пред въззивния съд за първи път се поставя задачата със
съдържанието както беше описано по-горе. И по тази причина е налице
преклузията на чл.266, ал. 3 от ГПК, поради което искането за допускане на
задачата формулирана във въззивната жалба е недопустимо.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на психологична
експертиза по въпросите както са формулирани във въззивната жалба.
Адв. Е.: Нямам други доказателствени искания.
Прокурорът: Нямам други доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Е.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната ни
жалба, като отмените решението и постановите ново решение, с което да
уважите претенцииите на доверителя ми в пълен размер. Моля да бъдат
присъдени разноските по списък, който ви представям. Моля за срок за
писмени бележки
4
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата на
ищеца без уважение.
Поддържам въззивната жалба на ОП Пловдив, като моля да отмените
решението на ОС Пловдив. Очевидна е недоказаност на причинно-
следствената връзка между причинените неимуществени вреди от
повдигнатото му обвинение.
Заявявам и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът определя седмичен срок за писмени бележки.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 06.07.2022 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 14,22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5