Решение по дело №10/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение 67/31.07.2009 година, постановено по гр.дело № 211/2009 година, Кърджалийският районен съд е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като незаконосъобразна заповед № РД-09-50/18.02.2009 година на ИЧ на УС на „О..” , гр.Кърджали, с която на основание чл. 187, т.8 и т.9, във вр. с чл. 188, т.3, във вр. с чл. 190, ал.1, т.4 КТ, на Г. И. П. от гр. Кърджали е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 19.02.2009 година, и уволнението е признато за незаконно; възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на автобус” в цех „Транспортен” при „О..” , гр. Кърджали на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и му е присъдил обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 003.36 лева за времето, през което е останал без работа в периода от 19.02.2009 година до 15.07.2009 година, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2009 г. до окончателното плащане, както и направените по делото раþноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, като е отхвърлил иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер и период, като неоснователен и недоказан. С решението ответникът е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавни такси общо в размер на 200.14 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 40.00 лева.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от „О..”, гр.Кърджали, с което решението се обжалва като неправилно. Дисциплинарното наказание било наложено за това, че на 18.02.2009 г. Г. И. П. се опитал да изнесе от дружеството дизелово гориво без надлежно разрешение и с намерение да извлече за себе си неправомерно облага - деяние, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното наказание било наложено след спазване изискванията на чл. 193 от Кодекса на труда. Обясненията на служителя били надлежно дадени и приети. В тази връзка, обясненията били дадени на 19.02.2009 г., а заповедта за уволнение била съставена на 18. 02. 2009 г., но била връчена на 19.02.2009 г., т.е. след приемане обясненията на служителя. В същото време по делото се установили по безспорен начин фактите, мотивирали процесната заповед за уволнение. С опита си да изнесе дизеловото гориво, служителят нарушил задължението си по трудовото правоотношение, а именно - това, което било установено в чл. 126, т. 8 от Кодекса на труда - да пази грижливо повереното му имущество или това, с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание жалбодателят, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил от ответника Г. И. П.. В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и не взема становище по същата.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното съдебно производството е образувано по предявени от Г. И. П. от гр. Кърджали срещу „О..” , гр. Кърджали, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповед№ РД-09-50/18.02.2009 година на ИЧ на УС на „О..” , гр. Кърджали, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение; за възстановяване на предишната му работа „шофьор на автобус” в цех „Транспортен” при дружеството и присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението от 19.02.2009 година до 19.08.2009 година в размер на 3 800 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото разноски.

Установява се по делото, че въззиваемият Г. И. П. се намирал в трудово правоотношение с жалбодателя „О..” , гр. Кърджали, като заемал длъжността „шофьор на автобус” в цех „Транспортен” при дружеството.

Със заповед № РД - 09 – 50/ 18.02.200 година, издадена от Изп. член на УС на „О..” , гр. Кърджали, на Г. И. П., на основание чл. 188, т.3, във вр. с чл. 190, ал.1 т.4, било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Описано в заповедта е следното нарушение: на 18.02.2009 година бил разкрит в непосредствена близост до „О..” в опит за кражба на дизелово гориво. Била налице хипотезата на чл. 87, т.8 т.9 от КТ. Допуснатото дисциплинарно нарушение било изключително тежко, тъй като работникът умишлено се опитал да извлече имотна облага, с което увредил имуществото на работодателя и злоупотребил с оказаното му доверие. Отбелязано в заповедта е връчването й на 19.02.2009 година, оформено при отказ на адресата да я получи, като отказът е удостоверен от двама свидетели.

Със заповед № РД - 09 - 49/ 18.02.200 година на Изп. директор, е наредено ответникът П. да даде обяснения. Срещу отбелязването „запознат съм със заповедта” липсва подпис на лицето.

На 19.02.2009 година, П. дал писмени обяснения, приложени към трудовото му досие, прието като доказателство. В същите отрича на 18.02.2009 година да е направил опит да открадне дизелово гориво.

С докладна записка от 18.02.2009 година на Г.Д.П. - началник цех „Транспортен”, изп. директор е уведомен, че на същата дата в района на разклонението за рудник „Пропаст” забелязал спрели един до друг служебен автобус на „О..” с рег. № СА ** ** ВТ и лек автомобил „Мерцедес” с рег. № К ** ** АР. От автобуса се прехвърляли туби в лекия автомобил. В багажника на л.а. имало две 10 литрови туби от минерална вода и една 10 л бял найлонова туба, пълни с дизелово гориво. Водачът на л.а. М.М.И.- шофьор на „МАН” в О.. обяснил, че дизеловото гориво е негово и с автобуса го е изнесъл от завода. П. заявил, че не знае как тубите са се озовали в автобуса му. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, П. е дал показания, аналогични с описаното съдържание на докладната записка.

Приложен по делото е протокол от 18.02.2009 година, подписан от три лица, в който е отбелязано, че след разкриване на П. и М.М.И., същите дали устни обяснения, но категорично отказали да дадат писмени такива. В протокола липсва изрично саморъчно отбелязване от страна на П., че отказва да даде писмени обяснения.

Свидетелят М.М.И. сочи в показанията си пред районния съд, че дизеловото гориво закупил от шофьор на ТИР в самия завод. Отрича Г. П. да е знаел нещо за нафтата, както и че с неговия автобус е изнесена от завода.

При тези доказателства се налагат следните правни изводи: трудовото правоотношение между страните е прекратено поради наложено на въззиваемия П. дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено според работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ задължава работодателя по императивен начин, преди налагане на дисциплинарно наказание, независимо от вида му, да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Изслушването, респективно приемането на обясненията преди налагане на наказанието, представлява задължителен елемент от дисциплинарното производство, както е и условие за осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на уволнителната заповед по същество. В тази връзка, установява се по делото, че процесната заповед е издадена на 18.02.2009 година, а писмените обяснения са дадени от служителя на 19.02.2009 година. Т.е. издаването на заповедта предхожда по време писмените обяснения на служителя, което обстоятелство впрочем не се отрича от въззивника. Без значение в тази връзка е соченото от последния обстоятелство, че въпреки, че заповедта била издадена на 18.02.2009 година, то връчването й било на 19.02.2009 година, след депозиране на писмени обяснения от служителя. В случая, несъмнено заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е била съставена предварително и без да са поискани от субекта на дисциплинарна отговорност обяснения за нарушението, което му се вменява. Смисълът в изслушване на служителя от работодателя или даване на писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, е да се вземат предвид в дисциплинарното производство всички обстоятелства от значение за определяне отговорността на виновния служител, но и представлява единствено негово средство за защита на този етап. В тази връзка, отбелязването в заповедта, че П. дал устни обяснения пред работодателя, но отказал да даде писмени такива, не съответства на доказателствата по делото. В показанията си св.П. сочи, че на въпроса му към св.И. и П. какво прехвърлят, П. не отговорил нищо. От друга страна, от съдържанието на представения по делото протокол от 18.02.2009 година, не може да се направи извод, че П. е бил изслушан, но е отказал да даде писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, тъй като лисват данни, подписалите протокола лица да са надлежно овластени от работодателя да вземат такива обяснения, а и липсва изрично изявление на уволнения, че отказва да даде писмени обяснения. Съдържанието му впрочем се опровергава от обстоятелството, че П. е дал такива обяснения на следващия ден- на 19.02.2009 година. При това положение се потвърждава изводът на съда, че процесната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ, тъй като работодателят предварително не е изслушал служителя и не е приел писмените му обяснения, дисциплинарното наказание се отменя, без съдът да разглежда спора по същество.

Първоинстанционният съд, въпреки че не е констатирал горното нарушение, допуснато от работодателя при налаганÕ на дисциплинарното наказание, е стигнал до правилния като краен резултат извод за незаконосъобразност на процесната заповед, като е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение на трудовата дисциплина от служителя П., а именно опит за кражба на дизелово гориво от дружеството. В тази връзка следва да се посочи, че със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, на въззиваемия няма вменено такова нарушение. Това, което е описано като фактически обстоятелства на нарушението е „…разкрит в непосредствена близост до „О..” в опит за кражба на 30 л дизелово гориво”. Т.е. самият работодател не прави твърдение, че опитът е за кражба на негово имущество, което автоматично води до необоснованост и незаконосъобразност на по-нататъшните му изводи, че по този начин П. умишлено се опитал да извлече имотна облага, че увредил имущество на работодателя и злоупотребил с оказаното му доверие.

По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67/31.07.2009 година, постановено по гр.дело № 211/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.