№ 2429
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110215227 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
****************************************** срещу Наказателно
постановление № Р-10-906/28.09.2018г. издадено от заместник председателя
на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„застрахователен надзор“, с което на жалбоподателя на основание чл. 647, ал.
2 и чл. 644, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 / хиляда / лева за извършено
административно нарушение по чл.108, ал. 6 от КЗ .
С депозираната жалба, ******************************************
оспорва Наказателно постановление № Р-10-906/28.09.2018г като
незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на материалния закон и
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Намира, че в хода на административно-наказателното производство са
1
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
нарушаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото в АУАН
нарушението е било неправилно квалифицирано.. Счита, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП или
в условията на алтернативност да бъде наложена минималната законова
санкция.
Въззиваемата страна моли да бъде оставена без уважение жалбата на
******************************************. Намира, че в хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и НП е постановено при наличието на съответните
материални предпоставки. Навежда твърдения, че нарушението не може да се
определи като маловажно и чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение за
конкретния случай. Претендира юрисконсуктско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата
на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата на ****************************************** срещу
Наказателно постановление № Р-10-906/28.09.2018г. е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което
съдът намира същата за допустима, а разгледана по същество за основателна.
От фактическа страна, до делото се установява следното:
****************************************** сключил договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството
****************************************** за което била съставена
застрахователна полица. Договорът бил с предмет лек автомобил
„******************************************, per. №
******************************************. На 12.03.2018 г. пред
„****************************************** последната предявила
застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
повод на увреждане на автомобила. На датата на завеждане на претенцията
пред застрахователя били представени писмени доказателства, необходими за
установяване на основанието и размера й . С платежно нареждане от
15.05.2018г „****************************************** се произнесло
по претенцията и изплатило сумата от 146 лева. На 21.05.2018г ползвателят
на автомобила-****************************************** подал жалба
срещу определения размер на обещетението. Застрахователят е отговорил с
писмо от 06.06.2018г,, с което не предоставил на ползвателя фактическата и
2
правна обосновка на определения размер и епотвърдил решението си.
По случая била образувана проверка, като проверяващите служители от
КФН изискали цялата налична документация по образуваната в
„****************************************** щета. В резултат на
констатациите направени от свид.
****************************************** на длъжност "главен
експерт” в отдел "Правоприлагане”, дирекция "Застрахователен надзор” към
КФН и в присъствието на двама свидетели, бил съставен АУАН, връчен на
представител на жалбоподателя, за извършено от последния административно
нарушение по чл.108, ал. 6 от КЗ . Въз основа на така съставения АУАН било
издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
на основание чл. 647, ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършено административно
нарушение по чл.108, ал. 6 от КЗ.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля
******************************************; писмена документация във
връзка с образувана застрахователна щета, известие за доставяне и връчване
на НП, АУАН, пълномощно, Заповед № 197 от 18.05.2018г. на заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор”,
Съдът кредитира събраните гласни доказателства като непротиворечиви
и безпристрастни, в които св ******************************************
излага своите непосредствени впечатления относнно извършената проверка.
Съдът кредитира събраните приложените писмени доказателства, които са
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност и за това съдът
основава своите изводи и въз основа на тях. Обсъждането на
доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна:
Жалбата се счита за подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от
процесуално легитимирано лице срещу обжалваем административно –
наказателен акт, поради което е процесуално допустима. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и връчен в присъствието на
свидетели по реда на чл. 43, ал 2 от ЗАНН, като в 6 – месечения преклузивен
3
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентен орган-
******************************************, който е определен за
актосъставител Заповед № 197 от 18.05.2018г. на заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор”. НП включително е
било издадено от компетентно длъжностно лице, заместник-председателя на
КФН. Същите лица са подписали актовете, с което е било изпълнено и
изискването на чл. 43, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 2 ЗАНН.
АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН като съдържат пълно и ясно описание на
нарушението, мястото и времето на извършването му, както и съответната му
правна квалификация. Обстоятелствата при извършването му са изложени в
цялост при наличие на съответствие между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация. Съгласно нормата на чл. 108 г, ал.
6 от КЗ: "При жалба от ползвател на застрахователни услуги относно размера
на определеното обезщетение застрахователят е длъжен в 7-дневен срок
писмено да му предостави фактическа и правна обосновка на определения
размер на обезщетението. " Съдът намира за доказано, че на 21.05.2018г г. е
депозирана жалба от ползвателя на застрахователната услуга срещу размера
на заплатеното обезщетение, поради което за застрахователя е възникнало
задължение в 7 дневен срок от подаването на жалбата, -не по-късно от
28.05.2018 г. включително, да предостави фактическа и правна обосновка на
определения размер на обезщетението. Застрахователят не е изпълнил това
свое законово задължение в указания срок, тъй като е отговорил на
ползвателя на застрахователни услуги с писмо от 06.06.2018 г., което обаче не
представлява фактическа и правна обосновка по смисъла на изискването
начл.108, ал.6 от КЗ, доколкото съдържа бланкетен отговор, че няма
основание да промени размера на определеното обезщетение. Фактическата и
правна обосновка трябва да съдържа конкретно и изчерпателно изброяване на
всяко едно от уврежданията по предявената претенция с посочване на
определената парична сума, предназначена за обезщетяване на всяко едно от
уврежданията, описани в протокола, и конкретно и изчерпателно посочване
на правните основания, въз основа на които е определена съответната
парична сума, формираща общия размер на определеното и изплатено
обезщетение по претенцията. Съгласно приложената санкционна норма - чл.
644, ал. 1, т. 2 от КЗ на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение на разпоредбите на този кодекс, се налага имуществена санкция от
1000 до 20 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.
Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция
е приложен правилно, като е съобразено цялостното поведение на
4
нарушителя и обстоятелството, че същият се е произнесъл по предявената
претенция извън законоустановения срок. Според настоящият състав
наложената имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер, а
именно 1 000 лева съответства на характера и тежестта на извършеното
нарушение и е съобразена с целите, визирани в ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения от
дружеството-жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни
административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага
спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11
ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като
"маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, предвид
обстоятелството, че нарушението по чл. 108, ал.6 от Кодекса за
застраховането е формално такова, на простото извършване, се явяват
ирелевантни съображенията на жалбоподателя за липсата на настъпили
вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил в състава
на нарушението настъпването на такива. При преценка характера на
извършеното нарушение и неговите обективни проявления съдът не може да
приеме, че в случая се касае за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. На
първо място следва да се отчете значимостта на регулираните обществени
отношения в сферата на застраховането и презастраховането. На следващо
място разпоредбата на чл.108,ал. 6 от Кодекса за застраховането се явява
гаранция за защита интересите на потребителите, чрез осигуряване на
своевременното и ефективно произнасяне по застрахователните претенции, с
цел осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни
услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и
ефективен застрахователен пазар.
Независимо от горните съждения досежно доказаността на нарушението по
чл. 108,ал.6 от КЗ, настоящият съдебен състав намира, че са налице
5
основания за цялостна отмяна на НП поради изтекла давност.
Действително разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира
случаите, в които не следва да се образува АНП, както и случаите, когато
образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят
процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са
свързани с основния принцип за бързина в АНП. Разпоредбата на чл. 82 от
ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените
административни наказания по влезли в сила НП. В ЗАНН липсва
регламентация на давностни срокове, за погасяване на
административнонаказателното преследване, каквито се съдържат в Общата
част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго, като
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ОСС на НК на ВКС и
ОСС на II колегия на ВАС изрично препраща във връзка с давността за
административнонаказателно преследване към разпоредбите на НК, поради и
което следва да намерят приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от
НК.
В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 80 ал.1
т.5 вр. чл. 81 ал. 3 от НК административно-наказателното преследване се е
погасило с изтичането на срок от 4 години и половина от извършване на
нарушението, независимо от спирането и прекъсването на давността и
независимо от субекта на административнонаказателната отговорност. В този
смисъл съдът намира, че в конкретния случая, въпреки, че АУАН е съставен в
предвидения от закона срок и съответно НП е издадено в сроковете,
визирани в чл.34 от ЗАНН, в конкретния случай, при извършено нарушение
на 29.05.2018 г., към 29.11.2022г., е изтекла абсолютната давност за
административно наказателно преследване, което налага отмяната на НП.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно
по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, право на
разноскиима жалбоподателя, но поради липса на направено искане в тази
насока, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН вр. чл. чл.81 ал.3 от НК,
6
във връзка с чл. 80, ал.1, т. 5 от НК съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Наказателно постановление № Р-10-906/28.09.2018г.
издадено от заместник председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/,
ръководещ управление „застрахователен надзор“, с което на
****************************************** на основание чл. 647, ал. 2 и
чл. 644, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 / хиляда / лева за извършено административно
нарушение по чл.108, ал. 6 от КЗ кто незаконосъобразно .
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението до страните пред Административен Съд –
София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7