Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.03.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

23.02

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

20

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Р.Р.М. от ***, с ЕГН **********, действащ чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-587/23.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отменено Разпореждане № 2113-08-1116#9/08.11.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали и преписката е върната на пенсионния орган за изясняване на точния период на изслужена военна служба.

Счита, че цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби.

Излага съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката доказателства, неправилно не е зачел за осигурителен стаж, за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, времето на наборната военна служба. Сочи, че трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, се признавал за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Предвид това счита, че пенсионните органи е следвало да зачетат периода на отбиване на наборната военна служба – 02 г. 01 м. и 00 дни, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-587/23.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е оставено в сила Разпореждане № 2113-08-1116#9/08.11.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, след което да върне преписката на пенсионния орган с указания за зачитане на периода на изслужена военна служба за действителен осигурителен стаж. Претендира разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. Д.К. е постъпила молба, в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да отмени оспорения акт и присъди деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба. Счита, че в случая правилно преписката е върната на пенсионния орган за ново разглеждане за уточняване на точния период на наборната военна служба. Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.07.2022 г. Р.Р.М. от ***, с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № 2113-08-1116 – л. 31/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От опис на осигурителен стаж на Р.Р.М., с ЕГН **********/л. 14/, копие от ВОК № ***/л. 26 – л. 27/ и Удостоверение № ***/*** г./л. 41/, се установява, че за периода от 11.11.1974 г. до 10.12.1976 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на армията.

С Разпореждане № 2113-08-1116#9/08.11.2022 г./л. 13/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен осигурителен стаж на Р.Р.М. от ***, с ЕГН **********, както следва: 15 г. 00 м. 19 дни – III категория. Приет е за действителен осигурителен стаж 12 г. 11 м. 19 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2022 г. нямат изискуемия се осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО - 39 години и 2 месеца осигурителен стаж за мъжете, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Посочено, че периода на наборна военна служба с продължителност от 02 г. 01 м. и 00 дни, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, същият не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя Р.Р.М.

Жалбоподателят е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което с оспореното в настоящето производство  Решение № 2153-08-587/23.12.2022 г./л. 7 – л. 8/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, е отменено Разпореждане № 2113-08-1116#9/08.11.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали и преписката е върната на пенсионния орган с указания да изясни точния период на наборната военна служба на Р.Р.М.. В акта са изложени доводи, че в представената от заявителя ВОК серия ПЛ № *** от *** г., доказваща, че лицето е бил на редовна военна служба, в т. 7 на cтp. 4: „Изпратен на редовна военна служба от Кърджалийско военно окръжие“ била вписана дата 11.11.74 г., в в т. 10 на стр. 7: „Уволнен от военна служба на“ била вписана дата ***, съвпадаща с датата на раждане на лицето Р.М.. Предвид това директорът на ТП на НОИ е приел, че от представената военна книжка, не можело да се извлекат достоверни данни, които да послужат за определяне на общия осигурителен стаж на лицето Р.Р.М.. Изложил е доводи, че извършвайки категорична преценка на положения от жалбоподателя общ осигурителен стаж, без да има налично доказателства, за точния период на изслужена военна служба, пенсионния орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 и 36 от АПК. В случая не е бил изискан нов документ удостоверяващ, отбитата от лицето наборна военна служба, който стаж се зачитал от трета категория и съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО е следва да се зачете и за осигурителен стаж. Посочил е, че това налага отмяна на Разпореждане № 2113-08-1116#9/ 08.11.2022 г. и връщане на преписката па пенсионния орган за доуточняване на начална и крайна дата на изслужената военна служба.

В оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали са изложени и мотиви по съществото на спора, а именно посочено е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид изричната легална дефиниция на понятието не следвало да се зачете за действителен осигурителен стаж периода на наборна военна служба.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила. Разгледан по същество оспореният акт, с който по същество е не е уважено искането на жалбоподателя да му бъде признат за действителен осигурителен стаж периодът на отслужената военна служба в редовете на Българската армия, се явява издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

Във връзка с горното съдът намира за необходимо да посочи на първо място, че директорът на ТП на НОИ – Кърджали изцяло превратно се е позовал на  липсата на данни за периода на наборната военна служба на жалбоподателя, като същевременно с това имплицитно се е произнесъл относно доводите на Р.Р.М., че притежава изискуемия по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО действителен осигурител стаж в Република България, потвърждавайки мотивите на пенсионния орган, че периода на наборна военна служба на жалбоподателя, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

При положение, че с релевантното разпореждане е отказано отпускането на лична пенсия на заявителя по чл. 68, ал. 3 от КСО с мотива, че наборната военна служба не се зачита за действителен осигурителен стаж при пенсиониране, поради което и е прието, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то спорният въпрос по делото е притежава ли изискуемия по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО осигурителен стаж Р.Р.М., респ. следва ли да бъде зачетен периодът на наборната му военна служба за действителен осигурителен стаж при пенсиониране. В този смисъл, отмяната на разпореждането, с което е постановен отказ за отпускане на пенсия на жалбоподателя и връщането на пенсионната преписка на пенсионния орган за изясняването на действителния период на наборна военна служба, при изложените от директора на ТП на НОИ мотиви, че наборната военна служба не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж, на практика е налице потвърждаване на мотивите на пенсионния орган и представлява ненужно и неоправдано забавяне по искането на лицето за отпускане на пенсия с окончателен акт. С други думи, след като именно поради незачитането на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж при пенсиониране, е прието, че Р.Р.М. не притежава изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО действителен осигурителен стаж в размер на 15 години, то без каквото и да е значение е дали при новото разглеждане от пенсионния орган ще бъде установен различен период на наборна военна служба.

На следващо място, доводите на директора на ТП на НОИ, че периодът на наборна военна служба не бил изяснен са необосновани и не намират опора в доказателствата по административната преписка. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че видно от представената от лицето пред пенсионния орган в заверено копие ВОК № ***/л. 26 – л. 27/ , на стр. 4 от същата изрично е отбелязан периодът на наборна военна служба – 11.11.74 -  10.12.76 . Този период е посочен и в приложения опис на осигурителен стаж на Р.Р.М., с ЕГН **********/л. 14/.

Предвид горното, настоящият състав намира, че следва да се произнесе по относно законосъобразността на приетото от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ и директора на ТП на НОИ, че периода на наборната военна  служба не се зачита за действителен осигурителен стаж при пенсиониране.

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението/08.07.2022 г./, следва по отношение на Р.Р.М. да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 66 години и 10 месеца и 2. да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Към датата на подаване на заявлението Р.Р.М./роден на *** г./ е на възраст 67 г. 04 м. и 03 дни. В процесното Разпореждане № 2113-08-1116#9/08.11.2022 г., е посочено, че лицата, които към 2022 г. нямат изискуемия стаж осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 66 години и 10 месеца. На жалбоподателя е отказано право на пенсия с мотива, че няма изискуемия 15 г. действителен трудов стаж.

Предвид горе приетото от административния орган и въведените в жалбата доводи съдът намира, че спорно по делото е, следва ли да бъдe зачетен за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя периодът на наборна военна служба с продължителност 02 г. 00 м. и 11 дни.

В конкретния случай от приетите по делото опис на осигурителен стаж на Р.Р.М., с ЕГН **********/л. 14/, копие от ВОК № ***/л. 26 – л. 27/ и Удостоверение № ***/*** г./л. 41/, се установява, че за периода от 11.11.1974 г. до 10.12.1976 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на армията.

По силата на  чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж по нормата на чл. 44 от НПОС се определя от трета категория относно времето на наборната военна служба и времето за обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от ЗВВСНРБ/(отм.) в изм. на нормата с ДВ, бр. 58 от 1959 г/. срокът на редовната военна служба за релевантния период във всички родове войски е 24 месеца, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три години. Предвид това на жалбоподателя следва да бъде зачетен за осигурителен стаж трета категория пълния размер от 2 г. 01 м и 00 дни на наборната военна служба. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО/нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г./, въвежда дефиницията, че по смисъла на част първа от този кодекс „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Периодът на наборна военна служба на жалбоподателя е бил от 11.11.1974 г. до 10.12.1976 г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването е и разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО/изм. с ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г./. Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основание за отпускане на лична пенсия. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС, VI отделение – Решение № 6152 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2022 г.; Решение № 4900 от 20.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2022 г.; Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г.; Решение по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 3.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., решение на ВАС № 15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение № 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018 г.; решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г.

Следва да се отбележи, че съгласно обнародваното в ДВ, бр. 8 от 2023 г. доп. на  разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, "Действителен стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. С други думи, понастоящем периодът на наборната военна служба изрично е признат от законодателя като действителен осигурителен стаж.

По изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния орган, с които е прието, че  времето на наборна военна служба на жалбоподателя не може да бъде зачетено за действителен стаж, са незаконосъобразни, респ. противоречащи на материалния закон. В този смисъл, след като се зачете за действителен осигурителен стаж периодът от 11.11.1974 г. до 10.12.1976 г., през който Р.Р.М. е бил на наборна военна служба в частите на армията, то прибавен към признатия за установен от административния орган действителен осигурителен стаж от 12 г. 11 м. и 19 дни, се получава действителен осигурителен стаж от 15 г. 00 м. и 19 дни, т.е. към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е имал повече от изискуемия 15 г. действителен осигурителен стаж и предвид това, че същият притежава и изискуемата от закона възраст, то по отношение на него са налице условията за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Предвид по-горе изложените съображения, съдът счита, че следва оспореното Решение № 2153-08-587/23.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане № 2113-08-1116#9/08.11.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, материализиращо отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. В тази връзка отново следва да се отбележи, че независимо, че е отменил оспореното разпореждане, административният орган на практика е потвърдил изводите на пенсионния орган, че на жалбоподателя не се следва да се зачита за осигурителен стаж периодът на наборна военна служба, поради което оспореното решение и релевантното разпореждане следва да бъдат отменение изцяло, тъй като жалбоподателят притежава изискуемите по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО възраст и осигурителен стаж.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Р.Р.М. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са налични доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което възнаграждение видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие № ***/*** г./л. 4/ е заплатено в брой от жалбоподателя, за което договорът служи като разписка за платената сума. Заплатеното възнаграждение е в минималния размер, предвиден в действащата към датата на приключване на устните състезания по делото редакция на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която норма за дела по КСО минималния размер на възнаграждението е 500 лв. Предвид това в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-587/23.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане № 2113-08-1116#9/08.11.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на Р.Р.М. от ***, с ЕГН **********, като незаконосъобразни.

ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния орган при ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-08-1116/08.07.2022 г., подадено от Р.Р.М. от ***, с ЕГН **********, в 30-дневен срок от получаване на преписката, при спазване на въведените в мотивите на настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.  

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на Р.Р.М. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 500 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.

 

                                                                              Председател: