Решение по дело №1894/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2007
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20207180701894
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2007

 

град Пловдив, 09.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ   административно дело № 1894 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Делото е образувано по жалбата на Б.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение № Ц2153-15-98 от 15.07.202О г. на Директора на ТП на НОИ  Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 151-00-13336-1 от 16.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) /л.23/.

 В открито съдебно заседание – жалбоподателката не  се представлява. С писмена молба по делото от адв. Е. И. се поддържа жалбата, претендират се  разноски по представен списък.

 Твърди се от жалбоподателката, че липсват конкретни мотиви и доказателства за основанието за спиране на изплащането на паричното  обезщетение за безработица/ПОБ/.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на жалбата,  претендира разноски, представя писмени бележки.

 Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намери следното:

 Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

 При издаване на процесното решение на горестоящия административен орган е прието, че жалбоподателката неправилно счита, че не е основателно при една неприключила проверка на основание чл. 54г., ал. 4 от КСО да се спре производството по отпускане на парично обезщетение за безработица. Сочи се, че в текста на посочената разпоредба, законодателят не е ограничил хипотезите, които могат да бъдат основание за спиране на производството по отпускане или изплащане на ПОБ, а достатъчно условие е било наличието на данни, относими към преценката и отпускането на ПОБ, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението.

В оспореното решение се предлага „благоприятстващ“ от същото ефект, доколкото ако се установи неправомерност при отпускането, то би се стигнало до пълно или частично възстановяване на обезщетението, ведно с лихви.

Административният орган приема, че са неоснователни твърденията на жалбоподателката, че процесният акт и потвърденото с него разпореждане се основават на вероятности.

За да се издаде процесното разпореждане е била налице предшестваща автоматичната проверка на подадените за лицата данни в регистрите на НАП, Aгенцията по заетостта и НОИ, с цел установяване на съответствието им с разпоредбата на чл. 54а от КСО за определяне на правото и размера на ПОБ на Б.В..

При тази проверка е установено, че за осигурителя „Балканкар Мизия - БГ" ЕООД, във връзка с доклад изх. № 1030-15-224#2/04.02.2020 г. на Началник сектор КП-1 при ТП на НОИ Пловдив до Началник сектор „КР“ на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив е предприета проверка от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив в рамките на неговата компетентност във връзка с коректността на подаваните от този осигурител данни в регистрите на НАП и с цел недопускане на неоснователни плащания от средствата на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на осигурените от посоченото дружество лица.

В хода на проверката и административното производство са събрани  доклади № Ю30-15-224#11/11.05.2020 г. и №1030-15-224#18/26.06.2020 г., видно от които дружеството „Балканкар Мизия - БГ" ЕООД, с ЕИК ********* е поставено в списъка на осигурителите „под наблюдение", като е установено, че са подавани данни за максимален осигурителен доход за наетите лица, а внесените осигурителни вноски от дружеството за периода от м. октомври 2014 г. до м. януари 2020 г. са единствено в размер на: 27 лв. за м. ноември 2019 г. и 24 лв. за м. декември 2019 г.

По отношение на осигурителя „Балканкар Мизия - БГ" ЕООД, ЕИК ********* е разпоредено на контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив извършването на проверка, на разходите на ДОО, с цел недопускане на неоснователни плащания от средствата на ДОО на осигурените лица от дружеството, която не е приключила към момента.

За да издаде процесния акт администраивния орган е приел, че е налице висящо производство, а именно неприключила проверка, от контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив, на осигурител „Балканкар Мизия - БГ" ЕООД, ЕИК *********, в хода на която могат да се установят данни, които са от значение за отпускането и изплащането на ПОБ по подаденото от Б.В. заявление.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателката е имала сключен трудов договор от 06.01.2020 г. с работодателя  "Балканкар Мизия-БГ” ЕООД , с уговорена длъжност, работно време и трудово възнаграждение, за който трудов договор няма спор между страните, че е подадено уведомление и същият е регистриран в НАП.

По силата на Заповед № 26 от 29.05.2020 г. считано от 01.06.2020 г. трудовото правоотношение е било прекратено.

Съгласно чл.54г, ал.4  (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на директора на териториалното поделение на НОИ, постановено по реда на чл. 117, ал.3 от КСО във вр. с чл. 117, ал.1, т."ж" от КСО.

По същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо като издадено от компетентен по материя, място и степен орган, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено от оправомощено длъжностно лице, но същото е постановено в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон-основание за отмяна по чл. 146, т.3 и т.4 от АПК.

Съгласно §.1, т.3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от горната разпоредба, за да има едно лице качеството на осигурено следва да са внесени или дължими осигурителните вноски. В случая дори да се установява, че за лицето не са внесени от осигурителя осигурителните вноски, то същите са дължими, поради което изложеният от административния орган мотив за спиране на производството по изплащане на обезщетението за безработица, не съответства на горната законова разпоредба. Още по-малко е основание за спиране декларираният от осигурителя висок осигурителен доход. За жалбоподателката е представен регистриран трудов договор още към момента на сключването му, в който е уговорено трудовото възнаграждение между страните, чиято истинност не е оспорена нито в настоящето производство, нито е предмет на разследване от други компетентни органи.

В случая административните органи са се позовали на производство по проверка на дейността на осигурителя. Разпоредбата на чл. 54г, ал.4 от КСО изисква да са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

В случая не са представени каквито и да е доказателства, сочещи на евентуален отказ за изпащане на обезщетението, като наличието на съмнения не може да бъде основание за спиране в случай, че не е подкрепено с доказателства. Съобразно посоченото по-горе, не е такова доказателство неплащането на осигурителните вноски от осигурителя, а сочи на неизпълнение на задължения на същия, които по никакъв начин не следва да рефлектират върху правата на осигуреното лице. В случая липсват каквито и да е постъпили доказателства, които да обосновават наличие на предпоставките за спиране.

С оглед изложеното, следва да бъде постановено решение, с което оспореното решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 173, ал.1 от АПК следва да бъде отменено и постановеното разпореждане за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица.

От представените и приети по делото писмени доказателства, както и от съдържащите се в административната преписка, безспорно се установява, че жалбоподателката е имала непрекъснат осигурителен стаж като осигурена за всички осигурени социални рискове.

Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Безспорно В. е била в трудово правоотношение с работодателя. Същевременно осигуряването не се поражда от внасянето на осигурителни вноски и следователно не би могло да се прекрати, когато дължимите осигурителни вноски не са внесени. Неизпълнените на задължението на осигурителя за заплащане на осигурителните вноски не означава, че същия не дължи на ДОО осигурителни вноски за лицето. Това неизпълнение води до щета на ДОО, която може да се отстрани по предвидените в закона способи - по реда на ДОПК или чрез способите предвидени в ТЗ. Наличието на неизправен осигурител обаче, не може да има за последица прекратяване на правата на добросъвестните задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като страна по осигурително правоотношение. Основно задължение по осигурителния орган по произтичащото от разпоредбата на чл. 10 от КСО осигурително правоотношение с осигуреното лице е да му изплаща парично обезщетение, съответно на вида и характера на осъществения социален риск. По този начин се осъществява и конституционно гарантираното на гражданите право на обществено осигуряване.

Като изправна страна по осигурителното правоотношение Б.В. има право да получи полагащото й се обезщетение от осигурителния орган за срока и в размер, предвиден в съответните нормативни актове.

Предвид изхода на спора и при липса на възражения за прекомерност  на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пловдив, десети  състав     

 

                                                 РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-15-98 от 15.07.202О г. на Директора на ТП на  НОИ  Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 151-00-13336-1 от 16.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив за изплащане на парично обезщетение за безработица по заявление вх.№ 6354 от 02.06.2020 г. на Б.А.В., съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт град Пловдив да заплати на Б.А.В., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 600лв. (шестстотин лева ) за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.119, във връзка с чл.117, ал.2, б.“ж“ от КСО Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: