Р Е Ш Е Н И Е № 72
гр.Пловдив,16.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети
януари,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА
ДЪБОВА
като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 2182 по описа на ПОС за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6
от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжникът „Напоителни
системи“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София против отказ на ЧСИ Петко Илиев,рег.№ 821,район
на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 1116/18г.и обективиран в съобщение
изх.№ 36032/05.07.18г.да уважи молбата на длъжника по изпълнението за
прекратяване на производството по изп.дело поради пълно плащане на задължението
преди образуване на изп.дело-чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.
В жалбата се поддържа,че обжалваният
отказ е незаконосъобразен,тъй като към настоящия момент длъжникът е изплатил в
пълен размер задължението си,а ЧСИ и взискателя не са взели предвид реда за
погасяването му.Счита,че правилната последователност,при която следва да се погаси задължението и която
следва да се приложи, е тази в разпоредбата на чл.76,ал.1 от ЗЗД,а не тази по
чл.76,ал.2 от ЗЗД,която не касаела
законната лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Насрещната по жалбата
страна-взискателят по изп.дело К.Г.Е. в качеството й на ЕТ „Катоден-К.Е.“,чрез
пълномощника си адв.П.Т. счита жалбата за неоснователна и моли съда да отхвърли
същата като такава по съображения,изложени в писмен отговор.
В мотивите към обжалваното изпълнително
действие ЧСИ П.Илиев поддържа,че жалбата е допустима,но
неоснователна.Проследява се развитието на изп.производство,като се навежда
извод,че не са налице предпоставките за прекратяването му на единственото посочено от длъжника основание-чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.
ПдОС,след като взе предвид оплакванията
в жалбата и извърши преценка на
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от
легитимирана да обжалва отказа на ЧСК страна против обжалваемо действие на ЧСИ по
чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано по
молба на взискателя ЕТ „Катоден-К.Е.“ по представен изпълнителен лист от 02.03.16г.,издаден
от ПдАС,с който е разпоредено длъжникът „Напоителни системи“ЕАД да заплати на кредитора
ЕТ „Катоден-К.Е.“ посочените в изпълнителния лист суми-главница и лихви,както и
разноски.В молбата се посочва,че взискателят не претендира цялата сума по
представения изпълнителен лист,тъй като е получавал плащания по вземането по
изп.лист.Посочен е остатъчен размер на вземането към 04.06.18г.и се претендира
принудителното събиране именно на този остатъчен размер.В молбата хронологично
са посочени датите и размера на
получените плащания.
На 25.06.18г. пред ЧСИ постъпва молба
от длъжника за прекратяване на производството по изп.дело,като същият се
позовава на разпоредбата на
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК-пълно изплащане на задължението преди образуването на
изп.дело.ЧСИ е отказал да уважи молбата,като отказът е обективиран в съобщение
до длъжника изх.№ 36032/05.07.18г.
С жалбата се навежда и друг довод за
незаконосъобразност на атакувания отказ
на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство-несъобразяване от ЧСИ на
поредността за погасяване на задължението съобразно чл.76,ал.1 от ЗЗД,която
разпоредба длъжникът счита за приложима в случая.
Настоящата инстанция намира за правилен отказа на ЧСИ Илиев да
прекрати изп.дело на претендираното от жалбоподателя основание-чл.433,ал.1,т.1
от ГПК.Съгласно тази разпоредба изп.производство се прекратява с
постановление,когато длъжникът представи разписка от взискателя,надлежно
заверена,или квитанция от пощенска станция,или писмо от банка,от които се
вижда,че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното
производство.Длъжникът обаче не е представил
нито едно от посочените в
цитираната разпоредба доказателства за плащането на вземането-нито
разписка от взискателя,нито квитанция от пощенска станция,нито писмо от
банка,въз основа на които да се установи,че е извършено плащане на дължимата
сума,и то преди образуване на изпълнителното дело.Разпоредбата на
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК не следва да се тълкува разширително предвид
императивния й характер.Следователно ЧСИ може да прекрати производството по
изп.дело само когато извършеното плащане преди образуването на изп.дело е
надлежно установено пред него с някой от изрично посочените в разпоредбата на
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК документи,а в случая такива не са представени от длъжника.Ето защо правилно ЧСИ е приел,че не
са налице предпоставките за прекратяване на производството по изп.дело.
Що се отнася до другия аргумент,наведен
в жалбата за незаконосъобразност на обжалвания отказ на ЧСИ,свързан с реда на
погасяване на задължението,настоящата инстанция счита,че не следва да се
произнася по него,доколкото това касае материалноправен спор относно
дължимостта/недължимостта на претендираните от взискателя суми,който е недопустимо да бъде разглеждан в производство
по чл.435 и сл.от ГПК,каквото е настоящото.Този спор може да бъде разрешен
само в производство по общия исков ред.
Предвид горното настоящата инстанция
намира жалбата за неоснователна и като такава същата следва да се остави без
уважение.
Разноски не са претендирани от страните
и не се присъждат.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Напоителни
системи“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София,длъжник по изп.д.№ 1116/18г.по описа на ЧСИ
Петко Илиев,рег.№ 821,район на действие ПдОС против отказа на ЧСИ,постановен по
изпълнителното дело и обективиран в съобщение изх.№ 36032/05.07.18г.да уважи
молбата за прекратяване на производството по изпълнителното дело поради пълно
плащане на задължението преди образуване на изп.дело.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: