Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 13.01.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 154/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по
искова молба подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД от гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж -
Мецанин, ЕИК *********, чрез юрк.
Д. А., като пълномощник на … Т. К., против Л.П.А. от с. Л., общ. С., обл. С., ул. „…” № , ЕГН **********. Налице е едно
нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за
да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК - 19.11.2018г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 713/2018г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 913 от 21.11.2018г. за следните суми : сумата от 600 лева - главница по
договор за паричен заем № 3086774, сумата
от 104,34 лева – договорна лихва за периода от 23.12.2017г. до 20.08.2018г.,
сумата от 592,87 лева – неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 9
лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сумата от 35,05 лева -
законна лихва за забава, за периода от 21.08.2018 г. до 14.11.2018 г. и законна
лихва върху главницата считано от 19.11.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 226,83 лева разноски по делото, от които 200 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от
2017 г.) и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 26,83 лева заплатена държавна такса. Вземането произтича от неизпълнено
задължение по договор за паричен заем № 3086774 от 23.11.2017г., сключен между Л.П.А.
/Заемател/ и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД /Заемодател/, като вземането е прехвърлено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по силата на Приложение № 1 от
03.07.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г.
Цената на
исковете е 600 лева - главница по договор за паричен заем №
3086774 от 23.11.2017г., 104,34 лева – договорна лихва за
периода от 23.12.2017г. до 20.08.2018г. и 592,87 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение предвидено в чл. 4, ал. 1 и определена в чл. 4, ал.
2 от договора.
С определение № 282 от
26.03.2019г. по ч.гр.д. № 713/2018г. съдът е обезсилил Заповед № 913 от 21.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, в частта ѝ за сумата от 35,05 лева - законна лихва за забава, за
периода от 21.08.2018 г. до 14.11.2018 г., в частта ѝ за сумата от 9
лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението, както и в частта ѝ за разноските – за горницата
над 219,39 лева до пълния присъден размер от 226,83 лева.
Ответникът не взе
участие в делото.
С определение от
09.07.2019г., съдът по молба на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД и на основание чл. 226, ал.
2, предл. 1 във вр. с чл. 218 от ГПК допусна
встъпването на приобретателя на спорното право в хода на процеса,
като трето лице-помагач на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д.
№ 713/2018г. по описа
на Районен съд Своге. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, която
не е оспорена от страните и съдът възприема като компетентна и обективно
изготвена.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 23.11.2017г. в гр. София между Л.П.А. /Заемател/ и
„Изи Асет Мениджмънт” АД /Заемодател/ е сключен
договор за паричен заем № 3086774. „С подписването на настоящия
договор, Заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя изцяло и в брой заемната
сума, като договорът има сила на разписка …” – чл. 3 от договора. Документът не
е оспорен от страните и съдът го възприема като достоверен. Договорът между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Л.П.А. е за сумата в размер на 600 лева - главница, която е следвало да бъде
погасена на 9 месечни вноски в размер на 78,26 лева за периода от 23.12.2017г.
до 20.08.2018г. – общо 704,34 лева. Видно от приетата по делото съдебна
експертиза ответникът дължи 600 лева - главница, 104,34 лева
– договорна лихва за периода от 23.12.2017г. до 20.08.2018г. и 592,87 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение предвидено в чл. 4, ал. 1 и определена
в чл. 4, ал. 2 от договора. Вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по силата на Приложение № 1 от
03.07.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД продавачът
на вземането е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето. По настоящото дело уведомяването
е станало при връчване на преписа от исковата молба и приложеното към нея
уведомително писмо. По принцип длъжникът може
да възразява успешно за липса
на уведомяване само ако едновременно
с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице
до момента на уведомяването. В случая няма такива данни. В хода на настоящото дело ищецът е
прехвърлил вземането си на третото лице – помагач.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло
основателни и доказани. Налице е валиден договор за кредит, по който ответната
страна не е изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на процесната сума, изискуемостта на вземанията, както и
техния размер. От друга страна кредиторът може да
прехвърли вземането, като прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето, което по настоящото
дело е станало при връчването на преписа от исковата молба и приложенията – 20.05.2019г. За падежиралите
вноски до датата на заявлението по чл. 410 от ГПК не е необходимо съобщение до
длъжника, тъй като срокът го „кани” да плати. Последната вноска е следвало да
се внесе на 20.08.2018г., а заявлението е подадено в Районен съд Своге на 19.11.2018г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Според тълкувателното решение по тълкувателно
дело № 4/2013г. на ВКС съдът дължи
произнасяне и по разноските в заповедното производство. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение е съобразено с чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Дължимата сума по настоящото дело е в размер
на 473,17 лева, от тях 123,17 лева – заплатена
държавна такса и 350 лева – юрисконсултско
възнаграждение, а по заповедното производство е в размер на 219,39 лева.
Съгласно чл. 78, ал.
10 от ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи
разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Следователно,
когато подпомагащата страна прави разноски, те не се присъждат, независимо че
решението е благоприятно за нея, а когато е причинила разноски със своите
процесуални действия, тя дължи разноските. По тези съображения искането на
третото лице – помагач, направено с молбата от 10.12.2019г., следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение на Л.П.А. от с. Л., общ. С., обл. С., ул. „…” № , ЕГН **********, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, със седалище в гр. София, ул. „Панайот Волов” №
29, етаж 3, ЕИК *********, чрез … Т. К., сумата от 600 лева - главница по договор за паричен заем № 3086774 от 23.11.2017г., сключен между Л.П.А. /Заемател/
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/, като
вземането е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по
силата на Приложение № 1 от 03.07.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сумата от 104,34 лева – договорна лихва за периода от 23.12.2017г. до 20.08.2018г. и сумата
от 592,87 лева – неустойка за неизпълнение на задължение предвидено в
чл. 4, ал. 1 и определена в чл. 4, ал. 2 от договора, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, като осъжда ответника Л.П.А. да заплати на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД сумата от 473,17 лева, представляваща направени разноски по настоящото гр.д. № 154/2019г. по описа на Районен съд Своге, както и сумата от 219,39 лева,
представляваща направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 713/2018г. по описа на Районен съд Своге.
Оставя без уважение молбата на пълномощника на третото лице – помагач „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с която е поискано присъждане на направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД от гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от … Д. Б., като
трето лице-помагач на страната на
ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :