Решение по дело №4043/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 474
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Ралица Велимирова Манолова
Дело: 20191100604043
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,              г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                       

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ

                                                                                    ИВАН КИРИМОВ

 

при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Димитър Младенов, като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 4043/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С присъда от 27.09.2016 г., постановена по н.о.х.д. 12010/2015 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав, подсъдимият И.Х.О. е признат за невиновен в това, че на 30.05.2014 г., около 12:30 ч., в гр. София, на ул. „*****, в склад на фирма „К.Д.“ ЕООД, в качеството си на управител на и технически ръководител във фирма „Високо напрежение“ ЕООД, съгласно чл. 26 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е причинил на С.Р.А.– работник на строителния обект, средна телесна повреда – закрита черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение, контузия и подкожен хематом в лявото слепоочно-теменно, травма на левия горен крайник: многофрагментно счупване на типично място на лявата лъчева кост, нараняване, реализиращо медикобиологичната характеристика трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период по голям от 30 (тридесет) дни, като деянието е извършено от подс. О. поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е допуснал следното:

- в качеството си на технически ръководител на строително-ремонтните дейности в обекта допуснал на работа пострадалия А.без да са му осигурени здравословни и безопасни условия на труд – без да му е упражнил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) (чл. 16, ал. 1. При осъществяване на дейността за осигуряване за здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: .... т. 6. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин) – без на пострадалото лице да му е била осигурена безопасност от падане от височина чрез подходящо оборудване (обезопасено скeле), колективни и/или лични предпазни средства – парапети, ограждения, защитни мрежи, скелета, предпазен колан на строителен работник и др. съгласно §1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗБУТ (съгл. §1 от ДР на ЗЗБУТ:....7. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.). „Лично предпазно средство” е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел. ....8. „Защитно приспособление (елемент, оборудване, предпазно устройство)” е съставна част на работното оборудване, която изпълнява предпазна (защитна) функция при използването му, както и при повреда, отказ или неправилно действие, които създават заплаха за здравето, безопасността или живота на хора, които могат да бъдат увредени. Това може да бъде и отделно произведено оборудване, което е предвидено да изпълни същите задачи) и чл. 199, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (чл. 199, ал. 1. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2004 г., в сила от 05.11.2004 г.) При извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства (площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за безопасно изпълнение на работа), както и чл. 60, чл. 61 и чл. 62 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (..... Чл. 60, ал. 1. Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи); ал. 2. Когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция;....Чл. 61. Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение; ....Чл. 62, ал. 1. За предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др; ал. 3. Около и под съоръжения за работа на височина (платформи, люлки, скелета и др.) се монтират предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи);

- в качеството си на технически ръководител на обекта допуснал на работа пострадалия А.без да са му осигурени здравословни и безопасни условия на труд – допуснал пострадалото лице до място за работа, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота му съгласно чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ (чл. 16, ал. 1. При осъществяване на дейността за осигуряване за здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен ..... 7. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани), без да му е проведен задължителния ежедневен инструктаж съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (чл. 15, ал. 1. (И.. - ДВ, бр. 25 от 2010г.) Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи); поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 26, чл. 60, чл. 61 и чл. 62 Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, вр. чл. 16, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест и допълнение към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, с кой се иска отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Изложени са съображения, че по безспорен начин се е установила изложената в обвинителния акт фактическа обстановка както от събраните на досъдебното производство доказателства, така и в хода на съдебното следствие.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание на 09.01.2020 г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

В откритото съдебно заседание представителят на СГП не поддържа протеста на СРП, но не го и оттегля. Счита, че средната телесна повреда на работника не е причинена по вина на подсъдимия, тъй като въпреки проведения на работника инструктаж, същият е свалил колана и каската си и е започнал да мести скелето по неадекватен начин.

Защитникът на подсъдимия моли да не бъде уважаван протестът и да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и мотивирана.

Подсъдимият И.О. поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Обосновано районният съд е приел, че подс. И.Х.О. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, трудово ангажиран, осъждан.

Подс. О. бил управител на „Високо напрежение“ ЕООД, като от 15.04.2014 г. е изпълнявал и длъжността „технически ръководител“. През април 2014 г. в дружеството работели тримата свидетели по делото: А.Р.З.и А.М.А.на длъжност общи работници строителство и С.Р.А.на длъжност работник поддръжка сгради. И на тримата работници бил провеждан периодичен и ежедневен инструктаж от подс. О. за безопасност на работата, което са удостоверили с подписите си в два броя книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа на дружеството. На 16.04.2014 г. подс. О. предоставил на тримата си работници каска, колан, работно облекло и обувки, което е удостоверено в три броя протоколи за раздадени лични предпазни средства и специално работно облекло и обувки. На същата дата тримата работници били запознати и с утвърдената от подс. О. инструкция за реда и отпускането, ползването и съхранението на лични предпазни средства.

На 30.04.2014 г. свидетелите С.Р.А., А.Р.З.и А.М.А.извършвали строително-монтажни работи в склад на „К.Д.“ ЕООД, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*****, чийто управител бил св. Ю.И.Й.. Сутринта на същия ден на тримата работници им бил проведен инструктаж за безопасност на работата от подс. О., за което се подписали в книгата за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве.

На същата дата св. А.изпълнявал своите служебни задължения с предоставените му на 16.04.2014 г. лични предпазни средства в посочения склад върху скеле, което било високо 4 (четири) метра, обезопасено с ножици, които държали рамката, с перила с размери около 1.20-1.50 м., с 4 (четири) колела и спирачки на всяко от колелата. Св. А.викал през 5-10 минути колегата си св. Зекериев, който работел на 5-6 метра от него, да му помага в преместването на скелето, бутайки го, за да се придвижва. След последното от св. Зекериев побутване на скелето, същият сложил спирачките на четирите колела и отишъл да изпълнява своите служебни задължения. Малко преди обедната почивка (около 5-10 минути), която била в 12:30 ч., св. А.решил да довърши част от работата си и да премести сам скелето, като се хванал за тавана и тласнал скелето, непосредствено след което паднал заедно със скелето, което го затиснало. Тогава вече бил свалил предпазните си средства. В този момент св. Зекериев бил с гръб към него и не видял падането. В съседното помещение, отделено с гипсокартон, работел св. А., който също не видял падането на св. А.. Вследствие на удара св. А.изпаднал в безсъзнание за кратко, като през това време св. А.се обадил на телефон 112. Дошла Бърза помощ и св. А.ов бил транспортиран в УМБАЛ „Света Анна“ – София АД.

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза в следствие на удара св. А.ов получил следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение, контузия и подкожен хематом в ляво слепоочно-теменно, която е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и травма на левия горен крайник- многофрагментно счупване на типично място на лявата лъчева кост, което е причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 (тридесет) дни.

От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена в съдебната фаза на процеса, се установява, че непосредствената причина за падането на св. А.от техническа гледна точка е изместването на скелето от него чрез изтласкването му с помощта на ръцете му, захванати към тавана, при сложени от св. Зекериев и четирите спирачки на скелето. Посочено е, че е възможно причината за станалата злополука да са били действията на св. А..

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички обективно съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите С.Р.А.ов (л. 46 от съд. д.), А.Р.З.(л. 46 от съд. д.), А.М.А.(л. 46-47 от съд. д.) и Ю.И.Й. (л. 83 от съд. д.); писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване (л. 47 от ДП), писмо с изх. № 04-34-10/05.08.2014 г. от Териториално поделение – София град, Дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ към Национален осигурителен институт на Република България (л. 49-50 от ДП), писмо с изх. № ИТ-9512/07.07.2014 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (л. 52 от ДП), писмо с изх. № 04-2038/09.07.2014 г. от УМБАЛ „Света Анна“ – София АД с приложения (л. 54-78 от ДП), длъжностна характеристика на длъжността работник поддръжка сгради (л. 79-80 от ДП), допълнително споразумение № 11/01.01.2009 г. между „Високо напрежение“ ЕООД и С.Р.А.ов (л. 81 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия (л. 96-97 от ДП, л. 17-18 от съд. д.), бюлетин за съдимост на подсъдимия (л. 19-20 от съд. д.), 2 бр. книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа (гръб ДП), доказателства, удостоверяваща квалификацията и трудовата ангажираност на свидетелите А.Р.З.А.М.А., С.Р.А.ов (л. 68-70 и л. 76-78 от съд. д.), 3 бр. протоколи за раздадени на лични предпазни средства и специално работно облекло и обувки (л. 73-75 от съд. д.); способи за доказване: техническа експертиза (л. 28-38 от ДП), съдебномедицинска експертиза (л. 41-45 от ДП), допълнителна съдебно-техническа експертиза (л. 57-61 от съд. д.).

Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствата не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствата без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или превратно тълкуване.

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите С.Р.А.ов, А.Р.З.А.М.А.и Ю.И.Й., като настоящата инстанция при самостоятелен и внимателен анализ, счете, че същите са логични, последователни и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. От показанията на посочените свидетели се установяват обстоятелствата относно мястото и времето на осъществяване на инцидента, от който св. А.е получил травматичните си увреждания. От показанията на св. А.се установява механизмът на осъществяване на злополуката, което се потвърждава и от изготвената в рамките на съдебното производство пред първата инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза.

След самостоятелна проверка, въззивният съд също установи, че и останалите доказателства не съдържат противоречия помежду си, поради което първият съд правилно е преценил, че не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.

В хода на въззивното производство страните не са представили, нито пък съдът служебно е събрал нови доказателствени материали, установяващи различни фактически обстоятелства, поради което настоящият състав на СГС не намира основания да преразглежда и внася корекции в правилно изяснената от СРС фактология.

С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.

Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, който законосъобразно е приел, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, а съставомерният резултат се дължи единствено и изключително на поведението на св. А., като развитите съображения на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон са правилни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

Резонно СРС е отбелязал че несъставомерността на деянието от обективна страна обуславя и невъзможността за осъществяването на признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимото лице се явява безпредметно.

С оглед изхода на делото правилно районният съд е постановил, че направените разноски по делото следва да останат за сметка на държавата.

Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 27.09.2016 г., постановена по н.о.х.д. 12010/2015 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                   2.