№ 816
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330208222 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. К. С. от *** против Наказателно
постановление №21-1030-010812 от 17.11.2021 г., издадено от Началник
група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвПе наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.100,
ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100,
ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100,
ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., както и са отнети
общо 6 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. С жалбата се моли
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и представляван от своя защитник адв. С.Т. от АК –*** и поддържат
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, в което се излагат съображения за
правилност и законосъобразност на обжалвания ел. фиш.
1
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 29.10.2021 г. около 14:55 ч. полицейските служители П. Т. М. и Б. Т.
П. при упражняване на служебните си задължения установили жалбоподателя
да управлява л.а. Опел Вектра с рег.№ *** лична собстевност като не поставя
обезопасителен колан по време на движение. Същият бил спрян за проверка,
в хода на която не представил СУМПС, контролен талон към СУМПС,
свидетелство за регистрация на МПС, част II.
Във връзка с установеното на водача на МПС бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, а въз основа на него и
обжалваното наказателно постановление.
Разпитан пред съда, актосъставителят заяви, че не си спомня
подробности около проверката, но потвърди, че е бил дежурен с другия
посочен като свидетел по акта служител Б. Т. П.. АУАН е официален
документ в частта му за извършените от и пред актосъставителя действия в
обстоятелствената му част. АУАН е доказателствено средство, което съдът е
длъжен да цени като приеме за осъществени посочените в него съставомерни
факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните по делото
доказателства, включително представените от административнонаказващия
орган. Когато административното обвинение се основава само на
свидетелските показания на очевидеца, посочен в АУАН не може да се
изисква от същия свидетел да помни всички факти независимо в какъв период
от време и ако заяви, че не помни. Обвързващата доказателствена сила на
АУАН е до доказване на противното.
Доказателства, установяващи обратни на установеното факти, не се
събраха в хода на съдебното следствие. В жалбата и пред съда се излагат
твърдения, за които не се представиха доказателства. Съдът няма основание
да приеме обвинението за недоказано при редовно съставен АУАН и липса на
доказателства, които да го опровергават. На следващо място, разпоредбата
на чл.189 ал.2 от ЗДвП определя годност на събраните от актосъставителя
гласни доказателствени средства, която следва от редовността на АУАН.
Поради това фактите, посочени в редовно съставения АУАН подлежат на
опровергаване, а не на повторно събиране.
По изложените съображения съдът приема, че описаната в акта за
установяване на административно нарушение, както и в наказателното
постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена.
Правилно е приложен материалният закон и съответната на
нарушенията санкционна разпоредба. Съгласно чл.137а от ЗДвП водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Нормата на чл.183, ал.4 т.7
2
пр.1 от ЗДвП предвижда за това нарушение налагане на админстративно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв., която е във фиксиран размер, поради
което наказателното постановление в тази част не подлежи на ревизиране.
Съгласно чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него,а съгласно т.
2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява и за тегленото от него ремарке. За всяко от нарушенията е
предвидено отделно наказание, всяко в размер на 10 лв., което отново е
определено във фиксиран размер.
Правилно на жалбоподателя за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП са
били отнети и 6 контролни точки, което е в съответствие с т.10 от Наредба №
Iз-2539 на МВР.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. И двата акта са съставени от компетентни лица, като
доказателство за това е прилогжената Заповед8121з-515/14.05.2018 г., в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушенията са описани по ясен начин, даващ
възможност нарушителят да разбере в какво се състоят и да организира
защитата си.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-010812 от
17.11.2021 г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Пловдив, с което на Г. К. С. от ***, ЕГН ********** за нарушение на
чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.100,
ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100,
ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100,
ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., както и са отнети
общо 6 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
3
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4