Р Е Ш Е Н И Е
№ 193 26.03.2019 година гр. Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателна колегия
На втори ноември две хиляди и
осемнадесета година
В публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Жанета Кръстева и прокурора Галя
Маринова , като разгледа докладваното от съдията Георгиева ВНОХ дело № 926 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №132 от 29.08.2018 г., постановена
по НОХД № 784/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, подсъдимият С.Н.З. с
ЕГН ********** бил признат за виновен в
това, че на 16.01.2017г., в град Бургас, в ул.“Транспортна“ , в двора на
автокъща „Суис ауто 88“ извършил действия с цел да възбуди и да удовлетвори
полово желание , без съвкупление, по отношение на лице навърщило 14-годишна
възраст-непълнолетната Н.З.Х. родена на ***г., като използвал за това сила, а
именно с едната ръка я прегърнал силно, притискал я с другата, подканяйки я да
го прегърне, а при избутване на ръката от нейна страна, поради изразеното й
несъгласие, започнал да я притиска по устните, за да я принуди да го
целуне, същевременно я целувал по
главата и лицето, и я галел по крака, поради
което и на основание чл. 150, ал.1, предл. първо , вр. чл.55, ал.1,
т.1 от НК му наложил
наказание "лишаване от свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението
на което отложил за срок от три години.
С присъдата си, районният съд уважил
предявения граждански иск в пълен размер от 2500лв. и осъдил подсъдимия да
заплати държавна такса от 100лв. върху същия , както и направените по делото
разноски в досъдебното и съдебното производство разноски и държавната такса за служебно
издаване на изпълнителни листове.
Във връзка
с последвала молба на повереника за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, БРС е постановил определение от 13.09.18г., с което оставил
същата без уважение.
Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия С.З., с
оплакване за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на същата.
Оспорват се приетите от първата инстанция
фактически положения. Настоява се, че обвинението е останало недоказано и неподкрепен
от доказателствата , поради което неправилен, се явява изводът, че подсъдимият
е осъществил предявеното му с обвинителният акт престъпление. Иска се отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде
признат за невинен и оправдан .
Депозирано е и становище от повереника на
гражданския ищец по отношение подадената въззивна жалба от подсъдимия. Застъпва
се позиция за неоснователност на жалбата и се предлага потвърждаване на постановената
от БРС присъда.Иска се и присъждане на направените пред първата и втората
инстанция разноски.
Постъпила е впоследствие и частна жалба от
повереника на гражданския ищец, с която се изразява недоволство от отказа на
районният съд, да осъди подсъдимия, да заплати на гражданския ищец сумата от
600лв. - разноски направени по делото за адвокатско възнаграждение . Представя
копие на трети екземпляр от договор за правна помощ от 19.08.17г. и 2 броя
разписки.
Постъпило е и становище от защитника на
подсъдимия, който счита жалбата срещу отказа за присъждане на направените от
гражданския ищец разноски за неоснователна и предлага оставянето й без
уважение.
В съдебно заседание, представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас изразява позицията, че счита постановената присъда
за правилна, а въззивната жалба неоснователна, като излага подробни съображения
за това. Намира фактическата обстановка правилно установена и кореспондираща с
доказателствения материал по делото. Направеният от съда анализ на
доказателствата оценява като пълен и подробен и обосноваващ направените правни
изводи. Преценява като правилно отмерено при приложението на чл.55 от НК
наложеното на подсъдимия наказание, съобразено с наличието на многобройни
смекчаващи вината му обстоятелства. Предлага атакуваната присъда да бъде
потвърдена, а жалбата оставена без уважение. Частната жалба срещу отказа за
присъждане на разноски направени от гражданския ищец намира неоснователна, тъй
като в оригиналния представен пред съда екземпляр на договора за правна помощ,
не се съдържа сума, уговорена като дължима за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание гражданският ищец , чрез
повереника си адв.Х. от БАК, предлага да се остави без уважение въззивната
жалба и се потвърди първоинстанционната присъда. Заявява, че поддържа частната си
жалба и моли съдът да я уважи , като присъди разноските в размер на 600лв. направени
за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство и пред първата
инстанция.
Пред въззивния съд , защитникът на подсъдимия
поддържа жалбата, на наведените в нея основания . Настоява за признаването му
за невинен и неговото оправдаване по обвинението в престъпление по чл.150 от НК. Моли за намаляване на гражданският иск. Предлага , като неоснователно, да
се остави без уважение искането на гражданския ищец, за присъждане на разноски
за повереник.
В съдебно заседание подсъдимият отрича да е
извършил действията описани в обвинителният акт, поради което и не се признава за виновен .
Бургаският окръжен съд, в качеството си на
въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и
частната жалба, изслуша явилите се в съдебното заседание страни, обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения,
прецени наличния по делото доказателствен материал и извърши цялостна
проверка на атакувания съдебен акт с оглед разпоредбите на чл. 313 и чл. 314, ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба срещу постановената присъда
е подадена в срока по чл. 319, ал.1 от НПК от подсъдимия С.З., като с нея се иска проверка на невлязъл в сила
съдебен акт, подлежащ на въззивен инстанционен контрол по смисъла на чл. 313 от НПК.
Предвид изложеното, въззивният съд намира същата за процесуално допустима.
Депозирана в срок и от правно легитимирано
лице е и частната жалба на повереника на гражданския ищец , което я прави също
допустима за разглеждане.
Разгледани по същество, въззивната жалба и
частната жалба са неоснователни, по следните съображения:
Делото е изяснено от
фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните
доказателства и изградил изводите си по фактите и по правото.
От поотделната и
съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, решаващият съд
обосновано е приел за установено следното:
Подсъдимият С.Н.З., ЕГН ********** е **** гражданин, *****,
*****, **** образование, ****.
На
16.01.2017 г. свидетелката Н.Х., която била родена на ******
и само преди месец навършила 14 години, трябвало да се придвижи с автобус от
централната част на Бургас до дома на свидетелката М.Б.
ж.к. „С.”, бл. ****, гр.Бургас за провеждане на
уговорен за 18.00ч. частен урок по математика.
Поради объркване , тя се качила на различна автобусна линия и автобусът
с №Б1 я откарал в непозната за нея посока. Осъзнавайки грешката си, на
неустановена спирка тя сменила автобуса. Не знаела къде се намира, не можела да
се обади от своя мобилен телефон на майка си, тъй като батерията била изтощена
и телефонът й се бил изключил. Поискала от продавачките в два павилиона зарядно
устройство , да си зареди телефона, но те й отказали. След това отново се
качила на автобус Б1 и около 18,00 часа слязла на последната спирка по маршрута
му, до МОЛ „Плаза” в кв.Изгрев. Не била наясно с местоположението си, както и
отдалечеността от мястото, където целяла да пристигне . Така, объркана тя
тръгнала пеша в посока магазин „Кауфланд” в същия квартал, след което пресякла
от другата страна на платното, в посока МОЛ „Плаза“. Докато вървяла в тази
посока, срещнала непознат за нея мъж-подсъдимия С.З., който в този момент
излизал от портала на автокъщата на фирма „Суис Ауто 88” ООД, намираща се на
ул. „Транспортна“, в която работел като ******. Свидетелката Х. го попитала
накъде трябва да върви, за да стигне до ж.к. „С.”,
бл. ***, а той й отговорил, че има много път до там, няма да
стигне навреме и й предложил да остане, като я попитал дали има нужда от нещо.
Свидетелката Х. му казала, че има нужда от зарядно устройство , с което да си
зареди телефона и подсъдимият предложил да й услужи. Двамата влезли в дворното
място през порталната врата, която подсъдимият заключил, след което продължили
към бунгалото, което се намирало на около 10м от портала, влезли в него и
подсъдимият заключил вратата.
Вътре в
бунгалото, на много малка площ били разположени няколко стола, маса, шкафове и
хладилник. Свидетелката Х. седнала на намиращ се в помещението стол, като
носената на гърба раница поставила пред себе си. Подсъдимият й предложил чай
или кафе, но тя му отказала, като няколко пъти му подчертала, че е дошла, за да си зареди телефона.
Подсъдимият започнал да я разпитва за семейството й. Казал й също, че може да
остане за вечерта, тъй като нямало къде да върви, защото навън е тъмно.
Свидетелката Х. силно се притеснила от тази покана и я отхвърлила, като се
запитала защо ли я кани, след като все още има автобуси. Освен това, след като
зареди батерията на телефона си, може да се обади на майка си, която да дойде
да я вземе. Тя отново настояла да й даде зарядно, за да си зареди телефона и да
се обади на майка си. Свидетелката Х. му казала малкото си име, също, че баща й
е от П.. Подсъдимият на свой ред и споделил, че е бил моряк и
е ходил в Сингапур и Дубай. Дал й зарядно устройство за телефона и тя го
включила да се зарежда. Подсъдимият З. се настанил на стол до нея и я попитал
къде е баща й, при което свидетелката Х. отговорила, че той е в П. и
майка й и баща й са разделени. Отговорила и на въпроса в кой клас е и в кое
училище учи. На зададен въпрос от свидетелката за името му, подсъдимият
отвърнал, че се казва С.. Подсъдимият се притиснал до свидетелката Х.,
прегърнал я, като казал, че прилича на внучката му и поискал и тя да го
прегърне, като я хванал за ръката, но тя успяла да си я дръпне . Подсъдимият започнал
да я гали по главата и да я целува по лицето. Едновременно с това,
притиснал устните и, като хванал долната
устна и започнал да я стиска с пръсти, с което я подканвал да отговори на
целувките му. Свидетелката Х. отново отблъсквала ръката му. Продължавайки да
държи едната си ръка върху рамото й, той преместил местоположението на другата си
ръка върху крака й и започнал да я гали по него. През цялото време свидетелката
мислела само как да избяга.
Междувременно
телефонът й се заредил до 2% и тя поискала да отиде до тоалетна. Подсъдимият й
казал, че може да отиде отвън до бунгалото, но тя не се съгласила . Казала му, че
иска да отиде в МОЛ-а, като настояла за това, повтаряйки го няколко пъти.
Тогава подсъдимият З. отключил вратата на бунгалото и я придружил до портала,
който също отключил. Свидетелката Х. излязла и се затичала в посока МОЛ „Плаза“, опасявайки се, че подсъдимия може да я последва и
да започне отново да я пипа по тялото против волята й.
Междувременно
свидетелката Д. звънила на номера на дъщеря си, но не могла да се свърже, тъй
като телефонът й бил изключен. Разговаряла с учителката ѝ - свидетелката
Б., от която научила, че Х. не е дошла за уговорения
урок.
В 18,30
часа свидетелката Д. получила СМС, че телефонът на дъщеря ѝ -свидетелката
Х. е вече включен и може да бъде избран.
В това
време, приближавайки МОЛ“ Плаза“, свидетелката Х. позвънила по телефона със сестра
си , след което и се обадила майка й . Плачейки, по телефона пострадалата Х. й
казала, че ще я чака в тоалетната на МОЛ-а , като я помолила, да отиде при нея колкото
може по-бързо.
Докато изчаквала
майка си да отиде в МОЛ „Плаза“ в предверието на дамската тоалетна, в това
време там влязла и свидетелката Р. К. – М.. Последната забелязала, че
пострадалото момиче-св.Х. било силно притеснено и говорило по телефона. Поведението
й се сторило странно, затова я попитала дали е добре. Вместо отговор, свидетелката
Х. я запитала дали отвън я чака човек и след като свидетелката М. й
отговорила, че няма никой, й предложила да се обадят в полицията. Свидетелката Х.
отвърнала, че вече се е обадила и помолила за зарядно, за да си зареди телефона.
Свидетелката М. й предложила да отиде с нея в
магазина, където тя работи и който се намира срещу тоалетната. Докато изчаквали
майката на момичето, свидетелката М. попитала какво се е случило и
св.Х. й разказала най-общо.
След малко
дошла и майката на пострадалата-
свидетелката Г.Д., която веднага след като научила какво се е случило, се
обадила в полицията. На място пристигнали свидетелите П. А.,
Д. И., Д.М. и
М. К. - полицейски служители при 05
РУ на МВР - Бургас. Свидетелката Х. им разказала за случилото се и заедно с
полицаите и майка си отишли до автокъщата, където работел подсъдимия. Междувременно,
полицаите се свързали с управителя на автокъщата - свидетелят К. С.,
който дошъл на мястото, за да осигури достъп до двора и бунгалото. Подсъдимият
обаче не бил там, а служителите на полицията го намерили в дома му, след което
го отвели за проверка по случая в 05 РУ на МВР – Бургас.
Тези фактически положения, приети за
установени от районния съд, намират своята несъмнена подкрепа в събрания
доказателствен материал.
Въззивният съд споделя както фактическите констатации, направени от
Карнобатския районен съд, така и неговите правни изводи.
По възражението за неправилно кредитиране
показанията на св.Х. , които според защитата на подсъдимия не намират подкрепа
от останалите доказателства по делото:
На първо място, безспорно установено е и не
се оспорва присъствието на пострадалата св.Н.Х. и на подсъдимия по едно и също
време в инкриминираната вечер, в бунгалото ползвано от последния във връзка с
работата му като пазач. Районният съд надлежно е мотивирал защо дава вяра на
показанията на тази свидетелка , които намира за подробни, последователните,
взаимосвързани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Обстановката в това малко помещение, е описано
точно и подробно от св.Х. в нейните показания и кореспондира напълно с
установеното при огледа на местопроизшествие. Подсъдимият също е бил описан от
пострадалата по външни белези и посочен с категоричност от нея в хода на
проведено разпознаване като автор на деянието .
Позовавайки се на показанията на св.Х. ,
както и на обясненията на подсъдимия З. в тази им част, съдът е установил и
причината да приеме предложението му за помощ и да го последва -да получи от
подсъдимия зарядно устройство, с което да зареди телефона си.
На следващо място, в логическа
последователност и вътрешна безпротиворечивост е описано от същата свидетелка Н.Х.
последващото поведение на подсъдимия З. - заключване вратата на бунгалото, поканване
да остане при него за вечерта, придърпване стола си до нейния, прегръщане през
рамото и притискане до тялото й, хващане ръката й, за да го прегърне, дръпване от св.Х. на ръката. Говорене близо
до устните на пострадалата, галене по нейната главата, целуване по лицето,
хващане на долната й устна и стискане с два пръста, галене с пръсти през
дупката на панталона по коляното.
От сведенията изнесените от нея в показанията
си пред БРС, става ясно също, че св.Х. още с първите неочаквани за нея ласки ,
е осъзнала истинските намерения на З. , изпитвала е неприятни усещания от
натрапената физическа близост, въпреки изразеното от нея категорично нежелание.
Била е уплашена от опасността З. да отиде и по-далеч в посегателството си
спрямо свободния й избор в полов партньор, така също за живота и здравето й,
предвид ограничаването на личната й с свобода в този момент , със заключването
на вратата на бунгалото и на катинара на порталната врата. При това положение, Х. логично е започнала да мисли как да избяга.
На следващо място , тези обстоятелства са
били споделени от св.Х. същата вечер както пред нейната майка, така и пред
двамата полицейски служители свидетелите св.И. и А.. Изнесените
пред св.М. сведения са по-общи, тъй като
разказът й е бил прекъснат от идването на нейната майка-св. Д.. Поради това и
не може да бъде споделено виждането за противоречие между казаното пред св.М. и това пред останалите по делото свидетели . Св.Х.
показала на полицаите фургона, където се развил инцидента, но не искала да ходи
там, защото била афектирана от случилото се.
Правилен и съобразен със закона въззивната
инстанция намира подходът на първостепенния съд, при преценката относно
достоверността на изложеното от св.Х. и съответно оборени твърдения на
подсъдимия, съпоставяйки ги също и с поведението на пострадалата и видимото за
околните състояние на същата непосредствено след инцидента, описано
най-показателно от св.М., като
уплашена, криеща се в тоалетната на магазина, изглеждаща като „зверче в
клетка“.
Състоянието на силен стрес е установено
посредством гласните доказателствени средства, но и потвърдено от заключенията
на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза и допълнителната
такава експертиза. Според вещите лица е възникнала остра стресова реакция и
протрахиран отговор към стресогенното събитие, характеризиращ се с периоди на
повтарящо се изживяване на минали сцени, емоционална притъпеност, отчужденост
от околните, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анхедония,
избягване на действия и ситуации, напомнящи травмата. Тези последици, описвани
от вещите лица, отговарящи на понятието посттравматично стресово разстройство, кореспондират
с показанията на пострадалата и останалите свидетели, разгледани заедно се
допълват и водят да извода за достоверност на изложеното от пострадалата Х.
относно случилото се в бунгалото.
Свидетелката Х., според вещите лица по
посочената експертиза, е с висок коефициент на интелигентност , като нивото на
физическо развитие съответства и на психическото . Отговорено е също, че към
момента на деянието, същата е могла да разбира действията извършени по
отношение на нея и тя осъзнава смисъла на твърденията си по повод на осъществената
спрямо нея деятелност, следователно може да се има доверие на нейните
възприятия и на правилната оценка за тях. Може да възприема факти и събития и
да дава обяснения по тях. Няма данни за настъпили психопатологични промени след
деянието. При сравняване на поведението на пострадалата преди и непосредствено
след случилото се, е видна съществената промяна , като същата е станала
по-затворена, на моменти раздразнителна, срамувала се от случилото се и дори не
го споделяла и в по-тесен приятелски кръг. Тези сведения са в подкрепа на
приетото от решаващия съд, че поведението й е променено в резултат именно на
нанесената й с престъплението психологическа травма.
Районният съд правилно е отчел и сведенията
изнесени от свидетелите М. и К. за споделеното им малко по-късно след извършване на
деянието от З.. Пред тях той признал, че същата вечер , в бунгалото е погалил
по главата, по лицето, по крака и целунал по бузата св.Х., но които действия не
оценявал като блудствени. В съответствие със закона решаващия съд е обсъдил
същите единствено като фиксиращи конкретните фактически действия на подсъдимия,
като ирелевантна е оценката за тях дадена им от него.
Обосновани са и приетите фактически изводи ,
че в известен период от време подсъдимият е отказвал да освободи св.Х. да си
тръгне. В подкрепа на заявеното от пострадалата е и изнесеното от св.К. , че
пред него З. също е споделил , че момичето го увещавало да я пусне, като той
първоначално отказвал, но след известно време я пуснал.
Обсъдени от районният съд надлежно ,
поотделно и при съпоставката им с останалия доказателствен материал, са
показанията на св.З.-съпруга на подсъдимия, предвид
роднинската връзка между тази тях и които несъмнено имат за цел да обслужат
защитната теза на подсъдимия. Обосновано БРС е отказал да основе изводите си по
фактите за случилото се на тях, тъй като представляват само преразказ на
казаното й от подсъдимия. Правилно е
обърнато внимание и за това, че споделеното на тази свидетелка от З.,
съответства и на заявеното от подсъдимия пред полицаите, че не желае
семейството му да научава за случилото се. Именно за да не го злепоставя пред
близките му, св.К. е отишъл до дома на подсъдимия,
представяйки версията, че е търсен във връзка с открадната кола.
Правилно поради това и обосновано е
отхвърлена като оборена от останалите доказателства по делото версията на
подсъдимия , че никое от описаните действия –прегръщане, целуване, галене и
стискане на устните , не са били извършвани от него по отношение на
пострадалата.
Безспорно, при описаната фактология, правилно
първостепенният съд е приел за доказано, че подсъдимият З. е осъществил
изпълнителното деяние, посочено в основният състав на престъплението блудство
по чл. 150, ал.1 от НК. Всички събрани по делото доказателства, сочат, че З.
е извършил система от телодвижения/ притискате до
тялото на пострадалата, прегръщане с ръка, хващане с ръка на нейната ръка за
подканване и тя да го прегърне , галене по главата и целуване по лицето,
притискане на устните със стискане на долната устна , с което също я приканвал
да отвърне на целувките му, преместване на едната си ръка върху крака на
пострадалата и галене през дупка на панталона. Всичко това било съпроводено със
съпротива-отблъскване на ръката на подсъдимия и словесно изразяване на
несъгласие с действията му . Несъмнено изброените като поредица от действия , по своето естество ,
могат да доведат до възбуждане, а и до удовлетворяване на полово желание без
съвкупление. Действията на подсъдимия не могат да бъдат определени като
случайни, още повече , същите са били съпътствани и с покана да остане при него
през цялата вечер, както и с отказ да я освободи да си върви, което по-късно
вече нейно неколкократно настояване изпълнил, като отключил двете врати.
Налага се поради това извода, че целта,
преследвана от З. с извършените от него действия, е била именно да възбуди и
удовлетвори половото си желание без съвкупление. Дали е била постигната целта е
без значение за съставомерността на извършеното от него деяние.
Престъплението по чл. 150, ал.1 от НК е формално, като за довършването му не се изисква
достигането до полова възбуда на извършителя, достатъчно е наличието само на
поставена такава цел (Р 77 – 1981 – І н. о., Р 238 – 2014 – ІІ н. о.).
Към датата на инкриминираното деяние,
свидетелката Х. е била навършила 14 години, но не и пълнолетие. На следващо
място, да да сломи съпротивата й, подсъдимият е упражнил сила , която макар да
не е с голям интензитет е препятствала
пострадалата да се противопостави на посегателството над нея. Бидейки достатъчно
интелигентна и във възраст да осъзнава и разбира смисъла на случващото се , Х.
не е посмяла физически да се защити по-агресивно, тъй като не е знаела къде
точно се намира, нямала връзка с близките си, била сама в заключено помещение,
в тъмната част на денонощието и наоколо няма други хора, които биха чули
виковете й и биха се притекли на помощ.
Подсъдимият З. е пълнолетно и вменяемо лице,
поради което е и наказателно отговорен. Фактът, че именно той е извършител на
престъплението е установен по несъмнен начин, не само чрез показанията на
пострадалата и на останалите разпитани по делото свидетели, но и потвърдено със
заключението по назначените съдебни експертизи, установяващи психофизичното
състояние на пострадалата след случилото се.
Както обосновано е посочил
първоинстанционният съд, подсъдимият много добре е разбирал и общественоопасния
характер на извършеното от него, като този извод действително се извлича от
неговите предхождащи и последващи деянието действия. Опасявайки се да не разкрито
противоправното му поведение към пострадалата, непосредствено след като тя
изтичала през улицата, той напуснал местопрестъплението и се прибрал в своя дом.
Безспорно, предвид представените
доказателства, следва да се приеме за доказана и възрастта на пострадалата Х.,
която е родена на 09.12.02г. и към момента на извършване на престъплението е
имала навършени 14 години.
Пристъпвайки към извършване на престъпното
деяние, подсъдимият е съзнавал, че пострадалата не е навършила пълнолетие ,
съдейки освен по външния й вид, оприличавана на внучката му, която била на 16
години, но и от наученото от нея обстоятелство, че е тръгнала на частен урок по
математика, което е затвърдило тази увереност , че момичето е все още е
ученичка в средното училище.
На следващо място, подсъдимият е бил наясно
и, че извършените от него действия –галене и целуване са блудствени, т.е. са от
естество да възбудят и удовлетворят неговото полово желание.
Използвал объркаността на момичето, заключил
е портала към дворното място и вратата на бараката, отказвал да я пусне. Наясно
бил също, че пострадалата не е съгласна и не желае да извърши действия насочени
към половото му удовлетворяване. Съзнавал също, че упражнявайки сила-силно
прегръщане и притискане , по този начин сломява съпротивата й.
Правилни са изводите на първостепенният съд
относно формата на вината, при която подсъдимия З. е извършил престъплението.
Всички доказателства, касаещи изпълнителното деяние, както и обстоятелствата
при които то е извършено, свидетелстват, че той е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици-засягането на половата неприкосновеност на
дете, а от там и на неговото правилно и нормално физическо и полово развитие.
Районният съд е обсъдил и обясненията на
подсъдимия, в които последния е отрекъл да е извършвал описаните телодвижения,
с цел да удовлетвори свое полово желание . При установените безспорни,
кореспондиращи помежду си и допълващи се свидетелски показания , проверени и
потвърдени посредством психиатрично-психологичната експертиза относно промените
в състоянието на пострадалата след деянието осъществено от подсъдимия, правилно
БРС е отказал да кредитира защитната теза на подсъдимия З., че ласките му са били
подобни бащинските и не са съдържали в себе си сексуален подтекст.
С атакуваната първоинстанционна присъда,
районният съд е определил на подсъдимия З. наказание при приложение на чл.55,
ал.1 от НК, като намерил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства и му наложил наказание от 1 година лишаване от свобода , чието
изтърпяване отложил за срок от три години. Правилно като такива са отчетени
чистото му съдебно минало, напредналата възраст и значително влошено
здравословно състояние. Съобразена е и ниската степен на обществена опасност на
личността на дееца-с положителни характеристични данни на съвестен работник и
по начало добър и неконфликтен човек. Правилен е изводът на решаващия съд, че
се касае за извършено деяние в резултат на спонтанно взето решение, подтикнат
от полово желание , което подсъдимият не могъл успял да овладее и контролира.
Наред с това, че е нисък и интензитета на блудствените действия и същите не са с голяма продължителност във
времето.
По тези съображения , въззивният съд също
намира, че така отмереното наказание се явява адекватно на извършеното и с него
ще се постигнат целите на индивидуалната превенция, да се поправи и превъзпита
дееца да се съобразява със запрета за засягане на половата неприкосновеност на
човешката личност , при ясно заявена липса на взаимност в желанията и
стремежите към интимни ласки . Наказанието,
в този му вид, би подействало възспиращо и по отношение на останалите членове
на обществото.
По
отношение на предявения от пострадалата Х. граждански иск, настоящия съдебен
състав споделя извода на първата инстанция за наличие на предпоставките за
неговото уважаване . Предвид установените фактически положения, несъмнено е
осъществено противоправно деяние, виновно и е налице причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилите последици. Искът поради това се явява доказан по
основание.
При преценка относно справедливия размер на
имуществената обезвреда , районният съд е отчел конкретното влияние върху
неоформената детска психика и настъпилата стресова реакция. Подведена от
привидната загриженост от възрастния човек, пострадалата се доверила, че ще
намери помощ , тъй като не знаела къде се намира и искала да се свърже с майка
си по телефона, приела предложението да влезе в бунгалото, където подсъдимият
осъществил престъплението.
В резултат на блудствените действия ощъстевни
от подсъдимия, имащи за цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление,
у св.Х. е настъпила остра стресова реакция отшумяла след три дни, но чиито последици
не са се заличили, като част от тях продължават дори и след 1 година и 7 месеца
след случилото се- повтарящо се изживяване на травмата, емоционална
притъпеност, отчужденост от околните, липса на съзвучност спрямо заобикалящата
среда, анхедония. При тези данни за такива негативни психични изживявания,
продължаващи продължително време, правилно е определен и съответния на увредата
размер на присъденото обезщетение от 2500лв., с което изцяло е уважена
гражданската претенция.
Предвид изводите за виновността на подсъдимия
З., правилно първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му за разноски,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, като съдът правилно е изчислил и е възложил на
подсъдимия както заплащането на направените в хода на досъдебното производство
разноски, за държавна такса съобразно уважения граждански иск и разноските, за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Неоснователно се явява искането за отмяна на
определението на първата инстанция, с което е оставила без уважение претенцията
за присъждане на направени от гражданския ищец разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Видно е от договора за правна помощ от
19.08.17г. приложен на л.91 от ДП, в оригинал, че за предоставената правна
помощ не е уговорено възнаграждение. Такава възможност е предвидена от закона
за адвокатурата, при защита и представителство на непълнолетни или други лица в
неравностойно или материално затруднено положение. Действително на л.152 от
делото, в съдебното заседание от 29.08.18г. пред БРС, повереникът на
гражданския ищец е заявил, че желае да му се присъдят направените по делото
разноски, но не е представил никакви доказателства за това такива да са били
сторени или поне такова задължение да е било уговорено между него и клиента му.
Друг екземпляр, който да съдържа уговорка за дължимо възнаграждение не е бил
представен. Едва след обявяване на присъдата, с нарочна молба повереникът е
представил незаверено копие на договор за правна помощ, със същата дата като
този от ДП , в който вече е посочено договорено възнаграждение от 600лв. за
представителство до приключване на делото пред първа инстанция, платими на две
вноски по 300лв., до края на делото пред първа инстанция. Вече към частната жалба срещу определението
на БРС, повереникът представя и два броя разписки за платено адвокатско
възнаграждение от по 300лв., съответно с дати от 25.08.17г. и от
06.03.18г.
Настоящият въззивен състав намира за
ирелевантно в случая , твърдението на повереника, че сумата в договора за
правна помощ при неговото сключване се е била включена , защото все още не бил
„договорен начина и срока за плащане“.
Следва да се има предвид, че основателността на тази претенция се преценя
именно с оглед уговореното възнаграждение, което не е задължително да е било
изплатено. При всички положения, дори и при известна вариативност на тези
уговорки, размера на уговореното
възнаграждение следва да бъде посочен и на това основание претендиран за
възстановяване впоследствие, при евентуално уважаване на гражданския иск.
Съдът, както и страните по делото, вземат отношение само по събраните преди
приключване на делото доказателства. Независимо, че надлежно искане за
присъждане на разноските е направено своевременно пред първата инстанция,
това обстоятелство само по себе си,
неподкрепено от доказателства
удостоверяващи възникналото задължение за гражданския ищец към неговия
повереник, се явява неоснователно и не подлежи на уважаване.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията
си, настоящата въззивна инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на
правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права на страните в
производството въобще.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 132 от 29.08.2018 г.,
постановена по НОХД №784/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 13.09.18г. на БРС по същото дело, с което е оставена без
уважение молбата на адвокат И.Х.-повереник на гражданския ищец Н.Х. за осъждане
на подсъдимия С.З. да заплати 600лв. адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.