МОТИВИ към НЧХД №569/2009 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по повод тъжба от Г.М.А. *** срещу подсъдимите М.К.К.
и Н.А.К. *** с обвинение в престъпление
по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите се обвиняват затова,
че на 19.09.2008 г. в гр.Пазарджик, в съучастие като съизвършители са причинили
лека телесна повреда на Г.М.А. ***, изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От Г.М.А. срещу подсъдимите М.К.К.
и Н.А.К. е предявен граждански
иск за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 2 500 лева, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.09.2008
г. до окончателното й изплащане.
Гражданският иск, като
своевременно и надлежно предявен е приет за съвместно разглеждане и
пострадалата Г.М.А. е конституирана
в качеството на граждански ищец.
Подсъдимите М.К.
и Н.К. не се явяват лично в съдебно заседание. Служебният защитник поддържа
становище, че наказателното производство следва да бъде прекратено срещу двете
подсъдими или алтернативно срещу подсъдимата Н.К. поради нередовности в
тъжбата. Прави се и друго искане подсъдимите да бъдат оправдани.
Районният съд
обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за
установено следното:
Тъжителката Г.А.
живеела заедно със снаха си – свидетелката П.Я. и съпруга на последната
свидетеля К.М. ***.
На 19.09.2008 г.
около полунощ се почукало на входната врата. Свидетелите Я. и М. излезли в
коридора на апартамента и свидетелката Я. отворила входната врата. В
апартамента влезли подсъдимите М.К., Н.К. и дъщерята на М.К.. С влизането трите
се насочи към хола на апартамента, където се намирала тъжителката А.. Трите
жени се приближили към А. и започнали да я удрят. Подсъдимата Н.К., с камък
който носела в ръката си ударила А. по главата в областта на челото и лявото
око. В същото време подсъдимата М.К. удряла тъжителката А. по тялото, драскала
я с нокти и скубела косата й. Виждайки това свидетелят М. се намесил. Успял да
отстрани подсъдимите и ги извел от апартамента.
На следващия ден
тъжителката отишла болницата в гр.Пазарджик, но било почивен ден, както и
следващите два дни – 21.09. и 22.09.2008 г.. След като била прегледана на 23.09.2008 г. й било издадено медицинско
удостоверение, представено по делото. Видно от същото на тъжителката са били
причинени: масивно кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око,
кръвонасядане на гърба, охлузвания по лицето по лицето и пръстите на лявата
ръка, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на, показанията на свидетелите П.Я. и К.М., проведената очна ставка по реда на
чл.143 от НПК между свидетелите Я. и М., както и писмените доказателства приложени
по делото.
Свидетелите Я. и
М. дават логични, последователни, съвпадащи и поради това убедителни в
достоверността си показания за точния ход на развитие на ситуацията от влизането
на подсъдимите в апартамента, последователността, вида и мястото на нанасяне на удари на тъжителя от
страна на подсъдимите – в областта на челото и окото
с камък от страна на Н.К. и по тялото от подсъдимата М.К., до намесата на
свидетеля Миланови отстраняването и извеждането от него от апартамента.
Констатираното известно
различие в показанията на свидетелите Я. и М. относно присъствието им стаята по
време на целия инцидент и коя от подсъдимите, Н.К. или М.К. е нанесла удара с
камък по главата на тъжителката се дължи на начина и индивидуалността на
възприемането и възпроизвеждането на събитията от страна на свеки свидетел,
както и изминалия период от времето от инцидента до депозирането на
показанията. Тези различия бяха отстранени при проведената между тях очна
ставка, като объркването си по отношение на обстоятелството, че именно Н.К. е
ударила тъжителката А. с камък по главата, а не М.К., свидетелката Я. логично
обясни със състоянието си на страх и паника от случващото се, което е било
неочаквано и шокиращо. Въпреки различията свидетелите дават показания в
подкрепа на обвинителната теза и описанието на инцидента в тъжбата за видени от
тях удари с по главата и тялото нанесени от подсъдимите върху тъжителя.
Показанията на свидетелите
относно мястото и начина на нанасяне на удари на тъжителя от страна на
подсъдимите се потвърждават и от представеното медицинско удостоверение, от
които е видно на А. са били причинени масивно кръвонасядане и оток на клепачите
на лявото око, кръвонасядане на гърба, охлузвания по лицето по лицето и
пръстите на лявата ръка.
За съответствие
с начина и времето на получаване на въпросните наранявания, а именно от удар с
камък, одрасквания, нанесени на 19.09.2008 г. говорят и описанията на съдебния
лекар за цвета, мястото и размерите на травматичните увреждания констатирани
при прегледа на 23.09.2008 г. Като обективна находка лекарят изготвил съдебното
удостоверение е описал, че в лявата половина на челото и лявото слепоочие се
виждан дълбоки охлузвания с кафеникавочервеникав цвят и размери 2х1 см. Подобно
охлузване е констатирано и в областта на брадата. Описано е и масивно
кръвонасядане със синкавовиолетов цвят и оток на долния и горния клепач на
лявото око.
Безспорно цвета
на кръвонасяданията и отока на клепачите говорят за давност на нараняванията
3-5 дни и „миграция на кръвоизлива” в клепачите от мястото на травмата – челото
/Вж.учебник по „Съдебна медицина”, ст.42-43, изд. 1992, ред. Проф. Ст. Р./.
В подкрепа на
това е и извода на съдебния лекар, че въпросните увреждания добре отговарят по
време и начин да са получени така, както съобщава пострадалата.
Цитираните
увреждания се виждат и на представената, като веществено доказателство снимка
на тъжителката, но съдът не се позовава на нея като годно доказателствено
средство, тъй като липсват данни кога и от кого е изготвена същата.
Обстоятелствата описани в тъжбата за подаден сигнал за
инцидента в полицията от представената по делото преписка ЗМ №1311/13.10.2008
г. по описа на РУ на МВР Пазарджик образувана по жалбата на А..
По тази преписка са взети обясненията на страните и на
свидетелите Я. и М., които обаче не могат да бъдат ценени и обсъждани относно
записаното и казаното в тях от страна на свидетелите, тъй като не представляват
свидетелски показания събрани по реда на НПК.
Неоснователно е
Видно е, че травматичните увреждания получени от
тъжителката представляват увреждане на анатомичната цялост на тъканите, довели
са леки изменения на физиологичните функции, извън болката и страданието.
Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на лека
телесна повреда с разстройство на здравето, в резултат на упражненото от
подсъдимия физическо въздействие по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимите М.К.К. и Н.А.К. са осъществили
от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.130, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 19.09.2008 г. в гр.Пазарджик, в съучастие
като съизвършители са причинили лека телесна повреда на Г.М.А. ***, изразяваща
се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
При извършване
на престъплението подсъдимите са действали при пряк умисъл, в съучастие като
съизвършители. Налице е общност на умисъла, тъй като всеки от дейците при
осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на
престъплението заедно с другия участник и е искал от така съчетаната дейност да
бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпния състав.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите Н.К. и М.К. за
извършеното, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни
повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на
индивида – телесната неприкосновеност на
личността. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е
сравнително висока, като се има начина на извършване, както и отрицателно
въздействие, което е оказало извършеното върху потърпевшия.
Като смекчаващи
вината обстоятелства за подсъдимата Н.К. съдът прецени чистото съдебно минало,
а като отегчаващи вината – отрицателните характеристични данни и негативното
влияние оказало извършеното върху пострадалата.
Разпоредбата на
чл.130, ал.1 от НК предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация.
Видно от събраните по делото
доказателства подсъдимата Н.К. е неосъждана. Не
е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК към дата на
извършване на деянието и не представлява личност с висока степен на обществена
опасност.
При тези данни съдът счете,
че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимата
от наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание
глоба.
Въз основа на изложеното,
съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК с
освободи Н.А.К.
от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.130, ал.1 във връзка
с чл.20, ал.2 от НК, като й наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 700 лева, платима в
полза на Държавата.
При определяне размера на
глобата съдът взе предвид тежестта на извършеното престъпление и определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
По отношение на подсъдимата М.К.
съдът счита, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл.78а от НК, тъй като, към момента на деянието не е осъждана, но е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с решение по
НАХД №2205/2006 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на
02.12.2006 г. Последното е видно от представената справка за съдимост.
Поради невисоката
обществена опасност на подсъдимата М.К., съдът прецени, че наказанието й следва
да се определи по втората алтернатива на чл.130, ал.1 от НК.
Затова за
постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции, съдът наложи наказание на подсъдимата М.К.К. ПРОБАЦИЯ, включваща
следните мерки за контрол и въздействие:
Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност на
явяване за подпис пред пробационен служител и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Предявения
граждански иск против подсъдимите, съдът счете за доказан по основание, тъй
като вредите, които са причинени на гражданския ищец са пряка и непосредствена
последица от престъплението на подсъдимите и представляват тяхно парично
задължение към пострадалата. При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД,
съдът прие, че същия следва да бъде уважен до размер на 800 лева, като до
предявения размер от 2 500 лева, следва да се отхвърли.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента
на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и
доказателства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимите дължат обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата.
И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че
законната лихва се дължи от деня на причиняване на увреждането, откогато
длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.
Съдът прие, че сумата от
800 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2008 г. до окончателното
изплащане на сумата, ще възмезди
пострадалата за нанесените й неимуществени вреди в резултат на претърпени болки
и страдания.
Затова съдът осъди
подсъдимите М.К.К. и Н.А.К. да заплатят солидарно на Г.М.А. сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 19.09.2008
г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск за
разликата от 800 лева до 2 500 лева, ведно със законната лихва върху разликата
от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Във връзка
осъдителната част от присъдата и с оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите
Н.К. и М.К. бяха осъдени да заплатят солидарно ДТ върху уважената част от
гражданскя иск в размер на 50 лева.
По отношение на
нередовностите в тъжбата и искането за прекратяване на наказателното
производство съдът се е произнесъл с протоколно определение от 16.09.2009 г.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: