ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6/09.01.2023г.
Административен съд - Монтана, І-ви състав в закрито
съдебно заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав :
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
като разгледа Административно дело №1/2023г. по описа на
Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.127ж във вр. с чл.41, ал.3 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК)
Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД ***,
подадена чрез пълномощник адвокат А., против действия за обезпечаване на
доказателства на орган по приходите в ГД „Ф*** контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдени
с Решение №206/19.12.2022г. на Директора на ТД на НАП В*** Т*** . В жалбата са
развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се
поддържа липса на компетентност на органа по приходите, нарушение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона на действията за
обезпечаване на доказателства. Оспорващият претендира присъждане на разноски.
Настоящият
състав на Административен съд М*** , като взе в предвид оплакванията в жалбата
и приложимия закон, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок, от надлежно легитимирано лице имащо
правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА при следните доводи:
Действията по
отношение на стоките с висок фискален риск са предприети от органи по приходите
в Главна дирекция "Ф*** контрол" при ЦУ на НАП, оправомощени
по силата на Заповед № 3ЦУ-159/10.02.2014г. на Изпълнителния директор на НАП
л.42 (по делото), следователно, налице е материална компетентност съгласно чл. 121, ал.1 и чл. 127а от ДОПК.
Съдът констатира,
че при извършването на проверката е присъствало упълномощено лице от оспорващия.
Оспорващият е подал жалба против действията пред горестоящия
орган, като същият се е произнесъл с решение, с което е оставил жалбата без
уважение. Решението на директора на ТД на НАП В*** Т*** е издадено от овластен компетентен орган, предвид приложената Заповед № З***
-О*** -54/12.12.2022г. (л.43 по делото).
Оспорените действия, обективирани
в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск Протокол № 050902411859_3/15.12.2022
г., по обезпечаване на доказателства, предмет на настоящото производство са в
нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като обезпечаването на
доказателства по смисъла на чл. 121а, ал. 3, вр. с ал. 2, във вр. с чл. 40 ДОПК
се извършва фактически посредством изземване на стоките и придружаващите ги
документи и продължаване на забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 ДОПК.
Съгласно чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, приложимата в настоящият случай материалноправна
разпоредба, мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите
установи, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, а според ал. 3 – в случаите по ал. 1 и ал. 2 органът по приходите
предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на
действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за
стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се освобождава
след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова
гаранция със срок на действие, не по- малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от
пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й. Не предприемането на тези действия води до приложение на
нормата на чл. 121а, ал. 4, изр. 1 от ДОПК- по силата на закона стоката се смята за изоставена в
полза на държавата. По делото не е спорно, че процесните
стоки са такива с висок фискален риск.
Органите по приходите са приели, че е налице
хипотезата на чл. 121а, ал. 2 във връзка с чл. 121а, ал. 3, връзка с чл. 40 ДОПК,
допускащо предприемане на действия по обезпечаване на доказателства, когато се
установи, че при последващо разпореждане със стоката,
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. В хипотезата на чл. 121а, ал. 2 ДОПК органът по приходите е длъжен да изследва, установи и
посочи конкретните обстоятелства, водещи до извода, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително затруднено /в условията на алтернативност/.
В настоящия случай, като основания са посочени – 1.К*** е разминаване между
декларациите на ЗЛ и данни от информационните масиви на НАП, а именно
неправомерно ползване на данъчен кредит по фактури, по които не е начислен и
внесен ДДС; 2.Л*** на активи за обезпечаване на задължения за данъци,
възникнали след реализация на стоките предмет на В*** и от доставчици в
страната; 3.Е*** собственик на капитала е лице със задължения в особено големи
размери.
Настоящият съдебен състав отбелязва, че
посочените като основания т.1 и т.3 са изцяло неотносими
за хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК и не могат да мотивират основание за
прилагането на материлноправната разпоредба. По
отношение на основанието по т.2 липсват каквито и да е обективни данни, сочещи
че дружеството не разполага с необходимия финансов ресурс, което създава риск
от невнасяне на задълженията, които ще възникнат при реализацията на стоката, предмет
на извършваната проверка. Фактът, посочен в решение на директора на ТД на НАП
имаш отношение към установени непогасени публични задължения по ЗДДС не може да
постави субекта автоматично в рискова група за фиска.
Не се твърди, а и не се установява по делото липса на реална икономическа
дейност на дружеството, данни, сочещи на данъчни измами, умишлено натрупване на
загуби, както натрупване на задължения. Предвид това не може органа да се
позова на анализи, без нужната конкретика. Изцяло неотносимо за случая е обстоятелството, че едноличния
собственик на капитала е лице със задължения в особено големи размери, тъй като
материалния закон е очертал такива да не са налице само по отношение на
търговското дружество.
В случая оспореният протокол не съдържа
описание на конкретни и относими факти и
обстоятелства във връзка с посоченото правно основание по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, а именно че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни, което влече материална незаконосъобразност на
оспорения акт. Всъщност, неизлагането на релевантните и относими
факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, води до немотивираност на акт.
По делото липсват каквито и да е
доказателства за това, че събирането на данъчни задължения ще бъде невъзможно
или значително затруднено. Следва да се отчита обстоятелството, че мерките по чл. 121а от ДОПК представляват предварително обезпечаване при фискален
контрол, предприемани по реда на глава петнадесет "а" от ДОПК и тези мерки целят да обезпечат задължения, които все
още не са възникнали и съществуващи, тоест са за "вземания за данъци,
които биха възникнали". Ето защо, преценката на органа за това следва да
се основава на конкретни обективни факти, а не да почива на неподкрепени с
доказателства и неясно посочени данни за съдържанието на информационните данни
от масивите на НАП.
Предвид изхода на делото
и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски
по водене на съдебното производство
и съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК, ответника
следва да бъде осъден да
заплатят в полза на оспорващия разноски по делото изразяващите се в разноски за внесена държавна такса в
размер на 50 лева. Настоящият съдебен състав не счита, че следва да се
присъждат разноски за адвокат, тъй като представения по делото Договор за
правна защита и съдействие от 19.12.2022г. не е подписан от оспорващия и
пълномощника му, тоест не установява претендираните
разноски да са реално сторени от оспорващия..
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорените действия за обезпечаване на доказателства на орган по приходите
в ГД „Ф*** контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдени с Решение №206/19.12.2022г. на
Директора на ТД на НАП В*** Т*** са незаконосъобразни
и следва да бъдат отменени, предвид което на основание чл.127ж във вр. с чл.41 от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, І-ви състав на
Административен съд М***
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ действия за обезпечаване на
доказателства на орган по приходите в ГД „Ф*** контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдени
с Решение №206/19.12.2022г. на Директора на ТД на НАП В*** Т*** .
ОСЪЖДА ТД на НАП В*** Т*** да заплати на „С.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление ***, р-н С*** , ул.“П*** Б*** “ №* , ат.2, ап.*
ЕИК * разноски по воденото съдебно производство в размер на 50 (петдесет) лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: