№ 246
гр. Айтос, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20232110101023 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Ж. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: *** – чрез адв.Р.Н. от БАК против С.
К. А., ЕГН **********, с адрес: ***.
С исковата молба е предявен иск за предоставяне упражняването на родителски
права и определяне на местоживеене на сина на страните С. Й.ов К., роден на 07.07.2018
година, с ЕГН **********, при неговия баща - ищеца Й. Ж. К., с определяне на обичаен
режим на лични контакти на детето с майката С. К. А.. Претендира се осъждане на
ответницата да заплаща за издръжка на детето С. Й.ов К., чрез неговия баща и законен
представител Й. Ж. К., ежемесечно в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за
изменение и прекратяване на определената издръжка. Представят се писмени доказателства
и се заявяват искания за събиране на гласни доказателства – чрез допускане до разпит на
двама свидетели.
По реда и в срока на чл.131 от ГПК ответницата С. К. А., действаща чрез
пълномощник адв.Д. В. - БАК представя писмен отговор на и.м. В същия се излага
становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Ответницата
оспорва изложената от ищеца в и.м. фактическа обстановка, като в обобщение счита себе си
за по-добрия родител за малолетния С. К.. Сочи, че има нужния родителски капацитет да се
грижи за детето, поради което моли за отхвърляне на предявените против нея искове.
Представя писмени доказателства и заявява доказателствени искания, включително за
допускане на двама свидетели. Претендира заплащане на деловодните разноски.
В срока за отговор, своевременно и по реда на чл.211 от ГПК ответницата С. К.
1
А. предявява насрещен иск против Й. Ж. К., с искане за предоставяне упражняването на
родителски права и определяне на местоживеене на детето на страните С. Й.ов К., родено на
07.07.2018 година, ЕГН **********, при майката, с определяне режим на лични контакти с
бащата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа на съботния ден
до 18:00 часа на неделния ден и един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, като бащата взема и връща детето ат неговото местоживеене. Претендира
се заплащане от отв. Й. К. издръжка на детето С. ежемесечно в размер на 300,00 (триста)
лева. Наред със заявената искова претенция, ищцата по наср.иск С. А. отправя искане за
определяне на привременни мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права и издръжката. Към наср.искова молба се прилагат писмени
доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Правят се доказателствени
искания.
Ответникът по насрещния иск Й. Ж. К., чрез адв.Р.Н. изпраща писмен отговор,
с който оспорва изложените в наср.искова молба обстоятелства като неверни. Моли за
отхвърляне на насрещните искове. Поддържа доказателствените искания, направени с
първоначалната и.м.
Исковите претенции намират правно основание в чл.127, ал.2 вр. чл.59, вр. с
чл.143 от Семейния кодекс СК).
Заинтересованите страни Дирекция „Социално подпомагане” – Карнобат и
Дирекция „Социално подпомагане” – Айтос представят социални доклади по случая.
В съдебно заседание ищецът К. /ответник по наср.иск/ лично и посредством
процесуалния си представител адв.Н. поддържа предявените с и.м. претенции и моли за
уважаването им в пълен обем. Пледира за отхвърляна на насрещните искове. Ангажира
писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание отв.С.А. /ищец по наср.иск/ лично и чрез процесуалния си
представител адв.В. поддържа насрещната и.м. и моли за уважаването й в пълен обем, като
същевременно пледира за отхвърляна на исковете на Й. Ж. К.. Ангажира писмени и гласни
доказателства, както и Съдебно психологическа експертиза /СПЕ/.
Айтоският районен съд, като взе предвид събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че детето С. Й.ов К. е родено на 07.07.2018 година
от фактическото им съжителство, като в потвърждение на изложеното е представеното
копие от у-ние, издадено въз основа на акт за раждане № 0604/11.07.2018 год. на Община
Бургас.
Безспорен е също така и факта, че страните заедно с малолетния С. са обитавали
жилището на С. А., находящо се в ***, като съвместното им съжителство там е продължило
от 2017 г. до раздялата им през м.май 2023г., когато след скандал между двамата родители,
2
ищецът Й. К. е напуснал дома и се е преместил в ***, а впоследствие заминал да работи в
***. С. А. останала да се грижи за детето С., а през лятото на 2023г. също заминала за ***, за
да помогне на по-голямата си дъщеря във връзка с трудности при раждането. Малолетният
С. останал в *** на грижите на близка родственица на майката /нейна леля/, а впоследствие
по поръка на бащата Й. К. неговата сестра взела детето в дома им в ***, където самата тя и
бабата по бащина линия /майка на ищеца/ поели отговорност за отглеждане на С. К.,
включително записвайки го на детска градина. Междувременно и двамата родители – К. и
А. се завърнали в страната, като за ищеца се установи, че трайно се е прибрал в *** в края на
м.декември 2023г., завеждайки процесните искови претенции в и.м. вх.№6326/28.12.2023г. В
срока за отговор е подаден насрещният иск с вх. № 26.01.2024г. от ответницата С. К. А., с
искане за предоставяне упражняването на родителски права и определяне на местоживеене
на детето на страните С. Й.ов К. при майката и определяне на разширен режим на лични
контакти с бащата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа на
съботния ден до 18:00 часа на неделния ден и един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, като бащата взема и връща детето от неговото местоживеене.
Предвид изложеното съдът намира, че доколкото страните са родители на
малолетния С. К., живеят разделени и не могат да постигнат съгласие относно УРП, режим
на лични контакти, местоживеене на детето и издръжката му, предявените искове са
процесуално допустими.
По повод основателността им съдът съобрази следното: от решаващо значение
при определяне предоставянето на родителските права и местоживеенето на дете имат
неговите интереси, като при преценката на кой от родителите да предостави упражняването
на родителските права /УРП/, се изхожда от възпитателските качества и морален облик на
родителите, грижи и отношение към децата, желание на родителите дa ги отглеждат,
привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, жилищно-битови и други
материални условия на живот, помощ на трети лица, социално обкръжение. B този смисъл е
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, с примерно изброени обстоятелства,
които съдът следва да съобрази, при изяснено, че досежно понятието „интерес на детето“,
решаващо значение има цялата съвкупност от интереси. В този ред на мисли и доколкото
гореизложената фактическа обстановка е безспорно установена по делото - при съпоставка
на всички събрани гласни доказателства – показания на разпитаните четирима свидетели,
изявления на страните, отразени пред съда и пред соц. работници и намерили отражение в
социалните доклади на Д“СП“ – Айтос и Д“СП“ – Карнобат. Не се cпори между страните,
че от раждането на детето С. до вземането му от жилището на майката в ***, т.е. допреди
около година детето е било отглеждано от своята майка. Установи се от показанията на св.С.
Т. М. и св. В. Х. К., че бащата, действайки чрез сестра си, е взел детето в дома си в ***, без
съгласието на майката и възползвайки се от временното й отсъствие, наложено от
необходимостта на окаже помощ поради усложнение по време на бременността на дъщеря
си, пребиваваща в ***. В настоящия случай не се установи безпричинно изоставяне на
детето от страна на неговата майка. Тъкмо напротив – при съпоставка в показанията на
3
всички разпитани по делото свидетели /включая водените от ищеца – св.С. И. А. и П. Н. П./
С. А. е описана като „нормална, грижовна майка“, става ясно, че именно тя се е грижила за
малолетния С. от самото му раждане, включително по време на раздялата с бащата, който е
напуснал жилището им в ***. Досежно състоянието на същото и според направените
констатации в изготвения соц.доклад, следва да се приеме, че са налице необходимите
условия за отглеждане на дете. В показанията си св.С. Атанасов обяснява, че именно той със
съпруга си, а не бащата Й. К., са отишли до ***, за да вземат детето, като едновременно с
това признава, че „ … след известно време майката С. се обади по телефона и поиска да
вземе детето.“, т.е. опровергава тезата на бащата Й. К., че майката се е дезинтересирала и не
е желаела да се грижи за сина си С., дори не го е търсила.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да се цени неоспореното и прието
като обосновано заключение на извършената пo делото съдебно-психологична експертиза,
ведно с разясненията, дадени в съдебното заседание от 08.10.2024 година от вещото лице Т.
В.. Същата в заключението си сочи, че при бащата е налице известна неустойчивост на
емоционалните процеси, като при срещата им реагирал остро, бързо и експанзивно,
повишавал тoн, което в голяма степен кореспондира с отразеното от отв.С.А. досежно
избухливия му характер, скандали помежду им, употреба на алкохол и склонност към
хазартни игри. B тази връзка са и показанията нa св. М. и св. К., според които бащата
злоупотребявал с алкохол, имал хазартна зависимост и докато са живели заедно със С. А.
голяма част от парите, които изкарвал, харчел именно за хазарт и алкохол.
Успоредно с това ВЛ В. описва поведението на майката като спокойно, меко, с
опит да се мобилизира, за да не вижда детето емоционални реакции. Вещото лице посочва,
че при срещите с детето, майката демонстрира опит за рефлексия, внимание и
чувствителност към нуждите и преживяванията му, като майката съзнава, че грижите за
малко дете включват осигуряване на сигурна и развиваща среда, в която важно значение
заема и разширеното семейство. Вещото лице сочи, че от своя страна бащата също проявява
обич и внимание към сина си, но опосредства отглеждането на малкото момче през
ежедневните грижи на своята майка и сестра, като допълва, че: „Не са налице достатьчно
доказателства, че без участието на бабата/лелята на детето, бащата би могъл да посрещне
нуждите на едно малко дете от подкрепа за развитието за възпитанието му.“ B заключение
вещото лице посочва и че фигурата нa майката заема централно място в света на детето още
от неговото раждане и тo ce нуждае от развитие на тази връзка с оглед правилното му
физическо и психическо развитие. B хода на изследването не са наблюдавани негативни
нагласи от страна на С. към майка му. B присъствието на майката детето е спокойно. В
съдебно заседание вещото лице В. уточнява, че първият избор на С. е лелята по бащина
линия, която през последните месеци е била основна фигура при обгрижване на детето,
което означава, че бащата в голяма степен е делегирал грижите за сина си С. именно на
сестра си и майка си /леля и баба на детето/.
От съществено значение е направеното от вещото лице уточнение пред съда, че
детето в тази ранна възраст /6 години/ може да се адаптира към всяка среда, съобразно
4
местоживеенето на родителя, на кагото ще се възложи УРП. В конкретния случай съдът
намира, че при съпоставка на анжажираните гласни доказателства със заключението на ВЛ и
констатациите в соц.доклади, именно майката е родителя с по-добър родителски капацитет и
важна фигура за физическото и психическо развитие на детето, което се нуждае от грижите
й, предвид развитието и сравнително ниската му възраст. От друга страна бащата, макар и
любящ родител, се доказа, че не полага преки и ежедневни грижи за детето, като неговият
родителски капацитет е по-нисък, съпоставен с този нa майката. Следва да се отчете и факта,
че отв.С. А. е майка нa още 4 деца, което също обосновава извод за наличен житейски и
родителския опит, който би бил в полза при отглеждане на детето С..
Гореизложеното в обобщение навежда на извода, че по-пригодният да се грижи
за 6-годишия С. към настоящия момент родител е именно майката, която притежава нужния
родителски потенциал, за да се грижи адекватно за отглеждането и възпитанието на малкото
момче, което е още едно основание за уважаване именно на насрещната искова претенция за
възлагана на родителски права и определяне местоживеенето на детето при майката С. А. и
отхвърляне на първоначално заведените от бащата Й. К. искове.
С оглед изложеното искът за предоставяне упражнявана на родителските права
на майката се явява основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен, като с цел
осъществяване на лични контакти на детето с бащата се определя режим на свиждане, по-
разширен спрямо константната практика на съдилищата, а именно предложения от майката:
всяко първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на
неделния ден с приспиване, в дома на бащата както и един месец през лятото, когато
майката С. К. А. не ползва платен годишен отпуск.
При разглеждане на въпроса относно дължимата издръжка за детето, съдът се
съобрази с обстоятелството, че по делото не се представиха писмени доказателства,
удостоверяващи актуалните доходи на страните от трудова заетост. Ето защо предвид факта,
че двамата родители се намират в трудоспособна възраст, се презюмира възможността им да
реализират доходи, равняващи се поне на минималната работна заплата от 933,00 лева, а
също така следва да се съобрази отразеното в соц.доклад, че месечният доход на бащата е
1 400 лева, отчете се възрастта и обичайните нужди на 6-годишно дете.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приетите писмени и
гласни доказателства след като ги прецени с оглед целия събран доказателствен материал и
прецени, че са еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени от страните. Съдът взе предвид
и правилата за разпределение на доказателствената тежест в рамките на това производство,
както и изготвения и приложен към делото социален доклад на заинтересованата страна
Дирекция „Социално подпомагане”-Айтос.
Основателността на предявеният иск в посочената му част произтича от
разпоредбата на чл. 143 от СК и установеното по делото обстоятелство, че страните са
5
родители на детето С. – на 6 г. и като такива са длъжни да го издържат независимо от
възможностите си.
За установяване на нуждите на детето, по делото не бяха представени писмени
доказателства, извън констатациите в социалните доклади. Кредитирайки ги, съдът
преценява освен обичайните за възрастта му нужди, съобразявайки необходимите средства
за закупуване на дрехи, храна, обувки, учебни помогала и др., необходими за физическото,
интелектуално и духовно развитие на дете на сочената възраст. За правилното решаване на
този въпрос следва да се има предвид и приложимата материално-правната норма, а именно
разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, съгласно която конкретният размер на дължимата
издръжка следва да се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителя, като ал.2 на с.чл. определя минималния размер на издръжка на едно дете е равен
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящият момент МС е
приел със свое постановление, че минималната заплата за страната е 933,00 лв., т.е.
дължимата се издръжка следва да се определя в размер най-малко от 233,25 лв. Съгласно чл.
143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от факта дали последните биха могли да се издържат от имуществото или
доходите си, т. е. налице е едно безусловно задължение за осигуряване на издръжка на
децата от страна на родителите. За бащата Й. К., доколкото не се представиха доказателства,
относно размера на трудовото възнаграждение и предвид обстоятелството, че е
трудоспособен и би могъл да си осигури доход в размер поне на минималната за страната
работна заплата, предвид възрастта на детето и ноторно известните на съда разходи за
задоволяване на нуждите му съдът намира, че е необходима месечна издръжка от 500,00 лв.,
като предвид факта, че майката ще полага и лични грижи за детето, бащата следва да поеме
по-голямата част от 300,00 лв. месечно, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение. Досежно началният момент, от който е дължима издръжката съдът съобрази
безспорния факт, че преди завеждане на иска грижи за детето се полагат от бащата, като с
протоколно определение № 225/11.04.2024г. съдът е определил като привременна мярка до
приключване с влязъл в сила, окончателен съдебен акт по делото родителските права по
отношение на малолетното дете на страните С. Й.ов К. да се упражняват от бащата Й. Ж. К.,
, при следния ежеседмичен режим на лични контакти между детето С. и майката С. К. А.,
както следва: от 18.00 часа в четвъртък до 18.00 часа в неделя, с приспиване, като майката
има задължението да взема и връща детето от и до дома на бащата. Изрично е посочено от
страните, че за периода на привременните мерки нямат помежду си претенции за заплащане
на издръжка на детето С. Й.ов К.. Съобразно размера на определената издръжка отв.Й. К.
следва да заплати по сметка на РС-Айтос държавна такса от 432,00 (четиристотин тридесет
и два) лева, както и съдебно-деловодните разноски на ищцата по наср.иск – С. А. от 1 395,00
лева, включваща адв.възнаграждене -1000,00 лв., такса за образуване на делото – 30,00 лв.,
съд. у-ние -15,00 лв., депозит за ВЛ – 350,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Й. Ж. К., ЕГН **********, с посочен адрес: *** и
съдебен адрес: *** – чрез адв.Р.Н. от БАК против С. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***,
както следва: за предоставяне упражняването на родителски права и определяне на
местоживеене на детето С. Й.ов К., родено на 07.07.2018 година, с ЕГН **********, при
бащата - ищеца Й. Ж. К., за определяне на обичаен режим на лични контакти с майката С. К.
А., както и за осъждане на ответницата С. К. А., ЕГН ********** да заплаща за издръжка на
детето С. Й.ов К., чрез бащата и законен представител Й. Ж. К., ежемесечно в размер на
250,00 (двеста и петдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за
изменение и прекратяване на определената издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение на
малолетното дете С. Й.ОВ К., роден на 07.07.2018 година, с ЕГН ********** на майката.
Определя местоживеене на детето С. Й.ов К., роден на 07.07.2018 година, с
ЕГН ********** при неговата майка С. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между малолетното дете С.
Й.ов К., ЕГН ********** и бащата Й. Ж. К., ЕГН **********: всяко първа и трета седмица
от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с приспиване, както и
един месец през лятото, когато майката С. К. А. не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Й. Ж. К., ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка за
детето в размер на 300,00 (триста) лева, чрез майката и законен представител С. К. А., ЕГН
**********, начиная от дата на влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменението или
прекратяването й.
ОСЪЖДА Й. Ж. К., ЕГН ********** да заплати на С. К. А., ЕГН **********
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 395,00 (хиляда триста
деветдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Й. Ж. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд –
гр.Айтос, съобразно присъдената издръжка, държавна такса в размер на 432,00
(четиристотин тридесет и два) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8