Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 23.09.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Тодорова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 672
по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба, вх. № 306935/15.04.2021 г. на „М.М“ ООД, ЕИК *******, със
седалище ***, за осъждане на „З.а.д.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище ***, да
заплати сумата 47514 лева – след допуснато увеличение на петитума, представляващо
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за причинените
при пътно-транспортно произшествие вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х
5 ДРАЙВ 40 Д“, рег. № *******, което вземане ищецът придобил с договор за цесия
от „П.Т.“ ЕООД, съобщена на ответника.
Ищецът
„М.М“ ООД твърди, че между ответника и „П.Т.“ ЕООД бил сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“, оформен в полица № 0306Х06078223/02.12.2020 г.
по отношение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 5 ДРАЙВ 40 Д“, рег. № *******.
В срока на валидност на застрахователния договор, на 24.12.2020 г., автомобилът
самокатастрофирал в метална указателна табела Ж6 на главен път III-8402, км. 23+415, София-Пловдив,
посока Велинград. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол с
пострадали лица № 340р-19209/24.12.2020 г. и застрахователят бил надлежно
уведомен. По образуваната преписка по щета № 10020030126548 обаче било отказано
изплащането на обезщетение с оглед проявена от водача груба небрежност –
управление на автомобила с несъобразена и превишаваща разрешената скорост.
На
09.03.2021 г. между застрахованото лице „П.Т.“ ЕООД и ищеца бил сключен договор
за прехвърляне на вземане, в резултат на който вземането за дължимото застрахователно
обезщетение преминало в патримониума на ищеца, за което длъжникът „З.а.д.А.“ АД
бил нотифициран с уведомление от 12.03.2021 г..
Отказът
за престиране на обезщетение бил необоснован и в нарушение на чл. 408 КЗ, поради
което претендира застрахователят да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на 25500 лева, част от общо дължимото обезщетение в размер на 60000
лева.
С
определение от 14.09.2021 г. искът е увеличен до сумата 47514 лева и по волята
на ищеца този размер представлява пълният размер на претенцията.
Ответникът
„З.а.д.А.“ АД в подаден в срок отговор на исковата молба оспорва предявения
иск. Признава съществувалото с „П.Т.“ ЕООД застрахователно правоотношение, но
твърди, че застрахователното събитие представлявало изключен с общите условия
риск, тъй като водачът на застрахования автомобил го управлявал със скорост с
около 38 км/ч над допустимата, което поведение представлявало груба небрежност,
в резултат на което отговорността на застрахователя била изключена по смисъла
на т. 14.5 от общите условия. Застрахованият нарушил и задълженията да пази и
ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да спазва правилата за
движение по пътищата. При условията на евентуалност твърди, че обезщетение се
дължало в намален с 90 % размер все поради неизпълнение от страна на
застрахования на задължения, произтичащи от застрахователния договор, което
неизпълнение било съществено.
Прави
възражение за прихващане с неплатени вноски от премията по застрахователната
премия, което обаче не прието за съвместно разглеждане в настоящото
производство, тъй като касае вземане на ответника спрямо цедента „П.Т.“ ЕООД,
което дружество не е страна в настоящото производство.
Допълнителната
искова молба на ищеца е преклудирана, тъй като е депозирана след изтичане на
предвидения двуседмичен срок, поради което направените в нея възражения не
следва да се обсъждат. Релевантни са само правните доводи, за които преклузия
не настъпва.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните
не спорят и с определение от 09.07.2021 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията им са отделени фактите, че между „П.Т.“ ЕООД и „З.а.д.А.“
АД е сключен договор за имуществена застраховка, оформен в полица №
0306Х06078223/02.12.2020 г., като в срока й на действие, на 24.12.2020 г. застрахованият лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х 5 ДРАЙВ 40 Д“, рег. № *******, претърпял вреди, в резултат на
настъпило ПТП.
Видно
от свидетелство за регистрация част І „П.Т.“ ЕООД е вписано като носител на правото
на собственост с обект МПС, представляващо лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х
5 ДРАЙВ 40 Д“, рег. № *******, който факт също не е спорен в производството,
съответно на 28.11.2020 г. е удостоверена техническата изправност на превозното
средство, видно от протокол № 24126880.
Съгласно
представената застрахователна полица № 0306Х06078223/02.12.2020 г., възникналото
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, клауза „П“ (пълно
каско) при общи условия, обхваща задължението на застрахователя да заплати
обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 5 ДРАЙВ
40 Д“, рег. № *******, при настъпване на рисковете, включени в клаузи „М“, „Ч“
и „К“, като съгласно т. 8 от общите
условия клауза „Ч“ включва като риск авария, произлязла от сблъскване на МПС
помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети.
Клаузата
на т. 14.5 от общите условия предвижда застрахователят да не изплаща
обезщетение когато вредите са причинени от умишлени или с груба небрежност
действия на застрахования, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, които
действия са предизвикали застрахователното събитие. Съответно клауза 14.11 изключва отговорността
на застрахователя при неспазване предписанията на компетентните органи
(движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение с
ремаркета и др.). Това примерно изброяване сочи на предписания, свързани с
наложени конкретни ограничения в движението по определени участъци, каквито в
процесния случай изобщо не са доказани, затова и тази клауза не обуславя
наличието на изключен риск.
В
заявлението за настъпилия риск, „П.Т.“ ЕООД, представлявано от Петър Петров
посочва, че поради пясък на пътното платно при изпреварване водачът загубил
контрол върху автомобила и с висока скорост излязъл от пътното платно, в
резултат на което настъпила цялостна деформация на автомобила. В заявлението
като час на настъпване на ПТП е посочен 12:37 часа, какъвто час е отразен и в
съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
340р-19209/24.12.2020 г., но доколкото часът не е пряко възприет от съставителя
на акта, в тази част същият не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
От
застрахователя са представени извадки с диагностика на компютъра на увредения
автомобил, които установяват, че в 11:59 часа (достоверността на записа по
отношение на часа зависи от часовите настройки на сензорите, които биха могли
да не съответстват на точното астрономическо време за часовата зона на страната)
на 24.12.2020 г. скоростта му на движение е 128,4 км/ч, две секунди по-късно -
52,5 км/ч, а след още 1 секунда - 21,4 км/ч. Тази справка е оспорена от ищеца с
доводи да касае момент, предхождащ процесното ПТП и поради това въз основа на
същата не би могло да се установи, че автомобилът е управляван с превишена
скорост към настъпване на процесното ПТП в 12:37 часа. Възражението съдът
намира за неоснователно. Данните от бордовия компютър касаят пътно превозно
средство с рама WBAKS610300J88806,
която съвпада с отразената в свидетелството за регистрация и в
застрахователната полица, поради което няма съмнение, че тези данни се отнасят
до процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 5 ДРАЙВ 40 Д“, рег. № *******.
Информацията е извлечена на 26.01.2021 г., като отчетеният към този момент
пробег километри е идентичен с този на 24.12.2020 г. в 11:59 часа – 187133
километра. Пробегът е видим и на снимката на таблото на увредения автомобил,
приложена към приетото заключение на САТЕ. Това означава, че след
констатираната скорост от 128,4 км/ч и нейното рязко намаляване в рамките на 3
секунди до 21,4 км/ч, автомобилът не е реализирал никакъв пробег, което е обяснимо
с оглед пълното му увреждане. Не е мислимо записът да е от момент, предхождащ с
повече от 30 минути процесното ПТП, тъй като изминалите километри би следвало
да са увеличени - спирането на автомобила и продължаване на движението му в
по-късен момент би довело неизбежно до изменение на показателя километри (mileage), а такова изменение няма. Затова и
съдът приема, че непосредствено преди ПТП автомобилът е управляван със скоростта,
отразена в компютърната справка, без значение дали точният момент на ПТП е
11:59 или 12:37 часа.
В
писмо, изх. № 100-1072/01.03.2021 г. застрахователят ЗАД „А.” обективирал отказ да заплати
обезщетение за настъпилите от процесното ПТП щети, защото били резултат от
проявена от водача груба небрежност, тъй като управлявал автомобила с драстично
превишена и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост.
С
договор за цесия, сключен на 09.03.2021 г. „П.Т.“ ЕООД прехвърлило в полза на „М.М“
ООД вземането си по щета № 10020030126548 по описа на застрахователя, като не е
спорно, че цесията е съобщена на 12.03.2021 г., когато е депозирана молба от
водача на автомобила и управител на цесионера, с която е представена
нотификацията от цедента и препис от договора за цесия.ответникът не оспорва
настъпилото частно правоприемство по отношение на вземането в резултат
цедирането му на ищеца.
В
заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът не
намира основание да не кредитира, е определено, че вредите са настъпили при изпреварване
на неизвестно МПС и пясък върху пътната настилка, загуба на напречна
устойчивост на превозното средство (занасяне), при което под действие на
инерционните сили, автомобилът се отклонява в дясно, напуска пътното платно и се
преобръща в крайпътен банкет, като удря и уврежда указателна табела Ж6 с
метална стойка. Цялостната деформация на автомобила е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 24.12.2020 г. произшествие. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че причините за загуба на напречна
устойчивост са разнообразни – интензивно спиране, минаване през препятствие, а
ако има пясък върху пътното платно сцеплението между автомобилната гума и
пътната настилка е много ниска, почти като при сняг и лед и може да доведе до
преобръщане, каквото е настъпило.
Пазарната
стойност на ремонтните дейности, необходими за възстановяване на автомобила към
датата на застрахователното събитие възлиза на сумата 96453,62 лева. Действителната
пазарна стойност на застрахования лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 5 ДРАЙВ
40 Д“, рег. № *******, при отчитане на характеристиките и оборудването му към
датата на застрахователното събитие възлиза на сумата 59393 лева. При това
положение настъпилото увреждане съставлява тотална щета и възстановяването на
автомобила е икономически неизгодно. Стойността на запазените части,
представляващи 20 % възлиза на сумата 11879 лева, поради което пазарната
стойност на вредите, след приспадане на запазените части, е 47514 лева.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
Относно иска с
правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността
на предявения осъдителен иск се обуславя от
осъществяването на фактически състав, включващ елементите: 1). наличие
на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и
увреденото лице, с предмет имущественото право на собственост върху лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х 5 ДРАЙВ 40 Д“, рег. № *******; 2). настъпване в
периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, представляващо
покрит от застрахователя риск; 3). причинени щети на застрахования, настъпили в
резултат на застрахователното събитие и 4). сключен договор за цесия, с който
вземането за застрахователно обезщетение е прехвърлено в полза на ищеца, за
което ответникът е надлежно уведомен.
Принципно с
договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу
заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен риск, при
реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за причинените
на застрахованото имущество вреди, в размер, равен на този на вредата към деня
на събитието, а съгласно разпоредбата на чл.
405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да бъде по-дълъг от 15 дни.
С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца „М.М“ ООД, което трябва да проведе пълно и
главно доказване, като при липсата на доказателства, установяващи
осъществяването на факт извън всякакво съмнение, съдът в приложение на
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че
фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране
на съответната парична сума в обезщетение на претърпените вреди, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. Такова обаче
ответникът ЗАД „А.” не
твърди, тъй като оспорва изобщо да е породено правото на праводателя на ищеца „П.Т.“
ЕООД да получи застрахователно обезщетение поради квалифициране на настъпилото
събитие като изключен риск.
Между
„П.Т.“ ЕООД и ЗАД „А.” е сключен договор, който е юридически
факт, пораждащ правоотношение помежду им с типичното за застрахователния договор
за имуществено застраховане съдържание, включващо задължението на ответника ЗАД
„А.” да
заплати обезщетение за вредите от настъпило застрахователно събитие, съставляващо
покрит застрахователен риск, съгласно застрахователна полица № 0306Х06078223/02.12.2020
г.. Именно защото договорът е сключен от „П.Т.“ ЕООД, в качеството му
застрахован и правото на собственост върху движимата вещ - лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х 5 ДРАЙВ 40 Д“, рег. № ******* принадлежи към правната му сфера,
то „П.Т.“ ЕООД би било носител на правото да получи застрахователно обезщетение
при настъпването на покрит риск, съответно след възникване на правото не
съществува пречка да го прехвърли в полза на трето за правоотношението лице,
каквото е „М.М“ ООД.
Страните
не спорят, че на 24.12.2020 г. застрахованият лек автомобил поради загуба на
контрол от страна на водача му, напуснал пътното платно, преобърнал се и се
сблъскал в неподвижен предмет – крайпътен банкет и указателна табела Ж6, поради
което е осъществена хипотезата на авария, така, както е дифинирана в общите
условия, който риск страните не спорят, че принципно е обхванат от
застрахователна закрила.
Възражението
на ответника настъпилото събитие да съставлява изключен, съгласно общите
условия риск, поради приложимост на т. 14.5 от същите, съдът намира за
неоснователно.
Уеднаквената
съдебна практика, изразена в решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г.,
ІІ т.о. ВКС, решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I Т.
О., решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. ІІ Т. О. на ВКС и други
приема, че за упражняване потестативното право на застрахователя за намаляване
на застрахователното обезщетение, респ. за отказ за заплащането му не е
необходимо само обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението
на конкретно задължение на застрахования и настъпването на конкретното
застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното
неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще бъде санкционирано
само за задължение, което е от естество да способства настъпването на
застрахования риск и/или да повлияе върху размера на вредите.
Това
принципно разбиране на ВКС е доразвито и в решение № 32 от 11.08.2014 г. по т.
д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно което изрично установените в КЗ (отм.)
хипотези, при които застрахователят придобива право да откаже да плати
изискуемото се обезщетение след настъпване на застрахователното събитие дават
основание да се приеме, че за правото на последния да се освободи от
задължението си по застрахователния договора, е релевантно не само обективното
наличие на неизпълнено от застрахования конкретно вменено му от закона
задължение, но и при значителност на
същото, с оглед интереса на застрахователя. Тази преценка, направена отнапред
от законодателя сочи, че се касае за такова по вид и характер задължение, което
въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или
възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си.
Доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство е за застрахователя.
В
този смисъл е и решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., Т. К.,
ІІ Т. О. на ВКС, в което е обобщено, че за да възникне право за
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ
(отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в
застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова
естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да
бъдат доказани. Създадена по повод приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), сега
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, която разпоредба е с аналогично съдържание, уеднаквена
практика е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава правото
си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на
застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на
застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието
или да препятства доказването им, е предвидено в договора или общите условия
като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под
формата на изключен риск, както в настоящия случай. Аналогично на хипотезите,
покриващи фактическия състав на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), в тези случаи правото
на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение е обусловено
от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и
настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или
възможността за доказването им.
В случая, застрахователят се позовава на т. 14.5 от
общите условия, съгласно която клауза умишлените или при груба небрежност
действия на водача на лекия автомобил довели до настъпването на щетите,
обосновават изключване отговорността на застрахователя.
Гражданското право познава две форми на вина -
умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският
граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк
и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за
обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание
у длъжника, че неговото поведение е противоправно и се дефинира съобразно
субективното му отношение към последиците от това поведение.
Умисъл е налице, когато съществува знание за
възникване на противоправните последици и субективно се желае, цели, тяхното
настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от
страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на
задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от
общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по
взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на
отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност
на уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността
на длъжника за умисъл или за груба небрежност.
В случая няма съмнение, че щетите са резултат от
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което автомобилът е напуснал
платното за движение и се е преобърнал в крайпътния банкет. В този смисъл
поведението на водача на застрахованото МПС в никакъв случай не може да се
счете за предприето умишлено – със съзнание, че нарушаването на установените
правила за движение по отношение на избраната скорост на движение неизбежно ще
доведе до конкретните вредни последици – напускане на пътното платно, преобръщане
и удар на автомобила при контакта му със земната повърхност и с указателен знак
Ж6, които последици водачът да е целял пряко (пряк умисъл) или да ги е допускал,
но да се е примирявал с тях (евентуален умисъл). Никое лице с нормална психика дори
да съзнава, че извършва нарушение на правилата за движение по пътищата нито
цели, нито допуска и се отнася безразлично към настъпването на ПТП чрез преобръщане
на автомобила, в който пътува, тъй като няма как да предвиди евентуалните
негови деформации и последиците за собствения си живот и здраве. А човешките същества
с нормална психика (не се твърди водачът да не е бил с такава) имат вроден
инстинкт за самосъхранение и при управление на МПС не целят, нито пък се
примиряват с увреждане на собствения им живот или здраве.
Затова причиняването на процесното ПТП не може да
се приеме да е умишлено.
По отношение на небрежността и формите й
нормативната уредба не съдържа дефиниращи разпоредби, но съдебна практика,
изразена в решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.,
определение № 36/22.01.2018 г. по т. д. № 1497/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. приема,
че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил
дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи добрият
стопанин (грижовен към работите си човек) при предоставяне на изпълнението в
конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност
по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост.
Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата
на чл. 395 КЗ, с оглед регламентираните в нормата задължения на застрахования
за предпазване на застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото
тази небрежност е винаги предпоставка за неговото увеличаване. Увеличаването на
риска представлява създаване на по-голяма вероятност от настъпване на
застрахователното събитие.
Управлението на лек автомобил с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост представлява противоправно поведение,
тъй като нарушава правила (забрани), установени с нормативен акт - ЗДвП. За да
е основание обаче за изключване на отговорността на застрахователя, следва
именно това допуснато нарушение да стои в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие авария. Превишената скорост сама по себе си
следва да е довела до самокатастрофирането на застрахования автомобил, т.е. да
е единствена негова причина. А това не е така.
Наистина управлението на автомобила със скорост от
128,4 км/ч представлява нарушение на правилата за движение, но съгласно
приетото експертно заключение и разясненията на вещото лице в проведеното
съдебно заседание причина за загуба на напречна устойчивост може да бъде
интензивно спиране и ниско сцепление между гумите и пътната настилка в резултат
на разпръснат пясък. В случая от
записите на сензорите става ясно, че в рамките на само 2 секунди скоростта е
намалена със 75,9 км/ч, това няма как да не бъде квалифицирано като интензивно,
рязко спиране. Вземането на решение за рязко, внезапно спиране на автомобила не
може да съставлява груба небрежност. При възникнала опасност водачът е длъжен
да предприеме намаляване на скоростта и спиране на автомобила, съгласно чл. 20,
ал. 2 ЗДвП - водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението, включително рязкото спиране
не представлява противоправно поведение, ако е предприето с оглед избягване на
ПТП, съгласно чл. 95, ал. 1, изр. 2 ЗДвП.
При възникнала в субективните представи на водача опасност (включително за
настъпване на ПТП), която би могла да бъде и възприетият разпръснат пясък по
пътното платно, рязкото спиране не може да се счита за проява на груба
небрежност, но то според вещото лице е основна предпоставка за загубата на
напречна устойчивост и напускане на пътното платно от автомобила, а именно от
това напускане са настъпили и деформациите му.
При това положение не може да се приеме, че застрахователното
събитие – загуба на напречна устойчивост, напускане на пътното платно и
преобръщане в крайпътния банкет е резултат само и единствено от управлението на
автомобила със скорост над разрешената, за да се третира реализиралият се риск
като изключен и застрахователят да се освободи от задължението да престира
обезщетение по имуществената застраховка. ПТП е резултат от предприето рязко
спиране от страна на водача му (доказано от записите на сензорите) и вероятното
ниско сцепление на гумите с пътната настилка, поради наличие на пясък, видим на
изготвените непосредствено след ПТП фотоснимки, възпроизведени в заключението
на вещото лице.
Необходимо е да се отбележи, че възражения за проявена
груба небрежност поради предприето неправилно изпреварване в отговора на
исковата молба ответното дружество не е релевирало. Позоваването на подобна
форма на противоправно поведение от страна на водача на застрахования автомобил
в хода на устните състезания е преклудирано и не следва да се обсъжда.
Не може да се приеме, че нарушаването на т. 50.2,
т. 50.3 и т. 50.5 обуславя изключване на отговорността на застрахователя.
Автомобилът е поддържан в добро техническо състояние, за което е представено
съответното удостоверение, не може да се приеме, че управлението с превишена
скорост сочи на нарушение на т. 50.3 от общите условия, което вменява
задължение за предпазване на автомобила от вреди, съответно застрахованият „П.Т.“ ЕООД не се
установява да е нарушил ЗДвП, тъй като нарушението е допуснато от трето за застрахователното
правоотношение лице – Д.Д..
Управлението на автомобила с превишена скорост,
което съдът приема да съставлява проявна форма на груба небрежност, въпреки че
не изключва отговорността на застрахователя, не може да бъде игнорирано и има
значение за намаляване на обема ѝ, тъй като превишената скорост е увеличила
риска от настъпване на застрахователното събитие – при управление с превишена
скорост нараства опасността от загуба на контрол върху превозното средство,
съответно напускането на пътното платно с по-висока скорост увеличава размера
на вредите, тъй като обективно увеличава силата на сблъсъка му с крайпътния
банкет, поради което е налице основание за намаляване на дължимото застрахователното
обезщетение с 33 % (1/3).
По
аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на
застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при
застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. В
резултат на претърпяното ПТП, правната сфера на собственика му е увредена със
стойността на обекта на вещното право – процесния лек автомобил, който е
деформиран до степен на негодност за ползването му по предназначение.
В
решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на І-во ТО, ВКС, е прието,
че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие като
ползва заключение на вещо лице. В случая, съгласно кредитираното заключение на
съдебно-автотехническата експертиза, действителната (пазарна) стойност на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х 5 ДРАЙВ 40 Д“, рег. № *******, към момента на увреждането
му възлиза на сумата 59393 лева, а пазарната стойност на ремонтните дейности за
привеждането му в състоянието отпреди настъпване на ПТП – 96453,62 лева, поради
което е налице тотална загуба на застрахованата вещ. При това положение
застрахователят по имуществената застраховка е следвало, съгласно приложимите към
договора общи условия: 1. да определи обезщетението по действителната стойност,
намалена със стойността на запазените детайли от автомобила, които остават в
собственост на застрахования (т. 76.1 от ОУ); 2. да изплати действителната
стойност, но бъде упълномощен да се разпорежда с останките от автомобила (т.
76.2 от ОУ) или 3. да замени тотално увреденото МПС с равностойно, при изрично
писмено съгласие на застрахования (т. 76.3 от ОУ). В производството твърдения
да са налице последните две хипотези не са обективирани, съответно не се
установява останките да са предадени на застрахователя, поради което дължимото
обезщетение е следвало да бъде намалено с 20 % или застрахователят е бил правно
задължен да престира обезщетение в размер на 47514 лева (59393 лева (пазарна
стойност на автомобила) – 11879 лева (пазарна стойност на останките)).
Тъй
като се установи, че водачът на лекия автомобил е нарушил ЗдвП и това му
поведение е увеличило обема на настъпилите вреди, то дължимото обезщетение в
размер на 47514 лева следва да бъде намалено с 1/3 или с 33 %, поради което „П.Т.“
ЕООД като увредено лице е следвало да получи плащане на сумата 31834,38 лева.
Това
задължение не е изпълнено и с оглед имуществения му характер е нямало пречки да
премине в правната сфера на трето лице чрез сключения договор за цесия, която е
надлежно съобщена.
По изложените съображения, предявеният иск е
основателен за сумата от 28508,40 лева, представляваща дължимо обезщетение за
тоталната загуба на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 5 ДРАЙВ 40 Д“, рег. № *******,
като за разликата до пълния предявен размер от 47514 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора, право на присъждане
на разноските за производството се поражда само за всяко от страните,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част.
Ищецът
претендира заплащането на общо 5310 лева, съгласно представен списък, от които 1910
лева – внесена държавна такса, 400 лева – внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице и 3000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от която сума
следва да му се присъдят 3557,70 лева.
Ответникът
претендира разноски в общ размер от 600 лева, формиран от 400 лева - внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение от 200
лева, видно от представения списък, от които разноски има право на сумата 198 лева.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „А.”, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, да заплати
на „М.М“ ООД, ЕИК *******, със седалище ***, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД, сумата 31834,38
лева (тридесет и една хиляди осемстотин тридесет и четири лева и тридесет и
осем стотинки), представляващо дължимо застрахователно обезщетение по полица №
0306Х06078223/02.12.2020 г. за вредите, причинени на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х 5 ДРАЙВ 40 Д“, рег. № ******* при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 24.12.2020 г. на главен път III-8402, км. 23+415, София-Пловдив,
посока Велинград, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването
на исковата молба – 15.04.2021 г. до окончателното й плащане и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 3557,70 лева (три хиляди петстотин петдесет и седем лева
и седемдесет стотинки) - разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата 31834,38 лева до пълния предявен размер от 47514 лева.
ОСЪЖДА „М.М“
ООД, ЕИК *******, със седалище ***, да заплати на ЗАД „А.”, ЕИК *******, със
седалище *** и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 198
(сто деветдесет и осем) лева – разноски
за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: