№ 255
гр. Карнобат, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130100599 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина,
ул."Рачо Петков-Казанджията" № 4-6, с ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Д. П.
АК-Стара Загора с адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман" №
77 ет.2 против Г. И. Х. с ЕГН **********, **** чрез пълномощника си адв. Д. Д. В.,
БАК, с адрес на кантората град Карнобат, ул. „Георги Димитров" № 6, с която се
претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на
ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит №FL639475 от 18.05.2012 г.:
1. 268, 32 лв. главница, ведно със законната лихва от 23.03.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2. 174, 31 лв. лихви за забава за периода от 18.06.2015 г. до 23.03.2022 г.;
Претендират се и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, както и разноски по ч.гр.д. №294/2022 г. на КРС в размер на
180 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
Твърди се в исковата молба, че на 18.05.2012г. е сключен Договор за
потребителски кредит № FL639475 от 18.05.2012г. между „Юробанк и Еф Джи
България" АД ответницата Г. Х., по силата на който кредиторът е предоставил на
длъжника потребителски кредит в размер на 1 180лв., а кредитополучателят се е
1
задължил да погаси кредита на 59 месечни вноски, заедно с дължимите лихви с краен
срок -18.04.2017г. Сочи, че кредитополучателят е погасил част от месечните си
вноски, след което е преустановил плащанията си, като е останала непогасена главница
по кредита в размер на 268.32лв. Твърди се, че кредитът е станал изцяло изискуем на
18.04.2017г. с настъпване на крайния срок по договора. На 27.03.2020г. бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България"
АД и „КОЛЕКТ БГ" АД, по силата на който задължението на ответницата било
изкупено от „КОЛЕКТ БГ" АД /с предходно търговско наименование - „Св. Георги
Груп" ЕАД/. На 11.12.2020 г. „КОЛЕКТ БГ" АД от своя страна цедирало вземанията си
към Г. Х. на „ЕОС Матрикс" ЕООД. На ответницата било изпратено уведомление за
извършените две цесии, като писмото се върнало с отбелязване „непотърсено", като
съгласно чл. 19 от процесния договор всички изявления и уведомления, изпратени на
посочения в договора адрес се смятали за получени. Представени са от ищеца изрични
пълномощни, с които на подписалия уведомлението адв. Жельо Денев е учредена
представителната власт от „Юробанк И Еф Джи България" АД, „КОЛЕКТ БГ" АД и
„ЕОС Матрикс" ЕООД, да уведомява от тяхно име в качеството им на цеденти
длъжниците по прехвърлените вземания. Представя писмени доказателства в подкрепа
на твърденията си. Претендира присъждане на разноски за исковото и за заповедното
производство, като предварително прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на ответника.
Ответникът Г. И. Х. оспорва ищцовата претенция като неоснователна и
недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Същевременно заявява в отговора
на исковата молба, че : Не спори, че 18.05.2012 година е сключила договор за
потребителски кредит с FL639475 от 18.05.2012 година с Пощенска банка, чиито
правоприменик е "Юробанк и ЕФ Джи България" АД за сумата от 1180 лева, но
посочва краен срок на погасяване 18.04.2022 година. Не спори, че претендираната от
ищеца сума от 268, 32 лв. представлява неизплатена част от главницата по кредита. Не
спори, че претендираната от ищеца сума 174, 31 лв. лихви за забава за периода от
18.06.2015 г. до 23.03.2022 г. е размера на дължимата от нея оставаща лихва по
главницата, но счита, че последните са погасени по давност, тъй като съобразно чл. 15
от договора изискуемостта на договора е настъпила на 18.06.2015 година. Поради това
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (23.03.2022 г.) главницата
била погасена с петгодишна, а лихвата с тригодишна погасителна давност. Сочи, че
предсрочната изискуемост в случая не е възможност на кредитора, а е настъпила с
факта на неплащането съгл. чл. 15 от договора, според който страните са изключили
общата хипотеза, че изискуемостта на вземането настъпва с края на договора и са се
договорили предсрочна изискуемост на всички вземания по договора да настъпи след
наплащането на което и да е от тях. Изтъква, че тази дата (18.06.2015 г.), посочена от
ищеца в петитума на исковата молба, е и началната дата, от която е изчислен размерът
2
на лихвата, така както е посочено и във въпрос 4 на исканата експертиза. В случай, че
съдът не уважи възражението й за изтекла погасителна давност, сочи, че искът бил
недопустим поради неспазването на процедурата по уведомяването й извършените две
цесии. Твърди, че от една страна е следвало да бъде уведомена още при извършването
на първата цесия, а не наведнъж след извършването на втората цесия. От друга страна
от изпращането на писмо, до постоянния й адрес, което е върнато като непотърсено, не
можело да се счита, че е спазена процедурата по уведомяването й за извършеното
прехвърляне на вземането. В настоящия случай липсвали дори твърдения за положени
от кредитора усилия да бъдат връчени уведомленията на ответницата, която твърди, че
не е променяла местоживеенето си, не е живяла трайно в чужбина. Оспорва цялостно
редовността на връчването, при което съощението е било „непотърсено“ в пощенската
служба. Същевременно признава, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. В случая обаче това било неприложимо,
тъй като ставало въпрос за уведомяване за извършването на две цесии. В тази връзка
моли за изцяло отхвърляне на ищцовите претенции и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 294/2022 г., в
рамките на което с разпореждане от №184 от 24.03.2022 г. по повод заявление на
ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение за 268, 32 лв. главница, ведно със законната лихва от 23.03.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението; 174, 31 лв. лихви за забава за периода от
18.06.2015 г. до 23.03.2022 г., както и за разноски в размер на 180 лв. адвокатско
възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Издадена е заповед №184 от 24.03.2022 г.,
връчена лично на длъжника на 19.05.2022 г. В законния едномесечен срок на
26.05.2022 г. длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, след което с
разпореждане №676 от 27.05.2022 г. съдът на осн. чл. 415 от ГПК е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на
08.06.2022 г., като пред КРС в срок (видно от пощенското клеймо на плика) е предявен
иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по
реда на чл. 417 от ГПК в заповедното производство. Последното обуславя
допустимостта на настоящото производство.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на вземания по договор за потребителски кредит, за които
3
е издадена заповед за изпълнение. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е
предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни
предпоставки: възникнало правоотношение по сключен договор за паричен заем
FL639475/83 от 18.05.2012г. между ответника и „Юробанк И Еф Джи България“ АД с
твърдяното от ищеца съдържание; изпълнение на задължението на банката да
предостави на ответника заетата сума; размерът на непогасения към датата на падежа
остатък от главница и договорна лихва; прехвърляне на вземането на банката по
процесния кредит на ищеца по силата на договори за цесия и уведомяване на ответника
за това.
Първите три от така очертаните предпоставки за уважаване на претенциите не
са спорни между страните. Безспорно е, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответницата бил сключен
договор за потребителски кредит № FL639475/83 от 18.05.2012г., носещ неоспорените
подписи на страните, по силата на който дружеството предоставило на ответника
паричен кредит в размер 1 180 лв. Съгласно уговореното в договора, ответникът се
задължил да заплаща на кредитора месечен лихвен процент в размер на БЛП на
банката (към 18.05.2012 г. 13,2%) плюс договорна надбавка в размер на -5,20 пункта,
т.е. за първата година лихвеният процент е 8%. За всяка следваща година до крайния
срок на издължаване на кредита дължимата лихва включва сбора от Базовия лихвен
процент на „Юробанк" за потребителски кредити /13,20 %/ и договорна надбавка в
размер 0,80 %, т.е. лихвения процент е 14%., а уговореният ГПР бил в размер на 16, 88
%, като общата сума подлежаща на връщане, изчислена към момента на сключване на
кредита била 1711, 97 лв. Съгл. чл. 2, ал. 1 сумата по кредита се отпуска по сметка
BG41BPBI79371014224803 с титуляр ответницата. Съгл. чл. 7, ал. 1 кредитът следвало
да се погасява на равни месечни анюитетни вноски от по 24, 26 през първата година и
от по 27, 09 лв. месечно за всяка следваща година до крайния срок на издължаване
съгл. действащия към датата на сключване на договора БЛП. Съгласно погасителния
план (л. 11-13) и чл. 8 от договора вноските се изплащали до 18-то число на месеца.
Ответникът се задължил да върне на кредитора заетата сума, ведно с възнаграждението
на петдесет и девет погасителни вноски, първата от която дължима на 18.06.2012 г., а
последната – на 18.04.2017 г. Съгласно чл.8 от договора, в случай на забава в
плащането на погасителни вноски, ответникът дължал заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва от датата на просрочието до пълното му погасяване, а съгл.
чл. 7, ал. 1 – крайният срок на договора бил 18.04.2017 г. Съгл. чл. 5, т. 3 е уговорена и
ежемесечно дължима такса от по 2.50 лв. за поддържането на банковата сметка. В чл.
15 е уговорено, че при непогасяване изцяло или частично на която и да е вноска по
кредита или при неизпълнение на друго задължение по договора, цялото задължение
ставало предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора и без да е
необходимо каквото и да било изявление от страните.
4
От договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020 г. и извлечение от
Приложение № 2 (л. 66) към него се установява, че „Юробанк И Еф Джи България“ АД
прехвърлило на „Свети Георги Груп“ АД вземанията си по договора за кредит,
сключен с ответника, като в приложението били посочени дължимите суми.
Впоследствие с договор за прехвърляне на вземания (цесия) (л. 68) от 11.12.2020 г.
„Свети Георги Груп“ АД прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит
срещу Г. Х. на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като в Приложение №1 (л. 101) под
№1187 е посочено и вземането към ответницата като главница от 268, 32 лв., лихви от
126, 81 лв. и разноски от 47, 50 лв.
Представено е по делото уведомление до ответницата Г. Х. от „Свети Георги
Груп“ ЕАД чрез адв. Жельо Денев, надлежно упълномощен (л. 108-115) с изх. №7617
от 10.12.2021 г., с която цесионерът е уведомил последната, че вземането й е било
изкупено от банката първо от него и впоследствие от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като
изрично е упоменато, че по договора за кредит за кредитор следва да се счита „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. Приложено е още едно уведомление от същата дата (л. 105), видно от
което адв. Денев в качеството му на пълномощник и на ищеца с редовно учредена
представителна власт (л. 116-119) е информирал ответницата за наличието на
непогасени задължения към „ЕОС Матрикс“ ЕООД. От представените по делото
известие за доставяне и копие от върнатия плик с приложена документация, описана
като „уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение“ (л. 106-107) се
установява, че на 04.01.2022 г. писмото е върнато на подателя като непотърсено.
От изслушаната в производството по делото и неоспорена от страните съдебно
счетоводна експертиза се установява, че кредита е усвоен на 18.05.2012 год. в размер
1180,00 лв., като е отпуснат по горепосочената разплащателна сметка на ответницата.
Първото погасяване било направено на 18.06.2012 г. като вещото лице представя в
табличен вид банковите операции, отразяващи движението по сметката, като изтъква,
че прави впечатление, че повечето вноски са правени не на падежна дата - 18-то число,
а в края на месеца. Сочи, че през м.12.2012 г. не е внесена сума и на падеж 18.01.2013
г. са погасени частично дължимите суми по кредита. Поради частичното погасяване е
начислявана и погасявана и лихва за просрочие, съгласно чл. 9 от договора. Експертът
изтъква, че независимо от закъснението за внасяне на суми за погасяване, Кредита е
погасяван съгласно погасителния план, който не е променян през петте години. Твърди
се, че кредита е погасяван и след крайната дата на падеж за погасяване съгласно
договора 18.04.2017 г., като през 2017 год. след 18.04.2017 г. са внасяни суми на
27.04.17 г.; 08.06.2017 г. и 12.10.2017 г., като на 12.10.2017 г. е и последната. С нея
било погасено окончателно задължение по № 48 от ПП и частично по вноска № 49 от
ПП, която е била дължима на 18.06.2016 год. , като от главницата останала непогасена
сума за тази дата в размер 13,88 лв. по тази вноска. Вещото лице е констатирало, че
размерът на неиздължената сума за главница, дължима от кредитополучателя към
5
23.03.2022 г. е 268,32 лв. Посочено е, че с вноските последно е погасена частично
главница, дължима на 18.06.2016 г. и размерът на лихвата за забава върху непогасената
главница 268,32 лв. за периода от 18.06.2016 г. до 23.03.2022 г. е 156,87 лв., но към
18.04.2017 г. - падежа на договора, непогасената главница е друг размер, тъй като са
правени погасителни вноски и след падежа, поради което размерът на лихвата за
забава върху непогасената главница 268,32 лв. за периода от 12.10.2017 г. /дата на
последно погасяване/ до 23.03.2022 г. вещото лице изчислява на 121,03 лв.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които
вещото лице е достигнало.
При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните по
делото е сключен договор за потребителски кредит с краен срок 18.04.2017 г. Този
договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен – правните последици
настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях се
пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на
страните при сключването на договора.
Обсъдените доказателства и проследяване на последователността от
извършените цесии (от “Юробанк И Еф Джи България“ АД на „Свети Георги Груп“
ЕАД – л. 16-67 вкл. и от „Колект Бг“ АД с предходно търговско наименование „Свети
Георги Груп“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – л. 68-103 вкл.) установяват и
придобиването от ищеца на процесните вземания на “Юробанк И Еф Джи България“
АД, но за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до
него да е достигнало волеизявлението на кредитора му за прехвърляне на вземането,
както предвиждат чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД (ТР № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС;
Решение № 156/30.11.2015 г. по т.д. № 2639/2014 г., II Т.О. на ВК; Решение №
137/02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., III Г.О. на ВКС). На общо основание
цедентът може да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника, като
това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД (в същия смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на II Т.О. на
ВКС; Решение № 96/17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II Т.О. на ВКС). В случая на 10.12.2021 г.
адвокат, действащ като пълномощник на „Колект Бг“ АД (с предходно търговско
наименование „Свети Георги Груп“ ЕАД), действащо от своя страна като
пълномощник на изначалния кредитор“Юробанк И Еф Джи България“ АД, е
изпратило уведомление до длъжника – настоящ ответник, с което го уведомил за
извършената цесия на задълженията по Договор за потребителски кредит FL639475/83
от 18.05.2012 г. Със същото уведомление е изпратена и покана за доброволно
изпълнение от страна на новия кредитор, настоящ ищец, чрез пълномощника му
6
адвокат, до ответницата (л. 105). Писмото, съдържащо двата документа, се върнало
непотърсено от ответника. Така съдът няма основание да приеме, че ответникът бил е
уведомен за цесията преди предявяване на иска. Исковата молба и приложенията към
нея, обаче, съдържат всички съществени елементи на договорите за цесия и получени
от ответника, съставляват уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Като факт, настъпил в хода
на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението, макар и съставляващо исковата молба на цесионера – пълномощник на
втория цедент, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото (арг. от
чл.235, ал.3 ГПК).
Следователно установено е качеството кредитор на ищеца, не се спори по
сключения договор, не се спори и за дължимостта на главницата и лихвата (чиито
размер е контроверсен) по последния. Спорът е концентриран върху началната дата на
изискуемостта на задълженията по договора за кредит, съответно следващото от
въпросната изискуемост начало на погасителна давност върху вземането за вноските за
главница и за лихви. В Решение № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г., II т. о., и
Решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г., II т. о., ВКС приема, че уговорената
в договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично
с факта на неплащане на вноски с настъпил падеж, а с упражняване на правомощието
на банката да направи кредита предсрочно изискуем. С Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 бе прието, че
вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. С оглед на така дадените разрешения
моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя.
Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и
да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за
кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право
на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В
писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа,
7
съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице
обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Така по делото не се установява банката да е обявила надлежно кредитът за
предсрочно изискуем. Вещото лице потвърждава, че и съгл. счетоводните записвания
на банката предсрочна изискуемост не е обявявана, като вноските по погасителния
план, макар и с известно просрочие, са били внасяни дори и след крайния падеж.
Следователно началната дата на изискуемостта на вземането за главница като единно
глобално, разсрочено задължение, е крайният срок на договора за кредит, а именно –
18.04.2017 г. Настоящият състав възприема актуалната практика на върховната
инстанция (арг. от Решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр.д. №4674 от 2021 г. на
ВКС), съгл. която началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за
банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна
изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Действително е на лице противоречива практика, но съществуващото противоречие
следва да се счита за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР
от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава
практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по
естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението
се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие
от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с
периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни
по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни
задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на
части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като
вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на
дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени
дати,отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска. Обратното би довело
ситуация, в която, при кредити с по-дълъг погасителен план над 5 г., началните вноски
да се погасяват по давност преди да е настъпила изискуемостта на крайните вноски
или преди да е настъпил изобщо крайния срок на договора. Следователно и предвид
гореизложеното следва да се приеме, че изискуемостта за вземането за главница, което
се погасява с 5-годишна давност, тече от 18.04.2017 г. В този смисъл към датата на
8
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 23.03.2022 г. давността на вземането за
главница не е било погасено. Същото не важи обаче за вземането за лихва, което се
погасява с кратката давност 3-годишна давност (чл. 111 от ЗЗД). Съгл. чл. 9 от
договора за кредит лихвата за забава възлиза в размер на законната лихва, поради
което и на осн. чл. 162 от ГПК дължимата лихва от 23.03.2019 г. до 23.03.2022 г. следва
да бъде изчислена върху просрочената главница от 268, 32 лв. на 81, 66 лв., като за
остатъка до претендираните 174, 31 искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното по делото се установи съществуването на непогасени
задължения на ответника по договор за потребителски кредит № 39470/18.04.2018 г.,
сключен с „Юробанк България И Еф Джи“ АД, в размер 268, 32 лв. – главница и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, което до деня на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.03.2022 г. съдът съгласно чл.162
ГПК определи на 81, 66 лв. Установи се още, че ищецът е придобил вземанията на
„Юробанк България И Еф Джи“ АД и че е уведомил ответника за цесията с връчването
на документите, придружаващи исковата молба. Така всички материалноправни
предпоставки за съществуване на спорното право са налице, поради което исковете
следва да бъдат уважени в посочените по-горе размери. Липсва основание за
претенцията за обезщетение за забава за сумата над 81,66 лв. до претендираните 174,
31 лв., поради което този иск следва да бъде съответно отхвърлен.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се
присъдят направените разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно
на уважената част от иска. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства да е сторил разноски в заповедното производство за
държавна такса 25 лв. и адвокатско възнаграждение 180 лв. В исковото производство
са представени доказателства за направени разноски от 75 лв. за държавна такса и 200
лв. депозит за съдебно-икономическа експертиза. Адвокатско възнаграждение не се
претендира, а и няма доказателства такова да е платено, не е включено и в списъка по
чл. 80 от ГПК (л. 165).Така общият размер на разноските, направени от ищеца в
исковото и заповедното производство е 480,00 лв., от които пропорционално на
уважената част от исковете, му се следват 379, 52 лв.
Ответникът съгласно чл.78, ал.3 ГПК има право да му бъдат присъдени
разноските съразмерно на отхвърлената част от иска. Последният е представил
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Релевирано
е още с исковата молба възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ответника, което е без основание. Съдът счита заплатените от ответницата суми за
съответни на усилията за защита срещу претендираните от ищеца права в исковото
производство при липса на фактическа или правна сложност на спора, в сравнение с
9
обичайните за дела от същия вид. Освен това уговореното възнаграждение е под
минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения По тези съображения съдът намира, че
възражението на ищеца за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е
неоснователно. Следователно и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 41, 86 лв. ,съразмерно с отхвърлената част
от иска.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК , че Г. И. Х. с ЕГН
**********, **** дължи „ЕОС МАТРИКС" ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."Рачо Петков-
Казанджията" № 4-6, с ЕИК ********* по Договор за потребителски кредит
№FL639475 от 18.05.2012 г., сключен с „Юробанк България И Еф Джи“ АД, сумите
както следва: 268, 32 лв. /двеста шестдесет и осем лева и тридесет и две ст./
главница, ведно със законната лихва от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението и 81,66 лв. /осемдесет и един лева и шестдесет и шест ст./ –
обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода от
23.03.2019 г. до 23.03.2022 г., за които е издадена заповед № 184/24.03.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 294/2020 г. по описа на
Районен съд – Карнобат, като ОТХВЪРЛЯ иска да се приеме за установено
съществуването на вземане за обезщетение за забава за периода от 18.06.2015 г. до
23.03.2019 г. за сумата над присъдените 81,66 лв. /осемдесет и един лева и шестдесет и
шест ст./ до претендираните 174, 31 лв. /сто седемдесет и четири лева и тридесет и
една ст./, или за сумата 92, 65 лв. /деветдесет и два лева и шестдесет и пет ст./
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. И. Х. с ЕГН **********, ****
да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."Рачо Петков-Казанджията" № 4-6,
с ЕИК ********* сумата от 379, 52 /триста седемдесет и девет лева и петдесет и две
ст./, представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство и на държавна такса и депозит за
експертиза в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ЕОС МАТРИКС" ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина,
ул."Рачо Петков-Казанджията" № 4-6, с ЕИК ********* да заплати на Г. И. Х. с ЕГН
10
**********, **** сумата от 41, 86 /четиридесет и един лева и осемдесет и шест ст./,
представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца в
„Юробанк България“ АД, както следва: IBAN: BG22BPBI79421052329701; BIC:
BPBIBGSF .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
11