№ 227
гр. Пловдив, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000704 по описа за 2023 година
С решение № 260033/26.05.23 г., постановено по т.д. № 481/20 г.
на Окръжен съд Пловдив, „ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД ЕИК ********* е е
осъдено да заплати на „ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД ЕИК ********* на осн. чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД сумата 144 199,87лв. с ДДС
представляващи извършени, но незаплатени СМР по Договор за строителство
от 01.02.2016г. с предмет: „Изпълнение на „Ажурна метална ограда с
бетонов фундамент, по проект на възложителя, в УПИ 1-71.86-жилищно
комплексно застрояване, масив 71, местност „Ч.”, землище на с. М.- съгласно
т.1.3, буква Б от Заповед № 463/19.07.2004г.на Кмета на Община Р.- П.,
съгласно одобрена ситуация с дължина 2455,95м.“, въз основа на който са
издадени Акт 19-1 от 04.12.2019г. и окончателна фактура № 2086 от
04.12.2019г. като е ОТХВЪРЛЕН иска до пълния му претендиран размер от
216 537,37 лв., като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЕНИ са като неоснователни и недоказани и
предявените на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД от
„ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД против „ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД искове за
заплащане на сумите:
1
521 063,41 лв., представляващи извършени, но незаплатени от
ответника СМР по Договор за извършване на строително-монтажни работи от
01.08.2016 г. с предмет „инфраструктура“, въз основа на който са издадени
Акт19-21 от 05.12.2019г. и окончателна фактура № 2087 от 05.12.2019г., като
„Тектос Стил” ЕООД;
300 000 лв. – частично от общо претендирани 1 393 933,46
лв., представляващи извършени, но незаплатени от ответника СМР по
Договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.12.2017 г. с
предмет: „Изпълнението на строеж на типови къщи в имоти собственост на
възложителя, намиращи се в землището на с. М., обл. Пловдив, местност „Ч.“,
въз основа на който са издадени Акт- Протокол № 4 от 06.12.2019г.и
окончателна фактура № 2088 от 06.12.2019 г.
„ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД е осъдено да заплати на
„ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД 10 186.14 лв. разноски съразмерно на уважената
част от исковете.
„ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД е осъдено да заплати на „ПЕРФОРМ
КОМЕРС“ ЕООД 3 271.89 лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Въззивни жалби против решението са подадени и от двете
страни.
„ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД обжалва решението в отхвърлителната
му част. Излагат се оплаквания, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Иска се решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и вместо това
се постанови друго, с което предявението искове бъдат уважени в пълните им
претендирани размери. Претендират се разноски по представен списък на
разноските.
От противната страна въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Иска се решението в отхвърлителната му част да бъде
потвърдено.
2
„ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД обжалва решението в частта му, с
която дружеството е осъдено да заплати на „ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД 144
199,87 лв. с ДДС като дължимо незаплатено възнаграждение за извършени
СМР по договора за строителство ажурна метална ограда с бетонов
фундамент. Излагат се аргументи за неправилност и незаконосъобразност на
решението в осъдителната му част и се иска в същата да бъде отменено и
вместо него се постанови друго, с което исковата претенция в тази й част се
отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски по
представен списък на разноските.
От „ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД не е постъпил отговор на
въззивната жалба. В хода на съдебното производство същата се оспорва като
неоснователна. Иска се решението в осъдителната му част да бъде
потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото сключването на трите
процесни договора за СМР:
- Договор за строителство от 01.02.2016 г. за изграждане на
„Ажурна метална ограда с бетонов фундамент“, по проект на
Възложителя, в посочен УПИ. Съгласно чл. 3 от договора стойността на
договорените СМР е 799 368.02 лв. с ДДС, като възложените СМР са описани
в приложение № 1 към договора. Съгасно чл. 5 от договора възложените СМР
ще се приемат при цялостно приключване на обекта на база на действително
извършени количества след измерване на място и доказани с Акт обр.19.
Допълнително възложени СМР извън описаните в приложение 1 ще се
приемат след измерване на място с акт обр.19 и съгласно сключени анекси, в
които са договорени цени за нови видове работи /чл. 6 от договора/;
- Договор за извършване СМР от 01.08.2016 г. с
предмет„инфраструктура“: „Изпълнение на Част пътна, част ВиК и част
Електро по проект на Възложителя в същия УПИ, с обща стойност на
договорени СМР от 5 519 692,77 лв. с ДДС, подробно описани с цени в
Приложение № 1 - неразделна част от договора, от които 2 245 928,84 лв. с
ДДС – за част Пътна, 878 470,92 лв. с ДДС – за част Електро- и 2 395 293,01
лв. с ДДС – за част Вик /чл. ІІ от договора/;
- Договор за извършване на СМР от 01.12.2017 г. с предмет:
„Изпълнението на строеж на типови къщи в имоти собственост на
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, намиращи се в землището на с. М., обл. Пловдив, местност
„Ч.“, подробно описани в Приложения към договора - неразделна част от
3
същия, като първоначално възложените имоти за извършване на строителство
в тях са в конкретно описани 10 броя УПИ, като за всеки следващ имот и къща
ще бъдат възлагани със съответни приложения към договора. Съгласно чл.1 от
Договора „Тектос Стил” ЕООД, в качеството си на Изпълнител, се е задължил
да изпълни възмездно, със свои материали така зададената поръчка,а според
чл.1.2, освен възложените СМР, да изпълни и допълнителни работи, които да
бъдат предмет на допълнително писмено договаряне между страните. По
отношение на възнаграждението е уговорено в чл. 2.1, че възложителят се
задължава да заплати на изпълнителя възнаграждението, подробно описано
във всяко от приложенията към договора.
Безспорно е установено по делото изпълнението и
разплащането на извършени СМР по трите договора до размер на 624 666. 66
лв. по договора за ажурна ограда, до размер на 1 405 852.71 лв. – по договора
за инфраструктура и до размер на 1 666 804. 25 лв. – по договора за типови
къщи /сумите са без ДДС/.
Предмет на съдебния спор е дължимостта на суми по трите
договора над горепосочените като възнаграждения за реално извършени
СМР. С оглед спецификата на конкретния правен спор първоинстанционният
съд при постановяване на обжалваното решение се е позовал на прието
заключение на СТЕ с вещо лице Р., което е кредитирано като обосновано,
обективно и безпристрастно.
В хода на въззивното производство са приети нови писмени
доказателства, представени от „ Тектос стил“ ЕООД – КСС, оферти,
протоколи, кореспонденция между страните и др. Същите са допуснати във
връзка с прието за основателно оплакване във въззивната жалба на същото
дружество за допуснати съществени процесуални нарушения от първата
инстанция, довели до непопълване на доказателствения материал по делото, а
именно: процесуалният представител на страната адв. Т. не е бил допуснат до
участие в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
18.05.21 г., с мотива, че за същия не е налично пълномощно по делото –
всъщност такова пълномощно е било налично, приложено към частна жалба
вх. № 266132/21.10.20 г.,по която е било образувано чтд № 625/20 г. на
Апелативен съд Пловдив.
В тази връзка е прието допълнително заключение на
вещото лице инж. Р. по същите задачи, по които е прието заключение на
същото вещо лице пред първата инстанция, но при съобразяване и на
писмените доказателства, приети от въззивната инстанция. Във връзка с
оспорване от страна на жалбоподателя „Тектос стил“ е допусната повторна
експертиза с в.л. инж. Х., към която също е допуснато изготвяне на
допълнително заключение с оглед извършване на допълнителна проверка на
строителната документация, намираща се в Община „Р.“
По отношение договора за ажурна ограда:
Твърдението на ищеца е било, че дружеството е
4
извършило СМР на стойност 744 833,22 лв. + допълнително актувани работи
за 60 281,25 лв. или общо за сумата 805 114,47 лв. без ДДС, а с ДДС - 966
137,37 лв., от които разплатени 749 600,00 лв и претендиран неизплатен
остатък от 216 537. 37 лв. с ДДС.
Първоинстанционният съд е приел, че със съставеното
приложение № 1 към договора са предвидени видове и количества СМР, както
и единични цени на изпълнение, които единични цени могат да се считат за
уговорени между страните и да се прилагат за цялото време на изпълнение на
оградата, докато не бъдат променени с анекс към договора или друг вид
допълнително споразумение, като по делото няма данни за предоговарянето
им в процеса на строителство. Приел е, че няма данни и за допълнително
възникнали видове СМР, невключени в Приложение №1, за които страните да
са договаряли единични цени.
По първоинстанционното дело са били представени два
протокола обр.19:
протокол - Акт 19 от 03.12.2016 г., който е подписан от
Възложителя и Изпълнителя, за стойност 744 833,22 лв. без ДДС или 893
799,87 лв. с ДДС, от които стойности, по издадени фактури от ищеца, са
разплатени 624 666,66 лв. без ДДС или 749 600,00 лв. с ДДС, респ.
неразплатеният остатък е 120 166,56 лв. без ДДС или 144 199,87 лв. с ДДС;
протокол обр.19 №1 от 04.12.2019 г., с който ищецът по
делото е предложил окончателно разплащане на извършените от него СМР по
договора, като е вписал както вече актуваните с Протокол - Акт 19 от
03.12.2016 г. работи, така и допълнително извършените такива след неговата
дата, до времето на прекратяване на работата му в обекта. Този протокол е
подписан само от Изпълнителя /ищеца по делото/ и се оспорва от ответника.
Актът е на обща стойност 805 114,47 лв. без ДДС, от които след приспадане на
вече актуваната сума 744 833,22 лв. по протокола от 03.12.2016 г., остатъкът за
допълнително извършени СМР в периода след това възлиза на 60 281,25лв.
без ДДС или 72 337,50 лв. с ДДС.
С обжалваното решение искът е уважен за сумата 144
199,87 лв. с ДДС – неразплатения остатък по акт обр.19 от 3.12.16 г., като
съдът е приел, че след като актът е подписан и от възложителя, е налице
хипотеза по чл. 264, ал.3 от ЗЗД; размерът на възнаграждението е установен
съобразно обстоятелството, че са уговорени единични цени в приложение № 1
към договора и на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, според който ако работата е
уговорена по единични цени размерът на възнаграждението се установява при
приемането на работата. Съдът е приел, че протоколът, съдържащ количества
извършени СМР и единични цени, материализира приемане на конкретно
посочени работи и признаване на посочената от изпълнителя цена.
По отношение конкретните оплаквания от ответника относно качеството на
извършеното е приел, че се касае за недостатъци, които могат да бъдат
установени при обичаен оглед на приеманата работа, и същите е следвало да
бъдат релевирани при приемането на извършените СМР, което в случя не е
сторено – актът е подписан от възложителя, с което същият е приел
извършените СМР, като впоследствие ответникът няма възможност да
оспорва качеството на изпълнението или окончателната стойност. В тази
връзка са взети предвид и обстоятелства, посочени от вещото лице, за
5
изминал период от повече от 5 години от времето на фактическо изпълнение
на оградата, при което част от недостатъците по оградата, налични в момента,
е възможно да са се появили от фактори, възникнали през тези години и да не
са в резултат на лошо първоначално изпълнение. Посочено е, че при огледа на
място експертизата е констатирала наличие на корозия по стоманените
елементи на оградата и неизрязани и грундирани планки, останали след
декофриране на бетона, което обстоятелство не отменя изпълнението на
цялата позиция СМР, вписана в протоколите, а представлява недовършена
изцяло вид работа; оградата не е премахвана и изграждана отново, вложените
материали се ползват при експлоатацията й. По отношение възражението за
вложен по- нисък клас бетон, съдът е приел, че това обстоятелство е било ясно
за възложителя още при приемане на СМР, тъй като е вписано в подписания
акт обр.19; приел е, че след като актът е подписан от ответника, той е
неглижирал евентуално неточно изпълнение от страна на ищеца и е приел
влагането на посочения бетон клас С 16/20.
По отношение на акт обр. 19 №1 / 04.12.2019 г. е прието, че
същият не е подписан от възложителя, като при липсата на КСС и актове по
време на строителството по делото не е установяено тези СМР да са
извършени именно от този изпълнител. Прието е, че липсва проведено пълно
и главно доказване от страна на изпълнителя, че предметът на работата е
извършен качествено и в срок, нито че страните са се съгласили относно
стойността на възнаграждението, поради което искът е отхвърлен за разликата
над 144 199.97 лв. с ДДС до общо претендирания размер от 216 537. 37 лв. с
ДДС.
Спорен във въззивното производство, на първо място, е
въпросът за обема на действително извършените от строителя-ищец СМР и по
двата акта обр.19, като и двете дружества оспорват като незаконосъобразни и
некореспондиращи с доказателствения материал по делото съответните
изводи на първоинстанционния съд по отношение на всеки един от
протоколите.
В тази връзка въззивният съд, на първо място място, приема, че
обстоятелството, че конкретен протокол обр. 19 е подписан и от двете страни,
не е достатъчно основание за възникване на задължение за плащане, като не
съставлява пречка възражения за неизпълнение в количествено отношение да
се направят на следващ етап, респ. такива да бъдат разгледани в съдебното
производство. Двустранно подписаният протокол за изпълнени СМР по своята
правна същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно
описаните СМР, като същият има характер на частен свидетелстващ
документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила за
отразените в него факти и следва да се преценява от съда по вътрешно
6
убеждение в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, поради
което протоколът за приемане на извършена работа може да бъде оспорен с
всички доказателствени средства по ГПК. Ако протоколът за извършени СМР
е подписан от възложителя, то тежестта на доказване, че оспорените СМР не
са изпълнени, пада върху възложителя. Ако протоколът за извършени СМР не
е подписан от възложителя, респ. няма приемане на извършената работа, то
доказателствената тежест да установи изпълнението лежи върху изпълнителя.
Що се отнася до възраженията за налични недостатъци като
основание за отбив от цената, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.
264, ал.3 от ЗЗД /в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд/,
която норма установява необоримата презумпция, че при липса на възражения
за неправилно изпълнение работата се счита за приета, като пропускът да
бъдат своевременно направени такива преклудира възможността на
възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по
реда на чл. 265 ЗЗД; под неправилно изпълнение според трайно установената
съдебна практика следва да се разбира наличие на отклонение от поръчаното
или наличие на недостатъци на извършената работа. Съгласно чл. 264, ал.2 от
ЗЗД при приемане на работата поръчващият трябва да я прегледа и направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
недостатъци, които не могат да се открият при обикновен начин на приемане
или недостатъци, появили се по-късно. Ако поръчващият не направи такива
възражения, работата се счита приета според чл. 264, ал.3 от ЗЗД и и същият
губи възможността да релевира в последващо исково производство
възражения по чл. 265, ал.1 от ЗЗД.
Горните принципни положения са приложими по отношение и
на трите процесни договора.
Според допълнителното заключение на в.л. Р.
новопредставените писмени доказателства пред втора инстанция от „Тектос
стил“ ЕООД досежно договора за ажурна ограда /два броя протоколи,
подписани от страните и кореспонденция/ не дават допълнителна
информация за нови обстоятелства и не представляват основание за промяна
на изчисленията от първоначалната СТЕ за действително извършените СМР
по договора. Изчисленията от вещото лице са направени на база единични
7
цени на отделни видове СМР, заложени в приложение № 1 към договора, за
които няма данни по делото да са предоговаряни. По отношение на скритите
работи е посочено, че за експерта не е налична възможност да установи точни
количества скрити работи, поради което изчисленията за този вид работи са
направени въз основа на документите по делото, като посочените единични
цени за определен вид СМР по двустранно подписания протокол от 3.12.16 г.
се приемат и за цени по протокола от 4.12.19 г.; за количествата СМР по
двустранно подписания протокол от 3.12.16 г. и непризнати от възложителя по
протокола от 4.12.19 г. е прието количеството по първия протокол като вече
признато и изпълнено; за част от позициите по протокола от 4.12.19 г. няма
спор относно количества и цена и експертизата ги приема като такива
безспорно извършени.Съобразно направените изчисления от вещото лице
общата стойност на действително извършените СМР по този договор възлиза
на 628 493.08 лв. без ДДС или 754 191.70 лв. с ДДС.
По отношение възраженията за некачествено изпълнение по
отношение изграждане на фундаментите на оградата /под наклон, не в
нужната геометрична форма, неизпълнение по проект, без да има съгласие на
проектанта, липса на подложен бетон/ вещото лице е констатирало, че
видимият край на фундаментите действително е под наклон, но долната
плоскост, която определя носимоспособността им е скрита в дълбочина под
терена и недостъпна за оглед,; при завършена ограда, с външен оглед не може
да се установи дълбочината и нивото на фундиране; не може да се установи
наличие или не на подложен бетон.
По отношение възражения за видима армировка, което било
противопоказано за стоманобетонни носещи конструкции, липса на
грундиране и боядисване навсякъде, вследствие на което се била появила
силна корозия, наличие на изкривени пана, липса на пластмасови капачки по
металните пръти, некачествени заварки, неизрязани и грундирани метални
планки, останали след декофриране, вещото лице посочило, че такива
недостатъци са установени при осъществения оглед, но част от тях е възможно
да са се появили през 5-годишния изминал период от фактическото
изграждане на оградата до момента на огледа. Установена е корозия по
стоманените елементи и неизрязани грундирани планки, останали след
декофрирането на бетона, като това обстоятелство не представлява
8
недовършена изцяло вид работа.
Експертизата е разработена при липса на представени КСС, като
вещото лице посочва, че количествата са отделните видове работи в актовете
обр. 19 са определени от строителя , като при напълно завършен обект, само
с външен оглед експертизата не може да установи вложените количества за
всеки вид СМР.
По отношение вида на вложения бетон вещото лице е
констатирало, че вложеният клас бетон С16/20 е в отклонение от проектната
документация, по която е предвиден клас бетон С 20/25. Действителното
вложената марка бетон е цитирана и в двата протокола – от 3.12.16 и 4.12.19 г.
Повторното заключение на в.л. Х., прието във въззивното
производство, потвърждава извода на първоначалното вещо лице, че
новопредставените доказателства от „Тектос стил“ не могат да бъдат основа за
нови изчисления за действителния обем СМР. В тази връзка вещото лице е
посочило, че в тези два протокола има позиции с наименования, които не се
съдържат в протоколите обр. 19 от 3.12.16 и 4.12.19, посочени са съвсем
различни количества / част от тях значително по-високи от претендираните по
протокол обр.19 от 4.12.19 г., други – по-ниски/, същите не съдържат данни за
единични цени. Така посочените неясноти относно количествата в новите
протоколи не дават основание вещото лице да ги включи в изчисленията
относно действителния обем извършени СМР.
Изчисленията относно действително извършените СМР в това
заключение са направени, изхождайки от същите принципи, от които се е
ръководило и в.л. Р., посочени по-горе, като при съпоставка на позициите по
приложението към договора и двустранно подписаните актове вещото лице е
установило различия в стойността на вписани позиции по КСС и
действителните стойности по посочени позиции – планки – 340.90 лв.,
мустаци – 438.62 лв., метални колони – 6065.51 лв., формиращи обща
разлика за сторниране от 6 845.03 лв.
За стойността на действително извършени СМР по този
договор изчисленията са онагледени в приложение № 1 към експертизата,
9
като същата възлиза на 698 205.31 лв. без ДДС, от която стойност след
приспадане на горепосочената корекция по двустранно подписани от 6 845.03
лв. се получава стойност от 691 360.28 лв. без ДДС или 828 632.34 лв. с ДДС
По допълнителното заключение на повторната експертиза
вещото лице е работило по допълнително представени материали от „Текстос
стил“ ЕООД. На база предоставени чертежи – недобрени, съдържащи
информация относно трасето на оградата, надлъжния профил и проектно
решение за отделни участъци, вещото лице е направило изчисления относно
вложения бетон, в резултат на което изчислява завишение на стойносттите на
действително извършените СМР със сума от 9 312.50 лв. без ДДС.
За останалите предоставени документи от „Текстос стил“ ЕООД
вещото лице сочи, че не дават допълнителна информация за изпълнението на
оградата. Същите представляват работна кореспонденция между страните за
уточняване на подробности по строежа, както и снимков материал.
Въззивният съд приема, че за отговор на въпроса за
действителния обем и стойност на извършените СМР следва да се вземе за
база заключението на повторната експертиза, в което са извършени повторни
изчисления в тази насока на база принципни постановки, залегнали и в
заключенията на в.л. Р., а именно – приложени са единичните цени за отделни
видове СМР съгласно уговореното в приложение 1 към договора, по
отношение на скритите работи са взети количествата по двустранно
подписаните протоколи между страните, взети са предвид и безспорните
позиции по неподписания протокол от 4.12.19 г.
По отношение на сумата от 9 312.50 лв. без ДДС по
допълнителното заключение към повторната експертиза няма основание
основание да бъде включена в стойността на действителното извършените
СМР, тъй като е получена в резултат на изчисления, направени въз основа на
предоставени за целите на заключението, само от едната страна,
неодобрени чертежи, като няма доказателства именно по същите да е
изградена действително оградата на място.
Ето защо въззивният съд приема, че по делото е доказано
действителното извършване на СМР по договора за ажурна ограда до
10
размер на 691 360.28 лв. без ДДС или 828 632.34 лв. с ДДС – стойността е
по-малка от стойността по протоло обр.19 от 3.12.16 г. - 744 833,22 лв. без
ДДС или 893 799,87 лв. с ДДС /до който размер са признати с
първоинстанционното решение/.
По отношение възражението за намаление на възнаграждението
поради наличие на отклонение от поръчката и недостатъци на извършената
работа на основание чл. 265, ал.1 от ЗЗД, въззивният съд приема, че такова
възражение е надлежно релевирано от ответната страна, но правилно и
обосновано е било отхвърлено от първоинстанционния съд като
неоснователно и недоказано.
По отношение на видимите недостатъци, които е могло да бъдат
установени при обичаен оглед на приетата работа по подписания протокол
обр.19 от 2016 г. изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд, че
същите е следвало да бъдат релевирани при подписването на протокол обр.19
от 3.12.16 и след като това не е сторено, на основание чл. 264, ал.3 от ЗЗД
следва да се счете, че работата е била приета и са преклудирани
възможностите за оспорване в тази насока. Освен това обосновано е взет
предвид и немалкия период от време, изминал от изпълнението на оградата до
осъществения оглед от вещото лице – повече от 5 години, във връзка с който е
приета възможността част от констатираните от вещото лице недостатъци да
са се появили именно в този период, а да не са резултат от лошо първоначално
изпълнение – констатации, против които не се излагат конкретни оплаквания
във въззивната жалба на „Перформ комерс“ ЕООД.
По отношение на наличие на недостатъци по отношение на
скритите работи – напр. тези касаещи фундаментите, възражението остава
недоказано. Вещото лице Р. е посочила, че долната плоскост на фундамента,
която определя носимоспособността им е скрита в дълбочина под терена и
недостъпна за оглед, при завършена ограда, с външен оглед не може да се
установи дълбочината и нивото на фундиране, не може да се установи
наличие или не на подложен бетон. В тази насока по делото е представен
единстевено „протокол за укрепване на съществуваща ограда“ от 21.11.19 г. „
- л. 234 от първоинст.д., представляващ по същество саморъчен чертеж/схема,
подписана от инж. А. Ч.. Този „протокол“ няма доказателствена стойност
11
относно наведените възражения за недостатъци по отношение на фундамента.
Изводите на повторната експертиза за това, че суми, заплатени
към външни изпълнители по договор с „ПР Строй“ ООД и „Добрев и син 91“
ООД, съответно от 15 734.58 лв. и 10159.13 лв. „са оправдани и следва да
бъдат сторнирани в окончателното плащане на обекта“ са правни по своя
характер и не обвързват съда. Същите не могат да бъдат възприети
безкритично и в тази насока следва да се посочи, че по делото ответната
страна не е представила нито посочените договори, нито доказателства за
плащания по тях, нито надлежни доказателства какви конкретно работи са
извършени от тези трети лица, за да могат същите да се свържат с
отстраняване на конкретни недостатъци на работата, извършена от „Тектос
стил“ ЕООД. Издирените от вещото лице допълнителни писмени документи,
съдържащи се в приложен диск към повторното заключение, не са приобщени
като доказателства в процеса по надлежния процесуален ред и не могат да
бъдат коментирани от съда в настоящето решение.
По отношение на вложения клас бетон въззивният съд споделя
изводите на първоинстанционния съд, че след като действително вложената
марка бетон е била вярно вписана в акт обр.19 от 3.12.19 г., това обстоятелство
е станало известно на възложителя към момента на подписването на акта. При
това положение, същият е следвало да възрази още към този момент по
отношение на това отклонение и след като това не е сторено, следва да се
приеме, че възраженията в тази насока са преклудирани и работата е приета
при влагане на посочения клас бетон С 16/20.
С оглед посоченото се явява частично основателна въззивната
жалба на „ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД против осъдителната част на
първоинстанционното решение.
Доказано е извършването в количествено отношение на СМР до
размер на 691 360.28 лв. без ДДС или 828 632.34 лв. с ДДС. При извършено е
плащане на сума от 749 600 лв. с ДДС, дължимото неизплатено
възнаграждение възлиза на 79 032.34 лв. До този размер осъдителното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, а за разликата до
присъдения размер от 144 199,87лв. с ДДС следва да бъде отменено, като
12
вместо това се постанови друго, с което в тази част исковата претенция бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 144
199,87лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 216 537,37 лв.,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение договора за СМР - „инфраструктура“:
Сключен е между страните Договор за извършване на
строително-монтажни работи от 01.08.2016 г. с предмет„инфраструктура“:
„Изпълнение на Част пътна, част ВиК и част Електро по проект на
Възложителя в УПИ 1-71.86- жилищно комплексно застрояване, УПИ I - 71.86
жилищно комплексно застрояване; УПИ II - 71.56.71.81 обществено и делово
обслужване; УПИ III - 71.56.71,81 път и техническа инфраструктура, масив 71,
местност „Ч.”, землище на с. М.- съгласно т.1.3, буква Б от Заповед №
463/19.07.2004г.на Кмета на Община Р.- П., подробно описани с цени в
Приложение №1, което е неразделна част от договора.“
Съгласно т.1.1 от Договора „Тектос Стил” ЕООД, в качеството
си на Изпълнител, се задължило да изпълни възмездно, със свои материали
така зададената поръчка, а така също и съгл.т. 1.2 допълнителни работи, които
да са предмет на отделно писмено договаряне между страните. Стойността на
договора, съгласно Глава II е, както следва:
т.2.1.1. За част Пътна - 2 245 928,84 лева с ДДС;
т.2.1.2. За Част Електро - 878 470,92 лева с ДДС и
т.2.1.3. За Част ВиК -2 395 293,01 лева с ДДС.
Общата стойност на договора, съгласно Приложение 1
/неразделна част от същия/ възлиза на 5 519 692,77 лева с ДДС.
Между страните са двустранно подписани 20 бр. протоколи
обр.19 за извършени СМР. Съставен е и акт обр.19 № 21 от 05.12.2019 г. и
окончателна фактура № 2087 от 05.12.2019 г.. Въз основа на тези протоколи
твърдението на ищеца „Тектос Стил” ЕООД е било, че са налице извъшени
СМР на 3 363 542,23 лв. с ДДС и допълнително актувани работи по Акт 19
13
№ 21 от 05.12.2019 г. за 780 561,18 лв. с ДДС, или общо - 4 144 103,41 лева с
ДДС, от които са разплатени 3 623 040,00 лв. Остатъкът от 521 063,41 лв. е
предмет на исковата претенция.
Искът е оспорен от ответника – възложител с възражения за
вписани неизвършени СМР, завишени количества, непризнаване на
непризнаване на някои от единичните цени, съответно на стойностите, както и
възражения за лошо качество на част от работите.
С обжалваното решение е констатирано, че акт обр. 19 – 21/
05.12.2019г., въз основа на който е издадена и окончателната фактура
№2087/05.12.2019 г., не е подписан от възложителя, при което липсва
приемане на работата. Прието е, че не е извършено пълно и главно доказване
от изпълнителя на факта, че е изпълнен от него обем СМР на обща стойност
4 144 103.41 лв., за да се приеме, че след като са заплатени 3 623 040 лв.,
остават дължими 521 063. 41 лв. Взето е предвид обстоятелството, че не са
представени КСС, актове съставяни по време на строителството,
окончателната фактура не е осчетоводена от възложителя, нито има други
доказателства обосноваващи, че обемът и цената на СМР е именно посочения
от ищеца. При липсата на приемане на акт обр. 19 – 21/ 05.12.2019 г.,е
мотивиран извод, че по делото е останал недоказан фактът, че се дължи
исковата сума.
По отношение направените възражения за недостатъци
първоинстанционният съд е посочил, че представените от ответника актове и
протоколи с участието на трети лица /без представител на ищеца/ и изпитания
на продукти в лаборатории, не са непротивопоставими на ищеца. Относно
подписаните протоколи е приел, че след като е налице приемане на работата,
ответникът не би могъл в настоящия процес да възразява по повод на приетите
позиции, още повече, че липсват КСС, актове съставени по време на
строителството, и т.н. Позовал се е на заключение на вещото лице, което не е
установило недостатъци по извършеното, тъй като се касае за работи, които не
могат да бъдат установени с оглед към момента на извършване на
експертизата. Поради така изложени мотиви е приел, че СМР предмет на
двустранно подписаните протоколи обр.19 са реално извършени и страните са
постигнали консенсус относно цената на изработеното.
14
Във въззивното производство във връзка с този договор са
приети нови писмени доказателства – оферти,ксс, и кореспонденция между
страните, подробно описани и в допълнителното заключение на в.л. Р.. В
същото е констатирано, че представените оферти представляват КСС,
изготвени от управителя на „Тектос стил“ ЕООД с дата 27.4.16 г., които са
обединени в обща оферта, като проверката на сумите по офертите е показала,
че всяка от тях е залегнала със стойността си в общата крайна оферта; със
стойността на крайната оферта е подписан процесният договор за СМР за
инфраструктура. С офертите са предложени единични цени за всеки отделен
вид СМР, и след като по тях е подписан договорът, и при липса на данни за
тяхното изменение, тези цени са възприети от вещото лице за договорени
между страните и същите са залегнали при изчисленията на стойностите на
действително извършените СМР.
Вещото лице е констатирало, че в новопредставените
доказателства са налице данни за единични цени, за които не е имало данни в
доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство, поради
което вещото лице е направило съответни нови изчисления по отношение на
крайните стойности.
Посочено е от вещото лице, че повечето видове СМР, изпълнени
по инфраструктурата представляват земни работи – изкопни работи,
засипване, уплътняване на почви, обработка на почвени слоеве, влагане на
инертни материали и др., които към момента са скрити от последвалите
дейности в строителството, като доказателства за тяхното количество се
съдържат единстевно в подписаните двустранно 20 бр. протоколи.
Общата стойност по двустранно подписаните 20 бр. протоколи
възлиза на 2 807 363.90 лв. без ДДС или 3 368 836.68 лв. с ДДС. Отделно от
горното вещото лице е изчислило стойности на СМР по протокола от 5.12.19
г., за които изцяло или частично между страните няма спор, като е направило
и съответни корекции съобразно данните за единичните цени на отделните
видове СМР, уговорени между страните. Като краен резултат вещото лице е
мотивирало извод, че действително извършените СМ възлизат на стойност
2 861 601.85 лв. без ДДС или 3 433 922.23 лв. с ДДС. – стойност по-малка от
15
изплатената от възложителя по договора сума от 3 623 040,00 лв.
Назначената повторна експертиза във връзка с оспорването,
поддържано от „Тектос стил“ ЕООД на изводите на в.л. Р., не потвърждава
горния резултат, като напротив стига до изводи за по-малък обем
действително извършени СМР.
Според повторното заключение стойността по подписаните
между страните 20 бр. протоколи обр. 19 възлиза на 3 355 013.70 лв. без ДДС
/разликата се формира от налични корекции от възложителя при подписване
на протоколите/. Освен това вещото лице счита, че на обекта не са
извършвани изкопни работи с взрив, тъй като същите подлежат на специален
разрешителен режим и описаните такива работи са остойностени като изкопни
работи с багер-чук; че не е изпълнявано „изпитване с натискова плоча на
насипи“, тъй като за такива изпитвания се осъществяват от лицензирани
лаборатории, а данни за това липсва по делото; че не е изпълнявано
водочерпене, тъй като конфигурацията на терена не предполага такова, че не
са изпълнявани проби на канал и водопровод, тъй като липсват изискуеми
протоколи по ЗУТ за такива проби. Конкретните видове СМР, съответни
количества и единични цени, подлежащи от вещото лице на корекция, са
описани в приложени № 2 към заключението, от което е видно, че по
посочените причини вещото лице счита за неизпълнени СМР на обща
стойност 302 648.62 лв.
Повторното заключение потвърждава изчисленията на в.л. Р. по
отношение стойността на действително извършените СМР по протокол обр.
19 от 5.12.19 г. – 54 237.96 лв.
Според изчисленията на в.л. Х. стойността на действително
извършените СМР по този договор възлиза на 2 498 872.19 лв. без ДДС, но
това изчисление е направено след приспадане и на сумите от 20 795.39 лв.,
6 053.60 лв. и 21 711.96 лв., посочени от в.л. като заплатени по съответни
договори с „ПР Строй“ ООд, „Добрев и син“ ООД и „СИФ“ ЕООД във връзка
с отстраняване на недостатъци на работата. Плащането на тези суми касае
възражението за наличие на недостатъци, а наличието на основание за отбив в
цената е правен въпрос, като произнасянето на вещото лице по същия не
16
ангажира съда, както бе посочено и по-горе. Няма основание тези суми да се
приспадат за отговор на въпроса за стойността на извършените СМР, поради
което в тази част заключението не може да бъде възприето от съда. Съобразно
посоченото според това заключение стойността на действително
извършените СМР възлиза на 2 547 434.14 лв. без ДДС или 3 056 920.97 лв. с
ДДС.
В приетото допълнително заключение към повторната
експертиза в.л. Х. е направило допълнителни изчисления въз основа на
допълнително предоставени документи от „Тектос стил“ ЕООД, предимно
проекти, от които е мотивирало изводи, че се налагат корекции за
действително изпълнените СМР в посока увеличение общо със сумата от
40 950.26 лв. без ДДС.
При това положение общата стойност на действително
извършените СМР би възлизала на 2 588384.40 лв. без ДДС или 3 106 061.28
лв. с ДДС.
Т.е. заключенията на повторната експертиза не само не доказват
оспорването на допълнителното заключение на в.л. Р., направено от
жалбоподателя „Тектос стил“ ЕООД, а изчисленията на тази експертиза сочат
на по-ниски стойности на обема на действително извършените СМР на обекта
по коментирания договор.
Безспорно по делото е изплащането на сумата от 3 623 040,00
лв. Събраните във въззивното производство нови доказателства не
потвърждават тезата на жалбоподателя „Тектос стил“ ЕООД за действително
извършени в по-голям обем СМР, които да са останали неразплатени от
възложителя.
Ето защо въззивната жалба като краен резултат се явява
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с
която е отхвърлен иска за сумата 521 063,41 лв., претендирана като
неизплатено възнаграждение за извършени СМР по Договор за извършване на
строително-монтажни работи от 01.08.2016 г. с предмет „инфраструктура“,
17
въз основа на който са издадени Акт19-21 от 05.12.2019г. и окончателна
фактура № 2087 от 05.12.2019 г.
По договора за СМР – типови къщи:
Договорът е 1.12.17 г. и с предмет: „Изпълнението на строеж на
типови къщи в имоти собственост на възложителя, намиращи се в землището
на с. М., обл. Пловдив, местност „Ч.“, подробно описани в Приложения към
настоящия договор, започващи от Приложение №1, които са неразделна част
от договора, като първоначално възложените имоти за извършване на
строителство в тях са УПИ - 71.268, 71.269, 71.271, 71.292, 71.316, 71.317,
71.318, 71.320, 71.321, 71.322 - 10 броя и всеки следващ имот и къща ще бъдат
възлагани с Приложения към настоящия договор.“
Съгласно т.1 от Договора „Тектос Стил” ЕООД, в качеството си
на изпълнител, се е задължил да изпълни възмездно, със свои материали така
зададената поръчка, а така също и съгл.т.1.2, освен възложените СМР, да
изпълни и допълнителни работи, които да бъдат предмет на допълнително
писмено договаряне между страните.
За тази услуга в договора не е записана конкретна стойност, като
съгласно т.2.1 възложителят се задължава да заплати на изпълнителя
възнаграждението, подробно описано във всяко от приложенията към него.
Такива приложения не са представени към исковата молба и в
първоинстанционното производство като цяло.
Въз основа три броя протоколи №№ 1,2 и 3, първите два от
29.6.18, а третият от 30.6.18 г. са констатирани извършени СМР на обща
1 058 860 лв. с ДДС, като същата е изцяло изплатена от възложителя по
издадени фактури /подробно описани в първоинстанционното решение/.
Съставен е и акт обр. – протокол № 4 от 06.12.2019 г.
/неподписан от възложителя/ на стойност 2 016 544.55 лв. без ДДС или 2 419
853,46 лв. с ДДС. Извършени са авансови плащания по описани фактури в
общ размер на 1 025 920 лв.
За разликата до пълната стойност на претендираните СМР е
издадена окончателна фактура № 2088 от 06.12.2019 г. за сумата 1 161611.22
18
лв. без ДДС или 1 393 933,46 лв. с ДДС, която сума не е платена. По делото е
предявена претенция за 300 000 лв. – частично от общо претендираната 1 393
933,46 лв. с ДДС.
В приетото пред първата инстанция заключение на СТЕ е
установено, че 10-те сгради, предмет на договора, са изпълнени, напълно
завършени и част от тях се ползват от новите собственици. Завършена е
инфраструктурата около сградите, включително озеленяването. Всички
видове работи, свързани с изкопни работи, изграждане на носещата
конструкция и прокарване на сградни инсталации са вече закрити от
изпълнените в последствие довършителни работи. Към договора за
строителство не са били представени подробни количествено - стойностни
сметки, в които да е видно какви единични цени се установяват преди
началото на строителството и какви количества СМР по отделните позиции се
предвижда да бъдат изпълнени, така че в последствие в процеса на
строителство те да бъдат проверявани.
По отношение на неподписания от възложителя протокол от
6.12.19 г. вещото лице е посочило, че описанието на видовете работи създава
затруднения за тяхното идентифициране: има преработки на плочи, без да е
вписано коя - първата или втората, като няма допълнителен преработен
проект; актуването на кофраж и армировка е дадено като общо количество за
плочи, колони, греди и няма разделяне по коти и видове елементи;
армировката е дадена с еднаква единична цена за монтаж по всички видове
елементи и диаметри, но тя е различна за колони и плочи, различна е цената
на труда според диаметрите; всички количества са описани общо за всяка
сграда, без разделяне по етажи. И тъй като няма предварителна КСС с точни
количества по позиции, няма договорени единични цени на отделните видове
СМР и няма анализни цени за нито един вид СМР, точни изчисления не могат
да бъдат извършени от експерта.
Експертизата не може да се произнесе за качеството на
вложените материали по отношение на неговото отражение върху актуваните
и приети количества и единични цени. Макар и с различно качество от
проектното, вложените бетони са ползвани в сградите, не са премахнати и
заменени с други, поради което вещото лице е посочило, че цялостното
19
непризнаване на количество и стойност на извършената СМР е нелогично,
поради което в направените изчисления вещото лице залага количествата и
единичните цени и стойности по двустранно подписаните протоколи.
Коректно е посочено, че признаването на доказателствената стойност на
представените протоколи от ответника във връзка с направените възражения
за недостатъци, както и приложеният снимков материал е от компетентност на
съда.
При липсата на доказателства за действително необходимите
СМР по отделни видове и договорени единични цени, при изчисленията за
обема на действително извършените от ищцовото дружество СМР
експертизата е използвала следния подход: при наличие на единична цена за
даден вид СМР в предходен двустранно подписан протокол, е заложена тази
цена, въпреки оспорването й от ответника; при признаване на еднакво
количество за даден вид СМР от двете страни, стойността е определена с
единичната цена на ответника, която е занижена спрямо тази на ищеца, при
което получената стойност се признава за действително извършен обем вид
работа и от двете страни; при еднакви количество и цена, в изчисленията се
включва получаната стойност като безспорна между страните. При така
приложения подход експертизата изчислява стойност на действително
извършени СМР по протокол № 4/6.12.19 г. в размер на 921 052.99 лв. без
ДДС или 1 105 263.59 лв. с ДДС.
Във въззивното производство са приети нови писмени
доказателства, представени от ищцовото дружество – КСС, подробно описани
и в назначената допълнителна СТЕ с в.л. Р.. За новопредставените
доказателства в приетото допълнително заключение се сочи, че същите касаят
всички подобекти, съдържат единични цени, количества и стойности на
предвидени за изпълнение СМР, при което вещото лице е направило нови
изчисления от извлечените единични цени, респ. са пресметнати нови
стойности на действително извършени СМР. В резултат на изчисленията въз
основа на представените към въззивната жалба на „Тектос стил“ ЕООД
писмени доказателства вещото лице дава заключение, че действително
извършените СМР по протокол № 4/6.12.19 г. възлизат на стойност
1 014 256.58 лв. без ДДС или 1 217 107.89 лв. с ДДС.
20
Заключенията на повторната СТЕ – основно и допълнително не
внасят корекции в горепосочената стойност, а същата се потвърждава от в.л.
Х.. Същото е предложило сумата 32 278.05 лв. за сторниране, като е приело,
че същата касае извършени ремонти от възложителя на отделните обекти
вседствие на лошо качество на извършените работи – приложение № 3 към
заключението /л. 475-476 от настоящето дело/. В тази част експертизата се е
произнесла по правен въпрос за наличие на основание за намаляване на
цената, който е от компетентостта на съда и следва да бъде разгледан след
преценка за това каква е стойността на действително извършените СМР,
подлежащи на заплащане по процесния договор.
Заключенията, основани на новопредставените КСС пред
въззивната инстанция, се оспорват по същество от дружеството-възложител
предвид оспорването на тези доказателства като непротивопоставими на
дружеството. В тази връзка въззивният състав на ПАС констатира, че КСС,
приети във въззивното производство, не са подписани страните. В този смисъл
са и обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание от 14.06.24 г. –
същото е заявило, че КСС, въз основа на които са направени повторните
изчисления представляват „едни разпечатани екселски таблици“.
Същевременно обяснява, че обектът е изпълнен, но вещото лице не може да се
каже кой го е изпълнил, не може на място, физически да се отчете реално
изпълнените дейности, тъй като такива не могат да бъдат измерени и
установени – същите са изпълнени отдавна, няма писмени доказателства за
техните количества, няма нескрити работи – къщите са облицовани,
затоврени, измазани, някои подобекти ги няма въобще на място, има работи,
които не са предвидени по проект, няма технически документи, които да
удостоверяват реално вложени количества, а би следвало да има екзекутивна
документация.
При така събраните доказателства съставът на ПАС споделя
извода на първоинстанционния съд за това, че подписаните от двете страни
количества СМР с техните единични цени и стойности по 3-те протокола от
21
2018 г. следва да бъдат считани за действителни, а стойността им да се включи
към общия обем СМР, извършени от ищеца, но поради съображението, че
оспорването на тези СМР в количествено отношение е останало недоказано от
ответника - възложител. Както бе посочено и по-горе, подписването на
приемо-приемателен протокол от страните, не е пречка да се въведат
възражения за неизпълнение в количествено отношение, но в този случай
доказателствената тежест пада върху възложителя. Поради посочените от в.л
причини, цитирани по-горе, не могат да бъдат установени действително
вложените количества материали и действително извършените СМР по
отделни видове и обем, поради което и възраженията на възложителя по
отношение на неизпълнение в количествено отношение по двустранно
подписаните протоколи остава недоказано по делото.
Установяването на действителния обем на извършените СМР по
протокола от 6.12.19 г., неподписан от възложителя, е в доказателствена
тежест на изпълнителя. Съдът приема, че КСС, представени към въззивната
жалба на „Тектос стил“ ЕООД, не могат да бъдат противопоставени на
противната страна, тъй като не са подписани от възложителя, като не
кореспондират и с други писмени доказателства по делото. Не са
представени приложенията към договора, които би следвало да представляват
неразделна част от същия. Не са представени и други доказателства – оферти
или други, които да са подписани от възложителя или да има доказателства, че
са приети от него. Към въззивната жалба са представени и електронни писма
между страните, но същите са хаотични, касаят различни позиции и отделни
технически проблеми, като не се отнасят до представените КСС, поради което
не са послужили и на назначената допълнителна експертиза при изследване
на въпроса за действителния обем и стойност на извършените СМР. Ето защо
съдът приема, че няма процесуални условия изчислената от допълнителната
експертиза стойност на СМР да се приеме за доказана по делото, тъй като
същата почива на едностранно съставени КСС – екселски таблици, които са
непротивопоставими на противната страна.
При това положение доказана по делото остава стойността на
действително извършените СМР по протокола от 6.12.19 г. по заключението
на СТЕ, прието пред първата инстанция - 921 052.99 лв. без ДДС или 1 105
263.59 лв. с ДДС.
22
Налице е авансово платена сума от 1 025 920 лв., при което
твърденията за наличие на неразплатени задължения остава изцяло
недоказано, което потвърждава крайния извод на първоинстанционния съд за
липса на проведено пълно и главно доказване в тази насока.
Посоченото е основание обжалваното решение да бъде
потвърдено в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата
от 300 000 лв. – частично от общо претендирани 1 393 933,46 лв. като
неизплатено възнаграждение за извършени от ищеца СМР по договор за
строеж на типови къщи.
За пълнота на настоящето решение съдът посочва накракто
следното по отношение поддържаните възражения за наличие на на основание
за отбив в цената поради отклонение от поръчката и недостатъци на
извършената работа. Същото е било надлежно релевирано от ответната
страна, но правилно и обосновано е преценено от първоинстанционния съд
като неоснователно и недоказано. Изводите на повторната експертиза за това,
че суми, заплатени към външни изпълнители, общо в размер на 30 278.05 лв.,
почиват на документи, които не са приети като писмени доказателства по
делото по надлежния процесуален ред – договори с трети лица, актове обр.19,
подписани между „Перформ комерс“ ЕООД и трети лица. По делото тези
договори и актове обр. 19 не са представени, нито са налице доказателства за
извършените плащания, нито има доказателства какви конкретно работи са
извършени от тези трети лица, за да могат същите да се свържат с
отстраняване на конкретни недостатъци на работата, извършена от „Тектос
стил“ ЕООД. Издирените от вещото лице допълнителни писмени документи
не са приобщени като доказателства в процеса по надлежния процесуален ред
и не могат да бъдат коментирани от съда в настоящето решение. Що се отнася
до констативните протоколи, приложени към отговора на исковата молба,
същите не могат да бъдат противопоставени на ищеца, тъй като последният не
е участвал в тяхното съставяне. Тези протоколи имат характер на частни
свидетелстващи документи и няма доказателствена стойност по отношение на
констатираните факти и обстоятелства; след като ищецът не е участвал в
тяхното съставяне, същите не могат да му се противопоставят.
23
За разноските:
„Тектос стил“ ЕООД претендира разноски за втора инстанция в
общ размер на 42 848.02 лв., от които 17 868.02 лв. – ДТ по подадената от
дружеството въззивна жалба, 20 000 лв. – адвокатско възнаграждение и суми,
платени за експертизи. Разноските за ДТ касаят изцяло въззивната жалба на
дружеството, която е изцяло неоснователна, поради което в тази част
претенцията е неоснователна. Останалите разноски в размер на 24 980 лв.
касаят и двете въззивни жалби с обжалваем интерес от 1 037 600.68 лв., като
дружеството има право на разноски съобразно частичната неоснователност на
въззивната жалба на противната страна, в размер на 1902.68 лв.
Обстоятелството, че разноските за адвокатско възнаграждение са платени в
брой не представлява основание да се отрекат сторените по делото разноски.
Отразеното в договора за правна помощ получаване в брой на сумата
представлява разписка за получаването им.
„Перформ комерс“ ЕООД претендира разноски за въззивното
производство в размер на 2 884 лв. – ДТ и 40 215 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно. Размерът е съобразен с
Наредба № 1 от 9.7.2994 г. съобразно целия защитаван по делото интерес от
1 037 600.68 лв, както и действителната фактическа и правна сложност на
делото предвид новосъбраните доказателства пред въззивна инстанция
/писмени доказателства, експертизи/, продължителността на производството и
конкретно осъществените процесуални действия в хода му. Съобразно изхода
на делото пред втора инстанция, неоснователността на въззивната жалба на
противната страна и частичната основателност на жалбата, подадена от
дружеството, последното има право на разноски в размер на 1303.35 лв. от
платената ДТ и 37 151.89 лв. – адвокатско възнаграждение, или общо
38 455.24 лв.
Съобразно изхода на делото в настоящата инстанция в полза на
„Перформ комерс“ ЕООД следва да се присъдят и допълнително 238.55 лв. –
24
разноски за първа инстанция /над присъдените с обжалваното решение
3271.89 лв., а по отношение разноските, присъдени в полза на „Тектос стил“
ЕООД, решението следва да бъде отменено за разликата над 5761 лв. до
присъдения размер от 10186.14 лв.
Мотивиран от горното ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260033/26.05.23 г., постановено
по т.д. № 481/20 г. на Окръжен съд Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която
„ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД ЕИК ********* е е осъдено да заплати на
„ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД ЕИК ********* на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 266 от ЗЗД сумата 79 032.34 лв. с ДДС представляващи извършени, но
незаплатени СМР по Договор за строителство от 01.02.2016г. с предмет:
„Изпълнение на „Ажурна метална ограда с бетонов фундамент, по проект
на възложителя, в УПИ 1-71.86-жилищно комплексно застрояване, масив 71,
местност „Ч.”, землище на с. М.,
както и В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за разликата
над 144 199,87лв. с ДДС до пълния му претендиран размер от 216 537,37
лв., като недоказан и неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 260033/26.05.23 г., постановено по т.д. №
481/20 г. на Окръжен съд Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която „ПЕРФОРМ
КОМЕРС“ ЕООД ЕИК ********* е е осъдено да заплати на „ТЕКТОС СТИЛ“
ЕООД ЕИК ********* на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД
възнаграждение за извършени, но незаплатени СМР по Договор за
строителство от 01.02.2016г. с предмет: „Изпълнение на „Ажурна метална
ограда с бетонов фундамент, по проект на възложителя, в УПИ 1-71.86-
жилищно комплексно застрояване, масив 71, местност „Ч.”, землище на с. М.,
за разликата над 79 032.34 лв. с ДДС до присъдения размер от 144
199,87лв. с ДДС,
25
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН искът,
предявен от „ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД ЕИК *********, против „ПЕРФОРМ
КОМЕРС“ ЕООД ЕИК *********, основан на чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.
266 от ЗЗД, за присъждане на възнаграждение за извършени, но незаплатени
СМР по Договор за строителство от 01.02.2016г. с предмет: „Изпълнение на
„Ажурна метална ограда с бетонов фундамент, по проект на възложителя, в
УПИ 1-71.86-жилищно комплексно застрояване, масив 71, местност „Ч.”,
землище на с. М., за разликата над 79 032.34 лв. с ДДС до присъдения
размер от 144 199,87лв. с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260033/26.05.23 г., постановено
по т.д. № 481/20 г. на Окръжен съд Пловдив , В ЧАСТТА МУ, с която са
отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете, предявени от
„ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД ЕИК *********, против „ПЕРФОРМ КОМЕРС“
ЕООД ЕИК *********, основан на чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД,
за сумите:
521 063,41 лв., представляващи извършени, но незаплатени от
ответника СМР по Договор за извършване на строително-монтажни работи от
01.08.2016 г. с предмет „инфраструктура“, въз основа на който са издадени
Акт19-21 от 05.12.2019 г. и окончателна фактура № 2087 от 05.12.2019 г.
300 000 лв. – частично от общо претендирани 1 393 933,46
лв., представляващи извършени, но незаплатени от ответника СМР по
Договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.12.2017 г. с
предмет: „Изпълнението на строеж на типови къщи в имоти собственост на
възложителя, намиращи се в землището на с. М., обл. Пловдив, местност „Ч.“,
въз основа на който са издадени Акт- Протокол № 4 от 06.12.2019 г.и
окончателна фактура № 2088 от 06.12.2019 г.
ОСЪЖДА „ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД ЕИК *********, да
заплати на „ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД ЕИК ********* сумата 1902.68 лв. –
26
разноски за втора инстанция.
ОСЪЖДА „ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД ЕИК ********* да заплати
на „ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД ЕИК ********* сумите:
38 455.24 лв. – разноски за втора инстанция.
238.55 лв. – разноски за първа инстанция /допълнително над
присъдените с първоинстанционното решение 3271.89 лв./
ОТМЕНЯ решение № 260033/26.05.23 г., постановено по т.д. №
481/20 г. на Окръжен съд Пловдив , В ЧАСТТА МУ, с която „ПЕРФОРМ
КОМЕРС“ ЕООД ЕИК ********* е осъдено да заплати на „ТЕКТОС СТИЛ“
ЕООД ЕИК ********* разноски за първа инстанция за разликата над
5 761 лв. до присъдения размер от 10186.14 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27