Решение по дело №666/2022 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на А.Г.С. срещу Разпореждане рег. № 5397р-7039/11.06.2022 г. на командир на отделение в Граничен контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ Маказа при Гранично полицейско управление /ГПУ/ Момчилград.

Изложени са съображения за отмяна на акта. Посочва, че е собственик на лек автомобил Л. Р. Д. с рег. № В **** ТС, закупен от В. В. П. в гр. Варна на 30.10.2020 г. Последният закупил автомобила на 20.10.2020 г. в гр. Лондон, Великобритания, от друг български гражданин – Х. Т., като видно от договора за покупко-продажба автомобилът е с идентификационен номер VIN SALRA2BNXHA026306, с който е първоначално регистриран в звено на ПП към ОД на МВР Варна. При тази първоначална регистрация е направена комплексна проверка на автомобила, като не били налице данни за обявяване на същия за издирване. При закупуване на автомобила от жалбоподателя е извършена регистрация в звеното на ПП към ОД на МВР Хасково на 04.11.2020 г., когато също не били установени нередности. На 11.06.2022 г. при пътуване за Гърция, което следвало да се осъществи през ГКПП Маказа, служители на ГП го приканили да предаде доброволно автомобила при ГПУ Момчилград. На същия ден било съставено и връчено оспореното разпореждане. На същото било допуснато предварително изпълнение, което бил оспорил пред Административен съд – Кърджали. Посочва, че при връчване на разпореждането не било обяснено какъв е сигналът за издирване в Интерпол, въз основа на който е иззет автомобилът, кой и кога го е подал, какви данни са посочени в него и как е установено, че се отнася до собствения му автомобил. Оспорва твърдението, че на мястото на задния регистрационен номер имало бял пластичен лист. Позовава се на разпоредбите на чл. 84, ал. 2, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 ЗМВР, като твърди, че е нарушено правото му на защита, доколкото не бил наясно започнал ли е да тече срокът по чл. 84, ал. 8 и ал. 9 ЗМВР. По изложените съображения моли за отмяна на оспореното разпореждане. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят А.Г.С., редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли за отмяна на разпореждането. Оспорва твърдението на ответника, че е било отправено искане процесния автомобил да бъде иззет и върнат на трето лице, което твърди, че е негов действителен собственик. Твърдението не било подкрепено от писмените доказателства, вкл. и от представения от ответника документ на чужд език, чийто превод не бил представен по делото. Посочва, че ответникът по никакъв начин не е доказал своите тези, вкл. и при спазване на принципа на състезателното начало. Претендира разноски по списък: съдебно-деловодни, държавни такси, експертизи, за пътни разходи на процесуалния представител на жалбоподателя, адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът Командир на отделение в ГКПП Маказа при ГПУ Момчилград, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки, в които излага подробни съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Посочва, че разпореждането е издадено на основание чл. 64 във връзка с чл. 84 ЗМВР от компетентен орган, при спазване на производствените правила и в съответствие с материалния закон. Уточнява, че по сигнал на Великобритания от 16.05.2022 г., валиден до 10.09.2026 г., автомобилът е издирван с интерполски идентификатор DEECD2CEE26467E6E053816610AC4D57 – откраднато моторно превозно средство. Автомобилът е предаден на упълномощен представител на държавата, въвела сигнала в Интерпол със Заповед № 5397з-99/13.07.2022 г. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане рег. № 5397р-7039/11.06.2022 г. на основание чл. 64 във връзка с чл. 84 ЗМВР В. А. К.- командир на отделение в ГКПП Маказа при ГПУ Момчилград, в качеството на полицейски орган, установил вещ, за която има сигнал за издирване в Интерпол, е разпоредил на А.Г.С. до 16:30 ч. на 11.06.2022 г. да придвижи управлявания от него автомобил Л. Р. Д.с ДК № В **** ТС от ГКПП Маказа до административния район на ГПУ Момчилград, за който автомобил има данни за поставяне на бял пластичен лист на мястото на задния регистрационен номер с надписи като предната табела, за предаване на компетентните полицейски органи.

Разпореждането е връчено на адресата му на 11.06.2022 г.

Към жалбата са представени: свидетелство за регистрация част I за лек автомобил Л. Р. Д.с ДК № В **** ТС, рама *********, двигател 170519W0772204DTD, година на регистрация – 01.09.2017 г., и собственик А.Г.С., видно от което е извършена регистрация на 04.11.2020 г. в Пътна полиция към ОД на МВР Хасково, сер. № *******; договор да покупко-продажба на процесното МПС, сключен между А.Г.С. и В. В. П. на 30.10.2020 г. в гр. Варна; договор за продажба на използвана кола, видно от който процесният автомобил е закупен от В. В. П. от продавача Х. Т., с адрес в гр. Лондон, Великобритания, на 20.10.2020 г.

По делото са представени като административна преписка: докладна записка на В. А. К.- командир на отделение в ГКПП Маказа при ГПУ Момчилград, от 11.06.2022 г., видно от която при извършена проверка в АИС – ГК се установява, че процесното МПС с номер на рама ********* по сигнал на Великобритания се издирва от Интерпол като откраднато с интерполски идентификатор DEECD2CEE26467E6E053816610AC4D57, за което уведомен отдел „ИНТЕРПОЛ и ММО“ – ДМОС, и поради което са извършени експертни справки: на свидетелството за регистрация на МПС със заключение – редовно, като притежава нужните защити и реквизити съгласно спесимена, техника на печат, микотекстове, без нанесени поправки; на рама – без интервенции и пренабиване на номер, като установеният при проверката съответства на посочения в СРМПС, и на регистрационни табели /предна и задна/ – истински, без следи за пренабиване, заличавания или добавки, снети са обяснения на жалбоподателя, а МПС е транспортирано за съхранение в ГПУ – Момчилград; справка ИНТЕРПОЛ – МПС с дата на създаване 16.05.2022 г. и валидност до 10.09.2026 г.; протокол за доброволно предаване на вещ по чл. 84, ал. 2 ЗМВР и протокол за съхранение; писмо от началник отдел „ИНТЕРПОЛ и ММО“ – ДМОС, видно от което британските власти уведомяват, че процесното МПС е откраднато поради неплатени задължения, свързани с финансирането му, като целта била да се установи контакт със законовия собственик на автомобила, който да заяви намеренията си спрямо неговото възстановяване; писмо от началник отдел „ИНТЕРПОЛ и ММО“ – ДМОС, видно от което на 10.09.2020 г. лице с фамилия П. е сключило договор за финансиране на покупката на процесния автомобил с финансово дружество Mann Island Vehicle Finance Limited, като е следвало да заплати 47 месечни вноски, за да придобие собствеността, но това лице е погасявало задълженията до февруари 2021 г., поради което лизингодателят прекратява договора на 01.07.2021 г., но Пенев не връща автомобила на собственика му, изнася го от Великобритания и го регистрира в Република България, като последното се установявало от проверка, извършена от LEGATE, с която фирма дружеството собственик има сключен договор да установяване и прибиране на автомобила; заповед № 5397з-99/13.07.2022 г. на Началник на ГПУ Момчилград, с която се заповядва лекият автомобил да бъде върнат на Mann Island Vehicle Finance Limited, да бъде уведомен жалбоподателят в настоящото съдебно производство за предаването на вещта и, че отговорността за нанесените щети, причинени във връзка с изпълнение на сигнала в ШИС, е на държавата членка, която го е въвела, а СРМПС част II и двата броя регистрационни табели - изпратени на ОД на МВР Варна за служебно прекратяване на регистрацията; уведомително писмо до А.Г.С. от 13.07.2022 г., получено от съпругата му на 18.07.2022 г.

Приет е като доказателство по делото превод на удостоверение рег. № VU67ZT0 за регистрация във Великобритания на МПС LAND ROVER DISCOVERY LUXURY HSE SD4, рама *********, двигател 170519W0772204DTD, дата на първа регистрация – 01.09.2017 г., със собственик Х. Т. с адрес в гр. Лондон, Великобритания, издадено на 10.09.2020 г.

Приети са като доказателства по делото документи, удостоверяващи първоначалната регистрация на лек автомобил Л. Р. Д.с ДК № В **** ТС, регистриран на В. В. П. от 29.10.2020 г., при която е изготвена справка относно VIN номер – с мнение за автентичност, номер на двигател – на труднодостъпно място и не е изследван, състояние на СРМПС, образец Великобритания – истинска бланка, без следи от преправки.

По делото е приета съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира като изготвена обективно и в съответствие със събрания писмен доказателствен материал. Вещото лице дава заключение, че свидетелството за регистрация CN 0762391, издадено на 10.09.2020 г. от Великобритания за лек автомобил LAND ROVER DISCOVERY LUXURY HSE SD4, рег. № ******е истинско, без заличавания, добавки и преправки в текста. Посочва се, че електрографското копие на англоезичен документ Used Car Bill of Sale /Договор за продажба на употребяван автомобил/ съдържа копие на подпис за купувач, който е изпълнен от В. В. П. с ЕГН ********** според изследвания сравнителен материал.

При така установеното от фактическа страна, след като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно на всички основания по чл.146 АПК, Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - насочена е срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, по аргумент от чл. 64, ал. 4 и чл. 257 ЗМВР, подлежащ на съдебен контрол чл. 64, ал. 7 ЗМВР, подадена е в срока за оспорване по аргумент от чл. 149, ал. 1 от АПК, чл. 144 АПК във връзка с чл. 60, ал. 6 ГПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, актът е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 64 във връзка с чл. 57, ал. 1, чл. 59 и чл. 39, ал. 3, изр. Първо и Второ във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР, в установената писмена форма /чл. 64, ал. 1 във връзка с ал. 5 ЗМВР/ и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му съгласно на чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, респ. за отмяната му съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

На второ място, актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което не са налице основания за отмяната му съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК.

Оспореното разпореждане е издадено на основание чл. 64 ЗМВР с цел съхраняване процесното МПС в съответното ГПУ и провеждане на процедурата по чл. 84 ЗМВР.

Съгласно чл. 84, ал. 1 - ал. 2 ЗМВР „полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в Шенгенската информационна система /ШИС/ и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция /Интерпол/“, като „лицето, в което се намира издирваната вещ, се поканва да я предаде доброволно, за което се съставя протокол, подписан от лицето, предаващо откритата вещ. Съгласно чл. 84, ал. 3, изр. Първо ЗМВР „при отказ на лицето да предаде вещта тя се изземва, за което се съставя протокол“.

Тук е мястото съдът да направи уточнението, че в конкретния случай А.Г.С. доброволно е предал вещта, а не е налице обективиран отказ по чл. 84, ал. 3 ЗМВР. Предвид това, въпреки изложените от негова страна доводи относно незаконосъобразността на изземването, е необходимо да се установи всъщност наличието на предпоставките за издаване на разпореждане по чл. 64 ЗМВР, с което се нарежда на жалбоподателя до 16:30 ч. на 11.06.2022 г. да придвижи управлявания от него автомобил Л. Р. Д.с ДК № В **** ТС, за който има сигнал за издирване в Интерпол, от ГКПП Маказа до административния район на ГПУ Момчилград. Безспорно е, че след издаването на това разпореждане се е развила процедурата по чл. 84 ЗМВР за доброволно предаване на лекия автомобил, като следва да бъде направено разграничението с изземване на вещта по чл. 84, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР /така вж. Определение № 8145 от 27.09.2022 г. по адм. д. № 8450/2022 г., V отд. на ВАС/. В случая няма как съдът да не изложи доводи относно процедурата по предаване/изземване на вещи и тяхното връщане, разписани в чл. 84 ЗМВР, за да прецени издадено ли е оспореното разпореждане в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 84 ЗМВР урежда реда, по който се изземват вещите, посочени в чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген. Конвенцията ги посочва изчерпателно - откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра, такива ремаркета и каравани с тегло без товар над 750 кг, откраднати, незаконно присвоени или изгубени, огнестрелни оръжия, празни официални документи и документи за самоличност /паспорт, лична карта, свидетелство за управление на моторно превозно средство/ и подозрителни банкноти. Република България не е ратифицирала Конвенцията, но съгласно решение на Съвета от 29.06.2010 г. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС в Република България и в Румъния, от 15.10.2010 г. започват да се прилагат достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС, които са посочени в приложение I.

Този ред се отнася и до вещи, които са регистрирани в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция /Интерпол/. Тези фондове включват информация за откраднати или загубени лични документи, откраднати официални документи, откраднати моторни превозни средства, произведения на изкуството и културни ценности.

В Шенгенската информационна система и в информационните фондове на Интерпол се въвеждат данни за издирвани вещи с цел конфискация или да послужат като доказателство в съдебен процес. Регламентираните действия в националната правна уредба са израз на поетите ангажименти за международно сътрудничество при предприемане на мерки по издирване на вещите, за които е въведен сигнал, изземването и предаването им на правоимащото лице. Регистриращата договаряща страна отговаря за точността, актуалността и законосъобразността на данните, които се въвеждат в ШИС и Интерпол. Когато такива данни са въведени, това поражда задължения за компетентните власти на съответната страна, на чиято територия се намират издирваните вещи, да предприемат необходимите мерки за тяхното предаване на държавата, която ги издирва. При изпълнението им и установяване на идентичност на данните на исканата и иззета вещ компетентният административен орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да издаде разпореждане, с което да разпореди временното изземване на вещта с цел последващото й предаване. В този смисъл и всички предхождащи това разпореждане актове също се приемат за издадени в условията на обвързана компетентност, тъй като същите са обвързани с въведения сигнал за издирване на вещта.

При излагането на горните мотиви съдът съобрази изцяло Решение № 4 от 16 март 2017 г. по конституционно дело № 16 от 2016 г., както и решения по дело С-520/20 на СЕС и С-88/21 г. на СЕС. Въз основа на изложеното в последните две се формира допълнително извод, че постановеното с процесното разпореждане не само е допустимо от приложимите разпоредби, но е и задължително да бъде постановено, вкл. и доколкото е оставена широка свобода на държавите членки как и какви мерки да предприемат, но във всички случаи се цели издирваната вещ да бъде предадена на полицейските органи в изпълняващата държава, каквото се явява България.

В случая се доказва безспорно, че на 16.05.2022 г. за процесния автомобил е бил подаден сигнал за издирване в Интерпол със страна инициатор Великобритания, поради което напускането на последната от Европейския съюз не оказва влияние на приложимото право /Определение № 8145 от 27.09.2022 г. по адм. д. № 8450/2022 г., V отд. на ВАС/. Доказва се и безспорно, че жалбоподателят е предал доброволно вещта, което предаване няма принудителен характер и не може да се определи като принудителна мярка. По отношение на същия се констатира, че е придобил вещта въз основа на представения договор за покупко-продажба, след което я регистрирал в ОД на МВР – Хасково. От доказателствата по делото се установява, че към датите на първоначалната регистрация в ОД на МВР – Варна и последващата такава в ОД на МВР – Хасково не е бил подаден сигнал за издирване по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗМВР, като въпреки това вещта подлежи на връщане във Великобритания, където е издирвана /така вж. Решение № 50214 от 30.12.2022 г. по гр. д. № 3652/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.

Независимо от тези фактически установявания, за настоящото производство е ирелевантно дали жалбоподателят е действителен собственик на предадения автомобил, как го е придобил той – добросъвестно или не и от кого - негов собственик/производител. Това е така, тъй като законът не поставя изискване вещта да се изземе от лицето, което е нейн собственик, достатъчно е да се намира в това лице, като аналогично е правното положение и при доброволното предаване на вещта. Още повече, евентуално възникнали вещни и/или облигационни спорове между лицето, от което е иззета вещта/което е предало доброволно вещта, и лицето, от което същата е закупена по силата на договор, е извън обсега на административното производство и не влияят на неговото законосъобразно провеждане. Тези спорове следва да бъдат уредени по съответния процесуален ред в зависимост от правното им естество. Следва да се допълни, че „по-нататъшното разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата, заявител на сигнала, което създава основанието вещта да се предаде включително на лицето, от което е била незаконно отнета /в този смисъл определение № 567 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 4637/2016 г. на ВКС, III г. о./, съответно в рамките на производството по оспорване на актовете по чл. 84 от ЗМВР, а още по-малко – по оспорване на актовете по чл. 64 ЗМВР, не могат да бъдат слушани възражения и не могат да бъдат решавани спорове за собствеността върху вещта и извън обсега на преценка от съда е въпросът на кого принадлежи правото на собственост, в това число и дали вещта е добросъвестно придобита и ползвана /в този смисъл Решение № 1429 от 09.02.2023 г. по адм. д. № 6314/2022 г., V отд. на ВАС/.

Отделно, евентуално възникнали спорове между лицето, от което е иззета вещта/което е предало доброволно вещта, и органът, който е регистрирал процесния автомобил, от съответната структура на МВР /в случая две областни дирекции/, също са извън обсега на административното производство и не влияят на неговото законосъобразно провеждане, като следва да бъде направено уточнение, че регистрацията на автомобила е извършена по заявление на неговия собственик с приложени към същото писмени доказателства, удостоверяващи прехвърлянето на собствеността. В този смисъл съдът възприе посоченото в Решение № 50214 от 30.12.2022 г. по гр. д. № 3652/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, а именно, че засвидетелстваните от компетентните органи обстоятелства по идентификацията и регистрацията на МПС, доколкото последната е основана на собствеността им, следва да се приемат за достоверни по отношение установяването права.

С разпореждането по чл. 64, ал. 5 ЗМВР безспорно се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, но същото е предпоставка за провеждане на процедурата по чл. 84 от ЗМВР – връщане на вещта на посоченото в искането лице от съответната държава, подала сигнала, предвид функциите, които са предоставени със ЗМВР на полицейските органи в Република България. Целта е да бъде възстановено фактическото положение преди възникване на обстоятелствата за вещите, които подлежат на изземване, т.е. същите да са откраднати, незаконно присвоени или изгубени. В случая съдът не дължи анализ проведена ли е процедурата по връщане на вещта, нито въведени ли са коректно данните относно издирваната вещ в сигнала със страна инициатор Великобритания, съответно – обоснован ли е този сигнал от необходимите за целта на подаването му доказателства, както и налице ли са основания за ангажиране на отговорност и използване на средства за правна защита в полза на засегнатото лице, ако въведените данни са фактически неточни или са запаметени неправомерно /така вж. Определение № 8029 от 21.07.2023 г. по адм. д. № 4236/2023 г., V отд. на ВАС/.

За пълнота следва да бъде отбелязано, за разлика от правните последици на заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, при издаване на акт по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, който не е благоприятен за адресата /хипотеза, при която ако вещта не се върне по реда на чл. 84, ал. 8 ЗМВР, подлежи на връщане на лицето, от което е приета или иззета/, би бил налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването му по съдебен ред, в който смисъл са и практиката на ВАС /Определение № 4937 от 10.05.2023 г. по адм. д. № 4245/2023 г., V отд. на ВАС/. Настоящият случай не попада в обхвата на чл. 84, ал. 8 и ал. 9 ЗМВР, макар и по делото да се съдържат данни за проведена процедура по чл. 84, ал. 8 ЗМВР, като лицето, което доброволно е предало вещта, е уведомено с писмо /л. 31-гръб - л. 33-гръб/. Това е така, тъй като предмет на оспорване е разпореждане по чл. 64 ЗМВР, в следствие на което автомобилът е доброволно предаден по чл. 84, ал. 2 ЗМВР с цел изпълнение на процедурата по чл. 84 ЗМВР. Отново следва да се посочи, че при наличие на сигнал за издирване на вещта по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗМВР полицейските органи изземват издирваната вещ в случай, че лицето не я предаде доброволно. Те не действат при оперативна самостоятелност, а са длъжни да проведат процедурата по чл. 84 ЗМВР /първо – чрез доброволно предаване на вещта, второ - ако е обективиран отказ за това, същата се изземва/, поради което и с оспорения акт се разпорежда придвижването на процесното МПС за съхранение в ГПУ – Момчилград от страна на жалбоподателя /по аргумент от чл. 84, ал. 5 ЗМВР/.

Извод: оспореното разпореждане е издадено законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 24 НЗПП, в полза на юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения в настоящото съдебно производство акт /по аргумент § 1, т. 6 ДР АПК във връзка с чл. 37, ал. 2 във връзка с чл. 38, т. 4 ЗМВР/, следва да бъдат присъдени разноски в размер от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.С. срещу Разпореждане рег. № 5397р-7039/11.06.2022 г. на командир на отделение в Граничен контролно-пропускателен пункт Маказа при Гранично полицейско управление Момчилград.

ОСЪЖДА А.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, стопанство № 210, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“, с адрес – гр. София, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

	Съдия: