№ 1498
гр. Пазарджик, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220101625 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на В. С. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
** чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър
БУЛСТАТ под № **4**04, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, **
представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: ********@*****.*** против „**“ ЕООД, с
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ч**, представлявано от Р** , в
която се твърди, че на 30.10.2023 г. между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит от разстояние № **, съгласно който страните са се договорили отпуснатият заем да
бъде в размер на 300 лева, срокът за погасяване е 15 дни, и в който договор **рът е
уговорил, че ГПР е в размер на 48,09%, а договорната лихва е в размер на 39,00% (или 4,88
лв.). Твърди се, че според договора ищецът В. С. дължи такса бързо разглеждане в размер
на 56,27 лв., както и, че на същия е бил предоставен погасителен план, съгласно който
дължи сумата в размер на 300 лв. главница, както и била начислена и сумата в размер на
56,27 лева такса експресно разглеждане, като по този начин общото задължение е било в
размер на 361,15 лв. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло сумата по процесния договор.
Сочи се, че с оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на
нар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите
на ЗПК. Ищецът счита, че клаузата, с която е уговореното заплащане на такса в размер на
56,27 лв., е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с
чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като излага съображения в тази насока. Твърди, че
съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК **рът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, както и, че в ал.2 на
същия текст е предвидено, че **рът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че посочената такса не
касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а се отнася за
действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на **ра по
предоставянето на кредита. Твърди, че целта на таксите и комисионните по смисъла на
чл.10а, ал.1 ЗПК е да се покрият административните разходи на **ра при предоставяне на
1
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, поради което таксата за експресно разглеждане
не попадала в изброените в чл.10а, ал.1 ЗПК услуги. Сочи, че в правната доктрина и съдебна
практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В
този смисъл сочи практиката на ВКС (Решение 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение №
1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007г., определение № 877 по т.д. № 662/2012г. и др). Твърди се,
че поради накърняването на принципа на „добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на
собствена изгода на **ра. Предвид гореизложеното, се твърди, че за ищеца се поражда
правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на
клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за недействителна, както
и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 за връщане на заплатените суми, платени при начална
липса на основание. Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с
което да провъзгласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане предвидена в договора, сключен между В. С. С. с ЕГН: ********** и
„**" ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ч**,
представлявано от **в, като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД – поради нарушение на
материалния закон и на добрите нрави, както и да осъди, на основание чл. 55, ад. 1 от ЗЗД,
ответника „**" ЕООД, да заплати на В. С. С. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5 лв.
/частична претенция от общо 56,27 лв./, представляваща недължимо платени суми но
договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Сочат се доказателства.
Формулирани са доказателствени искания.
В първото по делото заседание по молба на ищеца, съдът е допуснал изменение на
размер на исковата претенция по чл. 55 ал.1 ГПК , като на основание чл. 214 ГПК тази
претенция се поддържа след изменението в размер от 56,27 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „**“
ООД, ЕИК **, гр. София с управител **в - ответник чрез адв. С. С. , с БУЛСТАТ **, адрес за
призоваване: гр. София, п.к. 1407, р-н **, бул. **, имейл: ***************@*******.**, в който
ответникът изразява становище, че относно фактическите обстоятелства, не оспорва, че
между страните е бил сключен ИДПК № ** при условията, на който същите са уговорили
отпускането на заем в размер и параметри на договора – така както са описани в исковата
молба. Твърди се, че страните са уговорили, че погасяване на сумата по заема към „**” ООД,
е следвало да бъде извършено по погасителен план, съгласно чл. 27, ал. 1 /приложение № 1 -
„Погасителен план от договора“/. Заявява се, че не се спори, че договорът е породил валидно
и обвързващо действие по отношение на предоставената в заем главница, както и не се
спори, че сумата е получена от заемополучателя. Не се оспорва още, че към момента
кредитът е изплатен изцяло предсрочно. Твърди се също така, че договорът е бил сключен
на 30.10.2023г., на която дата е била усвоена от ищеца заемната сума и е бил изплатен
предсрочно на 02.11.2023 г., преди настъпване на падежа на уговорената вноска. Твърди се
още, че ищецът бил внесъл 362 лева, която сума била покрила изцяло главницата по
договора в размер на 300 лева, лихви по кредита 0,98 лв. и 56,27лв. такса експресно
разглеждане, като бил надвнесъл сумата от 4.75лв. Твърди се още, че на 18.04.2024г. ищецът
бил получил от „**“ ООД сумата в общ размер от 322,31 лв., като надвнесени суми по 5
броя кредити, измежду които бил и настоящият договор, предмет на съдебния спор. В тази
връзка ответникът твърди, че било видно от приложеното платежно нареждане и справка
по индивидуален кредит №**, че е върната по този договор сума, събрана по такса
експресно разглеждане в размер на 56.27лв., покриваща сумата от такса експресно
2
разглеждане, както и, че за направения превод ищецът е бил известен с СМС съобщение и с
имейл, които твърди, че прилага.
Изразено е становище по исковете, и с оглед разпоредбата на чл. 105 и сл. от ГПК,
е направено възражение за неспазена местна подсъдност при предявяване на иска, като моли
да се прекрати служебно производството по делото пред настоящия районен съд, и да се
изпрати на компетентния местен съд - РС - София по седалището и адреса на ответника.
Твърди се, че до датата на получаване на настоящата искова молба - 30.05.2024г., ответникът
бил възстановил сумата уговорена като такса експресно разглеждане на ищеца съвсем
добросъвестно, като този факт се бил осъществил при липса на изявление от страна на
ищеца, че счита за недействителни отделни клаузи по договора, и липса на покана за
възстановяване на средствата. Твърди, че е липсвало каквато и да било изискуемост на
върнатите суми. С оглед на изложеното по-горе, предявените искове се считат за
недопустими, евентуално - неоснователни.Твърди се, че исковете са недопустими, като се
счита за същите, че има пълно отсъствие на правен интерес от тях. Изложено е становище,
че в производството по искове по чл. 124 от ГПК, онзи, който иска да възстанови правото си
или да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, може да
предяви иска, ако има правен интерес от това. Твърди се , че ответникът бил изплатил на
ищеца претендираната сума преди датата на завеждане на исковата молба поради което , за
ищеца правният интерес от предявяване на исковете бил отпаднал и не съществувал още към
датата на подаване на исковата молба в съда. В тази връзка и доколкото ответникът не бил
дал повод и основание за завеждане на иска, се сочи, че същият има право на разноски при
прекратяване на делото на осн. чл. 78, ал.4 ог ГПК, което и се претендира. Твърди се, че
ответникът не е дал повод за завеждане на иска, че ищецът не е уведомил под никаква
форма ответника, че счита процесната клауза от договора за нищожна, който факт да е бил
оспорен от ответника, и той да е бил принуден да води настоящите искове, а с доброволното
възстановяване от страна на ответника на надвнесените суми, без да е налице тяхната
изискуемост, същият бил признал правото на ищеца да получи недължимо платеното.
Изложено е становище, че в ако съдът намери, че искът за прогласяване недействителност на
клаузи в ИДПК №** за връщане на недължимо платена сума по този договор, обусловен от
първия, също е допустим, то се оспорва искът по чл. 26 от ЗЗД като неоснователен, поради
обстоятелствата за неговата недопустимост /описани по-горе в текста/, а по отношение на
иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД е заявено, че същият се оспорва като неоснователен, поради
пълно погасяване на вземането, претендирано с него с плащане /в пълен размер/, за което са
били ангажирани надлежни доказателства с отговора. С оглед посоченото на изложеното, се
моли съдът, в тази хипотеза, да отхвърли исковете и да ни присъдите сторените в
производството разноски на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК. Изразено е становище по
доказателствените искания на ищеца. Сочат се доказателства.
С оглед указанията на съда с нарочно определение №1944/03.07.2024 г., по делото е
постъпила молба от ищеца, в която заявява, че поддържа предявените искове, като моли на
основание чл.214 от ГПК съдът да допусне изменение по размер на предявения осъдителен
иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, като същия се счита предявен за сумата от 61,02 лева
представляваща сбор от платени без основание суми от ищеца по процесния договор, а
именно 56,27 лева такса експресно разглеждане и 4,75 лева остатък по сметка, който иск се
сочи, че не е частичен, и представлява пълния размер на вземането. Заявено е, че не се
оспорва обстоятелството, че ответното дружество е възстановило на ищеца сумата предмет
на осъдителния иск в размер на 61,02 лева, при твърдение, че това плащане е било
извършено в хода и за целите на процеса след завеждане на исковата молба. Сочи, че има
правен интерес от предявения установителен иск и излага подробни доводи в тази посока.
С нова молба вх. № 20808/ 19.08.2024 г., ищецът чрез своят процесуален
представител отново прави искане на основание чл. 214 ГКП за изменение на размера на
3
иска по чл. 55 ал.1 ЗЗД на сумата в размер от 56,27 лв. Освен това в противоречие от
заявеното с предходната молба оспорва извършеното от ответника плащане, с представеното
от него платежно нареждане.
Пазарджишки районен съд , като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства,
че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № **, съгласно
който страните са договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300,00 лева, срокът за
погасяване е 15 дни, и в който договор **рът е уговорил, че ГПР е в размер на 48,09%, а
договорната лихва е в размер на 39,00% (или 4,88 лв.). Според договора ищецът В. С.
дължи такса бързо разглеждане в размер на 56,27 лв.Не е спорно между страните , че
договорът е сключен на 30.10.2023 г. , на която дата ищецът е усвоил заемната сума по
договора в размер от 300,00 лв. и също така не е спорно , че на 02.11.2023 г. ищецът е
изплатил предсрочно задълженията си по кредита, включително и начислената му такса в
размер от 56,27 лв.
С оглед представените по делото писмени доказателства – платежен документ –
разписка и справка издадено от ответното дружество , съдът приема за безспорно доказано и
обстоятелството , че на 18.04.2024 г. ищецът е получил от ответника „** „ ООД сумата в общ
размер от 322,31 лв. , като надвнесени суми по общо 5 броя кредити , в това число и за
процесния **. Този факт – на извършеното плащане първоначално се признава с нарочна
молба депозирано по делото от страна на процесуалния представител на ищеца. С
допълнителна молба подадена по делото , ищецът вече поддържа противоположно
становище, като неговите възражения по същество представляват оспорване на частни
документи представени от ответника, но съдът е приел , че не следва да открива
производство по оспорване на тези документи , доколкото това оспорване и направено след
изтичане на преклузивния срок по чл. 193 ГПК.
При тези фактически данни , съдът на първо място намира, че предявените искове са
допустими , доколкото за ищецът има качеството на потребител и за него винаги е налице
правен интерес от установяване на недействителност на клауза по потребителски договор,
по които той е страна. / в този смисъл Решение по дело С- 714/2022 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание чл. 267 ДЕФЕС от Софийски районен съд / България/ .
Същото важи и за наличието на правен интерес да претендира сума за която твърди, че е
платил като недължима. Съдът намира, че исковите претенции са допустими – във връзка с
възраженията на ответника за приложение на нормата за местна подсъдност по чл. 105 ГПК,
а именно по адреса и седалището на ответника. В случая би могла да намери приложение
нормата на чл. 113 ГПК във връзка с чл. 119 ГПК , но съдът служебно не е повдигнал този
спор до края на първото заседание , а ответникът е направил възражение за неподсъдност –
вярно в срока по чл. 131 ГПК, но се е позовал на друго основание / възражение за
неподсъдност по седалището и адреса на ответника. При това положение настоящият
4
съдебен състав , след първото съдебно заседание не би могъл да прекрати служебно делото
по правилата на чл. 113 ГПК , нито пък би могъл да го прекрати по възражение на ответника
, тъй като по това възражение са въведени други обстоятелства и съдът не би могъл да
определи местната подсъдност на спора в зависимост от обстоятелства , които не са
въведени от ответника в преклузивния срок по чл. 119 ал.3 ГПК / в този смисъл например
определение № 60386/ 01.11.2021 г. по т.д. № 1997/2021 г. на ВКС ТК ІІ отделение /.
По същество. Съдът намира, че клаузата от сключения между страните договор,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на **ра да събира от
потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто
именно е характерът посочената такса, поради което и на това основание уговорката се
явява нищожна.
На следващо място посочената такса несъмнено се явява разход по кредита и е
следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл.10,
ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел да увеличат
размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на
Република България. Страните не спорят, че единственият разход, който е включен в ГПР
по договора е възнаградителната лихва. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.Същите съображения са основание да се приеме от
настоящия съдебен състав , че клаузата противоречи на добрите нрави и е неравноправна по
смисъла на ЗЗП.
Поради изложеното предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата
от сключения между страните договор, предвиждаща начисляване на такса за експресно
разглеждане, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователен е предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за връщане на платена при начална липса на основание въз основа на нищожната клауза
- такса в размер на 56,27 лева, тъй като ответникът е представил писмени доказателства,
според които на дата 18.04.2024 г. тази сума е била върната на ищеца. Поради това
предявеният осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, ведно с акцесорния за присъждане на законна лихва за забава.
По разноските: При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, тъй
като исковата молба е подадена по пощата на 16.04.2024 г. / пощенско клеймо/ и
извършеното плащане от страна на ответника на 18.04.2024 г. се явява като постъпило в хода
на процеса/ в този смисъл О. № 366/ 15.06.2012 г. по т.д. № 224/2012 г. І т.о на ВКС , О. №
5
411/ 01.10.2009 г. по ч.гр.д. № 295/2009 г. ІІ г.о./. Следва да се отбележи обаче , че в случая
поради извършеното плащане по един вече висящ процес, не може да се приеме, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото , още по-малко може да се приеме, че
последният е признал исковете – напротив в хода на цялото производство е поддържал
доводи за недопустимост и за неоснователност. Разноските заплатени от ищеца са в размер
от 100,00 лв. за внесена държавна такса и следва да му бъдат присъдени. Пълномощникът
на ищеца е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена
на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения
по делото договор за правна защита и съдействие АД е предоставило на ищеца безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на същото следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 200,00 лв.
с ДДС. Размерът на възнаграждението по чл.38, ал.2 от ГПК се определя от съда с оглед
фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника
процесуални действия, а не по уговорка между страните, като следва да се има предвид и
обстоятелството, че в случая са съединени два иска, които обаче не налагат отделна защита.
В случая съдът съобразява ниската правна и фактическа сложност на делото , размера на
материалния интерес , актуалната практика на СЕС , както и практиката на ВКС / например
определение № 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/ 2021 г. на ВКС , ІІІ г.о./.
По изложените мотиви, съдът:
РЕШИ:
По предявения иск от В. С. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. **
чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър
БУЛСТАТ под № **4**04, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, **
представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: ********@*****.*** против „**“ ЕООД, с
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ч**, представлявано от Р**
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане в сключения между страните договор №** от 30.10.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от В. С. С. с ЕГН:
********** с постоянен адрес: гр. ** чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № **4**04, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, ** представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail:
********@*****.*** против „**“ ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Ч**, представлявано от Р** с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане
на платена въз основа на нищожната клауза такса в размер на 56,27 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „**“ ЕООД, с ЕИК: **, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Ч**, представлявано от Р** да заплати на В. С. С. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ** чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско
6
дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № **4**04, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, ** представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail:
********@*****.***. разноски за внесена държавна такса в размер от 100,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „**“ ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Ч**, представлявано от Р** да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № **4**04, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ** представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail:
********@*****.***. сумата в размер на 200,00 лева с ДДС , представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7