Решение по дело №234/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 22
Дата: 9 февруари 2021 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20207130700234
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 09.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА                                                                   МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 234 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 260049/23.10.2020 г., постановено по НАХД №509/2020 г., Ловешки районен съд е отменил като незаконосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 3556775 издаден от ОД на МВР  гр. Ловеч, с който на К.Д.К. с ЕГН**********,***.Търново, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 27.02.2020 г. в 13,56 ч., в землището на с.Голец, на ППІ-4 км. 38+600, при максимално разрешена скорост 90 км.ч., МПС лек автомобил Тойота ЛАНД КРУИЗЕР 200 с рег.№....... се е движил със скорост 124 км.ч., при отчетен толеранс от 3 %, като е налице превишение на разрешената скорост с 34 км.ч.

Решението е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от ОДМВР - Ловеч. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че посочената посока на движение е от обстоятелствата индивидуализиращи мястото на нарушението. Редовно призован, в открито съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р., поддържа касационната жалба. Претендира възстановяване на разноски по делото в размер на 300 лв.

Ответникът, редовно призован, не се представлява в заседанието по същество.

   Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за основателност на касационната жалба.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

         Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е основателна.

         Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Правната норма сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронният фиш: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размер на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  Образецът на електронен фиш е утвърден от министъра на вътрешните работи. Сред реквизитите не е посока на движение.

         Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл. 189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаеща обжалването на ЕФ.

Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, в редакцията приложима към момента на извършване на нарушението, водач на МПС, който превиши разрешената скорост за движение извън населено място от 31 до 40 km/h, се наказва с глоба 300 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, като за пътно превозно средство от Категория Б извън населено място скоростта е 90 км./ ч.

Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, и се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство /чл.188, ал.1 от ЗДвП/.

 По направените в касационната жалба възражения съдът установи следното:

Безспорно е установено пред първо-инстанционния съд, че на 27.02.2020 г. в 13,56 ч., в землището на с.Голец (т.е. извън населеното място), при максимално разрешена скорост 90 км.ч., МПС „Тойота ЛНАД КРУИЗЕР 200” с рег.№ ******, собственост на ЕТ „Епъл – К.К.“, се е движило със скорост 128 км./ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 38 км.ч. /лист 9 от първо-инстанционното дело/.

 За нарушението, след като е отчетен толеранс от 3 % за допустимата грешка и е посочена скорост от 124 км./ч. и превишаване от 34 км.ч. над разрешената скорост, е издаден електронен фиш на касатора, който, в качеството на едноличен търговец, е собственик на процесното МПС. С ЕФ  е наложена глоба в размер на 300 лв. Регистрацията като едноличен търговец по ТЗ разширява дееспособността на физическото лице в сферата на търговското право, но не създава юридическо лице, поради което правилно глобата е наложена на физическото лице К.Д.К..

ЕФ е отпечатан на 28.04.2020 г. /лист 10/ и е връчен на 29.05.2020 г. Няма данни по делото касаторът в настоящото производство да е посочил пред ОДМВР - Ловеч на кого е предоставил МПС, съгласно разпоредбите на чл. 188 или чл. 189 от ЗДвП, каквото указание е дадено изрично в ЕФ.

В издадения ЕФ е съобразена в полза на нарушителя възможната допустима грешка на системата за видеоконтрол и е вписана като установена скорост не отчетената 128 км.ч., а 124 км.ч., като това не се отразява на квалификацията на нарушението.

Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол. Нарушението е установено след като е направено изменение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е създадена нова т. 65 от § 6 от ДР на ЗДвП, като е дадена легална дефиниция на "автоматизирани технически средства и системи". Буква „б” от разпоредбата изрично дефинира понятието „мобилни автоматизирани технически средства и системи”.

Въз основа на направеното изменение и допълнение на ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., в която изрично е уредена процедурата за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В ЕФ се съдържат всички реквизити посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с годно автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /лист 6, 7, 11, 37 от първо-инстанционното дело/, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото.

От представения Протокол за използване на процесното АТСС от 27.02.2020 г. е видно, че същото е било в режим „посока на действие Д – в двете посоки“, следователно АТСС отчита скоростта и на приближаващите се към камерата и на отдалечаващите се от камерата МПС. 

Действително по делото е установено, че в ЕФ е посочено, че процесното МПС се е движило в посока към гр. Варна, а от отчета на наряда е видно, че АТСС е било разположено така, че е било насочено в посока към гр.Варна. На приложения снимков материал е видно, че процесното МПС се е движило към камерата, следователно от Варна към София. В ЕФ е посочено, че се е движило към Варна, но съдът счита това за несъществено нарушение, тъй като посоката на движение не е задължителен реквизит от съдържането на ЕФ, нито е съществен елемент от фактическото описание на нарушението, той като не определя местоположението. Видно от ЕФ и приложения снимков материал, мястото на нарушението е описано подробно и с достатъчно индивидуализиращи белези – ПП І-4, км. 38+600, и с посочени GPS координати. По никакъв начин грешното посочване на посоката на движение, и дори липсата на описана посока на движение на МПС, не влияе на законосъобразността на ЕФ в случая.

Реквизитите на ЕФ са уредени изчерпателно в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а процедурата по връчването му в ал. 5 на същия член. Няма законово изискване в ЕФ да се посочва посоката на движение на МПС, същото може да се движи към АТСС или да се отдалечава от нея. Скоростта му ще бъде отчетена, щом АТСС е настроена в режим „Д – в двете посоки“, както е в случая. А по делото безспорно е доказано, че процесното АТСС е измервало скоростта на МПС движещи се и в двете посоки.

Пред първо-инстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения.

Като взе предвид изложеното до тук, съдът намира, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. Извършеното нарушение е доказано, като е безспорно установен извършителят.

По делото не са представени никакви доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ и преписката по издаването му данни.

         Настоящия състав намира, че касационната жалба е основателна.

Следва да се отмени решението на ЛРС и да се постанови ново, като се потвърди издадения ЕФ като законосъобразен.

Основателна се явява претенцията на касатора, направена с касационната жалба, за възстановяване на сторени деловодни разноски, които съдът, с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя на 80, 00 лв. /осемдесет лева/.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН Ловешки административен съд, втори касационен състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260049/23.10.2020 г., постановено по НАХД №509/2020 г. по описа на Ловешки районен съд, като незаконосъобразно, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш  серия К № 3556775, издаден от ОД на МВР  гр. Ловеч, с който на К.Д.К. с ЕГН **********,***.Търново, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К.Д.К. с ЕГН **********,***.Търново да заплати на ОДМВР – Ловеч сумата от 80 лв. /осемдесет лв./, представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                           Председател:

 

                                                        Членове: