№ 660
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100500594 по описа за 2025 година
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“,
представлявана от Председателя на УС, действаща чрез Л. Ч.-гл.юрисконсулт на Областно
пътно управление Варна, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Д-р Пюскюлиев“ №3, против
частта от Решение №262/05.12.2024г., постановено по гр.д.№20233120101265 по описа на
Районен съд Девня, с която е уважен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.49 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
съществуването на задължение на жалбоподателят към Застрахователна компания “Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ №67А, в размер на 6462.02лв., представляващи регресно вземане за платено
обезщетение по имуществена застраховка “Каско“ за вреди причинени на лек автомобил
“****“, с рег.№****, вследствие от ПТП, настъпило на 17.03.2021г. около 21.00 часа на АМ
Хемус, 326 км., посока гр.Варна, поради излизане на диво животно /чакал/ на пътното
платно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда-
06.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6497/2023г. на
РС София.
В подадената въззивна жалба се излага, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Не се оспорва, че на 17.03.2021г. около 21.00 часа на
1
АМ Хемус, 326км., в посока Варна е настъпило застрахователно събитие с лек автомобил
“****“, с рег.№****, който е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка
“Каско“. Също така, че на собственика на пострадалия автомобил е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 6462лв., което въззивникът е бил поканен да
възстанови на застрахователя. Оспорват се изводите на съда, че са установени
предпоставките за ангажиране на отговорността Агенция “Пътна инфраструктура“ за
вредите настъпили от процесното ПТП. Поддържа се, че поради извършен превратен анализ
на доказателствения материал, съдът е формирал погрешен извод, че АПИ не е изпълнила
вмененото й с чл.19 от Закона за пътищата задължение да осигурява поддръжка на
републиканската пътна мрежа, в това число и на пътните принадлежности, както и да
осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение, и че това
неизпълнение се намира в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Твърди се, че събраните по делото доказателства-гласни и писмени, не са годни да
установят, че в процесния участък е липсвала предпазна оградна мрежа, напротив
констатират наличието на такава. Твърди се още, че неправилно съдът не е взел предвид
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, според което в
процесния участък има три водостока и едно мостово съоръжение. Поддържа се, че фактът
на преминаване на диво животно пред автомобилен път не означава, че в процесния участък
няма поставена предпазна оградна мрежа, което е позволило на животното да навлезе на
пътното платно и да предизвика настъпването на пътно-транспортното произшествие,
съответно че субектът стопанисващ пътния участък има вина за това. Сочи се, че
произшествието е настъпило в близост до пътни съоръжения, който по своето естество, а и
според нормативните изисквания, налагат прекъсване на предпазната мрежа. Ето защо се
поддържа, че животното, което се е появило на пътното платно на магистралата, е могло да
навлезе на пътя именно през тези участъци, съответно че е без правно значение дали е имало
или не предпазна мрежа в участъка, доколкото наличието на такава не е абсолютна пречка за
появата на животни на пътното платно. Поддържа се, че липсва и основание за поставяне в
процесния участък от пътя на предупредителни пътни знаци от група “А“, защото такива се
поставят, когато има реална ежедневна опасност от поява на диви животни и е необходимо
да се изостри вниманието на водачите. В контекста на изложеното се поддържа, че е налице
случайно събитие, поради което АПИ не следва да носи отговорност за щетите от
инцидента. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за
отхвърляне на иска.
С постъпилият в срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба, се поддържа,
че атакуваното решение е поставено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Сочи се, че по делото е приет протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ документ
и съдържа констатация за дупка в оградната мрежа в процесния пътен участък. Сочи се още,
че приета автотехническа експертиза установява причинно-следствената връзка между
констатираните вреди върху автомобила и описаният в протокола на КАТ механизъм на
настъпване на процесното ПТП. Поддържа се, че мястото на настъпване на ПТП, съставлява
пътен участък стопанисван от АПИ, а по силата на чл.19, ал.2 от ЗП управлението на
2
пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на
им. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.2 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата организират
и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху
платното за движение и крайпътните съоръжения. Сочи се още, че според чл.167,ал.1 от
ЗДвП стопанина на пътя е задължен да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира
незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. В
обобщение се поддържа, че съществуването на несигнализирано и необезопасено
препятствие, представлява неизпълнение на законовото задължение на ответника. Твърди се,
че при доказано наличие на сключен договор за застраховка, съответно платено на
пострадалия застрахователно обезщетение от застрахователя, последният встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата на основание чл.410 от КЗ. Поддържа се, че
първоинстанционния съд е формирал правилни и законосъобразни изводи, поради което е
постановил мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Трето лице помагач на страната на ответника-“Пътища и мостове“ ЕООД не е
депозирало отговор на въззивна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощник поддържа жалбата си и моли
за отмяна на атакуваното решение, респективно за отхвърляне на претенцията и присъждане
на деловодни разноски.
Ответника по жалбата не се представлява и не взема становище
Трето лице помагач на страната на ответника, с подадена писмена молба от
пълномощник, изразява становище в подкрепа на жалбата на подпомаганата страна.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.410, ал.1, т.2 от
КЗ и чл.49 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на задължение
на Агенция “Пътна инфраструктура“ към Застрахователна компания “Лев Инс“ АД, в размер
от 6462.02лв., представляващи регресно вземане за платено обезщетение по имуществена
застраховка “Каско“ за вреди причинени на лек автомобил “****“, с рег.№****, вследствие
от ПТП, настъпило на 17.03.2021г. около 21.00 часа на АМ Хемус, 326 км., посока гр.Варна,
поради излизане на диво животно /чакал/ на пътното платно, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда-06.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6497/2023г. на РС София.
Твърди се в исковата молба, че на 17.03.2021г., около 21:10 часа, на АМ Хемус, 326
км. в посока гр.Варна, диво животно /чакал/ е пресичало пътното платно от ляво на дясно,
при което е блъснато от лек автомобил “****“, с рег.№****. Сочи се, че за настъпилият
пътен инцидент от компетентните органи е съставен Протокол за ПТП №1823643 от
17.03.2021г. Твърди се, че по повод въпросното ПТП, съставляващо застрахователно
събитие, пред ищеца е образувана Щета №0003-1261-21-000114 по имуществена застраховка
3
“Каско“ на МПС, обективирана в Полица №93002010039428. със срок на валидност от
07.05.2020г. до 06.05.2021г. Твърди се, че при извършения оглед на лекият автомобил, са
констатирани увреждания и на 22.03.2021г. застрахователя е издал Възлагателно писмо
№24700766774, с което на “Хит Ауто“ ООД е възложено да извърши ремонт на лекия
автомобил. Твърди се, че за стойността на извършеният ремонт е издадена Фактура
№********** за сумата от 6943.79лв., която е заплатена от ищеца на 16.06.2021г. по банков
път. Поддържа се, че тъй като се касае до реализирано ПТП на участък от път, стопанисван
от АПИ и съгласно нормативната уредба, според която агенцията е отговорна за осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, то причина за настъпване на процесното произшествие е бездействието на
ответника. Сочи се, че на основание чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането и предвид
изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка “Каско на МПС“, застрахователя е
встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Ето защо се
поддържа че в полза на ищеца е възникнало регресно право срещу ответната агенция, в
качеството й на отговорното за настъпваното на вредата лице, за процесната сумата.
С постъпилия в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба се оспорва
надлежното провеждане на процедурата по регистриране на застрахователно събитие и
изплащане на обезщетение, като се поддържа, че ищеца не е спазил собствените си правила,
поради липсва основание за претенция към АПИ за възстановяване на изплатеното. Не се
оспорва, че път А2 /Автомагистрала “Хемус“/ е част от републиканската пътна мрежа и
същия се поддържа от АПИ, като на територията на Варненска област тази дейност се
извършва, чрез специализирано звено-Областно пътно управление Варна. Оспорва се, че
процесните имуществени вреди, са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано
на 17.03.2021г., чрез удар в диво животно, появило се на пътя. Твърди се, че претендираният
размер на обезщетението е завишен по отношение на уврежданията на автомобила.
Поддържа се, че ответната агенция не следва да носи отговорност за появата на дивото
животно на пътното платно, тъй като съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите причинени от
животно отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намират. В
случая процесното животно е диво по смисъла на чл.5, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЛОД, поради което
и основание чл.4, ал.1 от ЗЛОД отговорността се носи Министъра на земеделието, храните и
горите, и от Североизточно държавно предприятие, чрез Държавно ловно стопанство
“Шерба“. Поддържа се още, че е налице “случайно деяние“, а не неизпълнение на законово
задължение, поради което няма основание за ангажиране на отговорността АПИ. На
следващо място се твърди, че процесното произшествие, е станало между две премостващи
препятствия /пътища за кариери при км.395+200 и км.397+150/ и до съоръжения-водосток и
канавка. Твърди се, че според Техническите правила за приложение и техническата
документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, издание на ГУП, 1995г., при
мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се
затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението
остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките
4
съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко
100 м. от мястото на вливане на връзката във второстепенния път. Ето защо се поддържа, че
животното, което се е намирало на пътното платно на магистралата, би могло да влезе на
пътя именно от такова място, съответно без правно значение е дали е имало или не
предпазна мрежа в участъка. Твърди се, че АПИ е изпълнила изцяло задълженията си по
чл.30, ал.1 от ЗП, както и че са извършени необходимите работи за обезопасяване па
движението на автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП. Сочи се, че в
съответствие с клаузите на Договор №РД-38-13/18.06.2020г. за поддържане на АМ “Хемус“
сключен с ДЗЗД “Хемус Варна“, съставено от “Пътища и мостове“ ЕООД, “Пътно
строителство Добрич“ АД и “Команс 2000“ АД, за м.март 2021г. има подписан протокол за
охрана на пътни съоръжения и принадлежности на АМ “Хемус“, като не е констатирана
липса на предпазна мрежа в участъка. В обобщение се поддържа, че за да е основателен
иска, ищеца следва да докаже по категоричен начин наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и присъствието на животно на пътя, който се стопанисва от
държавата в лицето на Агенция “Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление
Варна, респективно с поведението на служители на АПИ. Твърди, че в настоящия случай
такава причинно-следствена връзка не съществува.
Трето лице помагач на страната на ответника-“Пътища и мостове“ ЕООД, не е
депозирало отговор на исковата молба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от първоинстанционният съд. В
разглежданият случай оплакванията на въззивника-ответник в първоинстанционното
производство, съставляват оспорване на изводите на съдът за установеност на причинно
следствена връзка между действията /бездействията/ на служители на ответника или на
лица, на който той е възложил работа, и обстоятелствата довели до настъпване на ПТП.
Въпросното оспорване, не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение,
поради което следва да бъде разгледано по същество.
5
Понастоящем по делото не е налице спор, а и от приетите доказателства се
установява, че на 17.03.2021г. около 21.00 часа на АМ “Хемус“, 326км., в посока Варна е
настъпило застрахователно събитие-ПТП между лек автомобил “****“, с рег.№****, който е
бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка “Каско“ и пресичащо пътното
платно диво животно /чакал/. Няма спор и че в полза на собственика на пострадалия
автомобил е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер от 6462лв.,
което ответника е бил поканен да възстанови на застрахователя. Не се спори и по факта, че
пътният участък, където е настъпил инцидента, е част от републиканската пътна мрежа,
поради което отговорността за поддържането на пътя безопасен за движение, е на Агенция
“Пътна инфраструктура“, която от своя страна е възложила това задължение на ДЗЗД
“Хемус Варна“, съставено от “Пътища и мостове“ ЕООД, “Пътно строителство Добрич“ АД
и “Команс 2000“ АД, в качеството на изпълнител по Договор за възлагане на обществена
поръчка №РД-38-13/18.06.2020г.
Спора се концентрира около факта, доказан ли е твърденият от ищецът механизъм на
настъпване на процесното ПТП, съответно съществува ли причинно следствена връзка
между бездействието /неизпълнението/ на страна на ответника и настъпилите от инцидента
вреди.
В съставения от полицай при ПП, ОД на МВР Варна, след посещение на мястото на
инцидента, Протокол за оглед на ПТП от №1823643/17.03.2021г., препис от който се намира
в приобщеното гр.д.№22593/2023г. на СРС, е отразено, че произшествието е настъпило, тъй
като процесния автомобил е блъснал пресичащо пътното платно диво животно-чакал.
От заключението на назначената САТЕ, което се кредитира от съдът като компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е реализирано в
условията на нощна видимост, като при движение на л.а.“БМВ Х6“ в лява пътна лента, е
настъпил удар с диво животно “чакал“ пресичащо от ляво на дясно, спрямо предната
централна част на автомобила. Установените щети по процесния автомобил отговарят да са
причинени при описания в Протокола за ПТП механизъм. Вещите лица са описали обстойно
повредените детайли по автомобила, като са определили пазарната стойност на разходите за
ремонт в размер на 6462.02лв., както разноски по ликвидационна дейност в размер на 25лв.
След извършен оглед на място, вещите лица сочат, че по цялата дължина на АМ “Хемус“
между км 397+000 до км 395+000 са поставени ограничителна системи за пътища /ОСП/,
като са описали и пътните съоръжения в участъка, както следва: При км 396+150 - Пътно
съоръжение водосток, с поставен парапет и ОСП: При км 395+635 - Пътно съоръжение
водосток, с поставен парапет и ОСП; При км 395+530 - Пътно съоръжение водосток, с ОСП
и липсващ предпазен парапет; При км 395+250 - Пътно съоръжение мост, преминаващ над
Автомагистралата. На ниво АМ са поставени ОСП и предпазни мрежи за пътища. Описани
са и съществуващите на място пътни знаци, както следва: 1. в посока София-Варна - при км
396+900 - Пътни знаци В26 “Ограничение на скоростта“ - 80, Т14 “При сняг и зимни
условия“ и Т2 “Дължина на участъка“ – 300м., на обща стойка; при км 396+670 - Пътни
знаци В26 “Ограничение на скоростта“ - 100 и Т14 “При сняг и зимни условия“, на обща
6
стойка; при км 396+500 - Пътни знаци В26 “Ограничение на скоростта“- 120 и Т14 “При
сняг и зимни условия“, на обща стойка и 2. в посока Варна-София - При км 396+230 - Пътни
знаци А40 “Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“ и Т2
“Дължина на участъка“ - 300м, на обща стойка. По намаляване на километража по АМ
“Хемус“, т.е. посока Варна-София се установени поставени предпазни мрежи за пътища,
като в определения участък попадат: до км 396+945 и от км 395+865 до км 395+765
/поставена на бетонови колове мрежа, от стояща на 2 м. от ръба на настилката/. На отделни
участъци се вижда поставена ограда на около 20 м. от ръба на настилката - км 395+145 до км
395+740. Експертите са установили ОСП с нарушена цялост, най вероятно след ПТП при км
395+740 и при км 395+660. Налице е участък от AM, където трасето се движи по терена,
след което преминава в насип /от км 396+195 до км 395+865/. В тези участъци не се
наблюдава предпазна мрежа, като в участъка “на ниво" има голяма вероятност животно да
излезе на пътното платно, тъй като ОСП не е плътна и е на стълбчета с височина от 90см,
отговаряща на изискванията на Техническите правила за приложение на ОСП по РПМ на
АПИ - 2010г. Всички еластични огради - Ограничителни системи за пътища са поставени в
съответствие с изискванията на Техническите правила за приложение на ОСП по РПМ на
АПИ - 2010г., като местоположение и вид. При оценка на обезопасяване на движението на
автомобили по пътя, вещите лице констатират, че при експлоатационни условия няма
нарушение на нормативните изисквания за наклони, минимални радиуси, съчетаване на
елементите със ситуацията, съответно че са взети предвид основните изисквания за спазване
на основните технически параметри за проектна скорост, за осигуряване на отводняването
на пътното тяло и прилежащи терени и за осигуряване на достатъчна височина за
преминаването на малките и големите съоръжения. Отводняването на пътното платно е
повърхностно с облицовани окопи и италиански улеи в насип, като напречното отводняване
се осъществява с водостоци. Поставени са ограничителни системи за пътища съгласно
предвижданията и в изпълнение изискванията на “Технически правила за приложение на
ограничителни системи за пътища по РПМ“ 2010г. на Агенция “Пътна инфраструктура“.
Степента на задържане на предвидените ОСП е съобразена с допустимата скорост, с вида и
обема на автомобилното движение по автомагистралата, както и степента на опасност на
обезопасените препятствия. Изпълнената вертикална сигнализация е в добро състояние, а
изпълнената хоризонтална маркировка е в задоволително състояние, крайната непрекъсната
линия е без нарушения. В обобщение вещите лица приемат, че при вземане под внимание и
отразяването им на място - ремонтни работи на описаните по-горе ОСП с нарушена цялост,
липсващия парапет при водостока на км 395+530, както и поставянето на допълнителни
огради - предпазни мрежи в участъците “на ниво“, са налице условия за осигуряване
безопасността на движение.
Според заключението на назначената по делото ССч.Е дължимата застрахователна
премия по процесната застрахователна полица е изцяло заплатена на четири вноски.
В показанията си свидетелката И. Р. Д., която е управлявала процесния автомобил при
настъпване на инцидента, сочи, че малко преди гр.Варна е застигнала камион с брезент, при
7
което предприела маневра за изпреварването му и в този момент централно срещу колата
изхвърчало нещо и се чул удар. Сочи, че преустановила движението и подала сигнал на
тел.112, като съобщила за изхвърчала тухла от камиона, която е увредила автомобила й. По
думите на свидетелката полицаите, които са дошли на място и са съставили протокола за
настъпилото ПТП, са се върнали назад по магистралата за да проверят, какво е предизвикало
инцидента, като са намерили козина по предната броня автомобила и ударено животно –
чакал а пътното платно. Свидетелката сочи, че е нямало предпазна мрежа за диви животни
на магистралата, също така и пътни съоръжения, водосток и канавка. Сочи още, че
полицаите са направили оглед на мястото и са установили причината за инцидента и че няма
мрежи за обезопасяване на участъка от пътя от преминаващи животни.
Въз основа на горното, въззивният съд намира, следното:
Уреденото в чл.410, ал.1, т.1 от КЗ право, по своя характер е регресно и
суброгационно право. Ето защо ищеца, по иск с такава квалификация, в хода на
производството, следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на валидно към датата на деликта застрахователно правоотношение и заплащане на
застрахователно обезщетение, в изпълнение на задълженията си по застрахователно
правоотношение, в полза на пострадалия. На следващо място следва бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта, а именно увреждане, виновно и
противоправно поведение на лице, от чиито действия или бездействие, като пряка и
непосредствена последица, са настъпили имуществени вреди.
Както вече се посочи по-горе няма спор по делото относно наличието на
застрахователно правоотношение и плащането на обезщетение на пострадалата за вредите,
настъпили в резултат от процесното ПТП, което е реализирано на участък от пътя, за чието
стопанисване е отговорна ответната агенция.
На база съвкупен анализ на доказателства по делото, въззивният състав на съдът
намира, че не се доказа процесното ПТП да е настъпило в резултат от
действията/бездействията на служители на агенцията или на лица, на които е възложено
поддържането на пътя. Според протокола за ПТП и заключението на САТЕ процесното
произшествие е резултат от удар между застрахования автомобил и намиращо се на пътното
платно диво животно “чакал“. Не се установява обаче по безспорен начин, че въпросното
животно е попаднало на пътното платно през нарушен участък от предпазна ограда на АМ
“Хемус“, за чиято поддръжка по смисъла на чл.19, ал.2, т.4 от ЗП отговаря АПИ. Противно
на възприетото от районният съд, наличието на нарушен участък от предпазната ограда и
преминаването през него на животното, довело до инцидента се явява положителен факт,
който следва да се докаже от ищеца, а не да се предполага. В случая в протокола за ПТП
такава констатация липсва, поради което същия не се ползва с формална или с материална
доказателствена сила, относно наличието на повреди в предпазните съоръжения.
Показанията на свидетелката Д. не се базират на лични впечатления и не съдържат никаква
конкретика, а пресъздават възприятия на трети лица, като наред с това влизат в
противоречие с констатациите на САТЕ, доколкото според свидетелката в процесният пътен
8
участък няма пътни съоръжения, водосток и канавка, както и е налице пълна липса на
мрежи за обезопасяване на участъка, а според експертното заключение е точно обратното.
От друга страна от заключението на САТЕ се установи, че в процесният участък от
пътя, са налични три водоскока и мост, преминаващ над автомагистралата. Също така, че
макар да са налице няколко нарушени участъка в предпазната мрежа, то предвид
съществуването на въпросните пътни съоръжения, има голяма вероятност животно да излезе
на пътното платно именно през тях. Същевременно експертите констатират, че всички
еластични огради - ограничителни системи за пътища, като местоположение и вид са
поставени в съответствие с изискванията на Техническите правила за приложение на ОСП
по РПМ, както и че при оценка на обезопасяване на движението на автомобили по пътя в
експлоатационни условия няма нарушение на нормативните изисквания за наклони,
минимални радиуси, съчетаване на елементите със ситуацията, т.е. налице са условия за
осигуряване безопасността на движението.
В контекста на гореизложеното въззивният състав на съда намира, че в разглежданият
казус не се установи, при условията на пълно и главно доказване, че процесното ПТП е
настъпило в резултат от неизпълнението на ответната агенция да поддържа процесното
пътно платно безопасно за движение.
Изложеното води до извод за неоснователност на претенцията на застрахователя,
съответно че първоинстанционния съд, е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено и постановено ново, с което иска против Агенция “Пътна инфраструктура“
да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното от жалбоподателя искане, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в негова полза, следва да се присъди заплатената ДТ и
юрисконсултско възнаграждение, което според материалният интерес и правната сложност
на делото, съдът определя на по 200лв. за всяка инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262/05.12.2024г., постановено по гр.д.№20233120101265 по
описа на Районен съд Девня, в частта, с която е уважен предявеният от Застрахователна
компания “Лев Инс“ АД, иск за установяване съществуването на задължение на Агенция
“Пътна инфраструктура“, в размер на 6462.02лв., представляващи регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за вреди причинени на лек автомобил “****“, с рег.
№**** при ПТП, настъпило на 17.03.2021г. на АМ “Хемус“, 326 км., посока гр.Варна,
поради излизане на диво животно /чакал/ на пътното платно, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда-06.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6497/2023г. на РС София, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
9
ОТХВЪРЛЯ иска на Застрахователна компания “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.49 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за установяване съществуването на задължение на Агенция “Пътна инфраструктура“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Македония“ №3, в
размер на 6462.02лв., представляващи регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за вреди причинени на лек автомобил “****“, с рег.№**** при ПТП, настъпило
на 17.03.2021г. около 21.00 часа на АМ “Хемус“, 326 км., в посока гр.Варна, поради излизане
на диво животно /чакал/ на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда-06.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№6497/2023г. на РС София.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, да заплати на
Агенция “Пътна инфраструктура“, с ЕИК *********, с адрес: гр.София, бул.“Македония“
№3, сумата от 129.24лв., представляваща деловодни разноски за внесена държавна такса и
сумата от 400лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и въззивното производства.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10