Р Е Ш Е Н И Е
№….........../…………………..2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 07.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16894
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е въз основа на предявен от Й.И.И., ЕГН: **********
***, със седалище и адрес на управление: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, изменен по реда на чл. 214 от ГПК за сумата от
281.50 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 35 часа, за периода от 30.04.2019г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с
ответника, на длъжност „старши полицай“ в 04 РУ-Варна при ОД на МВР-гр. Варна
за периода от 01.04.2019 г. до 30.09.2019 г. Посочва се, че в този период
ищецът е работил на смени при сумирано изчисляване на работното време за
тримесечен период.
Заявява, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Посочва се, че
положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. за периода от 01.04.2019
г. до 30.09.2019 г. бил в размер на 240 часа, които след приравняването им на
дневен труд с коефициент 1.143, възлизали на 274.32 часа. В тази връзка се
посочва, че преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден труд
от 34.31 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно
чл 187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия период
възлизало на 212.76 лв. Изложена е подробна справка от ищеца за положения от
него нощен труд по тримесечия, преобразуването му в дневен с коефициент 1.143 и
дължимата сума.
Молбата е за уважаване на исковата претенция за главница, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземанията и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че за
периода от 01.04.2019 г. до 29.04.2019 г. ищецът е бил служител на РУ-Омуртаг
към АД ВМР-Търговище, а за периода от 30.04.2019 г. до 30.09.2019 г. е работил
при ответника ОД МВР-Варна на длъжност „старши полицай в група „ООР“ към сектор
„Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД МВР-Варна“. Поддържа, че общите
разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение, доколкото
е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази
връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен
такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност
на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният
труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е
единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в
специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между
22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от
ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите
специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията на
евентуалност – в случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените
в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото
същите не съответстват на представените доказателства. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът
чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове. Моли за
уважаването им. Претендира разноски. Ответникът чрез своя процесуален
представител поддържа писмения отговор. Оспорва исковете. Моли за отхвърляне на
исковите претенции. Претендира разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото се установява, че за периода от 30.04.2019 г. до 30.09.2019 г. ищецът е
бил служител в ответното държавно учреждение, на длъжност „старши полицай в група „ООР“ към
сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД МВР-Варна. За периода от
01.04.2019 г. до 29.04.2019 г. ищецът
е бил служител на РУ-Омуртаг към ОД МВР-Търговище.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на предоставени от
ответника на вещото лице месечни графици за
полагане на труд при сменен режим на работа, както и тримесечни и месечни протоколи за отчитане на положения
от ищеца труд, се установява, че за периода от 30.04.2019 г. до
30.09.2019 г. ищецът е
положил в ответното учреждение общо 35 часа извънреден труд, получен като резултат
от преобразуването на положения нощен труд в размер на 277 ч., приравнен в дневен с коефициент 1,143. Експертизата дава отговор, че стойността на положения
извънреден труд е на стойност в размер на 281.50 лева. Положеният от ищеца
нощен труд в РУ-Омуртаг
към ОД ВМР-Търговище за периода от 01.04.2019 г. до 29.04.2019 г., който също е
бил изследван от назначената СЧЕ, не е предмет на настоящото производство, с
оглед извършеното изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 от ГПК.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
По делото не се спори, че
страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е
държавен служител в ОД на МВР-Варна. Приложимият закон, уреждащ този
вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг.
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
По делото няма спор, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през
нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно.
Основният спорен по делото въпрос
е алгоритъмът на изчисляването на положените часове нощен труд, респективно
дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да
се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР
посочва, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период – арг. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно
време се компенсира с: 1.) допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2.) възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите,
работещи на смени.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г. до
01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г). След това от 01.04.2015г.
до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.,
V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. На следващо място, за периода
от 02.08.2016г. до 10.01.2020 г., който обхваща и процесния период, е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
От анализа на текстовете на
горецитираните наредби се установява, че в чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). е било изрично предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която
е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на
положения нощен труд в дневен, настоящият състав намира, че е налице празнота в
този подзаконов нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на чл.
46, ал. 2 от ЗНА, като се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
от приетата към него Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Ето защо искът за заплащане на
извънреден труд за процесния период се явява доказан по основание.
След извършеното изменение на
размера на предявения иск, предмет на делото е положеният от ищеца извънреден
труд в ОД на МВР-Варна за периода от 30.04.2019 г. до 30.09.2019 г., който съобразно
неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ е в размер на
35 ч. на стойност 281.50 лева.
По делото ответникът не е
представил доказателства, че е заплатил дължимото допълнително възнаграждение
за извънреден труд в установените от експертизата размери.
Предвид гореизложените
съображения исковата претенция за главница е основателна и следва да се уважи с
оглед извършеното изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от уважаване на
исковата претенция за главница ответникът дължи на ищеца и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ВРС държавната такса в размер на 50.00 лв.,
дължима върху целия защитаван материален интерес (арг. от чл. 72, ал. 1 от ГПК),
както и разноски в размер на 200.00 лв. за извършената съдебно-счетоводна
експертиза, платени от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80
от ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 350.00 лева за заплатено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.02.2020 г. в която част има
характер на разписка. Ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което
съдът намира основателно с оглед материалния интерес, правната и фактическа
сложност на делото, поради което следва да бъде присъден минимумът от 300.00
лева. Тези разноски предвид основателността на исковите претенции следва да се
възложат в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА *** със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Й.И.И., ЕГН: ********** сумата от 281.50
(двеста осемдесет и един лева и петдесет стотинки) лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 35 часа, за периода от
30.04.2019г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.И., ЕГН: **********
сумата от 300.00 (триста) лева, представляващи съдебно- деловодни
разноски направени от ищеца в първоинстанционното производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: