РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20211100110700 по описа за 2021 година
иск с пр.осн. чл. 49, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът - Л. Й. Д., в исковата си молба и уточнения на същата от 17.09.2021г. и
04.05.2022г., твърди, че претърпяла болки и страдания, вследствие поведението на
ответниците - „Б.А.НА Н.“, и „И.ЗА Б.Е. П.Л.А.“, вследствие тяхното бездействие, тъй като
те не били обявили конкурс по политолингвистика и евролингвистика за заемане на
академична длъжност „професор“, но който ищцата да се яви. Такъв конкурс следвало да се
организира още през 2002г., когато тя получила научната си степен „доктор на
филологическите науки“. Това, че конкурсът не бил обявен я лишило от възможността да
упражнява професията си и да се реализира професионално и кариерно.
По тази причина претендира солидарно заплащане на сумата от 249 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от противоправното поведение на
ответниците за периода от 02.07.2022г. до 30.08.2021г., изразяващи се в болки и страдания,
Ответникът – „Б.А.НА Н.“, намира иска за недопустим, евентуално неоснователен, като го
оспорва по основание и размер. Счита, че не е надлежен ответник по иска, тъй като е
различен правен субект от институтите към БАН, като другия ответник - „И.ЗА Б.Е. П.Л.А.“
е самостоятелно юридическо лице. Оспорва предпоставките за наличие на солидарна
отговорност. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че искът е и
недоказан.
Ответникът - „И.ЗА Б.Е. П.Л.А.“, намира иска за неоснователен, като го оспорва по
основание и размер.
1
Твърди, че е самостоятелно юридическо лице, което се ръководи от свои цели и програма и
няма задължение да обявява конкурси за академични длъжности, защото ищцата или друго
лице е пожелало това. Оспорва ищцата през 2002г., да е получила научната си степен
„доктор на филологическите науки“. Заявява, че към момента на приключване на
процедурата ищцата е била дисциплинарно уволнена, с влязла в сила заповед, съгл. съдебно
решение по гр.д. № 11716/2000 г. на СРС, 69 с-в. Твърди, че ищцата и преди е завеждала
дела със сходен предмет, като исковете по тях са били отхвърляни. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Ищцата не притежава научната степен „доктор на филологическите науки“ – видно от
Протокол от 10.10.2002г. на МС ВАК. Депозирани е жалба съответно пред ВАС
(Определение № 5547 от 04.06.20003г. по адм.д. № 10739/2002г.) и петчленен състав на ВАС
(Определение № 7929 от 25.07.2003г. по адм.д. № 6326/2003г.). Тя е оставена без
разглеждане. В тази връзка и Решение № 10236 на ВАС петчленен състав от 13.11.2003г. по
адм.д. № 8703/2003г.
Ищцата е работила като научен сътрудник I степен в „И.ЗА Б.Е. П.Л.А.“ и е била уволнена
на 09.11.2000г., като искът да се отмени уволнението е бил отхвърлен (Решение на СРС от
02.08.2002г. по гр.д. № 11716/2000г., влязло в сила на 22.05.2006г.).
Сезирала е БАН и Министър председателя с оглед проблема за нежеланието на
институциите да развива направлението евролингвистика, като причината била
идеологическа.
от правна страна:
В качеството си на искане искът представлява едностранно изявление с двояк
характер. От една страна, той съдържа правното твърдение на ищеца, с което той описва
отношенията си с ответника, и затова представлява изявление за знание относно
действителното правно положение, така както го вижда ищецът. Това изявление може да
бъде вярно или невярно (правилно или неправилно) и съобразно с това искът може да бъде
основателен или неоснователен. Но искът е не само изявление за знание. Той е и
волеизявление, насочено да породи определени, искани от ищеца правни последици, а
именно да възбуди исковото производство, като породи в тежест на сезирания съд
задължение да връчи на ответника препис от исковата молба. Като волеизявление искът
може да бъде валиден или невалиден (редовен или нередовен). Тази оценка на иска се
изразява в теорията и практиката на исковия процес с термините „допустим“ или
„недопустим“ иск. За да се учреди исковият процес, достатъчно е искът да е допустим, т.е. да
е процесуално валиден. Неговата основателност е от значение за съдържанието на
решението, а с това и от значение спрямо коя от двете страни силата на пресъдено нещо ще
2
се яви като защита или санкция. Понеже всеки иск е едновременно твърдение и
волеизявление, затова всеки иск подлежи на двояка преценка от гледна точка на
допустимост и основателност (68-88-ОСГК).
В случая се твърди, че двете ЮЛ, сочени за ответници, имат по-скоро морално
задължение да развият една нова дисциплина, но не го правят. Не е посочено изрично, но
явно и възможността да се развива това ново научно направление по някакъв начин е
свързана само с двете ответни учреждения. На теория това отговаря на определението за
деликтно поведение, тъй като, с оглед твърденията на ищцата, бездействието ù се
отразявало и финансово, а и я огорчавало. Търпяла негативни емоции.
Твърди се още, че двете ЮЛ, второто подчинено на първото (което не е вярно – арг.
от чл. 3 и чл. 7 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Института за
български език „П.Л.А.“ при БАН), ръководени по неправилен начин, са ù причинили
сочените в иска неимуществени вреди.
Изложеното прави претенциите допустими, макар и на границата на това понятие.
Учебният пример е твърдение, че ако се избяга около една местност в кръг, това е
титул за собственост, като съответно се претендира да се признае и правото, което е
възникнало. Искът е допустим, но очевидно неоснователен.
1. Научните степени и научните звания "старши научен сътрудник II степен",
"доцент", "старши научен сътрудник I степен" и "професор" се дават от научните комисии
на Висшата атестационна комисия по предложение на научните съвети на съответните
научни организации.
Когато кандидатите за научни звания по предходната алинея притежават съответната
научна степен, научните звания "старши научен сътрудник II степен", "доцент", "старши
научен сътрудник I степен" и "професор" се дават от научните съвети на научните
организации, в състава на които има най-малко 19 хабилитирани лица или доктори на
науките. Не по-малко от половината плюс един от членовете на съвета трябва да са
хабилитирани лица или доктори на науките в съответната научна област или научна
специалност, по която е обявен конкурсът.
Президиумът на Висшата атестационна комисия определя кои научни съвети по кои
научни области могат да провеждат защита на дисертационни трудове и избори за
хабилитиране на научни работници.
Процедурата за защита на дисертационни трудове се открива, а конкурсите за
избиране на хабилитирани научни работници се обявяват по решение на съответните научни
съвети (чл. 18-20 от Закона за научните степени и научните звания (отм.).
Аналогични са нормите на действащите към момента нормативни актове – например
чл. 29, ал. 5 от Закон за развитието на академичния състав в Република България (арг. и от
чл. 1, ал. 2, т. 1).
За да се уважи подобен дискриминационен иск, тъй като това е основата му,
3
съобразно първоначалната искова молба, следва да се установи че е имало някакво
задължение 1. (обикновено нормативно или на някакво друго основание) да се обяви
конкурс. Такова задължение, съобразно посоченото по-горе, не съществува. Българската
научна общност не може да бъде принудена да приеме да развива научното направление
„евролингвистика“. Няма значение дали то се развива (а доказателства за това не са
ангажирани) в други европейски страни.
Ако тази научна дисциплина наистина е важна, ищцата би могла да намери подкрепа
и/или финансиране от заинтересовани ЮЛ или ФЛ, но последните не са длъжни да го
сторят. При наличие на подкрепа тя би могла да се развива като учен в рамките на БАН и
неговите структури или извън тях. Ако, както е в случая – не намери подкрепа (дори и на
теория да е имала основание за исканията си), с това не са нарушени никакви нормативни
или морални задължения.
2. Неизпълнението на задължението е следствие от идеологическа дискриминация.
Последното е недоказано, доколкото сезирането на министър председателя през
2021г. установява само и единствено този факт (писането не доказва нищо в полза на този,
който го е писал, но то е доказателство против него - Scriptum pro scribente nihil probat, sed
contra scribentem). От друга страна, относно точно този довод е налице сила на пресъдено
нещо (res judicata) – ищцата няма правната възможност да се позовава на него - Р. № 428 от
13.05.2010г. на ВКС, ГК,ІV г.о., гр.дело № 1207/2009г. Това се отнася за втория ответник.
Не е налице съвпадения на предмета на делата, тъй като там е бил разгледан
принципният въпрос за тормоз, докато в настоящия случай проблемът е за неорганизиране
на конкурс. Аналогична е хипотезата по гр.д. № 314/2021г. по описа на СГС – предметът е
бил скрита диплома. Предмет на О. № 768 от 16.11.2018г. на ВКС, III г.о., гр.д. №
2960/2018г. е вече недопустим трудов спор.
Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен е
неприложимо право в случая. Той представлява официална морална оценка за случилото се
до 1989г., а претенцията е за твърдяна нередност, датираща от 2000г.
3. Няма гаранция, че дори и да бе обявен конкурс, той е щял да бъде спечелен от
ищцата. Или при абстрахиране от т. 1-2, подобен иск не може да бъде доказан, тъй като не
може да се установи пряка причинно следствена връзка.
Решение № 322 от 06.03.2018г. по гр.д. № 4134/2016г., г.к., ІV г.о. на ВКС се отнася
до трудово обезщетение. В случая, както бе посочено, се твърди някакъв особен деликт,
следствие от дискриминация.
Искът е неоснователен.
Функцията на процесуалния представител на ищеца не е да преразкаже очевидно
неоснователен иск, облечен в малко по-коректна правна терминология, а като
професионалист, да даде съвет на страната дали въобще е възможно да се проведе успешно
4
исково производство, основано на подобни твърдения.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищцата дължи на ответниците, сторените от тях
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение – съответно 900 лева и 2 500 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Й. Д., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. „*******,
чрез особения представител адв. Г., e-mail:*******************abv.bg; ********* срещу
Б.А.НА Н.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******, и
„И.ЗА Б.Е. П.Л.А.“, ЕИК ******* адрес гр. София, бул. ******* иск с пр. осн. чл. 49 от
ЗЗД, за заплащане при условията на солдарност на сумата от 249 000 (двеста четиридесет и
девет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
противоправно поведение на ответниците за периода от 2022г. до 30.08.2021г. (бездействие
за обявяване на конкурс по политолингвистика и евролингвистика за заемане на академична
длъжност „професор“), като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 8 от ГПК, Л. Й. Д., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. София, ул. „*******, чрез особения представител адв. Г., e-mail:*********.bg;
********@lu********** да заплати на Б.А.НА Н.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *******, сумата от 900 (деветстотин) лева, сторени деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л. Й. Д., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София,
ул. „*******, чрез особения представител адв. Г., e-
mail:*********@abv.bg;********@lu********** да заплати на „И.ЗА Б.Е. П.Л.А.“, ЕИК
******* адрес гр. София, бул. ******* сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева,
страни деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5