РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Веска Китанова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1033 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано
от Т.Я.К. чрез пълномощника си ю.к. Александрова против С.Д.С., ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че
между С.Д.С. и "Аксес Файнанс"
ООД бил сключен договор за кредит "Бяла карта" № . от 05.09.2017 г.,
по силата на които на ответницата е предоставен револвиращ кредит с максимален
размер от 500 лева, като на ответника била предоставена международна кредитна
карта, с която можел да усвои изцяло размера на кредита. Твърди, че ответника
на 08.09.2017 г. е усвоил сумата в размер на 400.00 лева, а на 12.09.2017 г.,
усвоил сумата в размер на 100.00 лева, като по този начин усвоил обща сума в
размер на 500.00 лева, която следвало да върне заедно с уговорената договорна
лихва за периода от 08.09.2017 г. – датата на първата транзакция по кредитната
карта до 06.11.2017 г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост. Сочи,
че ответника не бил заплатил текущото си задължение на падежа, като съгласно
сключеният договор, последният се бил задължил да предостави на кредитодателя в
срок от 3 дни след падежа обезпечение за поръчителство, за което между
кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30
дни. Твърди, че ответната страна не била осигурила поръчителство по договора,
за което следвало да заплати неустойка от 100.00 лева. Сочи, че на ответника,
поради неизпълнение на договорните задължения, били начислена и сумата в размер
на 200.00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение. Твърди, че поради трайна забава и виновно неизпълнение
на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение било
станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на
06.11.2017 г., и считано от тази дата С. дължал заплащане на лихва за забава
(мораторна лихва) върху главницата в размер на 29.64 лева за периода от
07.11.2017 г. – датата на настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост до
22.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Излага доводи, че между „Аксес Файнанс“
ООД и ищеца бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г. и приложение № 1 от 14.03.2018 г. към същия, по силата
на който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията на "Аксес
Файнанс" ООД към ответника, произтичащи от цитирания договор за кредит
„Бяла карта“. Твърди, че ответната страна не е изпълнил задължението за
погасяване на вземанията по договора за кредит. Сочи, че за процесното вземане
ищеца бил подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което в негова полза
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена
на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което за
ищцовото дружество възникнал правен интерес от завеждане на настоящия
установителен иск.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ищецът има изискуемо
вземане по отношение на ответника в размер на 500.00 лева – главница, сумата от
34.92 лева – договорна лихва за периода от 08.09.2017 г. до 06.11.2017 г.;
сумата от 100.00 лева – неустойка за неизпълнение на договорено задължение,
сумата от 200.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената
главница в размер на 29.64 лева за периода от 07.11.2017 г. – датата на
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост до 22.06.2018 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, като му се
присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника С.Д.С. не е подал отговор на исковата молба и не е взел
становище по иска.
В съдебно заседание ищцовата
страна не се представлява. В депозирана по делото писмена молба поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответника не
се явява, не се представлява и не взема становище по иска.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 870/2018 г. на РдРС, на 02.07.2018 г. ищецът е подал
заявление с искане да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което пред РС-Луковит е образувано ч.гр.д. № 362/2018 г. на ЛРС,
което е прекратено и изпратено по подсъдност на РдРС. След изпращането му в
РдРС е образувано ч.гр.д. № 570/2018 г., по което в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед № 735 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 15.06.2018 г., с която е разпоредено ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 500.00 лева – главница по договор за кредит №
516136 от 05.09.2017 г., сумата от 34.92 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 08.09.2017 г. до 06.11.2017 г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 100.00 лева за периода от 06.10.2017 г. до 06.11.2017
г., сумата от 200.00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране, законна лихва в размер на 29.64 лева за периода от 07.11.2017 г. до
22.06.2018 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
като са присъдени направените от ищцовото дружество разноски в размер на 25.00
лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Страните
не спорят, а и от представения и приет по делото договор за кредит “Бяла карта”
от 05.09.2017 г. се установява, че между “Аксес Файненс” ООД в качеството му на
кредитодател от една страна и С.Д.С. от друга страна, в качеството му на
кредитополучател, е възникнало облигационно договорно правоотношение, по силата
на което кредитодателя се е задължил да предостави на ответника револвиращ
кредит в максимален размер на 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоявал чрез кредитна карта Бяла карта, а кредитополучателят се
задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. В чл.2, ал.2 от
договора страните по него постигнали съгласие заедно с подписване на договора,
кредитодателят да предостави на ответника от името на “Интеркарт Файненс” АД
(картоиздател), кобрандирана кредитна карта с № 516136, за което следвало да
подпишат рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла
Карта, който съдържал общи условия за предоставяне на кобрандирана платежна
карта Бяла карта. Съгласно чл.3, ал.2 от договора ответната страна се задължила
да заплаща до всяко 2- ро число на месеца, текущото си задължение за усвоения
кредит и възнаградителна лихва, дължими за предходния месец. Уговорен бил
фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер на 43,2 %, а годишен
процент на разходите – 45,9 %. Страните постигнали съгласие в чл.20 от договора
в случай, че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по
чл.15, той да дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия
месец, като договорили неустойката да се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължение, която се начислявала на шесто число на месеца, в
който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В
чл.21 от договора страните уговорили неустойка, в случай че кредитополучателят
изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по договора с
10 дни или не заплати минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит в рамките на
два последователни месеци, кредитодателят да има право да обяви цялото
задължение по договора за предсрочно изискуемо, като постигнали съгласие
обявяването на предсрочната изискуемост да бъде обявена по начините предвидени
в чл.27 от договора, а в чл.21, ал.5 от договора страните уговорили задължение
на кредитополучателя да заплати сума в размер на 120 лева – такса разходи за
дейност на служител, която е дължима при настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. В чл. 21, ал. 4 от договора между страните е уговорена клауза, която
задължава кредитополучателя да заплаща разходи за събиране на кредита, които са
в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на задължението.
По
делото не е представен сочения в договора за кредит “Бяла карта“ - рамков
договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла Карта, но факта, че
кредитната карта е предадена на ответника не е спорен по делото. Представени са
общи условия към рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта
Бяла карта, които са подписани от ответника на последната страница.
Не се
спори между страните, а и от представения по делото рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и приложение № 1 от
14.03.2018 г. към него, се установява, че "Аксес Файнанс" ООД е
прехвърлило на ищцовата страна "А.з.к.н.п.з."
ООД всички вземания, които има към - ответника С.Д.С., произтичащи от договор
за кредит "Бяла карта" от 05.09.2017 г.
По
делото са приложени и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и пълномощно, от което се установява, че "Аксес Файнанс"
ООД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване
на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително
писмо н. "А.з.к.н.п.з. " ООД, в качеството си на пълномощник на
"Аксес Файнанс" ООД. Извършената цесия е съобщена на ответника с
получаването на исковата молба и приложенията към нея.
За
установяване размера на вземането, по делото е изслушана и приета съдебно –
икономическа експертиза, от която се установява, че ответникът е усвоил сума в
общ размер на 500.00 лева от предоставения му кредитен лимит на 07.09.2016 г.,
както следва: чрез теглене на 08.09.2017 г. в размер на 400 лева, и чрез
теглене на 12.09.2017 г. в размер на 100 лева, като непогасената главница е в
размер на 500 лева. В заключението вещото лице е приело, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 07.11.2017 г. и от този момент на кредитополучателя
е начислена лихва за забава в размер на 29.64 лева за периода от 07.11.2017 г.
до 22.06.2018 г. Вещото лице е установило, че на ответника е начислена
неустойка в размер на 100.00 лева, както следва – начислена неустойка на
06.10.2017 г. в размер на 50.00 лева и начислена неустойка на 06.11.2017 г. в
размер на 50.00 лева. Вещото лице е установило, че след усвояване на кредитния
лимит няма постъпления от ответника по картовата сметка. От заключението се
установява, че на ответника в периода от 06.10.2017 г. до 06.11.2017 г. са му
начислени разходи за събиране на вземането в размер на 80.00 лева по чл.22,
ал.4 от договора, като на 06.12.2017 г. при цедента са осчетоводени разходи за
извънсъдебно събиране на задължението по чл.22, ал.5 от договора в размер на
120.00 лева, като по този начин общо начислените разходи за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение са в размер на 200.00 лева (80.00 лева +
120.00 лева).
В
обобщение вещото лице сочи, че задължението на ответника по процесния договор е
в общ размер на 864.56 лева, от които: усвоен и непогасен кредитен лимит –
500.00 лева, лихва просрочие за периода от 07.11.2017 г. до 22.06.2018 г. в
размер на 29.64 лева, остатък договорна лихва за периода от 08.09.2017 г- до
06.11.2017 г. в размер на 34.92 лева, остатък такси за извънсъдебно събиране в
размер на 200.00 лева и неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 100.00 лева. Вещото лице е изчислило и дължимата законна лихва за
забава за периода от 22.06.2018 г. до 30.10.2018 г., която е изчислило в размер
на 18.19 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установено от събраните по делото писмени
доказателства, както и изслушаната и приета и неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК и са предявени
от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради
което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, относно вземанията, предмет на настоящето производство, която е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за установяване на
вземането са подадени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Не е
спорно по делото, че между "Аксес Файнанс"
ООД и "А.з.к.н.п.з." ООД е сключен договор за цесия по смисъла на чл.99
от ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за кредит “Бяла карта”. В този смисъл цесионерът (ищцовото
дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с
прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника се поражда от съобщаване на
прехвърлянето от цедента. Няма обаче пречка това уведомяване да се направи и от
новия кредитор, ако същият е изрично овластен за това, доколкото не се касае за
лично и незаместимо действие. Приложение към исковата молба е уведомително
писмо до ответника, което е получено от С. с получаване на препис от исковата
молба, с което той се счита за уведомен за прехвърленото вземане, доколкото
вече се явява известен, че има нов кредитор. След като законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или
исково) производство е напълно редовно. Както бе посочено, уведомлението е
приложено към исковата молба, като е достигнало до длъжника и представлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, поради което следва да се приеме, че
е налице валидно съобщаване, по пълномощие от цедента на цесионерът да извърши
такова съобщаване, тъй като не се касае за лично непрехвърлимо действие. В този
смисъл са Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г., Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. С оглед на това ищецът е надлежно
легитимиран да предяви настоящият положителен установителен иск. В този смисъл
Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г. о.
От
събраните по делото писмени доказателства, се установява, че правоотношението е
породено от договор, сключен на 05.09.2017 г., по силата на който на ответника
е предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 500 лева, срещу поето
задължение за връщане на сумата, заедно с договорена лихва.
Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на
задължението за неговото връщане.
С оглед
предмета на процесния договор, страните по него и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит
по смисъла на чл.9
от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от
чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло
съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл.11
от ЗПК.
Ответната
страна не оспорва, че е получила кредитната карта, като от заключението на
вещото лице се установява, че ответникът е усвоявал парични средства по револвиращия
кредит, като общият размер на усвоените средства е от 500 лева. В чл.3, ал.2 от
договора за кредит е посочено, че падежът на вземането за главница е на 2 - ро
число от месеца, следващ месеца, през който е усвоена сумата. Предвид
изложеното съдът приема, че ответникът дължи следните суми: 500.00 лева –
главница и 34.92 лева - възнаградителна лихва за периода от 08.09.2017 г. до
06.11.2017 г., каквото е заключението на експерта, изготвил съдебно –
икономическата експертиза.
След
като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т.1 от ДР на ЗЗП следва, че освен правилата на ЗПК, които
важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните
правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата
на ЗЗП.
Нормите,
уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен
характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се
позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл е
решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
С т. 3
на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено
задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
Претендираната
от ищцовото дружество неустойката в размер на 100.00 лева представлява една
пета от главницата и надвишава значително стойността на възнаградителната лихва
по договора. Предвид изложеното тази неустойка се явява несъответна на
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната
й функция. Тази неустойка по своя характер е единствено санкционна, доколкото
се дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение
и забава на плащане), но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Тази клауза
задължава потребителя при неизпълнението на договора да заплати необосновано
висока неустойка.
Следва
да се отбележи, че изискването за осигуряване на обезпечение (поръчител,
отговарящ на многобройни изисквания – лице над 21 години с доход над 1500 лева;
безсрочен договор; минимум 6 месеца по трудово правоотношение; не обезпечава
други договори; липса на кредитна история и т. н.) цели да създаде единствено и
само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата
на търговеца заемодател, т.е. въвежда се още един сигурен източник на доход на
икономически по - силната страна. В този смисъл клаузата за неустойка се явява
нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на
чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД. Предвид изложеното неоснователна е претенцията
за неустойка в размер на 100.00 лева.
Съдът
намира за неоснователна и претенцията за установяване дължимостта на 200.00
лева, представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения. Макар вземането да е наименувано "такса", то срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на това
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. При
това става ясно, че това не е такса, защото не се дължи заради извършени
разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за
обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата за разходи за
събиране при просрочие на задълженията по договора не е свързано с извършване
на каквото и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице клауза за
неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК,
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече е
начислено. По изложените съображения процесните клаузи преследват забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази причина те
влизат в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК и
следва да се приемат за нищожни.
Съгласно
чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. От приетата по
делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че мораторната лихва за
периода от 07.11.2017 г. до 22.06.2018 г. е в размер на 29.64 лева, поради
което и с оглед изложеното следва да се приеме за установено, че се дължи от ответника
на ищцовото дружество.
Предвид
изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 500.00 лева –
главница, сумата от 34.92 лева – договорна/възнаградителна лихва за периода от
08.09.2017 г. до 06.11.2017 г. и сумата в размер на 29.64 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.11.2017 г. до 22.06.2018 г. По отношение
на исковите претенции в размер на 100.00 лева – неустойка и 200.00 лева – такси
за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, съдът намира исковете за
изцяло неоснователни, и като такава следва да се отхвърлят.
Въведените
в исковата молба доводи за предсрочна изискуемост на кредита не следва да бъдат
обсъждани предвид нищожните клаузи в договора досежно начислената неустойка и
такси разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
Върху
признатия размер на дължимата главница, следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 870/2018 г. на
РдРС – 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски за производството
съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът дължи на дружеството сумата
от 310.18 лева, представляваща съдебни разходи по настоящото дело. Предвид
изхода на спора, присъдените на заявителя разноски в заповедното производство
следва да се редуцират до 48.98 лева. При това положение ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 359.16
лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство, които
суми се дължат по посочената в заповедта за изпълнение банкова сметка.
***л пет обективно кумулативно съединени иска, то държавната такса по предявените искове е в общ размер на 250.00 лева. От тази държавна такса следва да бъде приспадната сумата от 25.00 лева – държавна такса по заповедното производство, като ищецът е следвало да внесе сумата в размер на 225.00 лева по сметка на РдРС за предявените искове. Ищецът е внесъл по сметка на РдРС държавна такса в размер на 175.00 лева, за което е представил и съответните писмени доказателства, установяващи нейното внасяне, като е останал задължен за внасяне на дължима държавна такса по предявените искове в размер на 50.00 лева. С оглед на това ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на РдРС държавна такса в размер на 50.00 лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не бъде доброволно платена.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.С., ЕГН ********** ***, че дължи
н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Я.К. сума размер на
500.00 лева, представляваща главница по договор за кредит "Бяла
карта" от 05.09.2017 г., сключен между цедента "Аксес Файнанс"
ООД и ответника С.Д.С., сумата от 34.92 лева - договорна лихва за периода от
08.09.2017 г. до 06.11.2017 г. и сумата в размер на 29.64 лева - обезщетение за
забава, считано от 07.11.2017 г. до 22.06.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера
“Агенция за контрол на просрочените вземания" ЕООД с рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и приложение № 1 от
14.03.2018 г., за които е издадена заповед № 735 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 15.08.2018 г. по ч. гр. д. № 870 по описа на
РдРС за 2018 г, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неустойка в размер на
100.00 лева, както и за сумата от 200.00 лева, представляваща такса разходи за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения по посочения договор за кредит
“Бяла карта”, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН ********** ***, да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Я.К., сумата от 359.16
(триста петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща
разноски по производството.
ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Т.Я.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт чрез ВСС по сметка на Радомирския районен съд сумата в размер на 50.00
(петдесет) лева, представляваща държавна такса, ведно със
законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване
на изпълнителен лист, в случай че не бъде платена доброволно.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно.
Т.П.