Присъда по дело №125/2024 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 36
Дата: 24 юли 2024 г. (в сила от 24 юли 2024 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20241800200125
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 36
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
и прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Наказателно дело от общ
характер № 20241800200125 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. И. П., роден на ***, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 17.07.2021г., около 12:00 ч. в с. Равно поле, общ. Елин
Пелин, обл. Софийска, на ул. „Верила“, в района на бензиностанция „S oil”,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***, е
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:
чл. 5 от ЗдвП:
- ал. 1, т.1 – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живата и здравето на хората...“
- ал. 2 – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците...“
чл. 116 от ЗдвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците.“,
чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – „Водачът е длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението“,
като движейки се в посока от Железопътен прелез „Верила“ към центъра на с.
Равно поле, с превишена скорост от 80 km/h, не реагирал своевременно с
аварийно спиране на пресичащия платното за движение пешеходец К. Й. П.,
1
имайки техническа възможност да спре аварийно преди да достигне мястото
на удара и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на К. Й. П., настъпила на
24.07.2021г. В УМБАЛ „Св. Анна-София“ АД, в следствие на дихателна и
сърдечна недостатъчност, развила се в резултат на причинените от удара, с
предна дясна част на лек автомобил марка „*** травматични увреждания,
както следва: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на
костите на черепния покрив, контузия на мозъка с масивен тежък оток с
вклиняване и последвал мозъчен разпад, тромбоза на синусите на твърдата
мозъчна обвивка, масивен травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, реализиращи медикобиологичния критерий постоянно общо
разстройство на здравето опасано за жИ.та, усложнени с развитието на
двустранна пневмония и остро нарушение на мозъчната циркулация, като е
налице пряка и непрекъсната причинно следствена връзка между
причинените вследствие на пътно-транспортното произшествие травматични
увреждания и настъпилият смътен изход и деецът след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия К. Й. П.,
предвид на което и на основание на чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на “Лишаване от
свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, КАТО ГО
ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН И ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото против
него обвинение да е нарушил чл. 21 (1) ЗдвП – „При избиране скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h – за пътно-превозно средство
категория В – 50 km/h за населено място...“ в пряка и причинна връзка с
настъпването на съставомерния резултат – смъртта на пострадалия К. Й. П..
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изтърпяването на така
определеното на подсъдимия Ц. И. П. (със снета по делото самоличност)
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 343 г, вр. чл. 37, т. 7 НК лишава подсъдимия Ц. И. П.,
ЕГН ********** от правото да управлява моторно превозно средство
+за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.111, ал.1 НПК веществените
доказателства да се пазят до приключване на производството по делото във
всички инстанции с окончателен съдебен акт, след което ПОСТАНОВЯВА
веществените доказателства:
- Лек автомобил, марка „***, ведно с 1 бр, контактен ключ към него,
намиращи се на съхранение в РУ-Елин Пелин при ОДМВР – София да бъде
върнат на правоимащото лице негов собственик:
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, както следва:
2
№1-1 бр. бял хартиен плик, съдържащ отривка върху марлен тампон, от
червеникава материя, иззета от пътното платно: ВД №2-1 бр. бял хартиен
плик, съдържан обтривка върху марлен тампон от червеникава матерния,
иззета от л.а „Мицубиши" ", модел „Лансер" с рег.№ С02099 СХ. -1 бр. бял
хартиен плик с косми от главата на трупа на К. П., взети при аутопсия
№647/2021 г., да бъдат унищожени като вещи без стойност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Ц. И. П., ЕГН
********** (със снета самоличност) да заплати сторените в хода на
наказателното производство разноски в общо размер на 3832,30 лева (три
хиляди осемстотин тридесет и два лева и тридесет стотинки), от които -
разноски по досъдебното производство - в размер на 2592,30 (две хиляди
петстотин деветдесет и два лева и тридесет стотинки) лева по сметка на
ОСлО-СОП, както и по сметка на СОС сумата от 1240,00 (хиляда двеста и
четиридесет лева) лева разноски в хода на съдебното следствие.
Присъдата е неокончателна, същата подлежи на обжалване и
протестиране в 15 - дневен срок, от днес пред, САС.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ:
по НОХД № 125/2024г.
по описа на Софийски Окръжен съд

Обвинението, против подсъдимия Ц. И. П. по чл. 343а, ал.1, б. „б”, вр. с чл.
343 , ал.1 б.,,в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК е за това, че на 17.07.2021г., около
12,00ч. в с. Р. п. , общ. Е. П. , обл. С. , на ул. ..В." , в района на бензиностанция
„S...." , при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
..Мицубиши“, модел „ Лансер 4“ , с per. ...... , е нарушил правилата за
движение но пътищата, както следва:
Чл.5 от ЗДвП:
ал.1, т.1 - „Всеки участник е движението по пътищата: с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност жИ.та и здравето на хората,..
- ал.2 – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците...
“ ;
Чл.21 (1) ЗДвП - ,, При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в km/ h - за пътно - превозно средство категория В- 50 km/h за населено
място...“ ;
Чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците.”,
като движейки се в посока от Железопътен прелез „В.“ към центъра на с. Р. п. .
е превишена скорост от 80 км/ч., не реагирал своевременно с аварийно
спиране на пресичащия платното за движение пешеходец К. Й. П. , имайки
техническата възможност да спре аварийно преди да достигне мястото на
удара и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на К. Й. П. , настъпила на
24.07.2021 г. в УМБАЛ „ Св. А. - С......“ АД , в следствие на дихателна и
сърдечна недостатъчност , развила се в резултат на причинените от удара , с
предна дясна част на лек автомобил марка „Мицубиши“ , модел „ Лансер 4“ , с
рег. № .... травматични увреждания, както следва: тежка черепно -мозъчна
травма , изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив, контузия на
мозъка с масивен тежък оток с вклиняване и последвал мозъчен разпад ,
тромбоза на синусите на твърдата мозъчна обвивка , масивен травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки , реализиращи медикобиологичния
критерий постоянно общо разстройство на здравето опасно за жИ.та,
усложнени с развитието на двустранна пневмония и остро нарушение на
1
мозъчната циркулация , като е налице пряка и непрекъсната причинно
следствена връзка между причинените вследствие на пътно-транспортното
произшествие травматични увреждания и настъпилият смъртен изход и
деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалия К. Й. П..
В последното съдебно заседание, представителят на СОП, вносител на
обвинителния акт направи искане за изменение на обвинението по чл.287, ал.1
НПК, като към първоначалните нарушения на правилата за движение,
запълващи с конкретно съдържание бланкетната разпоредба на343а, вр.
чл.343, ал.1, вр.чл.342,ал.1, пр.3 НК, прибави ново нарушение – а именно по
чл.20, ал.2 пр.2 ЗДП, допуснато от подсъдимия по непредпазлИ.ст и
обусловило непосредствено настъпването на престъпния резултат: „Водачът е
длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението“.
Съдът в съответствие с разпоредбата на чл.287, ал.1 НПК допусна исканото
изменение, приемайки, че са налице предпоставките, визирани от закона, а
именно: Формално- прибавянето на ново обвинение за допуснато съществено
нарушение на правилата, обуславя по- тежка наказуемост при
индивидуализацията на отговорността на подсъдимия, в рамките на същата
специална разпоредба, по която е квалифицирано деянието му за което е
предаден на съд. Внимателния прочит на обвинителния акт в неговата
диспозитивна част, налага по несъмнен начин извода, че фактите, от които
произтича новото нарушение са били подробно изложени , в обвинителния
факт, по начин, че с връчването му са били доведени до знанието на
подсъдимия като релевантни за обвинението факти и той се е защитавал
против тях. Следователно с така повдигнатото ново обвинение подсъдимият
по никакъв начин не е изненадан, като са му съобщени нови и различни факти,
срещу които да е бил лишен от възможността да изгради защитна позиция
след получаването на обвинителния акт и в хода на цялото съдебно следствие.
Следователно, съдът, допуснал изменението на обвинението категорично
приема, че по този начин не е нарушено правото на защита на подсъдимия,
както и на неговия защитник. Косвена подкрепа този извод намира в
изразеното становище от служебния защитник на подс. П., адв. С. К., който,
поканен да изрази становище по чл.287, ал. 3 НПК, желае ли да бъде отложено
делото за следващо заседание, за да има възможност да се подготви по новото
обвинение е заявил, че липсва такава необходимост, поради което не желае да
се отлага делото, а да бъде приключено по същество.
В последното заседание по същество на делото обосновава извършването на
престъплението в съответствие с измененото обвинение, наличието на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна. Заема
становище, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде
индивидуализирана при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
2
като бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6
месеца, изтърпяването на което да бъде условно отложено за изпитателен срок
от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила. За същия срок -
1г. и 6 месеца, подсъдимият следва да бъде лишено от правото да управлява
МПС на основание чл.343г НК, вр чл.37,т.7 НК.
Вещественото доказателство- автомобил следва да бъде върнато на
правоимащото лице- негов собственик след приключване на делото, а
останалите веществени доказателства- да бъдат унищожени, като предмети
без стойност и ценност. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия.
В процеса – близки на пострадалия, лица с права по чл.75 НПК – Д. Й. П. и Й.
П. Й. са встъпили на осн.чл.76 и следващи НПК в качеството на частни
обвинители. Същите се представляват от повереник- адв. П. Б..
Представителят на частното обвинение в пледоарията си по същество изцяло
се присъединява към изразената и аргументирана позиция на държавното
обвинение, като я подкрепя във всичките и части.
Защитата на подсъдимия в лицето на служебния защитник адв. К. пледира, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин. Липсват записи от
охранителни камери, извън изследваните по експертен път, камери
разположени върху съоръженията на бензиностанцията S-....
Оспорва заключението на КСМАТЕ, на базата на собствена интерпретация на
изводите на експертите, а именно- че пострадалият пешеходец, намиращ се на
пътното платно не представлявал опасност за движението, поради което и
липсвала необходимост от страна на водача- подсъдимия да реагира по
предписания му от закона ЗДП начин- чрез намаляване на скоростта и
аварийно спиране, за да избегне сблъсъка. В пледоарията на защитата се
съдържа твърдение за внезапна поява на пострадалия на пътното платно пред
автомобила, по начин, че подсъдимият не е бил в състояние да реагира и да
запази жИ.та му. Твърди, че единствено неправомерното поведение на
пострадалия се намира в пряка причинна връзка с причинения резултат.
Същият страдал от ментално заболяване, което повлияло върху походката му,
възприятията му , движенията и реакцията му по време на предприемане на
пътното платно – неправомерно, на не установено и обозначено за целта
място. В това отношение защитникът се позовава на пок.св. А. К.- багерист в
обект, в близост до инкриминирания като място на престъплението участък.
В контекста на тези разсъждения и доводи защитникът пледира да бъде
постановена оправдателна присъда за подс. Ц. П.. Алтернативно- да бъде
осъден условно, с по- кратък срок на наказанието „лишаване от право да се
управлява МПС“.
В лична защита подсъдимият изцяло се присъединява към аргументите и
позицията на защитника.
3
В последната си дума изразява съжаление и разкаяние за отнетия човешки
жИ.т.Заявява, че е направил всичко възможно да спре и да предотврати
сблъсъка с пешеходеца.
Съдът, като прецени в съвкупност събраните по делото многобройни
доказателства от различни доказателствени групи- писмени-протокол за оглед
на местопроизшествие, справка за съдимост на подсъдимия, справка за
нарушител- водач от МВР, сектор „ПП“, протоколи и други писмени
документи от ДП, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК,
свидетелски показания, експертни заключения, в своята съвкупност и взаимна
връзка, прие за установена следната
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А
Подсъдимият Ц. И. П. е правоспособен водач на МПС, с придобита
категория „В“ от 21.12.1995г., видно от справката за нарушител/водач от
29.03.2023г. от МВР- сектор „Пътна полиция“. Видно от същата справка,
същият е многократно наказван по административен ред за допуснати
нарушения на правилата за движение.
Пострадалият К. Й. П. работел на трудов договор към фирма П. Г. ООД,
на длъжност „Охранител", Посоченото дружество подсигурява физическата
охрана на обектите и имуществото на фирмите, работещи в Л. п. „С.” - база за
промишлени, търговски, административни , складови и търговски, дейности,
находяща се в УПИ XXII- 1 в кв.75, в землището на с.Р. п., общ.Е. П., обл.С.,
ул. „В.“ №...
На 17.07.2021г. (събота), свидетелите К. А. К. и А. К. К., на длъжност
„багерист“, служители на фирма П. ООД, чийто обект се намирал в
логистичната база, се явили на работа в 08.00 часа, като заварили в будката,
находяща се до входната бариера на базата, пазача К. И. П., когото познавали
като свой колега.
Малко преди 12.00 часа, К. П. напуснал работното си място и отишъл
до близката бензиностанция ,,S ...", където си закупил от св.Г. Й. Г. два
сандвича за обяд. При закупуването същият провел кратък разговор със св. Г..
Същата, разпитана в качеството на свидетел установява, че пострадалият П. се
е намирал в добро физическо и психическо състояние и в добро настроение.
По време на разговора свидетелката не констатирала някакви аномалии или
аберации в състоянието и поведението на пострадалия. След което същият
напуснал магазинчето на бензиностанцията и се отправил обратно към
работното си място, движейки се успоредно на платното на улицата, на която
е разположена бензиностанцията- по ул. „В.“ по банкета, встрани от пътното
платно.
На същата дата - 17.07.2021г., малко преди 12.00ч. подсъдимият Ц. И. П.
потеглил със собствения си лек автомобил марка „Мицубиши", модел .Дансер
4", с per. № CO 20..., от дома си, находящ се в кв.В.” 1 към магазин в центъра
4
на с.Р. п.. общ.Е. П. обл.С. Лекият автомобил бил управляван от подсъдимия,
като на предна жена седалка до водача пътувала съпругата му - св. Р. Ц. П..
Около 12.00 часа обвиняемият Ц. П. управлявал автомобила но ул. „В.“ в
с.Р. п. , С. област с посока ЖП прелез „В." към центъра на с. Р. п.. В района на
бензиностанция "S ...“ превозното средство се движело със скорост,
значително над рамките на разрешената за пътно -превозно средство
категория „В“ за населено място - 50 км/час, а именно с около 80 км/час.
Подсъдимият управлявал превозното средство по прав участък от пътя в
условията на дневна видимост.Времето било ясно, слънчево, асвалтовото
пътно покритие било сухо, но в не много добро състояние- с дупки и
неравности по същото- пок.св. С. Л.. Водачът Ц. П. разполагал с почти
неограничена видимост, имал възможност да наблюдава пътното платно
пред превозното средство на разстояние поне 100 метра.
В същото време пешеходецът К. Й. П. се е движел успоредно на
траекторията на движение на автомобила пред автомобила и с гръб към него,
в дясно от десния край на платното за движение. В един момент от своето
движение, К. П. навлязал в пътното платно и предприел пресичане ни
платното за движение , от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила на място, което не е обозначено като пешеходна пътека, на която
да е разрешено пресичането на платното . В момента на навлизане на
пешеходеца К. П. на платното за движение предната част на л.а. Мицубиши се
е намирала на 67 м от мястото на удара при опасна зона за спиране на
превозното средство от 60 метра. Вместо да намали скоростта и да спре,
подсъдимият П. употребил звуков сигнал за да предупреди
пешеходеца./пок.св. Р. П./.Последвало колеблИ. поведение на пешеходеца
върху платното като същият направил крачка да се върне назад, след което
обаче отново продължил пресичането, движейки се перпендикулярно спрямо
посоката на движение на автомобила. Подсъдимият Ц. П., макар да възприел
пешеходеца на пътя, не реагирал своевременно с аварийно спиране-
продължил движението си със същата скорост. Едва когато приближил
максимално пешеходеца- на разстояние не повече от 20 метра, предприел
аварийно спиране, но ударът бил непредотвратим.Последвал сблъсък между
автомобила и пешеходеца, при който автомобилът контактувал с предната си
дясна част в зоната в дясно от предния регистрационен номер с тялото на
пешеходеца К. П. в областта на долните крайници, от което последвало
счупване на костите на същите. Вследствие на удара, под масовия център на
тялото на К. П.,тялото му било отхвърлено със сила нагоре, последвало
качване с приплъзване върху предния капак, при което последвало счупване на
челното панорамно стъкло в дясната му част, а вследствие на контакта на
главата на пешеходеца с тавана на автомобила, таванът над предния прозорец
вдясно бил деформиран, след което тялото на пострадалия било отхвърлено
параболично напред и надясно по посоката на автомобила, паднало,
плъзгайки се по пътната настилка и в крайна сметка се установил на пътя по
гръб перпендикулярно на пътното платно. Параболичното премятане на
5
тялото във въздуха било забелязано от св.Д. Г., стоящ в близост до банкета от
протИ.положната страна на посоката на автомобила. Първоначално същият
забелязвайки тялото на пострадалия, прелитащо високо над земната
повърхност го оприличил на голям лек предмет /найлон/ прелитащ във
въздуха.
Подсъдимият спрял автомобила встрани от платното за движение и
позвънил на спешен телефон 112, уведомил дежурния оператор, че е блъснал
човек и помолил спешно да бъде изпратен екип на Бърза помощ, който да
окаже помощ за спасяване жИ.та на пострадалия, състоянието на когото
според съобщението, предадено от подсъдимия, е тежко и пострадалият едвам
диша.
По това време свидетелите К. А. К. и А. К. К. напуснали работното си
място за ползване на обедна почивка, като след излизането им извън сградата
възприели тялото на пострадалия по средата на пътното платно по гръб.
Същите разпознали колегата си –пазачът на обекта К. П.. Пострадалият давал
признаци на жИ.т- дишал тежко, хъркащо /пок.св. А. К./ Св. К. К. позвънил на
Спешен номер 112 за да бъде оказана помощ на пострадал от ПТП.
Св.С. Л., който се намирал на работното си място на ул“В.“, № ..., бил
уведомен от своите подчинени за настъпилото ПТП и след като се озовал на
мястото на произшествието, също на свой ред позвънил на спешен номер 112.
Впоследствие, след пристигането на органите на МВР на
местопроизшествието, подсъдимият бил тестван за алкохол с техническо
средство „Дрегср" 7510 с фабр. №0175, с поредна проба №1553 , която проба
била отрицателна, както и за наркотични и/или упойващи вещества с
техническо средство „Dreger Drugtest 5000“ STK с фабр. № ARJF № 0033, с
поредна проба №40 , като резултатът бил отрицателен.
Пристигналият на място медицински екип констатирал, че макар и с
критични показатели, пострадалият е жив, предприел неотложни
реанимационни мероприятия и го транспортирал до най- близкото
специализирано лечебно заведение в гр. С..
Видно от заключението на назначените и изготвени по делото
съдебномедицинска експертиза на труп и допълнителна КСМАТЕ в резултат
на сблъсъка при настъпилото пътно-транспортното произшествие
пострадалият К. Й. П. е получил следните травматични увреждания :
тежка черепно -мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на
черепния покрив, контузия на мозъка с масивен тежък оток с
вклиняване и последвал мозъчен разпад, тромбоза на синусите на
твърдата мозъчна обвивка , масивен травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, която травма реализира медикобиологичния
критерий постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та ,
гръдна травма изразяваща се в счупване на ребра вдясно и контузия на
белия дроб по задната повърхност, кома, усложнение на травмата
6
изразяващо се в тежка двустранна пневмония, което увреждане
реализира медикобиологичния критерий разстройство на здравето
временно опасно за жИ.та,
счупване на костите на двете подбедрици причинили трайно
затруднение на движението на долните крайници ,
разкъсно контузии рани на главата и на дясната подбедрица,
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.та.
Пострадалият бил настанен за лечение в УМБАЛ „Св. А. - С......“ АД,
като на 24.07.2021г. същия починал. Бил издаден Акт за смърт №0702 /
26.07.2021г.
Според заключенията на цитираните експертизи, непосредствена
причина за настъпване на смъртта на К. П. е дихателната сърдечносъдова
недостатъчност, развила се в резултат на тежката, закрита черепно- мозъчна
травма, усложнена с двустранна пневмония, като в генезата за смъртта е взела
участие и тромбозата на синусите на твърдата мозъчна обвивка като
съществува пряка и непрекъсната причино-следствена връзка между
травматичните увреждания, получени вследствие на черепно- мозъчната
травма причинена при пътно-транспортното произшествие и настъпилия
смъртен изход.
От заключението на назначената и изготвена по делото КСМАТЕ се
констатира, че медицинските грижи, положени за пострадалия са били
своевременни, адекватни и в необходимия обем, като леталният изход не е
могъл да бъде избегнат по медицински път, тъй като в резултат на ПТП са му
причинени увреждания, несъвместими с жИ.та.
Видно от назначената и изготвена по делото съдебно
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, в кръвта на пострадалия
К. П. не се установява наличието на алкохол, а на лекарствени средства, чисто
предназначение, подробно посочено в експертизата сочи, че същите очевидно
са били прилагани за лечението на пострадалия.
Съгласно заключението на назначената и извършена съдебна
автотехническа експертиза от вещото лице А. А., след огледа на лек
“
автомобил марка „Мицубиши", модел „Лансер 4, с рег. № .... може да се
направи извод , че до момента на произшествието системите , агрегатите и
възлите на автомобила свързани с безопасността са били технически
изправни.Техническото състояние на автомобила е позволявало безопасно
аварийно спиране до МУ, в случай, че такова спиране е било предприето
своевременно от водача- подсъдимия.
Изложената по- горе фактическа обстановка, се установява по
категоричен, непораждащ съмнение или колебание във фактическите изводи,
начин, в зависимост от наличната взаимна кореспонденция между
доказателствата от различни доказателствени групи.
7
В хода на съдебното производство, съдът констатира синхронност и
еднопосочност на свидетелските показания на всички разпитани свидетели за
релевантните по делото факти, независимо от обстоятелството, че само двама
от свидетелите –св. Р. П. /съпруга на подсъдимия, пожелала да свидетелства/ и
отчасти- св. Д. Г. имат качеството на преки очевидци на пътно- транспортното
произшествие. Останалите свидетели имат възприятия от последиците от ПТП
и взаимното разположение и състоянието на участниците в същото,
непосредствено след неговото приключване.
Така от пок.св.Р. П., С. Л. /мениджър в Л. п. –ул.“В.“ 34, К. К.и А. К. /
багеристи в Л. п./, Р. А.- Г. /майка на пострадалия/, Д. Г. / строителен работник,
седящ отстрани на пътното платно в момента на инцидента/ и Д. Д. / поемно
лице се установяват еднопосочно: настъпилите деформации по
инкриминирания автомобил „Мицубиши“, сив на цвят, който е бил забелязан
от свидетелите / всички без Р. Г., която е огледала автомобила по- късно/ спрян
на известно разстояние пред тялото на пешеходеца / по посока на движение на
л.а/ с побитости- деформации на долната част на бронята – в областта между
номера и предния десен фар, счупено предно стъкло в дясната страна със
следи от зацапване от човешка кръв и деформация- вдлъбнатина вдясно на
тавана на автомобила непосредствено над счупеното челно стъкло .
Свидетелите, посочени по-горе / без Р. Г./ потвърждават единодушно,
че са възприели тялото на пострадалия, лежащ по средата на пътното платно,
перпендикулярно на същото, в безпомощно състояние, но издаващ признаци
на жИ.т- хриплИ. хъркащо дишане:“Беше жив, дишаше тежко, по скоро
хъркаше „ пок.св. Ал. К., а свидетелят Д. Г., който се е намирал в
непосредствена близост и има по- ранни възприятия от състоянието на
пострадалия, съвсем непосредствено след сблъсъка установява, че
пострадалият е бил жив“стенеше и се гърчеше“.
От показанията на двама от разпитаните свидетели се установяват,
значими за съставомерните факти обстоятелства, а именно, че независимо от
правия участък, практически неограничената видимост на водачите, районът
на местопроизшествието е обозначен със знак „Вход и изход на строителен
обект“, като по тази причина е въведено ограничение на скоростта до 40 км/ч.
Независимо от това ограничение обаче, движението в този участък е много
интензивно и водачите на леки и на товарни автомобили не спазват
ограничението и управляват превозните средства обичайно с много висока
скорост – превишаваща дори нормативно определената по закон за скорост на
движение в населено място от 50 км/ч. В този участък, масово работещите в
различните предприятия и филиали на Логистичен център осъществяват
пресичане на пътното платно, за да си купят храна или напитки от
бензиностанцията S-..., намираща се от протИ.положната страна на пътя. На
това място липсва обозначено място за пресичане на пешеходци под формата
на пешеходна пътека. Така, според показанията на св. А. К.: „Пешеходна
пътека там няма. Няма начин да стигнеш до бензиностанцията ако не
внимаваш, защото много бързо идват коли“ в пряка кореспонденция с пок.св.
8
Г. Г.- касиерка в бензиностанцията се установява, че водачите управляват с
висока скорост „ Няма пешеходна пътека и тротоар. Работещите от съседни
обекти идват да си пазаруват в бензиностанцията.“ И още- „Участъкът е прав.
Няма нещо, което да ограничава видимостта“ – в пряка кореспонденция със
заключението на допълнителната САТЕ, назначена в хода на съдебното
следствие, изготвена от в.л. А. А..
Изолирани от всички останали доказателства остават показанията на
св. А. К., в частта им, че пострадалият не се е намирал в добро физическо
състояние, създавал е впечатление – със забавен говор и реакции- на човек,
който страда от ментално или соматично заболяване. / защитата на
подсъдимия намира опора в тези показания , за да обоснове неадекватно
поведение на пострадалия на пътното платно/.
Тези показания се опровергават по категоричен начин от пок.св. Р. Д.
А. – Г. – майка на пострадалия, която категорично отрича нейният син да е
страдал от епилепсия или др.под-. заболявания, влияещи на психическото
състояние и реакциите на постр. К. П..
В кореспонденция с тези са пок.св. Г. Г.- служителка в посочената по-
горе бензиностанция, която е осъществила непосредствен контакт с
пострадалия и е провела разговор, при продажбата му на два сандвича за обяд.
При проведения разговор между двамата, свидетелката установява, че
комуникацията, репликите и поведението на пострадалия не се е
характеризирало с нищо необичайно – забавен говор или др.под. Дори същият
бил в добро настроение.Отказал предложението на свидетелката да му
затопли сандвичите, защото обяснил, че не е решил кога ще ги консумира.
На следващо място- заключението на вещото лице от СМЕ В. Т. е че
намерените вещества в кръвта на пострадалия, са в резултат на влИ.ия,
осъществени при предприетите спешни лечебни мероприятия за преодоляване
на уврежданията на главния мозък и предотвратяване на летален изход
вследствие на същите.
Не на последно място- защитата не основава своите заключения за
наличие на епилепсия или друго тежко заболяване на пострадалия от
психично или неврологично естество на никакви писмени доказателства-
епикризи, ТЕЛК решения или вписвания на здравен статус в медицинския
картон на пациент и др.под медицински документи, които надлежно да
установяват наличие на заболяване, поради което съдът не възприе като
истинно това твърдение на защитата.
Този извод се основава и на формалната логика, прилагана към
поведението на пострадалия на пътното платно. Направената крачка назад,
която защитата определя като неадекватно поведение от пострадалия при
пресичането на платното. От гледна точка на логиката, подаденият звуков
сигнал от подсъдимия рязко и в непосредствена близост до пострадалия / за
който свидетелства св. Р. П. в показанията си/ е стреснала постр. К. П. и е
довело до мигновеното му смущение и объркване, израз на което е желанието
9
му да се върне обратно, но след като за част от секундата, долавяйки близостта
с автомобила и взаимното им разположение, е преценил, че това е
невъзможно, пострадалият е продължил движението си напред, разчитайки, че
по този начин с бързо изтегляне напред, ще изпревари и предотврати
сблъсъка.
На следващо място- в пряка кореспонденция с гласните доказателства
и в подкрепа на изложената по- горе фактическа обстановка се намират
експертните заключения, част от които бяха цитирани по- горе.
Така, от заключението на аудио- техническата експертиза, изготвено
от в.л. И. Н. и прието в съдебно заседание с изслушване на вещото лице се
установява липса на техническа манипулация с цел неправомерно вторично
въздействие и промяна на аудиофайловете, предмет на изследването. От
текста на същите се установяват три съобщения, подадени на спешния
телефон 112 –съответно от подсъдимия, от св. К. К. и от св. С. Л. за ПТП в
конкретния участък по бул. „В.“ в района на бензиностанцията преди влизане
в с. Р. п., с пострадало лице – пешеходец, който е жив, намира се в критично
състояние и се нуждае от спешна помощ. В обаждането на подсъдимия се
съдържа признание, че той е причинил произшествието- сблъсъка с
пострадалия, същият е предоставил данни за локацията на ПТП и данни за
вида и регистрацията на управлявания от него автомобил.
От заключението на съдебно- видеотехническа експертиза от ДП –на
лист 54, т.3 , и най-вече при изслушването на вещото лице А. П. в с.з. при
приемането на експертизата, въз основа на анализа на видеозаписи, кадри,
свалени от записващо устройство- камера, разположена върху съоръженията
на бензиностанцията, се установява също липсата на неправомерна
манипулация и техническо въздействие – т.е автентичността на записите,
които вещото лице коментира подробно в съдебно заседание, описващи най-
вече траекторията на движение на пострадалия, придвижвайки се
последователно от района на бензиностанцията, по банкета встрани от пътя,
навлизането му в пътното платно и насочване към пресичане, взаимното
разположение с автомобила „Мицубиши“, управляван от подсъдимия в този
момент, крачката в обратна посока, направена от пострадалия,
продължаването на движението му напред и в крайната фаза – настъпилия
сблъсък между автомобила и пешеходеца, който се забелязва като облак от
прах върху кадрите.
При изслушването на вещото лице В. Т., изготвил СМЕ, чието
заключение беше цитирано по- горе, същият разяснява, че се касае за високо
енергийна травма. Водеща /в генезиса на настъпване на смъртта/ е черепно-
мозъчната травма с контузия на мозъка с разпад, с последвало вклиняване на
мозъка в гръбначно- мозъчния канал като последица на оттока на мозъка,
тежките поражения на мозъка са несъвместими с жИ.та. Смъртта е била
непредотвратима въпреки предприетите компетентни и своевременни жИ.то
спасяващи мероприятие и медицински интервенции в хода на болничното
10
лечение.
По досъдебното производство са изготвени съдебно-автотехническа
експертиза, а впоследствие допълнителна тройна - комплексна съдебно -
автотехническа и медицинска експертиза. В хода на съдебното следствие е
назначена допълнителна САТЕ, на вещото лице А. А. е поставена
допълнителна задача, свързана с видимостта в райнона на МП, с цел проверка
на разстоянието в което водачът, с оглед релефа и траекторията на пътя преди
произшествието е имал техническа възможност обективно да възприеме
пешеходец, в близост до пътното платно. Видно от заключенията на същите,
констатациите им досежно пътнотранспортното произшествие се
припокриват, предвид което ще се коментира заключението на
допълнителната тройна комплексна експертиза. Същата констатира, че
скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от обвиняемия Ц. П., в
района на местопроизшествието към момента на удара е била от порядъка, но
не по-ниска от 80 км/ч.
При приемането на заключението вещите лица установяват, че тази
скорост е определена въз основа на метод, непораждащ съмнение за грешка
или неточност, въз основа на обективни технически данни- 1/деформациите и
побитостите, установени от пок. на свидетелите и документирани в снимки
във фотоалбум към протокола за оглед, 2/разстоянието, на което е спрял
автомобилът след произшествието 3/ височината на отхвърляне във въздуха
на тялото на пострадалия от сблъсъка /контакта на главата с тавана на
автомобила в близост до счупеното предно стъкло, причинил деформацията
на тавана/.
Комплексната експертиза дава заключение, че опасната зона на лекия
автомобил при конкретните пътни условия и скорост от 80 км./час е 60 м.,
като отстоянието на автомобила до мястото на удара в момента на навлизане
на пешеходеца на платното за движение е 67 м.
Според комплексната експертиза подсъдимият е имал техническа
възможност да възприеме пешеходеца преди навлизането на последния на
платното за движение в момент, в който предната част на автомобила е била
на отстояние до мястото на удара по-голямо от 67 м.
Тройната съдебна експертиза прави категоричен извод, че при
конкретните пътни условия и скорост на движение на управлявания от него
лек автомобил от 80 км./ч., подсъдимият П. е имал техническа възможност да
предотврати произшествието с аварийно спиране.
С оглед предотвратимостта на произшествието от страна на подсъдимия
чрез аварийно спиране, комплексната експертиза констатира, че от техническа
гледна точка причините за настъпване на произшествието са технически
неправилните действия на подсъдимия Ц. П., който не е реагирал
своевременно с аварийно спиране на пресичащия платното за движение
пешеходец, като подсъдимият е разполагал с техническа възможност да спре
управлявания от него лек автомобил преди превозното средство да достигне
11
до мястото на удара.
Експертизата не установява технически неизправности по лекия
автомобил, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
При разпита на вещото лице, изготвил самостоятелна САТЕ в съдебно
заседание се установява, че ширината на пътното платно общо е 7.5 м.,
разделено на две полуплатна, всяко от които с ширина 3.75 м. без налична
маркировка/разделителна линия между тях/ . Траекторията на пътя- прав
участък създава техническа възможност от момента, в който пострадалият
пешеходец създава опасност на пътя, навлизайки в платното и предприемайки
пресичане пред автомобила на 67 м. от МУ, водачът на автомобила да реагира
с аварийно спиране и да спре на 60 м., тоест- преди мястото на удара /МУ/.
Следователно- сблъсъкът е бил предотвратим от водача -подсъдимия,
посредством своевременно предприемане на аварийно спиране. Първият
удар настъпва за автомобила в зоната на предна дясна броня между десния
фар и табелата за регистрация. Следва отхвърляне на тялото- качване на
предния капак с приплъзване, при което се чупи стъклото, а главата при
контакта си е изкривила предната част на тавана. Деформациите по предна
броня, преден капак, предно стъкло и таван са разположени в една линия –
успоредна на остта на автомобила. От тази констатация може да се заключи,
че пешеходецът е пресичал платното перпендикулярно на посоката на
движение на автомобила. Вещото лице потвърждава /въпреки липсата на
констатирани спирачни следи в протокола за ОМП/, че водачът- подсъдимият е
реагирал с аварийно спиране, макар и късно- на 20 м. преди МУ. Заради
необходимото време за реакция и на сработване на спирачната система и
механизми спирането на автомобила реално е започнало след удара.
Спирачните следи са били слабо забележими, липсата на отразяването им е
пропуск в протокола за ОМП.
Вещото лице е категорично, че в случай, че водачът беше управлявал с
нормативно разрешената за населено място скорост – от 50 км/ч., резултатът
щеше да е същият, т.к. опасната зона в този случай се равнява на 30 метра. От
техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието липсата на
своевременно предприето аварийно спиране от водача, при създадена
опасност за движението, а не- превишаването на нормативно определената
скорост.
От изслушването на заключението на вещото лице по допълнителната
задача, се установява, че в зоната на произшествието видимостта за водачите,
движещи се в посоката на подсъдимия е практически неограничена поне на
100 метра преди МУ.
При изслушване и приемане на заключението на КСМАТЕ вещите лица
потвърждават извода си за липса на причинна връзка между настъпилия
съставомерен резултат и превишената скорост, с която подсъдимия е
управлявал МПС. Още се установява, че в резултат на инициалния удар-
контакта на бронята на автомобила в дясно е причинено счупването на
12
долните крайници на пострадалия, при отхвърлянето на тялото и контакта с
предното стъкло и тавана на автомобила и последвалото падане върху терена
са причинени гръдната и черепномозъчната травма. Травмата на главата се
изразява в разпукване на черепните кости по шева, разделящ двете теменни
кости, поражение на самия мозък в дълбочина, причинило злокачествен
мозъчен отток- увреждания изцяло несъвместими с жИ.та.
На 67 м. преди МУ пешеходецът започва да навлиза в пътното платно.
Времето на удара е 3 секунди. Мястото на инициалния удар – с предна дясна
броня потвърждава, констатацията , в кореспонденция с останалите
доказателства, че пешеходецът е направил крачка назад, в опита си да се
върне, след което е продължил в първоначалната си посока на пресичане
перпендикулярно. Ефективния спирачен път е от порядъка на 33.5 метра.
Спирачните следи са били налични, но по-трудно забележими, липсата на
отразяването им е пропуск в протокола за оглед.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

По описаният по-горе начин като 17.07.2021 г., около 12,00ч. в с. Р. п. ,
общ. Е. П. , обл. С. , на ул. ..В." , в района на бензиностанция „S...." , при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
..Мицубиши“, модел „ Лансер 4“ , с per. номер ... , е нарушил правилата за
движение но пътищата, както следва:
чл.5 от ЗДвП:
ал.1, т.1 - „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност жИ.та и здравето на хората...”:
ал.2 - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
“
каквито са пешеходците... ;
-чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците“ и
- чл.20,ал.2 пр.2 ЗДП, : „Водачът е длъжен да намали скоростта и при
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, не реагирал
своевременно с аварийно спиране на пресичащия платното за движение
пешеходец К. Й. П. , имайки техническата възможност да спре аварийно
преди да достигне мястото на удара и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на
К. Й. П. , настъпила на 24.07.2021 г. в УМБАЛ „ Св. А. - С......“ АД , в
следствие на дихателна и сърдечна недостатъчност , развила се в резултат на
причинените от удара , с предна дясна част на лек автомобил марка
„Мицубиши“ , модел „ Лансер 4“ , с рег. № .... травматични увреждания, както
следва: тежка черепно -мозъчна травма , изразяваща се в счупване на костите
13
на черепния покрив, контузия на мозъка с масивен тежък оток с вклиняване и
последвал мозъчен разпад , тромбоза на синусите на твърдата мозъчна
обвивка , масивен травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки ,
реализиращи медикобиологичния критерий постоянно общо разстройство на
здравето опасно за жИ.та, усложнени с развитието на двустранна пневмония и
остро нарушение на мозъчната циркулация , като е налице пряка и
непрекъсната причинно следствена връзка между причинените вследствие на
пътно-транспортното произшествие травматични увреждания и настъпилият
смъртен изход и деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалия К. Й. П., подсъдимият е осъществил
състава на чл. 343а, ал.1, б. „б”, вр. с чл. 343 , ал.1 б.,,в“ във вр. с чл. 342, ал.1,
пр.3 от НК.
От изложеното по- горе е обоснована по категоричен начин липсата на
причинно- следствена връзка между причинения резултат от престъплението
и вмененото на подсъдимия Ц. П. в качеството му на водач нарушение по
чл.21 ( 1) ЗДвП - „ При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в km/ h - за пътно - превозно средство категория В- 50 km/h за населено
място.. /

От обсъдените по- горе доказателства – показанията на разпитаните
свидетели, установяващи, че пострадалият К. П. е бил жив, непосредствено
след произшествието, макар и в критично състояние, заключението на
съдебно-техническата експертиза на аудиофайлове за постъпили съобщения
по спешния национален телефонен номер 112, се установява, че с обаждането
си и извикване на медицински екип, за оказване на спешна медицинска
помощ, подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалия.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Ц. И. П. при
форма на вината - непредпазлИ.ст. Същият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Съдът приема, че известен принос към настъпване на резултата има и
пострадалият пешеходец с предприетото пресичане на пътното платно на
неустановено за целта място, но наред с това- че съпричиняването на
пострадалия К. П. е незначително, предвид на обстоятелството, че е
обусловено от липсата на обозначено като пешеходна пътека и
предназначено за пресичане от пешеходци място на пътното платно в района
на местопроизшествието, отговорност за което е изцяло на държавните
институции, имащи функции за обезпечаване на безопасността на движението
14
и най вече – МВР- „Пътна полиция“.

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

Подсъдимият Ц. И. П. е роден на ....... г. в гр. Е. П., об.т С., българин,
български гражданин, безработен, осъждан-реабилитиран, живущ в с. Р. п.,
обл. С. , кв. „В.“ №1. ЕГН **********.
Специалната норма почл. 343а, ал.1, б. „б”, вр. с чл. 343 , ал.1 б.,,в“ във
вр. с чл. 342, ал.1,пр.3 от НК определя пределите, в които следва да се
определи и индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия –
лишаване от свобода до 4 години.
Съдът, в качеството на отегчаващи отговорността обстоятелства взе под
внимание многобройните нарушения на правилата по ЗДП и ППЗДП
допуснати от подсъдимия като водач преди произшествието, регистрирани от
справката за нарушител-водач, както и извършването на престъплението,
движейки се със скорост от 80 км/ч., превишаваща нормативно определената
за населено място от 50 км/ч. .
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се ценят
необремененото съдебно минало на подсъдимия и съпричиняване от страна на
пострадалия К. П., който е предприел пресичане на пътното платно на
необозначено и непредназначено за това място.
При съвкупната преценка се налага извода за превес на обстоятелствата,
които смекчават наказателната отговорност, при което съдът намира, че
наказание лишаване от свобода, около което се обединиха държавното и
частното обвинение – в размер на 1 година и 6 месеца е в пълно съответствие
с личната степен на обществена опасност на подсъдимия Ц. П..
Също така, съдът се солидаризира със становищата на държавното и
частното обвинение за липса на необходимост от ефективно изтърпяване в
пенитенциарно заведение на наказанието. По- ефикасна в случая е
формираната волево собствена мотивация към правомерно поведение у
подсъдимия през изпитателен срок от три години.
Предвид констатираното трайно неправомерно поведение на
подсъдимия като водач следва наказанието по чл.343г НК, вр чл.37т.7 НК да
бъде определено в размер на размера на наказание лишаване от свобода –
една година и шест месеца, както е поискано от представителя на държавното
обвинение.
Веществените доказателства следва да се пазят до приключването на
производството във всички инстанции, след което автомобилът да бъде върнат
на правоимащото лице- негов собственик, а останалите веществени
доказателства подлежат на унищожаване, предвид тяхната малоценност.
Разноските в производството в двете му фази следва да бъдат възложени
15
в тежест на подсъдимия на основание чл.189,ал.3 НПК.

Причините за произшествието се коренят в поведението на подсъдимия-
допуснатите нарушения на правилата за движение в качеството му на водач на
МПС и в значително по-малка степен от поведението на пострадалия
пешеходец. Условията, които са обусловили настъпването му се коренят в
бездействието на държавните институции, отговорни за безопасността на
движението и най-вече – на МВР сектор „ПП“ да обозначи пешеходна пътека
в инкриминирания участък, като по този начин да обезпечи безопасно
пресичане на пътното платно работещите в Логистичен център към магазина
на бензиностанцията, ползван перманентно от същите.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.


СЪДИЯ:
16
Съобщи за изтекли лични данни