Решение по дело №17131/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2984
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20193110117131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 09.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти състав, в публично заседание проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17131 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от З. "Б.И." АД, *** представлявано от ****и ****, против С.П.С., ЕГН **********, адрес: *** иск по реда на чл.274 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер 401.70 лв., представляваща изплатеното от ****застрахователно обезщетение обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.

В исковата молба ищецът излага, че на 18.08.2015 г. на ПП Е 773.468 км. е реализирано произшествие с участието на МПС ****с per. ****, управлявано от С.П.С. и МПС „Пежо 206“ с per. № ****, управлявано от И.М.Ч.. Твърди се, че според представения Протокол за ПТП, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на С.П.С. който превозвал неукрепен товар (дъски), които внезапно паднали в лентата за насрещно движение, вследствие на което движещото се в лентата МПС „Пежо 206“ с per. № **** предприело внезапно спиране, за да бъде избегнат челен удар с 3м. дъски и в него се блъска друг лек автомобил. С ****. Твърди се, че МПС ****с per. ****е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“АД със застрахователна полица № ****, която е валидна към момента на събитието. Твърди се, че в дружеството е заведена щета под № ****, като след направена оценка на щетата на застрахования е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 386.70 лв.

Твърди се, че на основание чл.274 от КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД, З. "Б.И." АД има право да получи от причинителя на вредата платеното застрахователно обезщетение. Твърди се, че с писмо ищцовото дружество е уведомило ответника за заплащане на претендираната сума, но до този момент тя не им е заплатена.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.П.С. не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищцовото дружество, както и настъпилото ПТП. Оспорва причината за ПТП да е изпадналия от автомобила му товар. Оспорва твърдението товара да не е бил укрепен. Оспорва да е бил надлежно уведомен за предявената от ищеца регресна претенция, като заявява, че от дълго време не живее на адреса, където се твърди поканата да е била връчена. Твърди, че е спрял е и предприел действия за отстраняване от пътното платно на разпиления товар.

 

 

 

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Като доказателства по делото бяха приети и приложени: свидетелство за регистрация на МПС; СУМПС, Контролен талон, Протокол за ПТП № 1548789 от 18.08.2015 г.; Уведомление за щета и ликвидационен акт на ЗД "БУЛ ИНСАД; Протокол за извършен оглед на МПС (опис-заключения) от 12.9.2015;27.8.2015; Справка "Гаранционен фонд"; Документ за платено застрахователно обезщетение от 20.10.2015; Обяснение от И.М.Ч.; Писмо-покана до ответника от 22.06.2017 и обратна разписка, писмо от ОД на МВР гр.Бургас, РУ -  Айтос с приложени заверени документи: протокол за **** г., АУАН сер.Г № 169911 и НП № 15-0237-000468.

От приложени по делото Протоколи за пътно транспортно произшествие №1548789 и 1548790/18.08.2015г., Акт за установяване на административно нарушение сер.Г № 169911 и издадено въз основа на него и влязло в законна сила Наказателно постановление № 15-0237-000468 на Началник Районно управление на МВР-Айтос се установява, че на 18.08.2015 г. около 14:50 часа в община Айтос на път първи клас № Е773, ответникът С.П.С., като Водач на лек автомобил - Опел Вектра с per ****, в района на  ПП Е 773 - 468 км., с посока на движение гр.Карнобат управлява л.а.Опел Вектра с рег.№****собственост на ****, превозвайки товар, като товара превозван върху МПС /триметрови дъски/е неукрепен и пада върху пътното платно на насрещно движещите се, в следствие на което л.а.Пежо 206 с рег.№**** спира рязко за да избегне челен удар с дъските, като движещия се след него в същата лента и посока л.а. Опел Аскона с рег****го блъска отзад, като вследствие настъпилото ПТП са нанесени материални щети по на лек автомобил - МПС "Пежо 206" с per. № ****, управлявано от И.М.Ч..

По делото са приети доказателства, че МПС "Опел Вектра" с per. ****е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в З. „Б.И.“АД със застрахователна полица № ****, която е валидна към момента на събитието.

От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че ищцовото дружество е репарирало понесените от застрахованото МПС "Пежо 206" с per. № **** имуществени вреди в размер на 386.70 лв.

С регресна покана с изх. №324472/22.06.2017г., ищецът З. „Б.И.“АД е поканил отв. С.П.С. да възстанови на застрахователя заплатеното застрахователно обезщетение  в размер на 386,70 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

По искане на страните бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: И.М.Ч. /без родство и дела със страните/ - управлявал на пострадалия лек автомобил и ****/кръстник на ответника/.

От показанията на свидетелите, които съдът изцяло кредитира, като обективни и безпристрастни и изцяло съответстващия на останалия събран доказателствен материал, съдът приема за безспорно, че именно действията на ответника при управление на л.а. са довели до възникване на ПТП с участие на автомобила управляван от св.Ч. трето-неустановено по делото МПС. Безспорно бе установено, че ответникът е превозвал върху багажник монтиран на покрива на автомобила си, множество триметрови дъски, които при потеглянето, заедно със св.Панков са укрепили. Установява се безспорно, че ответникът е пропътувал значително разстояние с автомобила и товара върху него, като приближавайки мястото на ПТП дъските са се разместили и са започнали да изпадат от покрива на автомобила и са падали върху лявото пътно платно по посока на движение на ответника, в което по това време се е движел автомобила управляван от св.Ч.. Установява се, че за да избегне удар в падащите на платното пред него триметрови дъски, св.Ч. е предприел маневра по заобикалянето им вдясно по посока банкета на платното и спиране. Вследствие на предприетата маневра той е успял да спре, но движещия се след него автомобил не е успял да стори това свое временно е и блъснал л.а. Пежо. Установява се, че след това както ответника, така и двамата свидетели са предприели действия по обезопасяване на пътното платно и преместването на падналите предмети.

По делото е прието заключение на Съдебна-автотехническа експертиза, изготвено и поддържано в съдебно заседание от вещото лице А.А.. От заключението се установява, че при посочения механизмът на ПТП в протокола на КАТ, АУАН и НП, описаните щети могат да настъпят по описания начин и е налице причинно следствена връзка. Получените в различна степен увреждания по процесния горепосочен автомобил са възможни при възникналото ПТП и са видни от писменното искане за оценка по застраховка „гражданска отговорност“ на пострадалия водач. В проведено о.с.з. вещото лице заявява, че явно св.Ч. се е движел с допустима и съобразена с пътните условия скорост, тъй като е успял да спре и да избегне удара с падащите срещу него дъски, но движещия се след него автомобил не е успял да спре и го е блъснал. Вещото лице е заключило, че пазарната стойност на щетите към датата на ПТП-18.08.2015 год. възлиза на 580/петстотин и осемдесет/ лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно Решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК, в хипотезата на  чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.), за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресия иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици. За уважаване на този иск следва да са налице следните предпоставки: водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняването на неизправността; повредата или неизправността да застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.

В настоящия случай, видно от всички събрани доказателства, техническата неизправност на управлявания от ответника автомобил се изразява в изпадане от покрива на превозвани дъски. Установява се от показанията на свидетелите, че при движението на автомобила на ответника е започнало разклащане на привързаните към багажника дъски, в резултат на което те са започнали да падат в посока ляво и напред по посоката на движението на автомобила му. Безспорно се установява, че до момента, когато дъските са започнали да падат, ответника не е предполагал това. Безспорно се установи от показанията на св.Панков, че заедно са укрепили тези дъски в гр.Варна, а освен това до момента на падането са били изминали десетки и дори стотици километри в планински условия и проблем с укрепването не е имало. Безспорно се установява, че веднага след възникване на инцидента с падането на дъските, ответникът е спрял и е предприел действия по обезопасяване на движението по пътното платно и изместването на падналите дъски, поради което съда намира че не е налице хипотезата на  чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ.

По изложените съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.274 ал. 1, т.2 от КЗ (отм.) се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.2 от ГПК в полза на ответника се следват разноски, но предвид непредставяне на доказателства за реализирани разноски, съдът не дължи произнасяне по тяхно репариране.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. „Б.И.“ АД, *** представлявано от ****и ****, против С.П.С., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.274 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер 401.70 лв., представляваща изплатеното от ****застрахователно обезщетение обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, като неоснователен.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Варненски окръжен съд.

На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: