О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 06.01.2020 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на шести
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 711 по описа на съда за
2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „О. б. б“ АД, подадена с вх. № 52280/24.07.2019г. пред ЧСИ Мариян
Петков, срещу разпореждане от 11.07.2019г. за изменение на размера на
разноските в поканата за доброволно изпълнение, връчена на „О. б. б“ АД по изп.д. № 20198510401183. Независимо от формалното
наименование на жалбата, в нейната обстоятелствена част се съдържат съображения
срещу издаването на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано това
изпълнително дело, а в обстоятелствената и петитумната
й част се съдържа и изявление, че същата следва да се приеме и като такава по
чл. 407, ал. 1 от ГПК срещу издаването му и с искане за неговото обезсилване.
Макар и непрецизно формулирана, волята на жалбоподателя в съвкупността от тези й
части следва да се тълкува като жалба по чл. 407, ал. 1 от ГПК срещу
разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Изложените доводи в нейна
подкрепа са два: първият - че изпълнителният лист за разноските е издаден в
нарушение на чл. 404 от ГПК, тъй като жалбоподателят не е надлежно известен за
определението, по което е издаден той, с което му е отнета възможността да
възрази по реда на чл. 248 от ГПК срещу техния размер, а вторият – че
производството пред РС – Елин Пелин не е приключило и това определение не е
влязло в сила.
Независимо
от доказателствата по делото за изпратено писмо до ЧСИ Мариян Петков относно
датата на връчване на покана за доброволно изпълнение на жалбоподателя, отговор
на това запитване не е получен. Поради това и с оглед липсата на данни за
датата на връчване на тази покана на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата му
е подадена в срок.
С
допълнителна молба вх. 9159/04.11.2019г. в Софийския окръжен съд жалбоподателят
е представил доказателства за заплащане на определената му от съда държавна
такса в размер на 15 лв., с което така констатираната нередовност на жалбата е
отстранена.
С
ръкописно разпореждане от 24.07.2019г., обективирано
върху лицевата страница на жалбата, е разпоредено
връчване на препис от нея на взискателя по
изпълнителното дело с указание за възможността да подаде писмени възражения.
Такива не се откриват нито по настоящото ч.гр.д. № 711/2019г. по описа на ОС-
София и преписа от частната жалба въз основа на който е образувано то, нито по
приложените към него гр.д. № 74/2017г. по описа на ЕПРС и ч.гр.д. № 308/2019г.
на ОС- София. Поради това настоящият съдебен състав приема, че не е подаден
отговор на частната жалба от насрещната страна.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира за
установеното следното от фактическа страна:
Производството
по гр.д. № 74/2017г. на Елинпелинския районен съд е
образувано по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „О.
б. б“ АД срещу Д.И. С..
С протоколно
определение от 07.02.2019г. съдът е прекратил производството по делото.
По жалба
на „О. б. б“ АД срещу прекратителното определение е
образувано ч.гр.д. № 308/2019г. по описа на Софийския окръжен съд.
Производството по това дело е приключило с постановяване на необжалваемо
определение № 629/11.06.2019г., с което обжалваният съдебен акт е частично отменен
и частично потвърден, а делото е върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия
в съответната част. Със същото определение „О. б. б“ АД е осъдена да заплати на
адв. Георги Вълев адвокатско възнаграждение от 200
лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично е посочено, че
определението не подлежи на обжалване.
На 17.06.2019г.
е постъпила молба за издаване на изпълнителен лист за сумата на разноските,
присъдени с това определение.
С ръкописно
разпореждане от същата дата, обективирано върху
молбата, Елинпелинският
районен съд е уважил искането. Неподписан препис от изпълнителния лист с дата
19.06.2019г. се открива на л. 16 от делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Неоснователно
жалбоподателят счита, че определението на Софийския окръжен съд, въз основа на
което е разпоредено издаване на изпълнителния лист,
не е влязло в сила. Наистина, към момента на постановяване на разпореждането, производството
по гр.д. № 74/2017г. на ЕПРС не е било приключило, но това определение е
постановено в друго самостоятелното производство по ч.гр.д. № 308/2019г. на ОС-
София с предмет - въззивно обжалване на определението
за прекратяване на производството по гр.д. № 74/2017г. на ЕПРС. Производството
по ч.гр.д. № 308/2019г. на СОС е приключило с определение № 629/11.06.2019г.,
което е окончателно и необжалваемо. Поради това то е
влязло в сила в момента на постановяването му и е годно изпълнително основание
по чл. 404, т. 1 от ГПК, а доводът на жалбоподателя в обратен смисъл е
неоснователен.
Също така
неоснователно жалбоподателят счита, че разпореждането за издаване на
изпълнителен лист е опорочено от факта, че определение № 629/11.06.2019г. по
ч.гр.д. № 308/2019г. на ОС- София не му било връчено и той не бил надлежно
известен за него. Както се обоснова по- горе и както е видно от писмения текст
на това определение, то е окончателно и не подлежи на обжалване. Поради това и по
аргумент от противното спрямо чл. 7, ал. 2 от ГПК, съдът не е следвало да
връчва препис от него на жалбоподателя. Следователно, невръчването му не
съставлява процесуално нарушение и не е основание за отмяна на разпореждането
за издаване на изпълнителен лист въз основа на това определение.
Не
обосновава обратен извод твърдението на жалбоподателя, че по този начин му била
отнета възможността да възрази по реда на чл. 248 от ГПК срещу размера на
разноските. Видно от текста на чл. 404, т. 1, предложение първо от ГПК,
единствената релевантна предпоставка за издаване на изпълнителен лист въз
основа на съдебен акт е влизането на този акт в сила, но не и изтичане на
сроковете по чл. 248 от ГПК за неговото изменение или допълване в частта за
разноските. Производството по чл. 248 от ГПК за изменение или допълване на
съдебен акт в частта за разноските е самостоятелно и независимо от
производството по издаване на изпълнителен лист. Следователно, разпореждането
за издаване на такъв не препятства възможността жалбоподателя да упражни
правата си по чл. 248 от ГПК при спазване на надлежния процесуален ред и
срокове за това.
На
последно място, неоснователно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.
248, ал. 3 от ГПК. Предвиденото в нея връчване на определението за разноските
на страните касае само определенията, постановени в производство по чл. 248 от ГПК, докато в случая определението, от което произтича задължението на жалбоподателя
за разноски, е постановено в производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК във
връзка с обжалване на прекратителното определение на
ЕПРС по гр.д. № 74/2017г. Следователно, разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК е
неотносима към процесния
случай и не обосновава претендираното от
жалбоподателя задължение на съда да му връчи препис от това определение.
С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд намира,
че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Разноски не са претендирани
от страната, която, с оглед изхода на делото, има право на такива, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „О. б. б“ АД, подадена с
вх. № 52280/24.07.2019г. пред ЧСИ Мариян Петков, В ЧАСТТА Й срещу разпореждането от 17.06.2019г. по гр.д. № 74 на Елинпелинския районен съд за издаване на изпълнителен лист
за разноските въз основа на определение № 629/11.06.2019г. по ч.гр.д. №
308/2019г. по описа на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.