РЕШЕНИЕ
№ 5610
гр. София, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110117740 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 128 СК.
Ищците А. И. Ж. и С. Г. Ж. са предявили молба за определяне на режим на лични
отношения между тях и внучката им С. И. Ж., ЕГН **********. Молят за постановяване на
режим: веднъж месечно от събота сутринта до неделя следобяд с преспИ.е в дома на ищците
в гр. Димитровград, 15 дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск
на майката и бащата, тъй като считат, че е в интерес на детето да има такъв режим с тях.
Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на
ответницата.
Ответникът И. А. Ж. счита, че исковата молба е основателна.
Ответницата М. В. З. счита, че е в интерес на детето да има контакт с ищците.
Поддържа, че не е в интерес на детето да има режим на контакт с ищците, какъвто те
предлагат, а счита, че контактът следва да бъде един уикенд през месеца по време,
съвпадащо с режим на контакт на бащата с детето, и в гр. София.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства от фактическа и правна
страна намира следното:
По молбите с правно основание чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК
Съгласно разпоредбата на чл. 128 СК дядото и бабата могат да поискат от районния
съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да
поискат от съда да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на
детето.
Производството представлява спорна съдебна администрация. Ищецът (молителят)
няма признато субективно право на лични отношения, предписани в закона, а има право да
иска от съда да определи такива, като постанови мерки, с които на регулира отношенията на
1
детето с ищеца, като по този начин ограничи в определена степен упражняването по време и
място на родителските права. С липсата на уредена в закона процедура за разглеждане на
тази молба и изобщо на молбите за спорна съдебна администрация на гражданските
отношения в съдебната практика е прието да се прилагат по аналогия правилата на общия
исков процес. Тази правила налагат изследване и на правния интерес от подадената молба.
Независимо от обстоятелството, че в редакцията на чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК не е
възпроизведено изрично условието на чл. 70, ал. 2 СК (1985) за допустимост на иска –
когато на дядото и бабата „се пречи“ да поддържат лични отношения, няма съмнение, че
смисълът на закона е същият и исковата молба по чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК е допустима,
когато ответникът (който най-често е родителят, но може да бъде и лице, различно от
родителя на детето – напр. настойник, попечител, лице по чл. 137 СК или др.) пречи на
поддържането на лични контакти между детето и дядото и бабата. Искът е допустим и ако
ответникът признае същия, поради възможността ищецът да иска постановяване на решение
при признание на иска (определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г., ВКС, IV
г.о.), а така също, когато между страните няма принципно спор относно нуждата от контакт,
но има спор какъв да е този контакт. По настоящото дело се спори относно нуждата от
контакт между ищеца и детето на ответницата, което обуславя допустимостта на молбата.
Разгледани по същество, молбата е основателна.
Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“.
От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага
извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин,
който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му
образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и
имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.
Според т. 3 от ППВС № 1 от 12.11.1974 г., което не е изгубило сила, под „интереси на
децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание –
формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и
изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за
лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК е обусловено от
конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно,
тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. е дефинирано
съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето“. Начинът по който е дефинирано
то налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на
специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността –
физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални
потребности и др. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин
детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации.
Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му. В интерес на всяко дете е да контактува с
членовете на разширеното си семейство, да знае и познава корените си.
По делото е безспорно, че детето С., род. 11.06.2018 г., е внучка на ищците – дъщеря
на техния син, родено във връзката му с ответницата З., с която към датата на устните
състезания по настоящото дело той е във висящ спор по чл. 127, ал. 2 СК. Социалните
доклади и разпитаните свидетели сочат, че детето се отглежда от майката в София, а бащата
осъществява режим на контакт, през което време често води детето в провинцията при
ищците – основно в с. Димитровче, като ищците притежават жилищен имот и в гр.
Димитровград. Социалните доклади и разпитаните свидетели сочат, че при ищците има
2
подходящи жилищни условия за отглеждане и грижи за дете, а за детето основно грижи е
полагала през периода на престой там бабата. Неоснователни са възраженията на майката, че
режим на контакт на детето с ищците следва да се упражнява само в гр. София, тъй като
това би лишило детето от възможността да прекара време в игра, контакт с други деца и
израстване, извън големия град и в друга обстановка от тази, в която расте – а именно: и в
селска такава.
Разпитаните по делото свидетели установяват и че няма конфликт между ответника и
неговите родители и те могат да контактуват с детето в рамките на режима на контакт на
бащата. По делото към датата на устните състезания няма доказателства майката да не
изпълнява определения режим на контакт на бащата с детето. Именно тогава и следва да
бъдат поначало контактите на детето с ищците, като се има предвид тяхната възраст и
възможности за мобилност и живеенето им в населено място, различно от това, в което
живее детето.
Допълнително, обаче, контакт следва да се гарантира във и покрай някои лични
празници на детето и ищците (част от които са общи) и за тях следва да се постанови
съдебно решение по настоящия спор.
Режим на контакт между бабата и дядото и внучката следва да бъде регламентиран,
както следва:
- 27 декември за времето от 12:00 часа до 17:00 часа;
- на 18 и 19 януари за времето от 10:00 часа на 18 януари до 20:00 часа на 19 януари;
но ако детето е на училище в някой от двата дни, то контактът се измества в същия времеви
диапазон в съботата и неделята, следващата 18 януари;
- на 29 април за времето от 12:00 до 17:00 часа; но ако този ден детето е на училище
или ако денят се падне по време на Великденските празници, то тогава контактът се
измества в същия времеви диапазон в съботата, следваща 29 април, или във втория случай –
в първата събота след Великденските празници;
- уикендът, следващ рождения ден на детето 11.06 – за времето от 17:00 часа на
петъка, следващ 11.06, до 20:00 часа в неделя. Когато 11.06 се падне в петък, то контактът
започва в 17:00 часа на петъка от следващата седмица, и продължава до 20:00 часа на
неделята след този петък.
Бабата и дядото вземат детето от дома на майката и го връщат там.
С оглед гореизложеното молбата с правно основание чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК следва
да бъде уважена с описания по-горе режим.
По разноските:
Първоинстанционното производство по чл. 128 СК е производство по спорна съдебна
администрация на семейни отношения по повод дете. Постановените от съда мерки, които
могат, както и в случая, да не съвпадат с исканията на нито една от страните, ползват всички
страни, също и детето, поради което и никоя от страните не може да установи, че е
спечелила делото и да претендира разноски в тежест на насрещната. Исканията за разноски
са неоснователни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК, режим на лични отношения
между бабата С. Г. Ж., ЕГН **********, и дядото А. И. Ж., ЕГН **********, и внучката им
С. И. Ж., ЕГН **********, както следва:
3
- 27 декември за времето от 12:00 часа до 17:00 часа;
- на 18 и 19 януари за времето от 10:00 часа на 18 януари до 20:00 часа на 19 януари;
но ако детето е на училище в някой от двата дни, то контактът се измества в същия времеви
диапазон в съботата и неделята, следващата 18 януари;
- на 29 април за времето от 12:00 до 17:00 часа; но ако този ден детето е на училище
или ако денят се падне по време на Великденските празници, то тогава контактът се
измества в същия времеви диапазон в съботата, следваща 29 април, или във втория случай –
в първата събота след Великденските празници;
- уикендът, следващ рождения ден на детето 11.06 – за времето от 17:00 часа на
петъка, следващ 11.06, до 20:00 часа в неделя. Когато 11.06 се падне в петък, то контактът
започва в 17:00 часа на петъка от следващата седмица, и продължава до 20:00 часа на
неделята след този петък.
Бабата и дядото вземат детето от дома на майката и го връщат там.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4