Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 736
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от А.Д.А., подадена чрез особения представител адв. В.Г., против
решение № 86/09.11.2020 г., постановено по гр.д. № 879/2019 г. на РС – Троян, с което решение е
признато за установено по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск, че съществуване
на вземане в полза на „Банка ДСК” ЕАД против А.Д.А. за заплащане на следните суми: 9289.97 лв. - главница по Договор за кредит от
18.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; 600.78 лв. - договорна лихва за периода от 04.09.2017 г. до 03.04.2018 г.,
30.10 лв. – мораторна лихва за периода от 11.10.2017 г. до
03.04.2018 г. и 120.00 лв. - заемни такси. С решението съдът е осъдил А.Д.А. да заплати на „Банка ДСК” ЕАД
разноските в заповедното и исковото производство.
Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост: неправилно приемане от районния съд, че банката ищец е изпълнила задължението си по договора за кредит да предаде на ответника сумата от 10 000 лв., чрез превеждането ѝ по негова сметка; наличие на непълнота и неяснота на заключението на вещото лице, поради изготвянето му при липса на доказателствени средства по делото. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на ожалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ищеца-въззиваем „Банка ДСК” ЕАД е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за правилност на
обжалваното решение. В писмения отговор се поставя акцент върху наличие на
облигационно отношение между банката и ответника, възникнало от договор за
кредит за текущо потребление от 18.04.2017 г., по което банката е превела на
ищеца сумата от 10 000 лв., върху обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, поради липса на изпълнение на задължението да заплаща вноските по
кредита. Изведено е искане за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане
на разноските по делото, вкл. заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба и от
„ОТП Факторинг България“ ЕАД (трето лице-помагач на ищеца), в който се дава становище за правилност на обжалваното решение. В него се
излагат съображения, идентични на тези в другия писмен отговор, като наред с
тях се сочат доводи за прехвърляне на вземанията по договора от „Банка
ДСК” ЕАД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД и за напускане на адреса от кредитополучателя, без да уведоми за това
банката кредитор, с оглед на което следвало да се приеме, че цесията му е
съобщена. В писмения отговор също се прави искане за оставяне на жалбата без
уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивникът А.Д.А.
взема участие в съдебното заседание чрез адв. Г., особен представител, назначен
в хипотезата на чл. 47 ГПК, който поддържа жалбата, навежда съображения за
нейната основателност и моли за отмяна на решението и за отхвърляне на
предявения иск.
Въззиваемият
„Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България” ЕАД (трето лице помагач
на страната на ищеца въззиваем) не вземат участие е съдебното
заседание.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на
страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в
атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди
неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното
производство е образувано по иск от „Банка
ДСК“ ЕАД против А.Д.А., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването
на следните вземания: 9289,97 лв. –
неизплатена главница по договор
за потребителски кредит от 18.04.2017 г.; 600,78 лв. – договорна лихва за периода от 04.09.2017 г. до 03.04.2018 г.; 30,10 лв. – лихва за
забава по договора за потребителски кредит за периода от 11.10.2017 г. до 03.04.2018 г.; 120 лв. – заемни такси; за законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д. № 292/2018 г.
на РС Троян е издадена заповед за изпълнение. От приложеното ч.гр.д.
№ 292/2018 г. на РС Троян се
установява, че издадената заповед за изпълнение е връчена чрез залепване на
уведомление на адреса на А.Д.А.. Искът за установяване на вземанията по заповедта е допустим, с оглед
връчване на заповедта при условията на чл. 47 ГПК.
В писмения отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника
се дава становище за допустимост на иска и за неговата неоснователност.
Като
обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От договор за кредит
за текущо потребление от 18.04.2017 г. се установява,
че на същата дата между
„Банка ДСК“ ЕАД (кредитор) и
А.Д.А. (кредитополучател) е постигнато съгласие,
при което кредиторът отпуска на кредитополучателя
сумата от 10 000 лв., а последният се задължил да я върне на 60 месечни
погасителни вноски, дължими на 25-то число от месеца (чл. 1,2 и 7). От приетия погасителен
план към договора е видно, че погасителните вноски са в размер на 217,93 лв., с
изключение на първата за 93,70 лв. (с падеж 18.04.2017 г.), последната за
103,28 лв. (с падеж 18.04.2022 г.) и 12, 24,36,48-ма вноски от по 216,63 лв. Установява
се от приетия договор уговорка, според която кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент в размер на 10,70 % годишно (0,03 % на ден), формиран на от
стойността на 6 месечен SOFIBOR 0,326 %, който при отрицателна стойност се приема за нула, и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 10,374 %, при изпълнение на
условията по програмата ДСК Партньори плюс, подробно описани в приложение № 2 към
договора, като при нарушение на условията, кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло или отчасти и приложимият лихвен
процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията, като
максималният достижим размер е 6 месечния SOFIBOR към съответната
дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124 % (чл. 8).
Установява се уговорка, според която ГПР е 12,86 %, чиито размер може да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия (чл. 9). В договора е
установена уговорка, според която кредитът се усвоява еднократно в срок от 30
дни от сключване на договора, чрез разплащателна сметка ************с титуляр А.Д.А. и се погасява чрез
превеждане на суми по същата разплащателна сметка (чл. 3, 4 и 5).
Установява се от договора уговорка, според която
кредитополучателят поел задължение да заплаща на кредитора такси съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банка ДСК, както и че освен
същата тарифа, неразделна част от договора са и общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на физически лица (чл. 17 и 18).
С писмо изх. № 08-2000263/06.02.2018 г. на Банка ДСК до кредитополучателя А.Д.А. е направено изявление,
според което поради забава в погасяване на задълженията по договор за кредит от 18.04.2017
г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като от получаване на
писмото цялата непогасена главница става дължима и върху нея се начислява лихва
в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора
надбавка за забава. Писмото е получено от А.Д.А. лично на 29.03.2018 г.,
видно от разписката за доставянето му.
На 04.04.2018 г. „Банка ДСК“ ЕАД е
подала заявление заявления по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д №
292/2018 г. на РС Троян и е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 111/05.04.2018 г. против А.Д.А. за заплащане на следните суми:
9289,97 лв. – неизплатена главница по договор за
потребителски кредит от 18.04.2017 г.; 600,78 лв. – договорна лихва за периода от 04.09.2017 г. до 03.04.2018 г.; 30,10 лв. – лихва за
забава по договора за потребителски кредит за периода от 11.10.2017 г. до 03.04.2018 г.; 120 лв. – заемни такси; за законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление, поради което с определение № 451/29.08.2019 г., по ч.гр.д №
292/2018 г. на РС Троян, съдът е указал на заявителя „Банка
ДСК“ ЕАД да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта.
На 14.05.2019 г. между „Банка
ДСК“ ЕАД, от една страна като продавач, и „ОТП Факторинг България” ЕАД, от
друга като купувач, е постигнато съгласие, при което продавачът се задължава да
прехвърля и продава на купувача вземанията, посочени в приемо-предавателен
протокол, срещу заплащане на покупната цена. От договора е видно, че вземанията
ще се индивидуализират по основание, размер и страни в допълнителния
приемо-предавателен протокол. Вземането на банката срещу А.Д.А. по
договора за кредит от 18.04.2017 г. е включено в приетия по делото
приемо-предавателен протокол от 11.06.2019 г., с пореден номер 1005.
От потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД се установява изявление на изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД,
с което от името на банката се потвърждава извършеното
прехвърляне на вземанията по договора с дата на прехвърляне 11.06.2019 г. „ОТП Факторинг
България” ЕАД е овластено с писмено пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД с правата да уведоми длъжниците по всички вземания на последното
дружество, възникнали по сключени договори за кредит, които са обект на договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 14.05.2017 г.
С писмо от 20.06
2019 г. „ОТП
Факторинг България” ЕАД дружеството е направило изявление до А.Д.А., от чието съдържание е видно, че вземанията на банката, произтичащи от
договор за кредит
от 18.04.2019 г., чиито общ размер към 20.06.2019 г. възлиза на 11 500,77
лв. Уведомителното писмо е изпратено чрез Български пощи, но е върнато като
невръчено с отбелязване върху известието за доставяне „преместен”.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза,
допусната на първа инстанция, което съдът също приема, като пълно и научно
обосновано, се установява, че сумата от 10 000 лв. по договора за кредит е
усвоена еднократно, чрез извършен на 18.04.2017 г. превод по разплащателна
сметка на кредитополучателя А.Д.А. № ************. От
заключението се установява, че за периода от 18.04.2017 го 14.07.2017 г. по
същата разплащателна сметка (************) с титуляр А.Д.А. са внесени общо 1074,28 лв. като с предложените
плащания (на 25.04.2017 г. – 215,93 лв., на 25.05.2017 г. – 215,93 лв., на
25.06.2017 г. – 207,72 лв., на 07.08.2017 г. – 224,62 лв., на 25.08.2017 г. –
0,08 лв. и на 04.09.2017 г. – 210 лв.) само с първите две са погасени в пълен
размер вноските с падеж 25.04.2017 г. и 25.04.2017 г., а поради недостатъчност
на следващите плащания от банката е направено пълно погасяване на вноските с
падеж 25.06.2017 г. и 25.07.2017 г. и частично на вноска с падеж 25.08.2017 г.,
от която е останала главница в размер на 4,23 лв. Общият размер на погасената
главница е 710,03 лв., на договорна лихва – 363,55 лв. и на санкционна лихва
върху главницата – 0,70 лв. Установява се от заключението, че след 04.09.2017
г. по разплащателната сметка не са постъпвали суми за плащане на вноските по
кредита, като към датата на уведомяване на кредитополучателя 29.03.2018 г. са
просрочени седем погасителни вноски в общ размер на 1498,63 лв. Към дена преди
подаване на заявлението (03.04.2018 г.) размерът на непогасената главница е
9 289,97 лв., на договорната лихва за периода от 04.09.2017 г. до
03.04.2018 г. – 600,78 лв. и на мораторна
лихва за периода от 11.10.2017 г. до 03.04.2018 г. – 30,10 лв. Последната
сума се формира като сбор от наказателна лихва, за периода 25.09.2017 г. до
02.04.2018 г. - 24,94 лв. и лихвата за забава върху неизплатената главница от
9 289,97 лв. за периода от 02.04.2018 г. до от 03.04.2018 г. – 5,16 лв.
Установява се от приетото извлечение за операциите в
периода 18.04.2020 г. - 14.07.2020 г., че А.Д.А. е титуляр на
сметка с № ************ и че
международният номер на банковата сметката (IBAN) ***.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Претенциите
на ищеца за вземанията по заповедта се основават на договор за кредит за текущо
потребление от 18.04.2017 г. С оглед същественото му съдържание, договорът е потребителски
по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Затова този нормативен акт ще е приложим при
преценка действителността на договора или на негови отделни уговорки, както и
за правните му последици. Ищецът е страна по този договор, поради което той е
легитимиран да предявява искове за произтичащите от него права. И при настъпило
след издаване на заповедта за незабавно изпълнение частно правоприемство въз
основа на договор за прехвърляне на вземанията, ищецът като цедент е
легитимиран да предяви иска за тяхното установяване (ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 10б). Затова правилата за цесията не
следва да намират приложение при разрешаване на спора между страните.
Договорът
между страните е действителен и е породил правните си последици. В възникналото
от него задължение за банката да отпусне на кредитополучателя кредит в размер
на10 000 лв., ищецът е заверил сметката на ответника със същата сума. В
този смисъл не би могло да се приеме за основателно оплакването на особения
представител на ответника за недоказано изпълнение от страна на банката на
същото задължение. Усвояването на сумата става по посочената в договора
разплащателна сметка ************. Това е международният номер на банкова
сметка №
************, по която
сумата от 10 000 лв. е преведена на 18.04.2017 г. и чиито титуляр е
ответникът А.Д.А..
След като ответникът е получил сумата по договора за
кредит (с превеждането ѝ по сметката му), за него е възникнало
задължението да я върне с уговорената възнаградителна лихва на части (60месечни
погасителни вноски), чиито размер и падеж е установен по погасителния план към
договора. С няколкократни преводи по същата разплащателната сметка на суми в
общ размер на 1074,28 лв. ответникът е изпълнил частично това свое насрещно
задължение. С оглед на това, че след датата на последния му превод (04.09.2017
г.) ответникът преустановил да внася суми по разплащателната сметка за
погасяване на вноските по кредита, той е изпаднал в просрочие за вноските с
падеж след 25.09.2017 г. При настъпило просрочие на повече от две вноски, в
полза на банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем
(чл. 60, ал. 2 ЗКрИ). Тя е упражнила това си право чрез изпращане до длъжника
на уведомление за предсрочна изискуемост, каквато е настъпила с получаване на
уведомлението от ответника.
При обявена предсрочна изискуемост, кредитополучателят
дължи неизплатената главница, вкл. и по вноските с ненастъпил падеж. Той дължи
само договорната лихва по вноските с настъпил падеж, а мораторна лихва върху главницата - за периода от
падежа на последната неплатена вноска до деня преди подаване на заявлението. Размерът
на всяка от тези суми според заключението на вещото лице е: 9 289,97 лв. –
на непогасената главница; 600,78 лв. – на договорната лихва и 30,10 лв. – на
мораторна лихва. По делото не се
установи погасяване на която и да е от тези суми – изцяло или частично, поради
което искът за тяхното установяване е основателен.
От ищеца не се установи основанието за възникване на
вземането за заемни такси в размер на 120 лв., доколкото не се ангажира
тарифата за тяхното начисляване. Без тази тарифа не би могло да се определи
естеството на начислените такси, а от тук и да се провери съответствието им с
чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
По
тези съображения съдът приема, че искът на „Банка ДСК” ЕАД
против А.Д.А. за установяване на вземанията по
издадена заповед за изпълнение е частично основателен – за следните вземания: 9289,97 лв. - главница
по Договор за кредит от 18.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
04.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 600,78 лв. - договорна лихва за периода от
04.09.2017 г. до 03.04.2018 г., 30,10 лв. –
мораторна лихва за периода от
11.10.2017 г. до 03.04.2018 г.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции по основателността на иска не съвпадат
изцяло, доколкото настоящият състав приема, че за част от сумите по заповедта,
той е основателен, а първоинстанционният съд е приел обратното, уважавайки го и
за сумата от 120 лв. заемни такси. В тази част решението следва да се отмени,
като вместо него да се постанови ново, с което искът да се отхвърли, а за
останалите вземания (главница, договорна лихва и мораторна лихва) – да се
потвърди.
С
обжалваното решение съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските,
отхвърляйки претенцията на ищеца за заплащане на такива. С оглед частичната
основателност на въззивната жалба и на иска за установяване вземанията по
заповедта, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника-ищец следва да се
присъдят както разноските по делото, сторени в исковото производство на двете
инстанции, така и тези, направени в заповедното производство. Това е така,
защото материалноправният спор се пререшава от въззивния съд, чрез уважаване на
предявения за част от претендирания размер. Ищецът е сторил разноски в
заповедното и исковото производство за две инстанции в общ размер на 2524,96
лв., като съобразно общият размер на уважената част от иска (9920,85 лв.) и
общият размер на претендираните суми (10040,85 лв.), ответникът следва да му
заплати по съразмерност разноски за двете инстанции на исковото производство и
за заповедното производство в размер на 2494,78 лв. (чл. 78, ал. 1 ГПК). С
първоинстанционното решение са присъдени разноски в общ размер на 1693,74 лв.,
поради което с настоящето решение следва да се присъдят допълнително разноски в
размер на разликата до 2494,78 лв., а имено 801,04 лв.
При
този изход на делото (частична основателност на въввивната жалба и на
предявения иск) дължимата, невнесена държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 200,82 лв. следва да се разпредели межди страните с настоящия съдебен
акт (Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, т. 7), както следва: 198,42 лв. – в тежест на А.Д.А. и 2,40 лв. – в тежест на „Банка ДСК” ЕАД. За тези суми страните следва да се осъдят да ги
заплатят по сметката на ОС Ловеч.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 86/09.11.2020 г., постановено по гр.д. № 879/2019 г. на РС – Троян в частта, с
която по предявен по реда на чл. 422 ГПК от „Банка ДСК” ЕАД против А.Д.А.,
е признато за установено, че
ищецът има вземане против ответника за сумата от 120 лв. – заемни такси по
договор за кредит от 18.04.2017 г., за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 111/05.04.2018 г. по
ч.гр.д. № 879/2019 г. на РС – Троян, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Банка ДСК” ЕАД против А.Д.А.
иск за установяване на съществуването на вземане
за сумата от 120 лв. – заемни такси по договор за кредит от 18.04.2017 г. между
„Банка
ДСК” ЕАД против А.Д.А., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 111/05.04.2018 г. по ч.гр.д. № 879/2019 г. на РС – Троян.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 86/09.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 879/2019 г. на РС – Троян, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Д.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 19, допълнително разноски
за въззивното, първоинстанционното и заповедното производство, съобразно
уважената част от иска, в размер на сумата от 801,04 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 77 ГПК А.Д.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд Ловеч, следните суми: 198,42 лв. - държавна такса за въззивно
обжалване върху уважения размер на иска и 5 лв. – такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
на основание чл. 77 ГПК „Банка ДСК” ЕАД,
с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 19 да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, следните суми: 2,40 лв. -
държавна такса за въззивно обжалване върху отхвърления размер на иска и 5 лв. –
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участие на „ОТП Факторинг България” ЕАД - трето лице помагач на страната на ищеца въззиваем „Банка ДСК” ЕАД.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.