№ 659
гр. Перник, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20241720107199 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу К.
Ю. Б. за признаване на дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение № 3556 от 19.09.2024 г. по ч.гр.д. № 5146/2024 г. на ПРС, IX гр. с-в:
3072,43 лв., претендирана като главница за вноски с настъпил падеж за периода от
14.03.2023 г. до 14.06.2024 г. по договор за потребителски кредит № ******* от
17.01.2022 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като
кредитодател и К. Ю. Б. като кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с цесия от 08.12.2023 г., ведно със законната лихва от
03.07.2024 г. до окончателното заплащане на вземането;
2252,55 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от 14.03.2023 г. до
14.06.2024 г.;
430,69 лв., претендирана като лихва за забава за периода от 14.03.2023 г. до 02.07.2024
г.
Ответницата оспорва претенцията с възражение срещу заповедта за изпълнение.
Навежда бланкетни доводи за неравноправни клаузи в договора за кредит, както и за изтекла
погасителна давност. В отговора на исковата молба развива подробни съображения за
недействителност на договора поради неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за
размера на шрифта, конкретно в общите условия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца е докаже сключването на договор за кредит, съдържанието на
1
клаузите за възнаградителна и мораторна лихва, усвояването на кредита, срока за връщането
му, договорените падежи за плащането му, размера на претендираните вземания за исковите
периоди, прехвърлянето на вземанията с цесия.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания.
Установява се въз основа на представените по делото писмени доказателства (л. 7-27) и
кредитираното от съда заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 134-
143), че на 17.01.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на
който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на К. Ю. Б. кредит в размер
на 30 000 лв. Уговорена е такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 300 лв.,
ГЛП от 6,33 %, ГПР от 7,54 % и погасителен план от 120 равни месечни вноски по 354,27
лв., с краен срок на кредита 14.01.2032 г. Във всяка погасителна вноска, освен главница и
лихва, е включена застрахователна премия от по 11,65 лв.
С цесия от 08.12.2023 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си по договора за кредит, като ответницата е уведомена
за цесията на 31.05.2024 г. (л. 28-50).
Тъй като се касае за потребителски договор, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в него, както и за недействителност по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В процесния случай са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 20
ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Установява се въз основа на
кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза, че отделни части на
договора са изписани на хартиен носител в шрифт 10 – полетата с данни за конкретните
параметри на кредита, личните данни на ответницата, както и погасителният план (л. 87-89).
Вещото лице отбелязва още, че ЗПК поставя изискване единствено за размера на шрифта,
макар освен този параметър да има и много други, които се отразяват на визуалното
възприемане на текста. Изтъква, че от особена важност е мащабът, който поначало следва да
е 100 %, докато в документите от договора е 62 %. Посочените нарушения на изискванията
към шрифта на договора водят до неговата недействителност, както при буквалното, така и
при целесъобразното тълкуване на чл. 10, ал. 1 ЗПК (Решение № 50084 от 09.01.2024 г. по
т.д. 875/2022 г. на ВКС, I ТО; Решение № 50162 от 10.01.2023 г. по т.д. № 550/2022 г. на ВКС,
II ТО). В допълнение следва да се отбележи, че според тълкуването, дадено в определение
на Съда на Европейския съюз по дело № С-535/2020, въведеното в чл. 10, ал. 1 ЗПК
изискване за размера на шрифта, както и последицата при неспазването му –
недействителност на договора (чл. 22 ЗПК), съответстват на правото на Европейския съюз.
На следващо място, нарушено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. В чл. 29, ал. 1
ЗПК е предвидено правото на потребителя да се откаже от сключения договор за
2
потребителски кредит, без да дължи обезщетение или неустойки и без да посочва причина за
това, при спазване на срока, реда и условията за упражняване на това потестативно право,
посочени в чл. 29 ЗПК. Разпоредбата транспонира императивните норми на чл. 14 от
Директива (ЕС) 2008/48. Съгласно решение от 09.09.2021 г. на СЕС по съединени дела С-
33/20, С-155/20 и С-187/20 (т. 123), целта на посочената разпоредба на директивата е да
позволи на потребителя да избере отговарящ най-добре на потребностите му договор и
следователно да се откаже в "срока за размисъл" от договор (след като го е сключил), за
който установи, че не съответства на потребностите му.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, въвеждащ в националното право повелителната норма
на чл. 10, пар. 2, б. "п" от Директива (ЕС) 2008/48, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден. Според чл. 29, ал. 5 ЗПК, за да породи отказът на потребителя от договора за
кредит целените правни последици, е необходимо, освен спазване на реда и срока за
упражняване на това потестативно право по чл. 29, ал. 1 - 3 ЗПК, да е осъществено
условието по ал. 4 на същия член – да е върната на кредитора не само главницата, но и да е
заплатена лихвата, дължима за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до
датата на връщане на главницата, което следва да се направи не по-късно от 30 календарни
дни, считано от изпращане на уведомлението до кредитора за упражняване на правото на
отказ. Следователно, с предоставяната по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК информация в договора
относно размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се обезпечи възможността
на потребителя, който е в положението на по-слабата страна (спрямо търговеца) от гледна
точка на информираност, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен
процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати за периода от усвояването до
връщането на главницата, за да може да упражни надлежно правото си на отказ от договора
за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл. 29, ал. 4 ЗПК - връщане не само
на главницата, но и заплащане на лихва за периода на ползването й. Ето защо, с правилото
на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) се
гарантира реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, а именно
да отстъпи от договора без негативни за него последици, ако прецени в "срока за размисъл"
по чл. 29, ал. 1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му. С оглед изложеното,
изпълнението на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК се явява особено съществено за
правата на потребителя и неизпълнението му е скрепено със санкцията на чл. 22 ЗПК –
недействителност на договора.
С клаузата на чл. 4, ал. 3 от общите условия в процесния договор за кредит по
същество са възпроизведени разпоредбите на чл. 29 ЗПК относно срока, реда и условията за
упражняване на правото на отказ от договора от потребителя, като е предвидено, че
подлежащата на заплащане лихва се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен
процент. Посочването в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен
процент – пар. 1, т. 4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК обаче, не
съставлява изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден,
чиято цел е обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право на
3
отказ от договора (Решение № 59 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2695/2022 г. на ВКС, II
ТО).
В обобщение, нарушени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК,
поради което договорът за кредит се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. При
това положение, на основание чл. 23 ЗПК, кредитополучателят дължи да върне единствено
чистата стойност на кредита – усвоената главница.
Въз основа на заключението на ССчЕ се установява, че падежиралата до края на
исковия период (14.06.2024 г.) главница възлиза на 5668,33 лв., докато плащанията по
кредита от страна на ответницата възлизат на 5789,02 лв. При това положение предявеният
иск за главница, подлежаща на връщане съгласно погасителния план в периода до 14.06.2024
г., следва да бъде отхвърлен. По изложените вече съображения за дължимост само на
чистата стойност на кредита исковете за възнаградителна и мораторна лихва се явяват
неоснователни и следва също да бъдат изцяло отхвърлени.
Изходът на настоящото дело не препятства кредитодателя да поиска присъждането на
останалата част от чистата стойност на кредита в друго производство, макар и да не би му се
следвала законната лихва от предявяване на иска, тъй като в последния случай ще получи
повече, отколкото ако договорът беше действителен (Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС
по т. д. № 630/2023 г.).
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата има право на
разноски, каквито е сторила само в заповедното производство, а именно – в размер на 1000
лв. за адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на това възнаграждение с исковата молба. Като преценява целта на
заповедното производство, ограничените му доказателствени възможности, бланкетните
доводи, надхвърлящи все пак обичайното съдържание на възражението по чл. 414 ГПК,
съдът намира за адекватен и непрекомерен размер на възнаграждението сумата от 400 лв.,
която следва да се присъди на ответницата.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА на процесуалния
представител на ответницата – адвокат К. Т. от САК, се следва адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ (л. 84). Предвид липсата на фактическа и правна
сложност по делото, наличието на утвърдена съдебна практика по решаващите правни
въпроси, както и с оглед на конкретно положения труд (подаване на отговор на искова молба
и на последваща молба за гледане на делото в отсъствието й) и на пазарните условия за
получаването му, съдът намира за подходящ размер на това възнаграждение сумата от 1000
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, срещу К. Ю. Б., ЕГН **********, за признаване на дължимостта на
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 3556 от 19.09.2024 г. по ч.гр.д.
4
№ 5146/2024 г. на ПРС, IX гр. с-в:
- 3072,43 лв., претендирана като главница за вноски с настъпил падеж за периода от
14.03.2023 г. до 14.06.2024 г. по договор за потребителски кредит № ******* от 17.01.2022 г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитодател и К. Ю. Б. като
кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с цесия от
08.12.2023 г., ведно със законната лихва от 03.07.2024 г. до окончателното заплащане на
вземането;
- 2252,55 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от 14.03.2023 г. до
14.06.2024 г.;
- 430,69 лв., претендирана като лихва за забава за периода от 14.03.2023 г. до 02.07.2024
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на К. Ю. Б., ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат К. Т. от САК сумата от 1000 лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на К. Ю. Б. в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
УКАЗВА на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че К. Ю. Б. е посочила банкова сметка за
заплащане на присъдените й разноски (л. 78).
ЗАДЪЛЖАВА адвокат К. Т. в едноседмичен срок да посочи в писмена молба банкова
сметка или друг начин за плащане на присъдените й разноски. При неизпълнение на това
указание в срок, може да й бъде наложена глоба, а при поискване, няма да й бъде издаден
изпълнителен лист за присъденото адвокатско възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5