Решение по дело №282/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на П. Ц. Н. от гр. София, чрез адв. Г. Д. от Адвокатска колегия – гр. София срещу Решение № 58/06.02.2024 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 78/2024 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 740451-[рег. номер]/24.11.2023 г. на Заместник-директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на П. Ц. Н. от гр. София е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1 т. 4 от ЗСч, затова че на 31.08.2023 г. при извършена документална проверка в ТД на НАП – В.Търново по повод данни в писмо от Агенция по вписванията с вх. № 12-00-191/17.07.2023 г. по описа на ЦУ на НАП и списъците към него е установено, че П. Ц. Н., в качеството на задължено лице - управител/ръководител на предприятието по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), не е изпълнил задължението си да публикува в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията, Годишен финансов отчет за 2021 г. на „СТЪКЛОПЛАСТИК" АД [ЕИК] в законоустановения срок - до 30.09.2022 г., чрез заявяване за вписване и представяне на същия за обявяване. Присъдено е юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на ТД на НАП – В. Търново.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК. Районният съд не е възприел и не е преценил всички приети по делото доказателства, и не е обсъдил наведените от страните твърдения. Посочва, че в конкретния случай административно наказателната му отговорност е ангажирана на основание твърдението, че същият не е изпълнил в срок задължението си чл. 16, ал. 1, т. 4, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч за публикуването на годишен финансов отчет за 2021 г. на „Стъклопластик“ АД и липсват данни за ангажиране отговорността му във връзка със съставянето или съдържанието на годишен финансов отчет за 2021 г. на „Стъклопластик“ АД. През 2022 г. в дружеството не е свиквано и не е провеждано Общо събрание на акционерите, а в Устава на „Стъклопластик“ АД не е предвидена възможност свикването на Общото събрание на акционерите да стане само с писмени покани, от което се установява че към 01.10.2022 г. не е съществувал годишен финансов отчет на дружеството за 2021 г., който да е бил приет от Общо събрание на акционерите и никой, включително и П. Н. не е могъл обективно да подаде до ТРРЮЛНЦ заявление за вписване на приет от Общо събрание на акционерите годишен финансов отчет на „Стъклопластик“ АД за 2021 г., поради което за него не е съществувало задължение да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ такъв годишен финансов отчет за 2021 г. Навежда доводи, че изложените от Районен съд – Плевен мотиви по своята същност не касаят предмета на делото. Не споделя изводите на съда, че възникването на задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, не е и не може да бъде поставено в зависимост от начина, по който дружеството движи собствените си работи, а в случай, че не е организирало надлежно провеждане на Общо събрание - проблемът е изцяло негов, вътрешно-организационен, т.е. не може да черпи благоприятни последици за себе си от това обстоятелство, като посочва, че в тази част от аргументацията на решението си въззивния съд е смесил основанията за отговорността на търговските дружества по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч и основанията за отговорността на ръководителите на предприятията по чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч. Във връзка с това счита, че административно наказателната теория и юриспруденция не познава логическа конструкция за обосноваване на административно наказателната отговорност на едно физическо лице с основания за ангажиране на същата на друго юридическо лице, тъй като съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН административно наказателната отговорност е лична. В конкретния случай административно наказващия орган неправилно и неоснователно е ангажирал административно наказателната отговорност на П. Н. в качеството му на управител/ръководител на предприятието по смисъла на ЗСч. През 2022 г. той не е бил нито член на съвета на директорите на „Стъклопластик“ АД, нито е бил изпълнителен директор на същото дружество, поради което не е имал задължение да отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по ЗСч, тъй като при проверка в ТРРЮЛНЦ се установява, че през този период изпълнителен директор на дружеството е „Нота Бене Консултинг“ ЕООД. Не споделя изводите на съда, че конкретния случай не може да се разглежда като маловажен и счита, че след съвкупен анализ на материалите по преписката описаното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл. 74, ал. 1 от ЗСч., тъй като в разглеждания случай признаците за маловажност са налице, по делото има категорични данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от подобно естество. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде отменено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на двете инстанции.

Ответникът по касация – Заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Велико Търново, чрез юрисконсулт Ж., изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно. Жалбоподателят е системен нарушител на данъчното законодателство и за същото по вид нарушение има издадено предупреждение. Наложената санкция е в минимален размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно, правилно съдът е приел за безспорно доказано визираното нарушение, за което обосновано е била ангажирана отговорността на жалбоподателя като представляващ дружеството, като е наложено съответстващото административно наказание в минимален размер, а в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът е обсъдил всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и се е произнесъл по доводите на жалбоподателя, поддържани и в касационната жалба като правилно ги е отхвърлил като неоснователни.

Безспорно е, че дружеството „Стъклопластик“ АД – София в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон не е подало заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър годишния си финансов отчет за 2021г. в законния срок до 30 септември на следващата 2022г. в нарушение на задължението по чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството. Това е било констатирано по подадени данни до НАП от Агенция по вписванията и проверка в търговския регистър, при която органите по приходите са установили, че до момента на съставяне на акта ГФО за 2021г. не е публикуван. Видно от служебна справка в Търговския регистър и към настоящия момент финансовият отчет не е публикуван, налична е единствено покана за свикване на общо събрание на акционерите на 10.03.2023г. за приемане отчета за дейността на дружеството и ГФО за 2019г., 2020г., 2021г., 2022г.

Съгласно чл.16 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. А в чл. 74 ал.1 ЗСч е предвидено наказание „глоба“ в размер от 200 до 3000лв., както за задълженото физическо лице за непубликуването на финансовия отчет в сроковете по чл. 38 ЗСч, така и имуществена санкция за предприятието в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.

Видно от публично достъпните данни в Търговския регистър „Стъклопластик“ АД, считано от 07.07.2009г. се представлява от „Нота Бене Консултинг“ ЕООД, чрез представляващия П. Ц. Н.. Поради това законосъобразно е ангажирана отговорността на П. Н. в качеството му на управляващ и представляващ „Стъклопластик“ АД за неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 38 ЗСч вр. чл. 16 ал.1 т.4 ЗСч за подаване на ГФО за 2021г. Без значение за съставомерността на деянието е дали е бил приет отчета от общото събрание, какви са предвидените в устава вътрешни правила и защо това не се е случило. Предприемането на необходимите действия е отново отговорност на Н. като управляващ и представляващ дружеството, който следва да свика общото събрание за приемането на отчета, след което да подаде заявление за публикуването му и затова не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като не разкрива признаци, които да го отличават от обикновените случаи на нарушения от този вид, с оглед по-ниската обществена опасност. Налице са отегчаващи вината обстоятелства – видно от търговския регистър за поредна година не е подаден ГФО и така третите лица не могат да се информират за действителното икономическо състояние на дружеството, какъвто е защитавания обществен интерес. Има и съставен акт за същото по вид нарушение за 2016г., за което не е било наложено наказание на Н., а е издадено предупреждение на осн. чл. 28 ал.1 ЗАНН, което не е довело до целения поправителен ефект в поведението на дееца и превъзпитанието му към спазване на законовите изисквания. При определяне размера на наказанието наказващият орган е взел предвид като смекчаващо вината обстоятелството, че към момента на издаване на НП е било подадено заявление за публикуване на ГФО за 2021г., с оглед на което е наложил наказание в минимален размер.

По изложените съображения Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.4 в полза на ТД на НАП – В. Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58/06.02.2024 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 78/2024 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА П. Ц. Н. от гр. София да заплати на ТД на НАП – В. Търново 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.