Решение по дело №3/2021 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр. София, 17.02.2021 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на трети февруари две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 3 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл. 17, ал.5 от ЗЗДН,  вр.  с чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение № 129/12.08.2020 г. по гр.д. № 375-Н/2020 г., допълнено с определение от 30.10.200 г. в частта за разноските, С.ският районен съд е уважил молбата на Д. Л. С., подадена лично и в качеството й на законен представител на малолетния Н. Н. Г., за защита от домашно насилие, като е наложил следните мерки за защита от домашно насилие:  задължил е Н.А.Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Л. С. и детето Н. Н. Г.; отстранил е Н.А.Г. от съвместно обитаваното с Д. Л. С. и детето Н. Н. Г. жилище, находящо се в гр. С., ул. „П.” № 11, за срок от 18 месеца; определил е временно местоживеене на малолетното дете Н. Н. Г. при неговата майка Д. Л. С. на адрес ***, за срок от 18 месеца; забранил на Н.А.Г. да се приближава до жилището, местата за социални контакти и отдих на Д. Л. С. и на детето Н. Н. Г., както и до местата за медицинско обслужване на тези лица, за срок от 18 месеца. Съдът е наложил на Н.А.Г. глоба в размер на 1000 лева. Осъдил е ответника да заплати в полза на съда сумата 50 лв. дължима държавна такса за производството, както и на молителката Д.С. сумата 500 лв. за направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ответника Н.А.Г. като незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли молбата за домашно насилие, подадена от молителката и представляваното от нея дете.

В жалбата се излагат доводи за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се лишаване на ответника от възможност да осигури защитата си по молбата и едностранчивост на изводите на районния съд. В жалбата са изложени твърдения за факти относно съвместния живот между страните и конфликтните им отношения, довели до фактическата им раздяла. Оспорва се извода на районния съд за осъществено от жалбоподателя домашно насилие спрямо молителката и детето. Излага се довод, че наложените с обжалваното решение мерки лишават детето от контакт с баща си и до прекъсване на комуникациите с него за дълъг период от време, което би създало опасност от развиване на синдром на родителско отчуждение на детето от бащата. Жалбоподателят оспорва определения размер на наложената му глоба като несъответен на доходите му и лишаващ го от възможност да заплаща издръжка на малолетното си дете.

С писмения си отговор ответницата по въззивната жалба оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. Не се противопоставя наложеният от районния съд максимален размер на глобата да бъде намален.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. З. поддържа жалбата. Представя писмена молба, представляваща допълнение към жалбата, в която заявява становище за нищожност на постановеното първоинстанционно решение – поради липса на мотиви. Изложени са допълнителни съображения за необоснованост на решението от събраните по делото доказателства.

Въззиваемата, чрез пълномощника си адв. М., оспорва жалбата по изложените в отговора съображения.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 375-Н/2020 г. на С.ски районен съд е образувано по молба на Д. Л. С., подадена лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете Н. Н. Г., срещу Н.А.Г., с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.

В молбата са изложени твърдения, че молителката и ответника живели на съпружески начала от 2009 г. и имат дете Н. Н. Г., родено на *** г., като от осем години те живеели в къща на ул. „П.” № 11 в гр. С., собственост на родителите на молителката. Изложени са твърдения за влошени семейни отношения между страните, продиктувани от лошото отношение на ответника към детето. Твърди се, че на 09.06.2020 г. възникнал поредният скандал между страните в резултат на оскърбително поведение на бащата към детето. Около 16-17 ч. на този ден, докато детето играело навън с приятели, ответникът без причина му се развикал, че трябва да се прибира в къщи, като казал на детето „сядай да четеш, неграмотнико”, нарекъл го „глупак”. Детето се разплакало и треперейки, влязло в стаята и взело книга. Молителката казала на детето да остави книгата и да се успокои, при което ответникът се нахвърлил върху нея, отправяйки й обидни думи: „мизерницо”, „курво”, „мръсницо”, „тъпанарка”, „той ще бъде като тебе тъп, от тебе нищо не става”, „нереализирана глупачка”. Молителката решила да прекрати тормоза, на който били подложени от ответника, и му казала, че повече няма да живеят заедно и да напусне къщата, но ответникът заявил, че си е у дома и остава. Ответникът взел телефона на молителката и този на детето, както и всички налични пари в къщата, и казал: „ Махай се оттук, да те видя къде ще отидеш”. Молителката взела дрехи и малко спестени пари, и заедно с детето напуснали къщата. Отишли на хотел в града, където пренощували. На следващия ден молителката отишла на работното място на майката й, на която споделила какво се случва. Бащата на молителката дошъл с колата и ги прибрал в тяхната къща, а родителите й се обадили на ответника и му казали да се маха. Ответникът събрал вещите си и си заминал. От баща си молителката научила, че на 05.06.2020 г. преди обяд ответникът накарал детето да направи нещо по двора, но след като детето не се справило според очакванията на бащата, той го удрял няколко пъти по гърба и по врата, при което детето с рев се прибрало в къщата. Молителката твърди, че след тези случки детето е много уплашено и се притеснявало, че баща му може да го пребие, защото е тръгнало с нея на 09.06.2020 г.  Предвид така изложеното, молителката сочи, че на 05.06.2020 г. и на 09.06.2020 г. в гр. С., на ул. „П.” № 11, ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо детето Н. Н. Г., като на 05.06.2020 г. го е удрял по гърба и врата, а на 09.06.2020 г. му е крещял и обиждал с думите: „ неграмотник”, „глупак”, и на 09.06.2020 г. е крещял и обиждал молителката в присъствието на детето с думите: „ мизерницо”, „ курво”, „мръсницо”, „тъпанарка, той ще бъде като тебе тъп, от тебе нищо не става”, „нереализирана глупачка”. Иска от съда да се издаде заповед за защита на нея и детето срещу ответника чрез налагане на мерките за закрила по чл. 6, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.

Към молбата е приложена подписана от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са изложени идентични с описаните в молбата обстоятелства относно твърдените актове на домашно насилие, извършени от ответника на 05.06.2020 г. и на 09.06.2020 г. – спрямо детето и молителката.

С писмения си отговор ответникът Н.А.Г. оспорва молбата. Твърди, че описаните в молбата факти относно случилото се на 09.06.2020 г. не отговаря на действителното положение.  Твърди, че на посочената в молбата дата синът му Н. играел с много деца от ромски произход в двора на детската градина, като поради епидемиологичната обстановка към този момент той извикал сина си да се прибере в къщи, на което детето се възпротивило и се разревало. Ответникът твърди, че отдавна отношенията му с молителката са напрегнати, което било породено от факта, че живеели в къщата на нейните родители, а той е инвалид /няма ръка/ и реално не може да помага в домакинството и да осигурява особено високи доходи за семейството. Твърди, че описаните в молбата на молителката думи реално били отправени към него. След тази случка ответникът доброволно напуснал жилището на родителите на молителката, което обитавали на семейни начала, и оттогава не бил в него, като временно живеел в дома на своите родители. Ответникът твърди, че детето е много привързано към него, както и че страда от факта, че не може да бъде с баща си. Отправя искане молбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Изложените от жалбоподателя в писмената молба пред въззивния съд съображения не обуславят нищожност на решението.

Съдът се е произнесъл по допустима молба за защита от домашно насилие, подадена от Д. Л. С., с която тя търси защита за себе си и за малолетното си дете Н. Н. Г. в качеството си на негов законен представител, срещу Н.А.Г. за твърдени актове на домашно насилие, осъществени от последния на 05.06.2020 г. и на 09.06.2020 г. и описани в молбата и в приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Молителката е надлежно легитимирана да търси защита за себе си и детето срещу ответника с оглед разпоредбата на чл. 3, т. 3 и 4 от ЗЗДН. Молбата е подадена  в предвидения едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от твърдяното извършване на актовете за домашно насилие.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Видно е от съдържанието на разпоредбата, че целта й е да се даде защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на пострадалия, осъществено в рамките на семейни или свързани с тях роднински отношения. Основателността на молбата  и нуждата от защита, която ЗЗДН дава възможност да бъде потърсена от пострадалия, почиват на извършено целенасочено деяние, с което са нанесени вреди на физическо лице от семейния или роднински кръг с извършителя, надхвърлящи тези свързани с изострените семейни, родствени, родителски и имуществени отношения между пострадалия и извършителя. ЗЗДН не е предназначен да замести законово регламентираните способи за уреждане на имуществени, семейни или родителски отношения между страните.

В случая, видно е от изложените в молбата фактически обстоятелства, че твърдените от молителя актове на домашно насилие, извършени от ответника спрямо нея и малолетното дете на страните,  се изразяват в следното:

Спрямо детето Н. Н. Г. – твърди се, че на 05.06.2020 г. в гр. С., ул. „П.” № 11 ответникът го е удрял по гърба, и на 09.06.2020 г. на същото място ответникът му е крещял и обиждал с думите „неграмотник” и „глупак”.

Спрямо молителката Д.С. – твърди се, че на 09.06.2020 г. на същото място ответникът е крещял и я е обиждал с думите „мизерницо”, „курво”, „мръсница”, „тъпанарка, той ще бъде като теб тъп, от тебе нищо не става”, „нереализирана глупачка”.

Така изложените факти относно поведението на ответника на посочените дати съдът намира за установени от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която в това производство е допустимо доказателствено средство /арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН/, доказателствената сила на която относно изложените фактически твърдения за осъщественото от ответника поведение не е оборена в настоящото производство. Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, би могла самостоятелно да бъде основание за издаване на заповед за защита по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, стига описаните в нея действия да се квалифицират като прояви на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН и да не се опровергават от останалите доказателства по делото.

Тук следва да се посочи в отговор на възражението на жалбоподателя, че е бил лишен от възможност да осигури защитата си поради непроизнасянето от първоинстанционния съд по направеното от него искане за допускане на свидетели, респ. срещу кредитирането на свидетелите на молителката, че жалбоподателят не е направил такова искане за допускане на свидетели с въззивната си жалба, каквато възможност същият е имал предвид оспорването на твърденията в молбата за защита и оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, а такива биха били допустими във въззивното производство и с оглед предмета на делото.

Въззивният съд намира, че описаното в молбата действие на ответника спрямо молителката Д.С., а именно отправяне на посочените думи и квалификации, не представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.  За да е налице „ психическо насилие”, което да обуслови отговорност по ЗЗДН, следва насоченото срещу пострадалия вербално поведение да се характеризира с висока интензивност на засягане на личността му и да насочено към трайна негативна намеса в психическия му свят. Отправените от ответника спрямо молителя словесни изрази, макар и безспорно обидни от житейска гледна точка и противоречащи на моралните и етични принципи на общуване между хората, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие. Не всяко агресивно поведение /вкл.и вербално такова/ представлява акт на домашно насилие по ЗДДН, а такова е само онова, с което целенасочено се нанасят вреди на пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между близки. Каквито и да било словесни изяви, надхвърлящи добрия тон, и изразяващи негативна емоционалност при общуването между близки лица, извършени в рамките на възникнал между тях спор или конфликт, сами по себе си не са актове на домашно насилие по ЗЗДН.  Механизмите на този закон не могат да се ползват за уреждане на лични спорове и конфликти между молителя и ответника, на влошени семейни отношения, каквито безспорно са налице в случая видно от изложеното в молбата. Както бе посочено и по-горе, ЗЗДН има за цел да осигури защита срещу такова вредоносно поведение на извършителя спрямо пострадалия,  надхвърлящо това, свързано с изострените семейни, родствени, родителски и имуществени отношения между тях.

С оглед на горното, подадената молба в частта й, с която се иска налагане на мерки за защита по ЗЗДН за извършен от ответника спрямо молителката Д. Л. С. акт на домашно насилие, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Подадената от молителката Д.С. молба в частта й, с която се иска защита на малолетното й дете Н. Н. Г. за извършено спрямо детето от ответника домашно насилие, е основателна. Описаните в молбата и в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН действия на ответника спрямо детето /удряне по гърба на 05.06.2020 г. и отправяне на обидни думи на 09.06.2020 г./ - извършени в рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН,  в своята съвкупност могат да се квалифицират като акт на домашно насилие, тъй като изразяват едно общо унизително и агресивно отношение на бащата към детето, надхвърлящо пределите на обичайната и допустима родителска строгост, дължима с оглед възпитанието и контрола над детето. Такова поведение е от естество да създаде негативни психически последици за детето предвид деликатната възраст, в която се намира.

С оглед извода за извършен от ответника акт на домашно насилие по отношение на детето по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, спрямо него следва да бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие. При определяне на тези мерки съдът намира, че с оглед тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие спрямо детето, достатъчно за постигане на превенцията по ЗЗДН е налагането на задължителната мярка по чл. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а именно – задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие, изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо или психическо, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот по отношение на малолетното му дете Н. Н. Г. – безсрочно, както следва от разума на закона и от изричната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Останалите определени от районния съд мерки – по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, а именно – отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с детето жилище в гр. С., ул. „П.” № 11, налагане на забрана на ответника да приближава детето, жилището, местата за социални контакти и отдих, както и определяне на временно местоживеене на детето при майка му, настоящият състав намира за несъответно на тежестта на осъществения акт на домашно насилие спрямо детето,  интензитета на настъпилите и възможни вреди в резултат на този акт, както и отчитайки липсата на данни по делото за предишни актове на домашно насилие от ответника. Данни за отрицателно родителско поведение или други прояви, свързани с посягане на телесната и психическа неприкосновеност на детето от страна на бащата, не се съдържат в приетия по делото социален доклад. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН – отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното с детето жилище, се явява и безпредметна, предвид безспорно установеното обстоятелство, че родителите на детето понастоящем са разделени и ответникът не живее в жилището, в което детето живее заедно с майка си. Налагането на мерките по т. 3 и т. 4 на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН е нецелесъобразно, тъй като това би довело до осуетяване или съществено затрудняване на контактите между бащата и детето,  което и при липсата на установен режим на упражняване на родителските права, би довело до възникване на конфликт между родителите в тази насока.  Поради това съдът намира, че прилагането на посочените мерки спрямо детето не съответства на неговите интереси, а и представлява твърде тежка санкционна мярка спрямо ответника, налагането на която не е оправдана в настоящия случай. Както бе посочено и по-горе, регламентираната в ЗЗДН няма за цел и не може да замести законово регламентираните способи за уреждане на личните и родителски отношения между родителите, която в много от случаите се използва именно за това с цел обезпечаване на доказателства за евентуален бъдещ процес за решаване на спора между родителите за упражняване на родителските права и режима на лични отношения.

По отношение на наложената на ответника на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба, настоящият състав намира, че с оглед вида и интензитета на извършения акт на домашно насилие, както и предвид липсата на данни за имущественото състояние на ответника, и отчитайки обстоятелството, че същият е в неравностойно социално положение /без една ръка/, то същата следва да бъде определена в минималния, предвиден в посочената разпоредба размер от 200 лева.

  Предвид частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанциония съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е уважена молбата на Д. Л. С. срещу Н.А.Г. за налагане на мерки по ЗЗДН за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на 09.06.2020 г., изразяващ се в отправяне на  думите: „мизерницо”, „курво”, „мръсница”, „тъпанарка, той ще бъде като теб тъп, от тебе нищо не става”, „нереализирана глупачка”, и вместо него постановено друго, с което молбата се отхвърли.

Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която по подадената от малолетния Н. Н. Г., чрез неговата майка и законен представител Д. Л. С., молба по ЗЗДН срещу ответника Н.  А.Г. са наложени са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, а именно - отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с детето жилище в гр. С., ул. „П.” № 11, налагане на забрана на ответника да приближава детето, жилището, местата за социални контакти и отдих, както и определяне на временно местоживеене на детето при майка му на адрес гр. С., ул. „П.” № 11, за срок от 18 месеца, както и в частта, с която на ответника Н.А.Г. е наложена глоба на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН за горницата над сумата от 200 лева до присъдения от районния съд размер от 1000 лв.

Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ответникът Н.А.Г. е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на малолетното му дете Н. Н. Г., както и в частта, с която на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Н.А.Г. е наложена глоба за сумата от 200 лв.

При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на молителката разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над сумата 250 лв. /представляваща половината от заплатената от молителката сума за адвокатско възнаграждение в първата инстанция, съобразно уважената част от молбата по ЗЗДН/.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направените от страните искания за разноски, ответницата по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата, а именно сумата 200 лв., представляваща половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед частичната основателност на въззивната жалба. Жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалба направените от последната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за възивната инстанция в размер на 200 лв., представляваща половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от жалбата. 

  

По изложените съображения Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение  № 129/12.08.2020 г. по гр.д. № 375-Н/2020 г., допълнено с определение от 30.10.2020 г. в частта за разноските, постановено по гр.д. № 375-Н/2020 г. на С.ски районен съд, В ЧАСТТА, с която е уважена молбата на Д. Л. С. срещу Н.А.Г. за налагане на мерки по ЗЗДН за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на 09.06.2020 г., както и в частта за разноските, с която Н.А.Г. е осъден да заплати на Д. Л. С.  горницата над сумата 250 лв. до присъдения от районния съд размер от 500 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. Л. С. срещу Н.А.Г. за налагане на мерки по ЗЗДН за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на 09.06.2020 г., изразяващ се в отправяне на  думите: „мизерницо”, „курво”, „мръсница”, „тъпанарка, той ще бъде като теб тъп, от тебе нищо не става”, „нереализирана глупачка”.

ОТМЕНЯ решение № 129/12.08.2020 г. по гр.д. № 375-Н/2020 г., постановено по гр.д. № 375-Н/2020 г. на С.ски районен съд, В ЧАСТТА, с която по подадената от Д. Л. С., в качеството й на законен представител на малолетния Н. Н. Г., молба по ЗЗДН срещу ответника Н.  А.Г. за извършени от последния на 05.06.2020 г. и 09.06.2020 г. в гр. С., ул. „П.” № 11 актове на домашно насилие, са наложени са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, а именно - отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с детето жилище в гр. С., ул. „П.” № 11, налагане на забрана на ответника да приближава детето, жилището, местата за социални контакти и отдих, както и определяне на временно местоживеене на детето при майка му на адрес гр. С., ул. „П.” № 11, всичките за срок от 18 месеца, както и В ЧАСТТА, с която на ответника Н.А.Г. е наложена глоба на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН за горницата над сумата от 200 лева до присъдения от районния съд размер от 1000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129/12.08.2020 г. по гр.д. № 375-Н/2020 г., постановено по гр.д. № 375-Н/2020 г. на С.ски районен съд, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ответникът Н.А.Г. е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на малолетното му дете Н. Н. Г., както и в частта, с която на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Н.А.Г. е наложена глоба за сумата от 200 лв.

ОСЪЖДА Д. Л. С. да заплати на Н.А.Г. сумата 200 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.А.Г. да заплати на Д. Л. С. сумата 200 лв. за разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                2.