Р
Е Ш Е Н И Е
№…152…
гр.Шумен,
03.07.2019г.
Шуменският
окръжен съд, в публичното съдебно заседание, на четвърти юни, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Л.Томова
Членове:1.З.Иванова
2.Н.Цветанкова
при
секретаря С. Методиева , като разгледа докладваното от съдия З.Иванова в.гр.дело №87 по описа за 2019 год. на ШОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 1/03.01.2019г. по гр. д. №578/2018 г. ,
Районен съд – Нови пазар е уважил изцяло
предявеният от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” клон България, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление : гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д., установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК , за
признаване за установено , че М.С.М.,
ЕГН **********, адрес ***, му дължи следните суми : 339,47 лева
-главница, 64,01 лева -възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017г.до
05.01.2018г, 29,54 лева -мораторна лихва
за забава за периода от 05.04.2017г.до 11.02.2018г.,ведно със законната лихва
от завеждане на заявлението- 26.02.2018г.до окончателно изплащане на главницата
, задължение по Договор за кредит CREX-12428869
/29.12.2015г. ,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ №148/28.02.2018г.по ч.гр.д.№271/2018г.по описа на
Районен съд Нови пазар. Предявеният насрещен
иск за обявяване за недействителен Договор за кредит CREX-12428869
/29.12.2015г. , поради противоречие с чл.12 ал.1 т.7 и т.9 от Закона за
потребителския кредит е отхвърлен като неоснователен.
Недоволен
от постановеното решение е останал ответникът ,
който чрез назначения му особен представител, обжалва същото както в
частта относно уваженият иск по чл.422,ал.1 от ГПК , така и в частта , с която
е отхвърлен предявеният от него насрещен иск . Излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение и моли въззивният съд да го отмени ,
да уважи предявения насрещен иск като обяви Договор за кредит CREX-12428869 /29.12.2015г. за недействителен и да
признае за установено, че ответникът дължи сума от 16,16 лева , която представлява
остатъкът от чистата стойност на кредита , дължима след приспадане на
извършените от ответника плащания . В съдебно заседание моли, в качеството му
на особен представител на ответника, да му бъде изплатена адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
В
срока по чл.
263 от ГПК, въззиваемата страна подава писмен отговор , оспорва въззивната
жалба, твърди , че решението на Районен съд- нови пазар е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено .
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският
окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата , становищата на
страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения :
Районен
съд – Нови пазар е бил е бил сезиран с обективно
съединени искови претенции по чл.
422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А” клон България срещу М.С.М., за
признаване за установено , че последният му дължи следните суми : 339,47 лева
-главница, 64,01 лева -възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017г.до
05.01.2018г, 29,54 лева -мораторна лихва
за забава за периода от 05.04.2017г.до 11.02.2018г.,ведно със законната лихва
от 26.02.2018г.до окончателно изплащане
на главницата , задължение по Договор за кредит CREX-12428869
/29.12.2015г., за които е издадена Заповед за изпълнение №148/28.02.2018г. по ч.гр.д.№271/2018г.по
описа на Районен съд Нови пазар . В исковата молба е посочено , че между
страните е сключен Договор за
потребителски заем CREX – 12428869/
29.12.2015г. , по силата на който ищецът
предоставил на ответника паричен кредит
в размер на 617,87 лева. Заемът следвало
да бъде погасен на 24 месечни вноски –всяка по 36,68лева, които вноски съставлявали изплащане на
главницата по заема,ведно с оскъпяването й ,съгласно годишния процент на
разходите -42.49% и годишния лихвен процент -35.94% ,посочени в параметрите на
договора. Длъжникът М.С.М. преустановил
плащането на вноските по този договор на 05.03.2017г. ,като към тази
дата били погасени 13 месечни вноски.На основание чл.3 от договора,вземането на
“БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” станало
изискуемо в пълен размер, съобразно клаузите в договора. По този начин,
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 403,48 лева
,представляващ оставащите 11 броя погасителни вноски към 05.04.2017г.,към която
дата станал изискуем в целия му размер.Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска,кредитополучателят не изпълнил задължението си.С покана за
доброволно изпълнение,отправена към същия,кредиторът обявил вземането си за
предсрочно изискуемо и поканил длъжника да му го заплати. Ищецът подал
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,което съдът
уважил по ч.гр.д.№271/2018г.на НпРС. Поради наличието на предпоставките по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК , кредиторът бил уведомен, че има право да предяви иск за
вземането, което обуславяло и правния му интерес от предявения иск. Предвид
горното е завил петитум да бъде признато
за установено, че ответникът му дължи посочените по-горе суми . Алтернативно
заявява , че ако съдът не приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, да бъде взето предвид обстоятелството, че е настъпил падежът на всички
вноски по уговорения погасителен план, на което основание искът също се явява
основателен. Претендирал е присъждане на извършените деловодни разноски .
В
отговора по чл.131 от ГПК и в хода на първоинстанционното производство ,
ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск .
Предявява насрещен иск, за обявяване на процесния договор за кредит за
недействителен. Съображенията му са, че договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл.12,ал.1, т.7 и т.9 от ЗПК , което на основание чл.22, предл.
второ от ЗПК го прави недействителен.
Твърди , че размера на
уговорената възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва, което според него води до
нищожност на клаузата, на основание чл.26 от ЗЗД . Счита, че уговорките в
договора са неясно и двусмислено формулирани , както и че в противоречие на
закона, застрахователната премия по сключената Застраховка „Защита на
плащанията“ е незаконно включена в главницата по кредита и върху нея се
начислява лихва – договорна и възнаградителна .Въз основа на възраженията
изложени в насрещния иск, счита, че ответникът е дължал връщане само на чистата стойност на кредита, а именно сума в
размер на 529 лева . След приспадане на извършените от длъжника плащания ,
счита, че остатъкът за плащане е в размер на 16,16 лева .
Въззивният
съд като взе предвид събраните по делото доказателства намира , че фактическата
обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд , а именно :
Представен
е представен Договор за потребителски кредит
CREX – 12428869/29.12.2015г., по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс ” ЕАД е предоставила на М.С.М.,
потребителски кредит в размер на 529 лева , за закупуване на стоки .
Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата, съобразно погасителния план , съдържащ се в договора за
кредит, а именно на 24 равни месечни вноски всяка от 36,68 лева. Между страните
не е спорно, а се доказва и от представените Уведомително писмо, адресирано до
„Технополис България“ ЕАД и фискален касов бон от 29.12.2015г., издаден от
„Технополис България“ ЕАД, че сумата
отпусната като кредит е използвана за целта предвидена в договора – ответникът
е придобил стока на стойност 529 лева. Ищецът твърди, че кредитополучателят е преустановил плащанията по договора
на 05.03.2017г., което не е спорно по делото и се доказва от представената от
ищеца счетоводна документация – извлечение от сметка , като до посочената дата
е заплатил общо 13 месечни вноски , на стойност 512.84лв. Поради наличието на
предпоставките по чл.3 от Договора за кредит , банката обявила кредита за
предсрочно изискуем , което е съобщено надлежно на длъжника чрез връчването на
Писмо от 10.08.2017г., наименувано „Последна покана“.На 21.02.2018г. , банката е
подала Заявление по чл.410 от ГПК , в резултат на което е образувано ч.гр.д.№271/2018г.
по описа на НпРС . Съдът е издал Заповед за изпълнение №148/28.02.2018г., с
която на ответника е разпоредено да заплати на заявителя следните суми : 339,47
лева -главница, 64,01 лева -възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017г.до
05.01.2018г, 29,54 лева -мораторна лихва
за забава за периода от 05.04.2017г.до 11.02.2018г.,ведно със законната лихва
от завеждане на заявлението- 26.02.2018г.до окончателно изплащане на главницата
, задължение по Договор за кредит CREX-12428869
/29.12.2015г.
Описаната фактическа обстановка налага следните правни изводи :
Основното
възражение на ответника касае валидността на сключения Договор за кредит CREX-12428869 /29.12.2015г. Ответникът твърди , че са нарушени
разпоредбите на чл.12,ал.1, т.7 и т.9 от ЗПК , които на основание чл.22 от ЗПК , водят до недействителност на договора
за кредит. Съдът намира възражението за неоснователно , както правилно е
посочил районният съд , в договора ясно
е посочен общия размер на кредита,годишният процент на разходите,годишния
лихвен процент ,общата сума,дължима от кредитополучателя,както и погасителния
план,съдържащ информация за размера,броя,периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски , с което кредиторът е изпълнил императивните изисквания
на чл.12, ал.1, т.7 и 9 от ЗПК за съдържанието и формулировката на клаузите в
договора за потребителски кредит.
Съдът не споделя въведените от особения представител на ответника възражения за нищожност клаузата за възнаградителна лихва , поради нарушение на добрите нрави . Вярно е, че размера на уговорената възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва през процесния период. Въззивният съд не отрича и съществуването на съдебна практика, възприемаща извода, че възнаградителна лихва над посочения трикратен размер на законната лихва се явява нищожна уговорка, т.к. противоречи на чл.26 от ЗЗД , но намира , че не е относима в настоящият случай. Подобни разрешения – за нищожност клаузата за възнаградителна лихва , надвишаваща трикратния размер на законната лихва са релевантни преди приемането на чл.19 ,ал.4 и ал.5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014г.) . Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити, не съществуваше нормативен текст регулиращ оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и морални норми. Към настоящият момент е налице нормативен текст - чл.19 ,ал.4 и ал.5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014г.) , който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита – годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът и подлежи на преценка от кредитодателя , като единственото условие , същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 42,49% и не е нищожна , т.к.не надхвърля размера,предвиден в чл.19 ,ал.4 и ал.5 от ЗПК.
Неоснователно
е и възражението , че незаконосъобразно стойността на застрахователната премия
по сключената със Сертификат CREX-12428869 ,
застраховка „Защита на плащанията“ е
включена в размера на кредита . Не е съществувала пречка кредитополучателят със
собствени средства да изплати застрахователната премия, с което е щяло да
бъде избегнато заплащането на лихви. След като не е разполагал с тази сума,
страните са договорили същата да бъде отпусната като кредит , да бъде върната
разсрочено, ето защо банката е предвидила възнаграждение за ползването и в
размер на договорената възнаградителна лихва .
Предвид
всичко изложено по-горе , съдът намира , че районният съд е стигнал до правилни
и особновани изводи , както по отношение на първоначалния иск , така и по
насрещния иск , поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено .
С
оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция и на основание чл.78, ал.1 от ГПК , жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна извършените във въззивното
производство деловодни разноски в размер на 100 лева , представляващи
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
По
делото е назначена ССЕ , като възнаграждението на ВЛ, в размер на 120 лева е
заплатено от бюджетните средства на съда . С оглед резултата от въззивното
обжалване , посочената сума следва да се заплати от жалбоподателя в полза на
Бюджета на съда.
Пред
въззивната инстанция жалбоподателят е бил представляван от особен представител,
назначен в първоинстанционното производство . в устните състезания, особеният
представител – адв.Д.Д. – ШАК е поискал да му бъде изплатено възнаграждението
за въззивната инстанция . Поради обстоятелството, че до посоченият момент от
особения представител не е постъпвало подобна молба, дължимото възнаграждение
не е внесено предварително от въззиваемата страна, ето защо с оглед изхода от
спора, жалбоподателят М.С.М., следва да бъде осъден да заплати на
представлявалия го особен представител сума в размер на 300 лева- възнаграждение
, определено на основание основание
чл.47 , ал.6 , предл. последно във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7 , ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1/03.01.2019г. постановено по гр. д. №578/2018 г. по описа на Районен съд –
Нови пазар
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, адрес *** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д., сумата 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на ШОС, сумата 120 (сто и двадесет) лева – изплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение на ВЛ по ССЕ.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** да заплати на адвокат Д.Г.Д., вписан в Адвокатска колегия –Шумен , сумата 300 (триста) лева – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.