РЕШЕНИЕ
№ 3955
гр. Варна, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110113162 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д.ов М.,
ЕГН **********, с адрес: ********, с която против ЗД „Б. И.” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: ********, след допуснато
изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4026 лева – частичен иск от
претенция в пълен размер от 6226 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца мотоциклет ********,
при ПТП настъпило в гр. Варна, на 01.05.2023 г., по вина на водача на
*********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
при ответника, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на мотоциклет ********. На 01.05.2023 г., в гр.
Варна, на бул. „Св. Елена“, в близост до МСК „Вл. Варненчик“ възниква ПТП
между процесния мотоциклет и *********. Водачите на двете превозни
средства съставят Двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът
1
на лекия автомобил е посочен като виновен за настъпване на пътния
инцидент. Към датата на ПТП, за ********* е налице действаща застраховка
„ГО“ при ответното дружество.
На 03.05.2023 г. ищецът уведомява застрахователя на виновния водач за
настъпилото събитие като отправя искане за определяне и изплащане на
обезщетение. Извършен е оглед на увредения мотоциклет, като са направени
снимки и е изготвен опис по щета № ********, в който са отразени всички
увредени детайли от превозното средство. В исковата молба се сочи, че на
ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2774 лева.
Според ищеца обезщетението е в много нисък размер, като същото не е в
състояние да покрие щетите. Намира, че за възстановяване на превозното
средство е необходима сума в размер на 9000 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
претенцията е удовлетворена извънсъдебно, като на 05.06.2023 г., на ищеца е
изплатена парична сума в размер на действителния размер на вредите – 2774
лева. Сочи, че въз основа на образуваната преписка по щета, на ищеца е
определено е изплатено обезщетение, което репарира вредите изцяло.
Оспорва размера на предявения иск като завишен и като несъобразен с
възрастта на превозното средство. Сочи, че ищецът не представя
доказателства, които да определят заплащане на сума в претендирания размер.
При горните доводи настоява за отхвърляне на предявения иск.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
От приобщения по делото препис от СРМПС част I №******/*** г.,
издадено от МВР, се установява, че ищецът е собственик на мотоциклет
********, като превозното средство е с дата на първа регистрация 01.06.2001
г.
Видно от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие, се установява, че на 01.05.2023 г., в 10.30 ч., в гр. Варна,
възниква ПТП между собствения на ищеца мотоциклет ********, движещ се
по бул. „Св. Елена“, и излизащия от пресечна улица, без предимство,
2
*********. В двустранния протокол, съставен от двамата участници в
произшествието, са вписани обстоятелствата, нарушенията, причините и
условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването му. Вследствие на
произшествието и на двете превозни средства са нанесени материални щети.
Механизмът на настъпване на ПТП е описан от двамата участници в пътния
инцидент, като същите са подписали протокола. Водачът на л.а. „В.“ рег.№
******* – Р.И. е посочила, че е виновна за настъпване на произшествието.
С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване, следните обстоятелства: между собственика на ********* и
ответника е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към
01.05.2023 г., на която дата, по вина на водача на това превозно средство,
възниква ПТП със собствения на ищеца мотоциклет ********; при ответника
е образувана преписка по щета № ******** за обезщетяване вредите от
пътния инцидент, по която, на ищеца е изплатено обезщетение в размер на
2774 лева.
Въз основа уведомление от ищеца, ответното дружество образува
преписка по щета № ********/03.05.2023 г. и изготвя опис, от който се
установява, че увредените елементи от превозното средство, които следва да
бъдат ремонтирани са: телескоп десен, телескоп ляв, фар преден, спойлер
преден, спойлер десен, спойлер ляв, слюда преден спойлер/яйце, капак ДВГ
ляв, лост спирачка ляв.
Ответникът изготвя калкулация, видно от която, общата сума,
необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 2774 лева. С
доклад №********01/07.05.2023 г., застрахователното дружество определя
застрахователно обезщетение в общ размер на 2774 лева.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/, от приетото заключение на която се установява механизмът на
настъпване на ПТП, нанесените увреждания по мотоциклета на ищеца, както
и стойността на ремонтните дейности, необходими за възстановяване на
автомобила до състоянието му преди произшествието. Експертното
заключение сочи механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от
ищеца, а именно – на 01.05.2023 г., в 10.30 ч., в гр. Варна, на бул. „Св. Елена“,
в близост до МСК „Вл. Варненчик“, възниква ПТП между мотоциклет
********, движещ се по булеварда и *********, който не пропуснал
3
движещият се по път с предимство мотоциклет ********. При установения
механизъм на ПТП, вещото лице е намерило, че между настъпилото
застрахователно събитие и всички вреди по процесното превозно средство е
налице причинно-следствена връзка. Според вещото лице, стойността за
възстановяване на увредения мотоциклет възлиза на сумата от 10496,71 лева.
Действителната стойност на превозното средство към 15.03.2024 г. е в размер
на 4457 лева, а към дата 23.05.2024 г. – 5014 г., поради което вещото лице
приема, че към датата на ПТП, средната пазарна цена на мотоциклета е 4457
лева. Намерено е, че стойността на ремонта надвишава действителната
стойност на превозното средство, поради което е налице тотална щета.
По искане на ищеца е допуснато провеждане на повторна САТЕ,
заключението по която сочи, че действителната средна пазарна цена на
мотоциклета, към датата на изготвяне на заключението е 6500 лева. Според
вещото лице е невъзможно да се определи стойността на запазените части.
Намерено е, че максималната цена, която ищецът може да получи при
евентуално предаване на мотоциклета, на скрап, е в рамките на 300 лева.
Посочено е, че след извършване на съответните проверки, вещото лице е
установило, че фирмите, занимаващи се с разкомплектоване на мотоциклети и
с търговия с части, втора употреба, не проявяват интерес към увреденото
превозно средство, тъй като най-търсени са частите, които при процесния
мотоциклет са увредени. Единствената система, към която се проявява
интерес е HIS – системата, заедно с ключа, представляваща вграден
имобилайзер, като в случай, че същата е изправна, предлаганата цена за
цялото превозно средство е 600 лева. Според вещото лице стойността за
възстановяване на мотоциклета възлиза на сумата от 11164,98 лева. Ремонтът
надхвърля 70 % от пазарната стойност на вещта, поради което е намерено, че е
налице тотална щета. Експертът сочи, че съгласно Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по ЗО „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, представляваща Приложение №1 към
Наредба за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 КЗ, при
установяване на запазени части, размерът на застрахователното обезщетение
не може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност на
МПС, която в конкретния случай е 4875 лева.
В проведено открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че към
датата на настъпване на ПТП, действителната пазарна стойност на процесния
4
мотоциклет възлиза на сумата от 7400 лева. Експертът заявява, че не е
установено дали вграденият имобилайзер работи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл.429 КЗ вр. чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие – ПТП,
механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между
ПТП. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В
тежест на ответника е да установи възраженията си въведени с отговора на
исковата молба.
Страните не спорят, че между ответното дружество и собственика на
5
********* е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с
който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото се установи, че на 01.05.2023 г., в 10.30 ч., в гр. Варна, на бул.
„Св. Елена“, в близост до МСК „Вл. Варненчик“, по вина на деликвента –
водач на *********, възниква ПТП с мотоциклет ********, при което на
собственото на ищеца превозно средство са нанесени имуществени вреди.
Механизмът на настъпване на произшествието, наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на делинквента и
нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца, са установени по
безспорен начин чрез приетите по делото писмени доказателства, както и
експертно заключение. Съдът намира, че вината на водача Р.И. е установена по
безспорен начин. В подписания от страните двустранен протокол за ПТП,
последната е признала, че е виновна за произшествието.
С отговора на исковата молба, ответникът не оспорва обстоятелствата,
отразени в съставения от водачите двустранен протокол за ПТП. Съгласно
изричния текст на чл.5 от Наредба № І-з – 41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Такъв е и процесният
случай. Съгласно посочената разпоредба, такъв протокол не се попълва при
условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието
на алкохол и/или наркотични вещества, или техни аналози или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство.
Положените подписи в двустранния протокол не са оспорени от страните,
поради което авторството на същите, както и удостоверените с двустранния
протокол факти и обстоятелства, относно механизма на ПТП, и нанесените
увреждания на участващите в него автомобили следва да се приемат за
доказани.
Между ответното дружество и делинквента е сключен договор за
6
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Безспорно са установени настъпилото ПТП, участниците в него, механизмът и
вината за настъпването му, както и нанесените увреждания по автомобила на
ищеца, които са в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие. Вината на застрахования л.а. е установена по безспорен начин.
Делинквентът е допуснал нарушение на правилата на движение, като
единствено и само поведението на водача на ********* е причина за
настъпване на пътния инцидент. Отделно, с изплащане на обезщетение в
размер на 2774 лв., още преди образуване на настоящото производство,
ответникът признава неизгодни за страната и релевантни за предмета на
спора, факти, по смисъла на чл.175 ГПК, а именно, че на 01.05.2023 г., по вина
на водача на *********, застрахован при ответника, настъпва застрахователно
събитие – ПТП, вследствие, на което, на процесния мотоциклет са нанесени
увреждания, които следва да бъдат обезщетени. Не се установяват
доказателства за наличие на правопогасяващи или правоизключващи
отговорността на застрахователя обстоятелства. С оглед горното, съдът
намира предявеният иск за доказан по основание.
Спорният въпрос между страните остава размерът на дължимото
обезщетение.
Спорният въпрос между страните остава размерът на дължимото
обезщетение. На основание чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието.
В процесния случай, от приетото заключение на първата и на повторната
САТЕ, които съдът кредитира като обективни и компетентни, се установи, че е
налице тотална щета на увредения автомобил, доколкото стойността на
нанесените вреди, значително надхвърля действителната стойност на
автомобила на ищеца. Разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ определя, че тотална
щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, като тази
7
стойност се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз
основа на: издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в
натура на вредите, или чрез експертна оценка – при изплащане на парично
обезщетение. Вещото лице по повторната експертиза е намерило, че
стойността на щетите към датата на ПТП е в размер на 11164,98 лева, а средна
пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП – 7400 лева. При
съпоставяне на двете стойности се установява, че разходите за възстановяване
на превозното средство представляват 150,88 % от неговата действителна
стойност.
По делото не се установи дали са налице запазени части от автомобила и
каква е тяхната стойност, като съдът намира това обстоятелство за
ирелевантно за спора, доколкото не се представиха доказателства, че
увреденият мотоциклет е бил дерегистриран, както и че ищецът се е
разпоредил със запазените части, т.е. при изплащане на застрахователно
обезщетение няма да се стигне до неоснователното му обогатяване. С
разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ е определено кога едно увреждане
представлява тотална щеца, но не е дефиниран задължителен метод и начин на
изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение. За определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, следва да се съобрази
разпоредбата на чл.400, ал.1 КЗ, според която, за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Съгласно чл.400, ал.2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. При данни, че действителната пазарна
стойност на процесния мотоциклет към датата на ПТП е 7400 лева, а
ответното застрахователно дружество е изплатило на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 2774 лева, то искът за сумата от 4026 лева се явява
основателен и като такъв, същият следва да бъде уважен изцяло. В полза на
ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.10.2023 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да
заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК, като по отношение заявеното от ответника възражение за
8
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, съдът
намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите
когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане
на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА.
При съобразяване нормите на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва извод, че
ищецът претендира адвокатско възнаграждение, чийто размер е близък до
минималния, поради което съдът намира възражението на ответника, за
неговата прекомерност, за неоснователно. Отделно, макар да твърди
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение,
ответникът претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер (1200
лв. с ДДС).
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват претендираните разноски от 1985,04 лева, съгласно приет по
делото списък по чл.80 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: IBAN ****************, с титуляр адвокат Й. К. А..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д.ов М., ЕГН **********, с адрес:
********, сумата от 4026 лева, представляваща частичен иск от претенция в
пълен размер от 6226 лева - обезщетение за имуществени вреди нанесени на
собствения на ищеца мотоциклет ********, при ПТП настъпило в гр. Варна,
на 01.05.2023 г., по вина на водача на *********, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, при ответника, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.10.2023 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
9
управление: ********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д.ов М., ЕГН **********, с адрес:
********, сумата от 1985,04 лева, представляваща сторените разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10