№ 518
гр. Русе , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
2021********** по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са отменителни искове с правна квалификация чл. 1*5 от
ЗЗД.
Претеницята на ищцата М. М. Б. се основава на твърдения, че на
*1.07.2015г. подписала предварителен договор с ответницата М. ИВ. ИВ. за
покупко-продажба на поземлен имот/нива/ с площ *2,*5 декара в землището
на с. С., обл. Русе, имот № ***, по силата, на който договор И. се задължила
да продаде на Б. собствената си 1/2 идеална част от поземлен имот – нива - с
площ *2,*5 декара в землището на с. С. за сумата от 9900 лева, която сума
купувача заплатил на продавача при подписване на договора. Срокът за
сключване на окончателния договор бил *1.08.2015 г., но до окончателен
договор не се стигнало. С три сделки, сключени съответно на 05.08.2015 г.,
18.09.2015 г. и 1*.01.** г. М.И. се разпоредила с идеалните си части от
посочения имот като по този начин се лишила от възможността да изпълни,
поетото към ищцата задължение. По тези съображения М. М. Б. искала М.И.
да бъде осъдена да й заплати сумата от 9900 лева, поради неосъществяване на
основанието, на което сумата е получена, както и законна лихва. По гр. дело
№ ***/2019 г. М. М. Б. и М. ИВ. ИВ. сключили спогодба, по силата, на която
1
М. ИВ. ИВ. се задължила да върне на М. М. Б. сумата 9900 лева във връзка с
неосъществената сделка посочена по-горе, но не изпълнила това свое
задължение. На 1*.01.**г. М. ИВ. ИВ. продала на брат си Н.И. И. собствената
си 1/* идеална част от имот № *** в с. С., обл. Русе; На 1*.01.**г. М. ИВ. ИВ.
дарила на С. ИВ. АБР. притежаваната от нея 1/* идеална част от имот № *** в
с. С., обл. Русе. Ищцата счита, че за последните две сделки са налице
предпоставките на чл. 1*5 от ЗЗД и иска да бъдат обявени за относително
недействителни спрямо нея, тъй като я увреждат и тя не може да се
удовлетвори от имуществото на ответницата.
Ответниците оспорват исковете. Считат, че не е налице знание и
намерение за увреждане, и че разпоредителните сделки са сключени преди
ищцата да стане кредитор на М. ИВ. ИВ..
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От представените по делото писмени доказателства е видно, че на
*1.07.2015 г. ищцата М. М. Б. и ответницата М. ИВ. ИВ. са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот/нива/ с площ
*2,*5 декара в землището на с. С., обл. Русе, имот № ***, по силата, на който
договор И. се задължила да продаде на Б. собствената си 1/2 идеална част от
поземлен имот – нива - с площ *2,*5 декара в землището на с. С. за сумата от
9900 лева, която сума купувачът заплатил на продавача при подписване на
договора. Срокът за сключване на окончателния договор бил *1.08.2015 г., но
до окончателен договор не се стигнало. С три сделки, сключени съответно на
05.08.2015 г., 18.09.2015 г. и 1*.01.** г. М.И. се разпоредила с идеалните си
части от посочения имот като по този начин се лишила от възможността да
изпълни, поетото към ищцата задължение. М. М. Б. предявила иск срещу
М.И. за връщане на сумата от 9900 лева и било образувано гр. дело №
***/2019 г. по описа на РРС. На 22.10.2019 г. по същото е сключена съдебна
спогодба, по силата, на която М. ИВ. ИВ. се задължила да върне на М. М. Б.
сумата 9900 лева във връзка с неосъществената сделка, посочена по-горе, но и
към момента не била изпълнила това свое задължение. От протокола за
съдебната спогодба е видно че от общо задължение в размер на 11 178 лв.,
включващо главница 9 900 лв. и разноски в размер на 1278 лв. към момента
на сключване на спогодбата са били платени само *50 лв. Уговорено е че
2
остатъкът ще се заплати по следния начин – вноски в размер на по 500 лв. с
падежи *1.10.2019 г. и *1.12.2019 г., а след това плащанията да са на равни
месечни вноски от по 110 лв. с падеж на първата вноска – *1.01.2020 г.
Уговорено е че при неплащане на които и да било две поредни вноски цялото
задължение става предсрочно изискуемо и ищцата има право да се снабди с
изп. лист. Поради неизпълнение за задълженията по спогодбата ищцата се е
снабдила с изп. лист и е било образувано изп. дело №*** на ЧСИ И. ХаджиИ..
Представен е препис от у-ние по същото, от което е видно, че на 1*.08.2020 г.
по същото е постъпила сума в размер на 200 лв. Не са представени
доказателства за последващи плащания. На 1*.01.**г. М. ИВ. ИВ. е продала
на брат си Н.И. И. собствената си 1/* идеална част от имот № *** в с. С., обл.
Русе; На 1*.01.**г. М. ИВ. ИВ. дарила на С. ИВ. АБР. притежаваната от нея
1/* идеална част от имот № *** в с. С., обл. Русе. При това положение и с
оглед предмета на делото по двата иска (чл.1*5 от ЗЗД- искове на кредитор за
обявяване на относителна недействителност на разпоредителни сделки на
негов длъжник, които сделки увреждат кредитора) следва да се прецени дали
са налице предпоставките за прогласяване на същите за недействителни
спрямо кредитора, а именно наличието на вземане на ищеца срещу
ответницата към момента на сключване на сделките, с които тя намалява
имуществото си, както и знание за увреждане, когато е необходимо такова.
Първата атакувана сделка е сключена с брат на ответницата М. ИВ. ИВ.,
поради което знанието на приобретателя за увреждането се презюмира.
Другата сделка е безвъзмездна и при нея знанието на приобретателя за
увреждането е ирелевантно. В случая ответниците оспорват наличието на
вземане на ищцата към момента на сключване на сделките поради това че
вземането не е било съдебно признато към него момент. Съдът счита това
възражение за неоснователно. За упражняване на потестативното право на
кредитора по чл.1*5 от ЗЗД не е въведено изискване за съдебно признаване на
вземането му. Достатъчно е същото да съществува, а в случая от
представените писмени доказателства е видно, че към 1*.01.** г. ответницата
М.И. е извършила не само атакуваните разпоредителни сделки, но се е
разпоредила и с последните идеални части от недвижимия имот, по
отношение на който е поела задължение за прехвърляне правото на
собственост на ищцата по предварителен договор. Така тя сама се е поставила
в невъзможност да изпълни задължението си по този договор с оглед на което
3
дължи на насрещната страна връщане на полученото по договора с ищцата.
Това обстоятелство, наред с останалите установени по делото обстоятелства –
ответницата И. се е развела със съпруга си, но двамата продължават да живеят
заедно, имала е финансови затруднения, впоследствие за дълъг период от
време не е погасила задължението си, вкл. и след съдебното му признаване
със спогодбата по гр. дело № ***/2019 г. по описа на РРС, обосновават извода
че сключените от нея сделки, които са атакувани по настоящото дело са
увреждащи по смисъла на чл.1*5, ал.1 от ЗЗД, т. к. обективно намаляват
имуществото на ответницата И. и препятстват възможността за
удовлетворение на ищцата в качеството на неин кредитор. Същите
обосновават и знанието на ответницата И. за увреждането. По отношение на
договора за дарение, сключен с дъщерята на ответницата С.А. не се изисква
знание на приобретателя, т. к. действието е безвъзмездно – арг. от чл.1*5,
ал.1, изр. второ от ЗЗД, съгласно което „ Когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането“. По отношение на договора за покупко-продажба, сключен с
ответника Н.И., брат на М.И., действа презумпцията за знание по чл.1*5, ал.2
от ЗЗД – „Знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника“.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
опровергаване на тази презумпция. Посочените от ответниците Н. ИВ. Н. и
М.И. свидетели са техни близки приятели и показанията им следва да се
преценяват от призмата на чл.172 от ГПК. Същите твърдят, че двамата са
били във влошени отношения, но не и че И. не е знаел за финансовите
затруднения и задължения на сестра си. Всички те твърдят едно и също
обстоятелство - че двамата – брат и сестра, не поддържат отношения от 7-8
години, но по никакъв начин не подкрепят свидетелските си показания с
факти, относно това, кой е станал причина за тези отношения и как са се
развили те във времето. Самият ответник Н.И., давайки обяснения по делото
реално заяви неверни обстоятелства - че не живее в С. и че не го посещава,
при все че по делото е установено че постоянният му адрес към ** година е
бил в С. и че всички свидетели категорично заявиха, че той почти на 1-2
седмици е в С. при своята майка, посещава я често и реално живее там. Освен
това той е намерил начин да контактува със сестра си и да осигури нейното
присъствие и съгласие за сключване на сделката за продажба, и то цената от
4
250 лева, която е доста под пазарната и сочи за наличието и на други
съображения за сключването на сделката и по-конкретно за запазване на дял
от имота в семейството при наличие на угроза за загубването му в полза на
кредитори на ответницата И.. С оглед на това искът е в тази си част е също е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Предвид уважаването на иска ответниците дължат на ищеца разноските
по делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.1*5 от ЗЗД,
спрямо М. М. Б., ЕГН:********** от гр.Русе сключения между М. ИВ. ИВ.,
ЕГН:********** и Н. ИВ. Н.а, ЕГН:********** договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен по време на гражданския му брак със СТ. Н. Н. с
нот.акт №*, том I, рег. №**, дело №* от ** г. на 625-ти РН, с който М. ИВ.
ИВ. е продала на Н.И. И. собствената си 1/* ид.ч. от имот №***,
представляващ по сега действащата кадастрална карта имот с идентификатор
65**8.*6.*6 в с.С., Обл. Русе.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.1*5 от ЗЗД,
спрямо М. М. Б., ЕГН:********** от гр.Русе сключения между М. ИВ. ИВ.,
ЕГН:********** и С. ИВ. АБР., ЕГН:********** договор за дарение на
недвижим имот, сключен с нот.акт №*, том I, рег. №**, дело №2 от ** г. на
625-ти РН, с който М. ИВ. ИВ. е дарила на С. ИВ. АБР. собствената си 1/*
ид.ч. от имот №***, представляващ по сега действащата кадастрална карта
имот с идентификатор 65**8.59.*6 в с.С., Обл. Русе.
ОСЪЖДА М. ИВ. ИВ., ЕГН:********** да заплати на М. М. Б.,
ЕГН:********** от гр.Русе сумата в размер на 5*0 лв. – разноски по делото.
5
ОСЪЖДА С. ИВ. АБР., ЕГН:********** да заплати на М. М. Б.,
ЕГН:********** от гр.Русе сумата в размер на 5*0 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните .
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6