Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН
КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното в. гр.
дело № 14932 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба, подадена от ответниците Н.Н.С. и М.Й.К., срещу решение № 309527 от
10.01.2018 г. по гр. дело № 55706/2015 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 75-ти състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ е признато за установено, че
ответниците дължат на „Т.С.” ЕАД сумата от 1586.53 лева, от която М.Й.К. дължи
396.63 лева, а Н.Н.С. дължи 1189.90 лева, представляваща стойност на топлинна
енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., доставена до апартамент №
10, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, ведно със законната лихва,
считано от 13.05.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 317.94
лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимата за топлинна енергия
сума, дължимо за периода от 30.06.2012 г. до 21.04.2015 г., от което М.Й.К.
дължи сумата от 79.48 лева, а Н.Н.С. дължи сумата от 238.46 лева.
С въззивната жалба се твърди, че в
атакуваната част първоинстанционното решение е неправилно, в подкрепа на което
се сочи, че съдът е пренебрегнал заключението на СТЕ, което съставлява
единственият обективен и независим източник на информация относно действителния
размер на дължимите за процесния период суми. Вместо това, първоинстанционният
съд се доверил едностранчиво на представените от страна на ищеца и съставени от
него частни документи. Неотчетено останало и обстоятелството, че при
начисляване на сумите, претендирани за топлинна енергия е извършено нарушение
на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., тъй като топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация надвишава с над 50 %, по-конкретно с 54.17 % топлинната
енергия за отопление на имота, което е констатирано от страна на вещото лице,
извършило техническото експертно изследване.
Отделно от горното се твърди, че
ответника М.Й.К. няма качеството „потребител на топлинна енергия” по смисъла на
ЗЕ, доколкото видно от документа за собственост на апартамента е, че другият
ответник Н.Н.С. е дарила имота на М.К., но е запазила пожизнено правото на
ползване върху същия. В подкрепа на извода, че М.К. не е потребител на топлинна
енергия за процесния имот се изтъква като факт, че документите, с които ищецът
претендира сумите – фактури, отчети за дялово разпределение и справки са на
името на Н.С. и никъде не е отправено искане за заплащане на топлинната енергия
спрямо М.К..
По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваната част от решението на районния съд и за
присъждане в полза на ответниците на направените по делото разноски.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и направените
искания, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, приема за
установено от фактическа страна, следното:
Производството пред Софийски районен
съд е образувано по повод искова молба на „Т.С.” ЕАД, срещу Н.Н.С. и М.Й.К., с
която се претендира да бъде признато за установено, че ответниците дължат на
ищеца заплащане на доставена в периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014 г. топлинна
енергия до имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, а именно ап. 10, с
абонатен номер 220130, възлизаща в общ размер от 1935.58 лева, ведно със
законната лихва, считано от 13.05.2015 г. до окончателното плащане, както и
обезщетение за забава върху дължимата сума, дължимо за периода от 30.06.2012 г.
до 21.04.2015 г., възлизащо в общ размер на сумата от 322.53 лева, като от Н.Н.С.
се претендират ¾ от тези суми, съответно 1209.79 лева и 241.90 лева, а
от М.К. се претендира ¼, или съответно сумата от 403.26 лева и сумата от
80.63 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
25507/2015 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 75-ти състав.
От представения и приет като писмено
доказателство по делото нотариален акт № 16, том ІV, нот. Дело № 616 от 1986 г.
/л. 39/ се установява, че процесният имот, а именно апартамент № 10, находящ се
в гр. София, ж. к. „********* се установява, че собственици на имота са Н.Н.С.
и Й.К.С.. От удостоверение за наследници /л. 25/ се установява, че Й.К.С. е
починал на 04.02.2000 г. и е оставил за свои наследници своята съпруга Н.Н.С. и
дъщеря си М.Й. А.Д.(сега М. Й.К.) – ответници по делото. С оглед на това, към
04.02.2000 г. собствеността върху имота е била както следва: ¾ ид. части
за Н.Н.С. и ¼ ид. части за М.Й.К.. На 31.10.2000 г. Н.Н.С. е подала молба-декларация
до „Т.С.” ЕАД за откриване на партида за процесния имот на нейно име, по повод
на което е открита партида с абонатен № 220130. От нотариален акт № 3, том І,
рег. № 1076, дело 1 от 2007 г. /л. 26-27/ се установява, че на 22.01.2007 г. Н.Н.
е дарила своите ¾ ид. части от имота на Б.А.Д., като е запазила за себе
си пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху даряваните идеални
части. Установява се, че от страна на М.К. е инициирано производство за съдебна
делба на имота, страни по което са тя и Б.Х.А.-Д., както и че през 2012 г. е
вписана възбрана върху ¾ ид. части от имота, които са собственост на Б.Х.А.-Д..
От приетите писмени доказателства се установява без съмнение, че процесният
имот се намира в топлоснабдена сграда, както и че услугата „дялово
разпределение” от 2001 г. насам се осъществява от „Т.с.” ЕООД. От счетоводно
извлечение, представено от ищеца и прието като писмено доказателство по делото
се установява, че по отношение на имот с абонатен номер 220130 за периода от
01.05.2012 г. до 01.07.2014 г., включително с две изравнителни сметки от м.
09.2014 г. е начислена сумата от общо 1904.47 лева за топлинна енергия и сумата
от 31.11 лева за дялово разпределение.
За установяване на значимите факти,
по инициатива на ищеца по делото са допуснати и са приети съдебно-техничекса
експертиза (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССче), които съдът кредитира
и взима предвид при изграждане на изводите относно значимите факти.
От заключението на СТЕ /л. 73-77/ се
установява, че според главните отчети и изравнителните сметки на дружеството,
извършващо дялово разпределение, в процесното жилище за исковия период има 4
броя радиатори с индивидуален разпределител на разходите за отопление, като
абонатът е осигурил достъп за отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите и главните отчети са подписани. Абонатът заплаща стойността на
топлинната енергия, отделена от сградната инсталация пропорционално – съобразно
пълния отопляем обем на имота по проект. Вещото лице е констатирало, че при
изчисляване на топлинната енергия за значимия период на абоната е била
начислена добавена енергия, която надвишава максимално възможното количество за
имота, което е в нарушение на Наредба № 16-334 от 2007 г. Взимайки предвид това
нарушение, вещото лице е изчислило и е определило стойността на топлинната
енергия, която абонатът дължи за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014 г.,
възлизаща в размер на сумата от 1365.07 лева.
От заключението на ССче /л. 90-96/
се установява, че за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2012 г. от страна на
топлофикационното дружество са издадени фактури за топлинна енергия за
процесния имот, възлизащи на обща стойност от 1586.50 лева за топлинна енергия,
върху която е начислена лихва в общ размер от 327.86 лева. Вещото лице е посочило,
че за исковия период абонатът дължи на ищеца сумата от 26.52 лева,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, както и лихва
върху тази сума в размер от 4.59 лева. Общо дължимите суми за топлинна енергия
и за дялово разпределение възлизат в размер от 1613.05 лева.
С оглед установеното от вещото лице
по СТЕ нарушение при изчисляване на топлинната енергия за имота, съдът намира,
че именно неговото заключение е с водещо значение относно тази стойност. Поради
това съдът приема, че стойността на дължимата за периода от 01.05.2012 г. –
30.04.2012 г. топлинна енергия за процесния имот е на обща стойност 1365.07 лева, а лихвата за забава върху
тази сума за периода от 30.06.2012 г. – 21.04.2015 г. се определя въз основа на
заключението на ССче и съобразно чл. 162 от ГПК в размер на сумата от 282.17 лева. Що се отнася до дължимата
като стойност на услуга дялово разпределение сума, съдът възприема заключението
на ССче, съгласно което тази услуга за исковия период е на стойност 26.52 лева, а начислената върху нея
лихва за забава е в размер от 4.59 лева.
Това означава, че общата стойност на ТЕ и дялово разпределение, която се дължи
е 1391.59 лева, а стойността на дължимата лихва за забава е 282.17 лева.
Взимайки предвид ид. части от имота, за които всяка от ответниците отговаря,
горното обосновава извод, че М.К. има качеството
потребител на топлинна енергия за ¼ ид. части от имота, от което следва,
че тя дължи съответна част на притежаваните ид. части от горните суми, т. е.
сумата от 347.75 лева, от която
341.25 лева за топлинна енергия и 6.63 лева за дялово разпределение и сумата от
70.54 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия. С оглед отговорността на Н.С. за
¾ ид. части от имота, следва че тя дължи на топлофикационното дружество
съответна част от установените задължения, или сумата от 1043.64 лева, от които 1023.75 лева за топлинна енергия и 19.89
лева за дялово разпределение, както и сумата от 211.63 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия.
При
описаната фактическа обстановка, изводима от доказателствената съвкупност,
съдът приема, че в случая от правна страна се установява следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, които са
процесуално допустими.
Основателността на предявените по делото установителни
искове е предпоставена от установяване на пасивна материалноправна легитимация на
ответниците да отговарят по тях.
Според приложимата през процесния период норма
на чл. 153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот, което ще рече, че
определящо е притежанието на собственост или вещно право на ползване
върху имота. С оглед на това и при положение, че съгласно § 1, т.42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си,
то потребител на топлинна енергия е
собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право
на ползване, в който случай потребител се явява третото лице – ползвател, т. е.
при конкуренция на тези вещни права превес има правото на ползване, в следствие
на което за потребител на топлинна енергия се счита вещният ползвател, а не
собственикът, който е лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на
такова ограничено вещно право на друго лице. В случай,
че даден имот се ползва от лице извън горепосочените, т. е. на договорно
основание, то ако между това лице и топлопреносното предприятие е сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия, то тогава този ползвател ще
дължи заплащане на потребената за имота топлинна енергия – в този смисъл са и
дадените задължителни указания на върховната съдебна инстанция в Тълкувателно
решение № 2/2017 г. от 17 май 2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.
В конкретния случай, по делото са представени и приети
писмени доказателства, от които се установява, че и двете ответници имат
качеството „потребител на топлинна енергия” за процесния имот, като М.Й.К. е
потребител за ¼ ид. част от имота, а Н.Н.С. е потребител за ¾ ид.
части от имота. Не може да се сподели направеното във въззивната жалба
възражение относно качеството потребител на М.К., тъй като по делото безспорно
се установява, че тя е придобила въз основа на наследствено правоприемство от
баща си собствеността върху ¼ ид. части от топлоснабдения имот. Освен
това вещно право на ползване е учредено в полза на Н.С. единствено по отношение
на ¾ ид. части, които тя е дарила на Б.Х.А.-Д., но не и по отношение на
¼ ид. части, които са собственост на дъщеря ѝ М.К..
Що се отнася до размера на дължимата за
исковия период топлинна енергия, включително на услугата дялово разпределение,
както и на лихвата за забава върху топлинната енергия, въззивният съд приема
подадената жалба за частично основателна.
Това е така, тъй като по изложените
по-горе мотиви, позовавайки се на експертните заключения настоящият съдебен
състав приема, че за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г. за конкретния
имот се дължат следните суми: сумата от 1365.07
лева, представляваща стойност на доставена до имота топлинна енергия;
сумата от 282.17 лева,
представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 30.06.2012 г. –
21.04.2015 г. определена въз основа на заключението на ССче и съобразно чл. 162
от ГПК, както и сумата от 26.52 лева,
представляваща дължима стойност на услуга дялово разпределение сума. С оглед
обстоятелството, че районният съд е разгледал сумите за топлинна енергия и за
дялово разпределение общо, следва да се посочи, че общата стойност на дължимата
топлинна енергия и на дяловото разпределение за имота е 1391.59 лева. Що се отнася до начислената от топлофикационното
дружество сума в размер от 4.59 лева, представляваща лихва върху сумата за
дялово разпределение, съдът приема същата за недължима, тъй като по отношение на цената за услугата дялово разпределение
липсва предвиден срок в ОУ на топлоснабдителното дружество за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – по арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а в настоящия случай не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорните
претенции за лихва в размер от по 4.59 лева са неоснователни.
Съобразно
горното и предвид факта, че ответницата М.К. има качеството потребител на
топлинна енергия за ¼ ид. части от имота, следва, че тя дължи съответна
част на притежаваните ид. части от горните суми, т. е. сумата от 347.75 лева, от която 341.25 лева за
топлинна енергия и 6.63 лева за дялово разпределение и сумата от 70.54 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия. С оглед отговорността на Н.С. за
¾ ид. части от имота, следва че тя дължи на топлофикационното дружество
съответна част от установените задължения, или сумата от 1043.64 лева, от които 1023.75 лева за топлинна енергия и 19.89
лева за дялово разпределение, както и сумата от 211.63 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия. С
оглед на това и предвид фактът, че районният съд е уважил исковете в по-висок
размер от горепосочените, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която исковите претенции са уважени са общата сумата над 1391.59 лева, т. е. да
се отмени в частта, с която е признато за установено, че М.К. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата над
347.75
лева до 396.63 лева за топлинна енергия и дялово разпределение, както и за
сумата над 70.54 лева до 79.48 лева за лихва, както и в частта,
с която е признато за установено, че Н.С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата над 1043.64 лева до 1189.90 лева за топлинна енергия и дялово разпределение, както и за
сумата над 211.63 лева до 238.46 лева за лихва.
В останалата
част – до размера на установените като дължими суми, решението следва да се
потвърди.
В частта, с
която исковете са отхвърлени като неоснователни, решението на районния съд не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Съобразно
извода на съда по съществото на спора, решението на районния съд следва да се
отмени и в частта, с която М.К. и Н.С. са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД
направени по делото разноски, по-конкретно за
сумата над 657.01 лева до присъдения размер от 749.05 лева разноски за
исковото производство, както и за сумата
над 292.31 лева до присъдения размер от 333.26 лева – разноски за
заповедното производство.
При този изход на спора във
въззивното производство и в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК
въззивниците имат право на съответна съобразно уважената част на въззивната
жалба част от претендираните и направени по делото разноски, или на сумата от 87.71 лева от общо направените разноски
в размер на 100.00 лева за държавна такса. За заплащането на тази сума следва
да бъде осъдена въззиваемата страна и ищец по делото „Т.С.” ЕАД.
От страна на „Т.С.” ЕАД също е
направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във
връзка с настоящото въззивно производство, каквото следва да бъде присъдено на
страната, съобразно отхвърлената част на въззивната жалба. Това означава, че в
полза на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 43.85 лева, за заплащането на която
следва да бъдат осъдени солидарно въззивниците и ответници по делото М.К. и Н.С..
По
тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 309527 от 10.01.2018 г. по гр. дело № 55706/2015 г. на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 75-ти състав, в частта, с която на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ е признато
за установено, че ответниците Н.Н.С.,
ЕГН: ********** и М.Й.К., ЕГН: **********
– двете с адрес ***, дължат на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***, сумата над 1391.59 лева до общия уважен
размер от 1586.53 лева, съответно за М.Й.К. за сумата над 347.75 лева до 396.63 лева за
топлинна енергия и дялово разпределение, както и за сумата над 70.54 лева до 79.48
лева за лихва, а за Н.С. за сумата над 1043.64
лева до 1189.90 лева за топлинна
енергия и дялово разпределение и за сумата над 211.63 лева до 238.46 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимата за топлинна енергия сума, като вместо
това, ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумата над 1391.59 лева до
общия уважен размер от 1586.53 лева, съответно за М.Й.К. за сумата над 347.75 лева до 396.63 лева за
топлинна енергия и дялово разпределение, както и за сумата над 70.54 лева до 79.48
лева за лихва, а за Н.С. за сумата над 1043.64
лева до 1189.90 лева за топлинна
енергия и дялово разпределение и за сумата над 211.63 лева до 238.46 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимата за топлинна енергия сума, като
отменя решението и в частта,
с която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.Н.С.,
ЕГН: ********** и М.Й.К., ЕГН: **********
– двете с адрес ***, са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***,
направени в исковото производство разноски за сумата над 657.01 лева до присъдения размер от
749.05 лева, както и направени в
заповедното производство разноски за сумата над 292.31 лева до присъдения размер от 333.26 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Т.С.”
ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.Н.С., ЕГН: ********** и М.Й.К., ЕГН: ********** – двете с адрес
***, сумата от 87.71 лева,
представляваща част от направените във въззивното производство разноски за
държавна такса, съответна на уважената част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Н.С., ЕГН: **********
и М.Й.К., ЕГН: ********** – двете с
адрес ***, да заплатят солидарно на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 43.85 лева, представляваща част от
направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съответна на отхвърлената част на въззивната жалба.
В частта, с
която исковете са отхвърлени като неоснователни, решението на районния съд не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице – помагач на ищеца „Т.С.”
ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.