Решение по дело №213/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 83

 

 

гр. Пловдив, 24.07.2020 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                                             РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 213/2020 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 6817/26.02.2020 г. от А.з.п.п.и к. ***, ЕИК ******** (АППК), с предишно наименование „А. за п. и с. к.“, против решение № 166/07.02.2020 г., постановено по г. д. № 73/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което са отхвърлени субективно и обективно евентуално съединени искове, с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД, против „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** и Б.А.П. ЕГН **********, за обявяване за относително недействителна по отношение на АППК на сделката от 30.08.2018г., изповядана с нотариален акт № …, т. …, рег. № …, н. д. № …/… г. на нотариус З., рег. № …, по силата на която „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** е прехвърлило на Б.А.П. ЕГН ********** вместо плащане на задължението, което дружеството има към последния съгласно договори за прехвърляне на вземане от 19.02.2018 г. в размер на общо 41 000.00 лева, следния недвижим имот: сграда с идентификатор № … по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., ул. „И. Р.“, със застроена площ от 197 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор № …, с предназначение – друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда, брой етажи – 1, която съгласно титул за собственост представлява обект – нежилищна постройка със застроена площ от 199 кв. м., построен по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, отменен с Постановление № 500 на Министерски съвет от 1997 г., получил постоянен градоустройствен статут в недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. П., а именно – дворно място застроено и незастроено цялото от 14 500 кв. м., представляващо УПИ … - комплексно застрояване, търговия и зеленина, кв. 592 по плана на П. г. ч., гр. П., при граници на имота: от север – ул. „А.“, от изток – ул. „Б.“, от юг – ул. „И. Р.“, от запад – ул. „П.“, както и за обявяване на относителната недействителност на същата сделка до размер на 2/3 идеални части от имота. 

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявения главен иск или евентуалния такъв. Претендира разноски.

Ответник „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Ответник Б.А.П. ЕГН ********** не е взел становище по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Субективно и обективно евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД.

Предявени от А.з.п.п.и к. ***, ЕИК ********, с адрес: гр. С., ул. „В.“ № … против „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и Б.А.П. ЕГН ********** ***.

І. за предявените искове:

След многократни уточнявания, ищецът формулира два иска едновременно против двамата ответници, при условията на евентуалност:

- за обявяване за относително недействителна по отношение на АППК на сделката от 30.08.2018 г., изповядана с нотариален акт № …, т. …, рег. № …, н. д. № …/… г. на нотариус З., рег. № …, по силата на която „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** е прехвърлило недвижим имот на Б.А.П. ЕГН ********** вместо плащане на задължението, което дружеството има към последния съгласно договори за прехвърляне на вземане от 19.02.2018 г. в размер на общо 41 000.00 лева;

- за обявяване на относителната недействителност на същата сделка до размер на 2/3 идеални части от същия имота.

В този смисъл е и докладът на първоинстанционния съд, направен в съдебно заседание на 04.07.2019 г. (л. 123 от делото на ОС), по който страните не са имали възражения.

ІІ. за процесния имот:

В исковата молба е посочено, че процесната сделка касае сграда с идентификатор № … по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., ул. „И. Р.“, със застроена площ от 197 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор № …, с предназначение – друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда, брой етажи – 1, която съгласно титул за собственост представлява обект – нежилищна постройка със застроена площ от 199 кв. м., построен по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, отменен с Постановление № 500 на Министерски съвет от 1997 г., получил постоянен градоустройствен статут в недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. П., а именно – дворно място застроено и незастроено цялото от 14 500 кв. м., представляващо УПИ … - комплексно застрояване, търговия и зеленина, кв. 592 по плана на П. г. ч., гр. П., при граници на имота: от север – ул. „А.“, от изток – ул. „Б.“, от юг – ул. „И. Р.“, от запад – ул. „П.“.

В становище на ищеца вх. № 17887/11.06.2019 г. (л. 97 – 99 от делото на ОС) се говори за имот с идентификатор № ….

Имот с крайни цифри на идентификатора 42 е описан в атакуваната сделка и всички доказателства.

Идентификаторът е само един от индивидуализиращите белези на недвижим имот. Той може да бъде описан с граници, посочен в скици или по друг начин, който недвусмислено да конкретизира неговата същност. Ето защо настоящата инстанция намира, че процесният имот е сграда с идентификатор № …, с граници описани по един и същи начин в исковата молба, нотариален акт № …, т. …, рег. № …, н. д. № …/… г. на нотариус З., рег. № … (л. 9 – 10 от делото на ОС) и в решението на първоинстанционния съд.

ІІІ. по иска за обявяване за относително недействителна по отношение на АППК на сделката от 30.08.2018 г. за целия имот:

В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответник „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** и има вземания против него, за събирането на които е образувано изпълнително производство. Това твърдение е основателно и се доказва от представените препис от изпълнителен лист от 30.06.2005 г. (л. 16 от делото на ОС), препис от изпълнителен лист от 23.07.2007 г. (л. 15 от делото на ОС) и препис от удостоверение изходящ № 18495/16.11.2018 г. на ЧСИ Г., рег. № … (л. 13 от делото на ОС).

Ответник „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** прави възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност. Това възражение е неоснователно. Не е времето и мястото в производство по иск с правна чл. 135 от ЗЗД да се прави проверка на съществуването на вземането на ищеца, което му дава качеството на кредитор. Важното е да има доказателства, че това вземане е възникнало. А това обстоятелство не е спорно и се доказва от вече коментираните доказателства.  

В исковата молба се твърди, че между „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** и Б.А.П. ЕГН ********** е сключена сделка от 30.08.2018 г., по силата на която „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** е прехвърлило на Б.А.П. ЕГН ********** вместо плащане на задължението, което дружеството има към последния съгласно договори за прехвърляне на вземане от 19.02.2018 г. в размер на общо 41 000.00 лева, следния недвижим имот: сграда с идентификатор № … по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., ул. „И. Р.“, със застроена площ от 197 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор № …, с предназначение – друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда, брой етажи – 1, която съгласно титул за собственост представлява обект – нежилищна постройка със застроена площ от 199 кв. м., построен по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, отменен с Постановление № 500 на Министерски съвет от 1997 г., получил постоянен градоустройствен статут в недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. П., а именно – дворно място застроено и незастроено цялото от 14 500 кв. м., представляващо УПИ … - комплексно застрояване, търговия и зеленина, кв. 592 по плана на П. г. ., гр. П., при граници на имота: от север – ул. „А.“, от изток – ул. „Б.“, от юг – ул. „И. Р.“, от запад – ул. „П.“. Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от нотариален акт № …, т. …, рег. № …, н. д. № …/… г. на нотариус З., рег. № … чл. 9 – 10 от делото на ОС).

Твърди се, че чрез тази сделка, извършена след образуване на изпълнителното производство, се увреждат интересите на ищеца, тъй като се намалява имуществото на длъжника и той е знаел за увреждането. Това твърдение е основателно. Няма как длъжникът да не знае за увреждането, тъй като извършва разпоредителна сделка след като против него е образувано изпълнително производство за паричен дълг.

В исковата молба е посочено, че процесната сделка е безвъзмездна и в същност е дарение, тъй като стойността на погасените вземания (41 000.00 лева) е много по – ниска от данъчната оценка на имота, която е 122 649.80 лева (удостоверение изх. № **********/06.02.2-19 г. – л. 48 от делото на ОС). Ако сделката е дарение, а не възмездна, следователно се твърди привидност на същата. А привидните договори са нищожни, съгласно чл. 26, ал. 2, хипотеза пета от ЗЗД. Но една нищожна сделка не може да бъде предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД, тъй като тя изначало не би породила правно действие, което да бъде в последствие обявено за недействително и то само по отношение на конкретен правен субект.

Настоящата инстанция намира, че процесната сделка има възмезден характер, който произтича от същността на двете насрещни престации. Ползата за „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** е, че се погасява негово парично задължение, а ползата на П. е, че получава недвижим имот. Волята в тази насока е очевидно изразена в текста на цитирания нотариален акт, който е предхождан от споразумение от 30.03.2018 г. (л. 112 от делото на ОС). Не са ангажирани доказателства за някакви други договорки между страните.

По делото не са ангажирани доказателства, че физическото лице П., като сключва сделка с юридическото лице „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** е знаело, че процесната сделка уврежда интересите на ищеца. Такива твърдения няма и в исковата молба.

Всички останали доводи и доказателства нямат нищо общо с фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, поради което не следва да бъдат обсъждани. Всякакви оспорвания на отношенията, породили задължението на „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** към П., които се погасяват с процесната сделка, са извън предмета на настоящото производство.

Като обобщения: има ищец с качеството на кредитор, чиито вземания са установени със съдебни актове, има длъжник, който знае, че дължи, има разпоредителна сделка, сключена след момента на узнаването на задължението от длъжника, сделката е възмездна, но не се установява знание на третото лице за увреждането. Ето защо така предявеният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като не е налице фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено.

ІV. по иска за по иска за обявяване за относително недействителна по отношение на АППК на сделката от 30.08.2018 г. по отношение на 2/3 идеални части от процесния имот:

Следва като беше изразено становище на съда за неоснователност на главния иск, следва да бъде разгледан втория, евентуално съединен такъв.

Всички аргументи, посочени в т. ІІІ касаят и този иск. Ето защо същият също следва да бъде отхвърлен.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено.

V. за разноските: с оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена АППК да заплати на „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ******** сумата от 200.00 лева, представляваща направени и поискани разноски за въззивното производство.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р       Е      Ш       И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 166/07.02.2020 г., постановено по г. д. № 73/2019 г. по описа на ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА А.з.п.п.и к. ***, ЕИК ********, с адрес: гр. С., ул. „В.“ № … да заплати на „Г.– М 9.“ ЕООД – ***, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 200.00 лева, представляваща направени и поискани разноски за въззивното производство.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

                                  

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                                

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: