Номер 17928.08.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело №
20204001000245 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 230 от ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
274 – 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от „Ситиленд” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, **************, представлявано от
управителя М. И. Х., чрез адв. Б. В. от САК против Определение от 02.03.2020 г.,
постановено по т.д. № 207/2017 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е
отхвърлено като неоснователно и недоказано заявлението на ищеца „Ситиленд” ЕООД – гр.
Велико Търново, вх. № 1929/24.02.2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, за
възобновяване на производството по делото, на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК.
В частната жалба се прави оплакване, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че с определението си за спиране на делото решаващият
съдебен състав бил посочил, че пречка за движение на делото е установяването на
престъпни обстоятелства във връзка с писмо на Районна прокуратура – Велико Търново
относно Заповед № 21/27.01.2016 год. на Управителя на „Терем-Ивайло” ЕООД. От
приложените по делото месечни справки по ДП № ЗМ-66/2018 год. по описа на ОД на МВР
– Велико Търново ставало недвусмислено ясно, че органите по досъдебното производство
не водели разследване по случая, като в продължение на две години полицията не е успяла
да назове нито едно конкретно действие по разследването във връзка с установяване
автентичността на подписа, положен под заповедта. Излага се, че това бездействие на
органите на досъдебното производство можело да продължи безкрайно и да не приключи
никога, тъй като съгласно НПК нямало срок за провеждането на едно досъдебно
производство, доколкото срокът за разследване можел да бъде удължаван. Фактът, че
досъдебното производство не търпяло развитие във времето, представлявало само по себе си
1
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 253 от ГПК, които следвало да бъдат взети
предвид от решаващия съд и били основание за отмяна на спирането. Излага се още, че за
приложението на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК било нужно съдът по гражданския спор да
констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното
решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото
гражданско производство. Твърди е още, че установяването на автентичността на подписите
под заповедта било напълно възможно да се извърши и в рамките на настоящото
производство, посредством съдебно-почеркова и графологична експертиза, като такова
искане било направено от процесуалния представител на ищеца още в съдебно заседание от
24.04.2018 год. Изходът на процеса не бил обвързан по никакъв начин от развитието и
резултатите на досъдебното производство. Липсата на частна жалба против определението
за спиране не преклудирало правото на ищеца да иска възобновяване на делото по реда на
чл. 230, ал. 1 от ГПК.
Претендира се да се отмени Определение от 02.03.2020 г., постановено по т.д. №
207/2017 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и да се постанови ново, с което да
бъде уважено искането за възобновяване на производството.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Терем -
Ивайло” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
Промишлена зона Дълга лъка, представлявано от управителя Н. К., в който се излагат
съображения за неоснователност на частната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
която имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
С протоколно определение от 05.06.2018 г., постановено по т.д. № 207/2017 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново е спряно производството по делото на основание
чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за установяване на престъпни обстоятелства във вр. с писмо, изх.
№ 666/31.05.2018 г. на Великотърновска районна прокуратура относно Заповед №
21/27.01.2016 г. на управителя на „Терем-Ивайло” ЕООД от установяването, на които
обстоятелства зависи изходът на спора по делото. Определението за спиране не е обжалвано
и е влязло в сила. Неговата правилност е извън предмета на съдебния контрол в настоящето
частно производство.
След спиране на производството по делото периодично са изисквани справки от
Районна прокуратура – Велико Търново, от които се установява, че по сигнал на управителя
2
на „Терем-Ивайло” ЕООД е образувано ДП № ЗМ-66/2018 г. по описа на ОД на МВР –
Велико Търново, за това, че на 20.02.2018 г. в гр. Велико Търново, съзнателно бил ползван
неистински официален документ – Заповед № 21/27.01.2016 г., на който бил придаден вид,
че е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма, като
от ползвалия го за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал. 1 от НК.
В справките, включително и в последната справка от 20.05.2020 год., е посочено, че
по ДП предстои извършване на още действия по разследването и други процесуални
действия. Срокът на разследване е удължаван няколко пъти.
С молба от 24.02.2020 г. частният жалбоподател„Ситиленд” ЕООД, гр. Велико
Търново е отправил искане за възобновяване на производството по делото.
На основание чл. 230, ал. 1 от ГПК производството се възобновява служебно или по
искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което
съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3 - 6 и сам взема необходимите
мерки.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането за
възобновяване на производството като неоснователно, след като е установил, че пречката за
движението му не е отстранена.
В рамките на процедурата по възобновяване не би могло да бъде ревизирано
влязлото в сила определение за спиране на производството по делото, което обуславя
невъзможност за разглеждане на повдигнатите от жалбоподателя въпроси: дали изходът на
спора зависи от установяването на престъпни обстоятелства, или оспорването на
истинността на документа може да се извърши в рамките на исковия процес.
Определението за спиране на производството е по движение на делото, и макар да
препятства развитието на производството, и поради това да подлежи на обжалване с частна
жалба (чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК), не слага край на делото. С оглед това определението за
спиране на делото може да бъде изменено или отменено от съда, който го е постановил
вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск - чл. 253 от ГПК.
Разпоредбата сочи основанията, при които съдът може да упражни правомощието си, а
именно: 1) при промяна на обстоятелствата и 2) при очевидна грешка или пропуск, които
съдът е допуснал при постановяване на определението. Основната хипотеза на изменение на
обстоятелствата, които са обусловили спирането на делото е предвидена в чл. 230, ал. 1 от
ГПК - когато бъдат отстранени пречките за движението му. Очевидна грешка или пропуск,
допуснати при постановяване на определението за спиране на делото ще са налице, когато
постановилият го разкрие, че са липсвали предпоставки за спиране по чл. 229, ал. 1 от ГПК.
При спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК – наличие на
3
образувано наказателно производство, възобновяването на производството е обусловено от
приключването на това производство. След като в случая е видно, че досъдебното
производство е още висящо и се извършва разследване, то не са отпаднали пречките за
движение на спряното дело, както изисква чл. 230, ал. 1 от ГПК.
От друга страна, искането по чл. 230, ал. 1 от ГПК за възобновяване на спряното
производство не може да се основава на твърдения, сочещи неправилност на определението
по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. В случай, че това определение е било неправилно, за страната е
съществувала процесуалната възможност да релевира доводите си за липсата на
преюдициалност по пътя на неговото обжалване. За страната, която е изчерпала или е
пропуснала да реализира инстанционния контрол на определението за спиране, не
съществува възможност да постигне ревизирането му в производството по чл. 230, ал. 1 от
ГПК. Проверката при възобновяването обхваща съществуването или отпадането на пречките
за спиране към момента на молбата по чл. 230, ал. 1 от ГПК, а не законосъобразността на
определението по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че основанието за спиране на
производството не е отпаднало и е налице пречка за възобновяване на делото. Като е
отхвърлил искането за възобновяване на производството по т.д. № 207/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, първоинстанционният съд е постановил правилно
определение, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.03.2020 г., постановено по т.д. № 207/2017 г.
по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4