Мотиви към Присъда
№ 60/09.07.2013 год., постановена по НОХД № 133/2013 год. по описа на
Търговищкия окръжен съд
Търговищка
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подс. К.А.К. *** ЕГН **********, за това,че, на 29.11.2012год. на първокласен път ПП-1-4 , в
участъка на км. 218+350, в прохода „Боаза” в близост до гр.Т., като управлявал
моторно превозно средство категория В-лек автомобил марка „Опел” модел
„Вектра”, с рег.№ СН 34 05 АК,нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно, чл.21 ал.2 от ЗДвП-движил се със скорост над максимално разрешените
60км.ч. за този участък от пътя /указана с пътен знак В26/ , а именно движил се
със 77км.ч. поради което предизвикал пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.Т.В. ЕГН-********** *** – престъпление
по чл.343 ал.1 б.”в” във вр. с
чл.342ал.1 от НК вр. с чл.21 ал.2 от ЗДвП. По делото не са
предявени граждански искове за причинени имуществени и неимуществени вреди от
пострадалите наследници на починалата Д.Т.В.. Т.Д.Т. ЕГН-********** и А.Д.Т.
ЕГН-**********- деца на починалата чрез законния си представител Т.В.М. *** са конституирани в процеса в качеството им на
частни обвинители, чрез упълномощен повереник - адвокат.
Участващия по делото прокурор
поддържа обвинението така както е възведено в обвинителния акт и излага
съображения за доказаност от обективна и субективна страна, анализира
допуснатите нарушения по ЗДП, субективното отношение на подсъдимия и формата на
вина. Иска подсъдимият да бъде признат за виновен, като наказанието което
следва да му се наложи след приложение на чл.58а от НК да е около 3 години
„лишаване от свобода”, както и след приложението на чл.343г от НК във вр. с
чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от три години.
Частните тъжители чрез повереника
си считат, че делото е изяснено безспорно в пълнота. Счита се, че вината е
доказана в процеса. Обсъждат се допуснатите нарушения на ЗДП от подсъдимия. По
отношение на наложеното наказание се изразява становище,че същото следва да
бъде около минимума-една година
„лишаване от свобода”, което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимия участва лично и чрез
редовно упълномощен защитник -адвокат. С оглед направеното признаване на
обстоятелствата и фактите по делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК се счита,
че същите съответстват на събраните в хода на ДП доказателства, които в своята
съвкупност обосновават извода за правилната квалификация на деянието. Моли се
за наказание от една година лишаване от свобода, което да
бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият
К. в обясненията си признава фактическата обстановка описана в обвинителния акт,признава
се за виновен по повдигнатото обвинение, съжалява за извършеното и иска
налагане на най-леко наказание.
Производството
е по реда на гл. XXVII, чл. 371 т. 2 и сл. от НПК. От анализа на събраните по
ДП № 1037/2012 г. по описа на РУП гр. Т. доказателства, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият К.К. *** видно
от приложената му справка за съдимост е неосъждан, като Окръжен съд гр.с.з.
с влязло в сила на 27.7.2010год. Решение го е признал за виновен за извършено престъпление по чл.235 ал.6 от НК,
като го е освободил от наказателна отговорност и на осн. чл.78а от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание-„глоба” в
размер на 500.00лв. На 29.11.2012година
сутринта, подсъдимия и фактическата му съпруга Д.Т.В. пътували с автомобил
„Опел” Вектра с рег.№СН- 34 05 АК
собственост на К. и управляван от него в посока от гр.Т. към гр.О.. Към
09.00ч. управляваният лек автомобил навлязъл в прохода „Боаза” движейки се по
посока гр.О.. Времето било ясно, пътната настилка била хлъзгава. Подсъдимия К. управлявал автомобила със скорост
по-висока от максимално разрешената за целия проход- 60км.ч., независимо от
това,че същата била надлежно указана с множество забранителни пътни знаци В26-
„опасност от хлъзгане”, А39 „Внимание! Други опасности”, А40”Внимание! Участък
с повишена концентрация на ПТП” , както и други предупредителни табели, но те
също не предизвикали в подсъдимия
внимание, като същият не намалил скоростта си на движение, и продължил
да управлява автомобила със скорост над разрешената.. В
този момент, в същия участък от пътя, в
насрещното платно, в обратната на подсъдимия
посока на движение навлязъл правомерно движещ се в посока /гр.О.-гр.Т./ товарен автомобил-влекач-„Скания” с рег.№РВ
52 23 СН с прикачено ремарке с рег.№ РВ 3143 ЕН собственост на „Х.Т.”ЕООД гр.П.
управляван от Т.О.. Тъй като
настилката на пътното платно била
хлъзгава, а скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил била по-висока от
граничната скорост на странично хлъзгане на завоя, в съчетание и с износените
задни гуми на лекия автомобил, управляваният от него автомобил изгубил
странична устойчивост и сцепление с асфалта, поднесъл в дясно. При
поднасянето подсъдимият се опитал да го
овладее с рязко завиване в ляво и чрез натискане на спирачките,но тези му действия довели до завъртане на
автомобила на обратно на часовниковата стрелка,около вертикалната си ос, при
което същият продължил движението си хлъзгайки се странично с дясната си страна
напред. По този начин автомобилът
управляван от подсъдимия навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил в
предницата на движещия се насреща му товарен автомобил Скания.
Вследствие на удара на автомобила в товарния
камион, возещата се на предната седалка в автомобила Д.Т.В. получила множество
травми несъвместими с живота.
От Заключението
на назначената авто-техническа
експертиза се установява по безспорен начин,че скоростта на товарния автомобил
по време на сблъсъка е била 40-50км.ч.,
а на лекия автомобил- 77-86км.ч. Като причина за настъпилото ПТП, експертът е категоричен и сочи управление на
лекия автомобил със скорост над разрешената за този участък от пътя – 60км.ч. ,
нарушение от водача на лекия автомобил
на чл.21 ал.2 от ЗДвП. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява,че причина за настъпилата
смърт на Д.Т.В. е тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми,
довели до травматично хеморагичен шок, като смъртта е била неизбежна и е настъпила бързо. От заключението на вещите лица изготвили
съдебно-психолого-психиатрична експертиза, се установява ,че подсъдимият към
момента на катастрофата, и към момента на прегледа е бил психично здрав, бил е
вменяем, със запазена психична годност да възприема обективната действителност.
Разбирал е свойството и значението на извършеното,можел е да ръководи
постъпките си. Вещите лица са категорични,че подсъдимия е годен да участва в
наказателния процес, като обясненията му
са пресъздаващи разкази на трето лице за инцидента, тъй като поради загубата на
съзнание същият е имал амнезия относно случилото се. Въпреки това, вещите лица
заявяват,че подсъдимият не може сам да се защитава сам в наказателния процес,
тъй като изтощаемостта на активното му внимание не позволява продължително
психично натоварване. С оглед на горното подсъдимият се яви в съдебно заседание
с адв.Р. ВТ –АК.
Видно от
приложено на стр.53 и стр.54 от ДП Удостоверения №94Т-143-4 и №94Т-143-4
/19.12.2012год.,издад. от Органа по настойничество и попечителство при Община
Котел, в качеството на настойник на А.Д.Т. ЕГН-********** и Т.Д.Т. ЕГН-**********
/наследници на починалата Д.Т.В. е назначен Т.В. *** ЕГН-********** който и е
техен дядо.
По делото няма спор за
фактическата обстановка, тъй като производството пред съда е по реда на Глава
27 съкратено съдебно следствие по смисъла на чл. 371 т. 2 - подсъдимият изцяло
е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признава се за виновен и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти.
Съдът намира, че от събраните в
ДП доказателства и изложената фактическа обстановка са установени безспорно и
се налагат от събраните и проверени гласни и писмени доказателства. Тези
доказателства са установени чрез съответните процесуални способи за събиране и
са в съответствие с реда за изготвяне и проверка поради което са допустими.
Налице са приложени доказателства - протокол за оглед придружен с фото албум скица, от които безспорно се установяват
онези обстоятелства нужди за установяване механизма на настъпилото
автопроизшествие В тази връзка са събраните свидетелски показания, включително
обяснения на подсъдимия, заключения на извършените съдебномедицинска, съдебно-психолого-психиатрична
и автотехническа експертизи. Може да бъде направен
категоричен извод за съвместимост и пълнота на доказателствените средства
събрани в процеса. Изводите, съдържащи се в експертните заключения следва да
бъдат възприети, както способ за доказване по реда на чл. 136 от НПК.
Въз
основа на изяснената фактическа обстановка се налагат и следните правни изводи:
Подсъдимият К.К. е субект на престъплението по чл. 343ал.1 б.”в” вр. чл.342
ал.1 от НК. Налице е причинно следствена връзка с допуснатото от подсъдимия
нарушение на правилата за движение - чл.21 ал. 2 от Закона за движение по
пътищата-движил се със скорост над максимално разрешените 60км.ч. за този
участък от пътя сигнализирана с пътен знак.Същият се е движил със скорост между
77-86км.ч., като съдът приема за скорост
на лекия автомобил преди катастрофата скорост- 77км.ч. Нарушаването на това правило е в обективна и
в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите обществено опасни
последици.
С горното
подсъдимия К. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна
състава на чл. 343 ал. 1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК във вр.с
чл.21 ал.2 от ЗДвП.- това,че, на 29.11.2012год. на първокласен път ПП-1-4 , в
участъка на км. 218+350, в прохода „Боаза” в близост до гр.Т., като управлявал
моторно превозно средство категория В-лек автомобил марка „Опел” модел
„Вектра”, с рег.№ СН 34 05 АК,нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно, чл.21 ал.2 от ЗДвП-движил се със скорост над максимално разрешените
60км.ч. за този участък от пътя /указана с пътен знак В26/ , а именно движил се
със 77км.ч. поради което предизвикал пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.Т.В. ЕГН-********** ***
От
субективна страна извършеното деяние е непредпазливо по смисъла на чл. 11 ал. 3 от НК - могъл е и е бил длъжен да предвиди обществено
опасните последици от своето неправомерно поведение, т.е. проявил е
необоснована субективна увереност, че обществено опасните последици ще бъдат
избегнати и няма да настъпят. Този извод касае съдържанието на психичната
дейност на подсъдимия при осъществяване на престъпното деяние.
Тези изложени съображения са
относими при определяне на размера на наказанието. В тази връзка съдът намира
следното:
Самото деяние следва да бъде
квалифицирано като такова с висока степен на обществена опасност като
характеристика, характеризиращо се с честотата на извършването, със засягането
на изключителни лични и обществени ценности. Следва да бъде обсъден факта, че
подсъдимият е с чисто съдебно минало,съжалява за извършеното, починалата е негова
фактическа съпруга, от което фактическо съжителство имат родени две
деца.Въпреки това резултата от
извършеното престъпление е много тежък- починала е една млада жена, като
е оставила без майчини грижи две малки деца. Следователно, налице са както смекчаващи ,така
и отегчаващи вината обстоятелства и наложеното му наказание следва да бъде
определено над минимума на предвиденото от закона. Съдът не намира многобройни
и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, посочените и възприети от съда,
не са нито многобройни нито изключителни за да мотивират приложение на чл.55 от НК.. С оглед и на горното, съдът определи наказание „лишаване от свобода” в размер от една година и три месеца.. В
случаят с оглед обстоятелството, че производството е преминало по реда на глава
27 - съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, по смисъла на чл. 371
ал. 2 НПК като задължителна последица от предварителното изслушване на страните
съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. Такова е изискването на
чл. 373 ал. 2 от НПК. Ето защо с оглед разпоредбата на чл. 58 определеното
наказание от една години следва да бъде намалено с 1/3 поради което и съдът
наложи наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че в случаят
приложението на института на условното осъждане - 66 ал. 1 от НК е приложим,
както за постигане целите на наказанието, така също и за поправянето на
подсъдимия, с оглед и на което отложи изпълнението на така наложената наказание
от една година и шест месеца „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три
години. Този подход и извод в случая е съответстващ на справедливостта и
съотносимостта на извършеното с наказанието. Такива са принципите на чл. 35 от НК и това наказание следва да се приеме, че е съответно на престъплението.
Подсъдимият следва да остане в близост до децата си, както същият заявява, и да
полага грижи по отглеждането им и тяхното възпитание.
Редуцирани,
изложените съждения по-горе са съотносими и при определяне размера на
субсидиарното наказание по чл. 343г от НК, поради което съдът му определи
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
Причина за извършеното
престъпление е проявената самонадеяност при управление на МПС, и нарушение
правилата за движение и изискванията за водачите на МПС.
При горния изход на делото и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати направените
по делото разноски в размера посочен в присъдата-да заплати по сметка на
Министерството на Вътрешните Работи сумата от 460.00лв. представляващи
разходи на досъдебното производство за
експертизи и вещи лица. П отгношение веществените доказателства, съдът
постанови лекият автомобил марка „Опел” Вектра с ДК№СН 34 05 АК след влизане в
сила на присъдата да бъде върнат на собственика..
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА