Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

 

гр.Сливен, 04.07.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:     СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №339 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.463 от ГПК. 

Образувано по жалба на взискателя Т.Й.Г. срещу разпределение, предявено на 20.02.2019г. по изп.д.№246/2018г. по описа на СИС при СлРС.

В жалбата се твърди, че взискателят обжалва разпределението в частта, с която са приети като присъединени взискатели ТД на НАП Хасково, „ПИБ“ АД и „Агрофин“ ЕООД и на същите е разпределена сумата от 28 лева. Разпределението в тази част жалбоподателят чрез пълномощника адв.М.Д. от ВАК намира за недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочва, че тези „присъединени взискатели“ не са взискатели на длъжника по делото, съобразно изискванията на чл.456 от ГПК, нямат активна процесуална легитимация и нямат качество, с което да участват в разпределението на събраните суми. Нямало постановление за конституиране на взискатели. На следващо място посочва, че дължимата по изпълнителният лист сума и събраната такава, предмет на разпределението е за разноски на взискателя Г. по съдебно производство по защита срещу неправомерно насочване на изпълнение върху негово несеквестируемо имущество. Поради това счита, че тези суми са с характер на обезщетение за деликвентно поведение на длъжника и върху тях не може да се насочва принудително изпълнение. Развива подробни съображения в тази насока и относно характера на отговорността за разноски. Счита, че в случая е налице и злоупотреба с право от страна на „присъединените взискатели“, тъй като те са имали недопустимо и неоснователно, незаконосъобразно процесуално поведение по в.гр.д.№529/2016г. по описа на ОС – Хасково. Налице е и по настоящото изпълнително дело продължаващо поведение на увреждане спрямо него, поради липсата на основание за участие в разпределението на събраните суми на т.нар. „присъединени взискатели“. Жалбоподателят моли окръжният съд да отмени разпределението в частта, с която е разпределена в полза на „присъединените взискатели“ сумата от 28 лв.

            По подадената жалба не е постъпило възражение от другата страна в изпълнителното производство.

            ДСИ е посочил в мотивите си единствено, че счита жалбата за подадена след изтичане на срока за обжалване, видно от пощенското клеймо от 25.02.2019г.

            От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №264/2018г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на взискателя Т.Й.Г. против „Агрофин“ ЕООД  въз основа на изпълнителен лист от 10.01.2018г., издаден въз основа на Решение №304/07.09.2016г. по в.гр.д.№529/2016г. по описа на ОС – Хасково за осъждането на „Агрофин“ ЕООД, гр.Сливен да заплати на Т.Й.Г. сумата от 25лв., представляваща държавна такса.

            До длъжника „Агрофин“ ЕООД   е изпратена покана за доброволно изпълнение с посочено задължение: 25лв. задължение по изп. лист; 300лв. адвокатски хонорар; 42лв. разноски по изп.д. и 39лв. такса по чл.53 ТДТГПК. ПДИ е връчена на длъжника на 13.03.2018г.

            На 21.03.2018г. /в срока за доброволно изпълнение/ длъжника е внесъл по сметка на СИС при СлРС сумата от 406лв.

            На 22.03.2018г. по изп.д.№264/2018г. на СИС при СлРС е постъпило запорно съобщение от ЧСИ Н.К., рег.№929, район на действие ОС – Хасково, по изп.д.№20169290401422, с което на осн. чл.507 от ГПК е наложен запор върху вземанията на взискателя по делото Т.Й.Г.. В запорното съобщение е посочено, че запора е във връзка с принудително изпълнение по изпълнителен лист от 05.07.2016г. по т.д.№318/2016г. на ПАС за сумата 371045,51лв. и взискатели ТД на НАП Хасково, „ПИБ“ АД и „Агрофин“ ЕООД. Запора е приет. Уведомен е взискателя Т.Й.Г. за наложения запор.

            По делото са постъпили справки от НАП, от които е видно, че длъжникът „Агрофин“ ЕООД няма задължения.

            На 18.01.2019г. ДСИ е изготвил разпределение по изп.д.№264/2018г. на постъпилата по делото сума от 406лв. В п.І са посочени като взискатели по делото: 1. Т.Й.Г. с вземане в размер на 367лв. и 2. ТД на НАП Хасково, „ПИБ“ АД и „Агрофин“ ЕООД – 371045,51лв. В п.ІІ е посочено, че първоначално определената с ПДИ д.т.  размер на 39лв. не се дължи, а е определена нова д.т. от 36лв. за изготвяне и предявяване на разпределение по чл.40 от Тарифата. На осн. чл.136 от ЗЗД, ДСИ е разпределил сумата, както следва: 1. СлРС – д.т. 36лв.; 2. Т.Й.Г. – 342лв. и 3. Присъединени взискатели – 28лв. Насрочен е ден за предявяване на разпределението – 20.02.2019г. от 10,00 часа, като са изпратени съобщения, както до взискателя Г. и длъжника „Агрофин“ ЕООД, така и до „ПИБ“ АД и ТД на НАП – Хасково.

            На 20.02.2019г. в 10,00 часа в СИС при СлРС при ДСИ Стоянов за насроченото разпределение се е явил само представител на длъжника „Агрофин“ ЕООД. Изготвеното разпределение било предявено на представителя на длъжника, който е подписал протокола за предявяването.

На 25.02.2019г. /това е датата на пощенското клеймо/ взискателят Т.Й.Г. е подал жалба против изготвеното и предявено разпределение от 20.02.2019г.  

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения 3-дневен срок от предявяване на разпределението /три дневният срок за обжалване започва да се изчислява от 21.02.2019г. – четвъртък, третият ден е в събота, поради което срокът изтича на 25.02.2019г. - понеделник, съгласно чл.60, ал.5 и ал.6 от ГПК/,  от процесуално легитимирано лице – взискател по изпълнителното дело и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2, вр. с чл.463 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна като краен резултат – незаконосъобразност на разпределението, но по различни съображения.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания. При разпределението съдебният изпълнител следва да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите, установен в чл. 136 от ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми /първо на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат суми – на хирографарните притезания/.

Поради това и жалбата против разпределението може да се основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Съдебният контрол, от своя страна, е ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. Поради това, в производството по чл. 463 от ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК и чл. 459 от ГПК и да установи дали са съобразени привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите. Следва да се посочи, че при съдебния контрол, съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата, а следва да провери всички законови изисквания, касаещи посочените по-горе въпроси.

В случая, към изпълнително дело №246/2018г. по описа на СИС при СлРС следва да се посочи, че няма присъединени взискатели, нито по реда на чл.456 от ГПК, нито такива по право, съгл. чл.458 от ГПК /длъжникът няма публични задължения/. Следователно по делото има само един взискател – жалбоподателят Т.Г.. За да се пристъпи към разпределение по реда на чл.460 от ГПК /каквото ДСИ е извършил, всъщност се е опитал да извърши/, както бе посочено по-горе абсолютно условие е по делото да има няколко /повече от един/ взискатели. Такива не са налице. Поради това разпределение не следва да се извършва.

Съдебният изпълнител е направил недопустимо смесване на фигурата присъединен взискател /какъвто не е налице/ и взискателите по изп.д.№1422/2016г. на ЧСИ Н.К., рег.№929, ОС – Хасково, за удовлетворяването на чиито вземания по това изп. дело е наложен запор върху вземанията на Г. по изп.д.№426/2018г. на СИС при СлРС. В случая е налице единствено и само наложен запор /няма данни същият да е отменен, било с акт на съда, било да е вдигнат от ЧСИ Кавакова/ върху вземането на взискателя Г. по настоящото изпълнително дело, наложен с връчване на запорното съобщение по изп.д.№426/18г. на 22.03.2018г. /чл.450 от ГПК/, което поражда за ДСИ, явяващ се трето задължено лице по наложения запор, да изпълнява вменените му от закона задължения по чл.507 и чл.508 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.507, ал.3 от ГПК за ДСИ възниква задължението на пазач спрямо дължимите от него по делото спрямо Г. суми, предмет на запора, а съгл. чл.508, ал.3 от ГПК при неоспорване на задължението и да внесе сумата по сметка на съдебния изпълнител, наложил запора. За ДСИ не се поражда правото и задължението да извършва разпределение по чл.460 от ГПК, предпоставки за каквото не са налице. Разпределение с постъпилата по делото сума, след превеждането й на ЧСИ Кавакова може и следва да се извърши единствено от нея.

По отношение на посочената в разпределението държавна такса в полза на СлРС от 36лв. по чл.40 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК, следва само да се отбележи, че в случая изобщо не следва да се събира, тъй като не следва да се изготвя и предявява разпределение.

Във връзка с възраженията в жалбата, свързани с изложения характер на вземанията по изп.д.№426/2018г. и на практика с твърдението за тяхната несеквестируемост, следва да се посочи, че тези възражения са изцяло неоснователни. Категорично, съгласно правната теория и практика отговорността за разноски по делото не е отговорност за вреди и вземането на взискателя не е такова от деликт. Дори и да беше обаче такова, то това вземане не е несеквестируемо по смисъла на императивните правни норми на чл.446 и чл.446а от ГПК. Поради това, върху него е наложен запор /преценката за законосъобразността на същия е в правомощията на компетентния ХОС/ и за ДСИ по настоящото изпълнително дело възниква само задължението да изпълни процедурата по чл.507 и чл.508 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че разпределението, предявено на 20.02.2019г. по изп.д.№426/2018г. по описа на ДСИ при СлРС е изцяло незаконосъобразно, тъй като не са налице условията за извършването му по чл.460 от ГПК и като такова следва да се отмени.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно разпределение, предявено на 20.02.2019г. по изп. д. №264/2018г. по описа на СИС при СлРС.

 

ВРЪЩА изпълнителното дело на ДСИ за изпълнение на процедурата по чл.507, чл.508 и сл. от ГПК.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните!

                                                 

 

          

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.