Определение по дело №728/2019 на Административен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33

гр. Перник, 03.02.2020 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Перник, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в  състав:

 

СЪДИЯ: Слава Георгиева

като разгледа дело номер 728 по описа за 2019 година докладвано от съдията Георгиева, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от Н.И.Т., с адрес *** против Централно управление на Националната агенция за приходите, с която се прави искане ответникът да му заплати сума в общ размер на 223 653лв., представляващи имуществени вреди в размер на 25653лв. и неимуществени в размер на 198000лв.. Вредите са в следствие на отменен индивидуален административен акт-разпореждане за присъединяване от 31.12.2018г. Сочи, че  с това разпореждане са извършени незаконни действия, защото  присъединеното задължение за данъчна година 2007г. по декларация обр. 6 е в 5-годишна давност и същото не е изискуемо. Имуществените вреди в размер на общо 25653лв. се формират от: лишаване от доходи при придобиване право на пенсия-12554лв.; лишаване от реален размер на пожизнена пенсия за възраст и стаж, месечно в по-нисък размер с 66.94лв. или с оглед средната продължителност на живота за мъжете са в размер на 8568лв., от четири месечна забава при пенсиониране в размер на 2387лв. и за закупуване на осигурителен стаж в размер на 2144лв. С исковата молба е заявена претенция за присъждане на неимуществени вреди в размер на 198000лв., произтичащи от ликвидиран /съзнателно, незаконосъобразно, тенденциозно с вложен личен реализиран бонусен интерес за чиновника/ патримониум на личността довели до причиняване на стрес, икономическо, психологическо, здравословно, социално разорение на личността и семейството до края на жизнения път.

С уточнителна молба с вх. № 3917 от 06.12.2019г. и такава с вх. №  278 от 27.01.2019г. прави уточнения свързани с надлежен ответник по иска, както и изрично посочва, че искът се основава на  отменен индивидуален административен акт-разпореждане за присъединяване от 31.12.2018г., отменено с разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение от 11.01.2019г.

Ответникът по иска в депозиран по делото отговор излага аргументи, че по делото не е налице отменен индивидуален административен акт-разпореждане за присъединяване с изх. № С180022-105-0400609 от 31.12.2018г. В подкрепа на това представя решение № 172 от 20.06.2019г., постановено по АД № 186/2019г. по описа на Административен съд-Перник, с което е отхвърлена жалба на настоящия ищец против решение № ПИ-44/08.02.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП-София, с което е отхвърлена негова жалба срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № С180022-105-0400609 от 31.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София.

Административен съд-Перник като се запозна подробно с депозираната искова молба и уточнителната такава, както и с отговорът депозиран от ответната страна намира, че предявеният иск е процесуално недопустим. Доводите в тази връзка са следните:

Исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди  са насочени към НАП. Съгласно чл. 17, ал. 6 от ДОПК задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. В чл. 19, ал. 1 от ЗНАП е регламентирано, че Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се иска след тяхната отмяна.

Съдът приема, че предявените от Н.Т. искови претенции се основават на твърдения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, вследствие на издадено разпореждане за присъединяване с изх. № С180022-105-0400609 от 31.12.2018г., постановено по изпълнително дело № 14150000310/2015г. по описа на ТД на НАП-София. Това разпореждане за присъединяване е обжалвано по административен ред и съответно с решение № ПИ-44/08.02.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП-София е отхвърлена жалбата против него. С решение № 172 от 20.06.2019г., постановено по АД № 186/2019г. по описа на Административен съд-Перник е отхвърлена жалба на настоящия ищец против решение № ПИ-44/08.02.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП-София. Следователно разпореждането за присъединяване от 31.12.2018г. не е отменено. От друга страна разпореждането за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение от 11.01.2019г. не представлява акт, който да отменя разпореждането за присъединяване от 31.12.2018г..

Въз основа на изложеното се приема, че  исковите претенции не се основават на отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на НАП.  За да възникне правото да се търси обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗНАП и чл. 17, ал. 6 от ДОПК, респ. по чл. 204, ал. 1 от АПК е необходимо искът да е предявен след отмяната на незаконосъобразния акт, действие или бездействие на орган на НАП по съответния ред. Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иск за обезщетяване на вреди причинени от държавата, за които се твърди, че са настъпили вследствие на незаконосъобразен административен акт е  този акт да бъде предварително отменен по надлежния ред. Липсата на отмяна води до недопустимост на иска.

Доводите, че вредите са следствие от незаконни действия, защото  присъединеното задължение за данъчна година 2007г. по декларация обр. 6 е в 5-годишна давност и същото не е изискуемо в индивидуален административен акт от 31.12.2018г.  съдът намира, че и в тази част искът е недопустим за разглеждане. По силата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действията следва да бъде преценявана в производството по обезщетяване. Съгласно константната съдебна практика, нормата обхваща незаконосъобразните фактически действия на административен орган или длъжностно лице. Правните действия на административните органи представляват административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и за тях важи правилото на чл. 204, ал. 1 от АПК. Действията на публичния изпълнител, обективирани в разпореждането за присъединяване и в разпореждането за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение, са правни действия, за които е  предвиден способ за защита по административен ред. Наличието на производство по отмяна на тези действия, предхождащо депозирането на иск по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК, е задължително условие за неговата допустимост.

Въз основа на изложеното се приема, че за да възникне правото да се търси обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗНАП и чл. 17, ал. 6 от ДОПК, е необходимо искът да е предявен след отмяната на незаконосъобразния акт, действие или бездействие на орган /служител/ на НАП по съответния ред. Доколкото не се представя отменен по съответния ред акт, действие или бездействие на административен орган то и исковата молба е процесуално недопустима.

Предвид изложеното, искова молба е процесулано недопустима и по арг. от чл. 130 ГПК приложим субсидиарно вр. чл. 203, ал. 2 от АПК вр. параграф 1 от ЗОДОВ, следва да се  постанови връщане на исковата молба и да се прекрати съдебното производство по делото.

Водим от  изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя без разглеждане искова молба с вх. № 3717 от 26.11.2019г., подадена от Н.И.Т., с адрес *** против Националната агенция за приходите и я връща на Н.И.Т..

Прекратява съдебното производство по административно дело № 728/2019г. по описа на Административен съд-Перник.

Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от съобщението.

 

 

 

Съдия: /п/