Р Е Ш Е Н И Е
№
225/18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно
заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ :ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар Соня
Дичева
и в присъствието на
прокурор Пламен Костадинов
изслуша докладваното
от съдия Янков внохд №207/2018г. на ВАС
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Настоящото въззивно производство е
трето поред. При първото въззивно разглеждане на делото с решение
№72/11.04.2017г. по внохд №40/2017г. на Варненски апелативен съд е била
отменена присъда №36/25.11.2016г. по нохд №272/2016г. на Силистренски окръжен
съд и делото върнато за ново разглеждане. При втория въззив с решение
№254/04.10.2017г. по внохд №260/2017г. на Варненски апелативен съд е била
изменена присъда №21/23.05.2017г. по нохд №108/2017г. на Силистренски окръжен
съд, като е било увеличено наложеното на подс.И.В. наказание от шест на осем
години лишаване от свобода. Приложен е и закон за същото наказуемо
престъпление, като подсъдимият е признат за невинен и е оправдан да е извършил
деянието по т. на чл.159 ал.4 НК. В останалата си част присъдата е била
потвърдена. С решение №5/15.02.2018г. по наказателно дело №1203/2017г. ВКС на
РБ отменил въззивно решение №254/04.10.2017г. по внохд №260/2017г. на Варненски
апелативен съд и присъда №21/23.05.2017г. по нохд №108/2017г. на Силистренски
окръжен съд и върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Предмет на настоящата въззивна проверка е съдебният
акт, постановен след връщане делото от ВКС на РБ на Окръжен съд-Силистра, а
това е присъда №8/16.04.2018г. по нохд №71/2018г. на Силистренски окръжен съд.
С нея подсъдимият И.И.В. е признат за виновен в това, че :
1. През периода месец ноември 2014г. - месец април 2015г., на неустановени
дати, в жилището си в гр.Дулово, ул. „Хаджи Д.“ №25, е извършвал действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на повече
от две малолетни лица, ненавършили 14-годишна възраст, а именно: С. С. Й., на
10г., с ЕГН **********,***; С. Р. Р., на 12г., с ЕГН **********,***; Ю. Н. М.,
на 11г., с ЕГН **********,***; Х. Х. М., на 11г., с ЕГН **********,***; и А. О.
Р., на 11г., с ЕГН:**********,***, както следва:
• През периода месец ноември
2014г. - месец април 2015г., на неустановени дати , няколкократно е извършвал
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – С. С. Й., на 10г., с ЕГН**********,
изразяващи се в целуване по устата, опипване по седалищните части с цяла длан,
прегръщане и силно придърпване към тялото, докосване и галене по коляното,
придърпване и сядане в скута;
• През периода месец ноември
2014г. - месец април 2015г., на неустановени дати, няколкократно е извършвал
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – С.Р.Р., на 12 г., с ЕГН**********,
изразяващи се в целуване по устата, опипване по седалищните части с цяла длан,
прегръщане и силно придърпване към тялото, придърпване и сядане в скута,
стискане между краката и опипване с пръст;
• През периода месец ноември
2014г. - месец април 2015г., на неустановени дати, няколкократно е извършвал
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – Ю.Н.М.,на 11 г., с ЕГН:**********,
изразяващи се в целуване по устата и опипване по седалищните части с цяла длан;
• През периода месец февруари 2015г. - месец април
2015г., на неустановени дати, няколкократно е извършвал действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст – Х.Х.М., на 11 г., с ЕГН**********, изразяващи
се в опипване по гърдите и седалищните части, сядане в скута;
• През периода месец ноември 2014г. - месец април 2015г.,
на неустановени дати, няколкократно е извършвал действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14
годишна възраст – А. О. Р., на 11г., с ЕГН**********, изразяващи се в опипване
по седалищните части с цяла длан,
поради което и на основание
чл.149 ал.5 т.1 във вр.с ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК във вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК му наложил НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, като ГО ОПРАВДАЛ в това на
28.04.2014г. да е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание по отношение на ненавършилата 14 годишна възраст Б.А.А..
2. През периода 30.03.2008г.
- 21.05.2015г., на неустановени дати, в гр.Дулово, обл.Силистра, е набавил за
себе си, чрез техническо средство- камера за видеонаблюдение, без установени
марка, модел и сериен номер, и държал на компютърна система - стационарен
компютър марка „Асег“, модел “Aspire
ХС-603“ и сериен номер: DTSVHEX021445009131800, 4бр. видео файла в avi-формат -
„01.40.avi“, „05.15.avi“, „05.35.avi“ и „24.00.avi“, с размери 720x480 пиксела,
с порнографско съдържание, за създаването, на които са използвани лица, които
изглеждат като ненавършили 18 годишна възраст, поради което и на основание чл.159, ал.6 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК, му наложил
НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
3. През периода 29.04.2015г.
- 30.04.2015г., в гр. Дулово,
обл.Силистра, е разпространявал на Айча Олчай Рушидова - 11г. с ЕГН ********** и на Х.Х.М. - 11г. с ЕГН **********, чрез
интернет социална мрежа - „Фейсбук“, порнографски материали /електронни файлове
представляващи снимки с порнографско съдържание/, за създаването на които са
използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 годишна възраст, поради което и на основание чл.159, ал.4
във вр. с ал.3 и с ал.2 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК му наложил НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ
ЛЕВА.
На основание чл.23 ал.1 НК съдът определил
за изтърпяване най-тежкото наказание измежду наложените, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което на основание чл. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. На
основание чл.23, ал.3 от НК наказанието ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА било изцяло присъединено към определеното
общо наказание. На основание чл.59 ал.1 НК било приспаднато и времето, през
което подсъдимият И.И.В. бил задържан, считано от 20.06.2016г., до влизане на
присъдата в сила. В тежест на подсъдимите са възложени и сторените по делото
разноски. Налице е произнасяне от съда и по веществените доказателства.
Срещу така постановената присъда е подадена единствено въззивна жалба от
адв.П.Й. в качеството му на защитник на подс.И.В.. В нея се прави възражение за
явна несправедливост на наложените за трите престъпления наказания и се прави
искане за тяхното намаляне.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и неговия
защитник.
Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а
постановената присъда - за правилна и законосъобразна и поради това моли за нейното
потвърждаване.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и
като взе предвид подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:
Установено е от фактическа страна по
делото следното:
Подс.И.В. бил назначен на работа като старши възпитател в СОУ „Васил Левски“
гр.Дулово с трудов договор №093/01.09.2011г., а в последствие с трудов договор
№1686-1121/31.08.2012г. - като старши възпитател в начален
курс на обучение. На 14.05.2015г. подал заявление за освобождаване от
работа поради лични причини, поради което със Заповед №1527-962/31.05.2015г.
било прекратено трудовото му правоотношение.
В същото училище през инкриминирания
период учили и пострадалите деца С.Р.Р. с ЕГН**********, Х.Х.М. с ЕГН **********, С. С.Й. с ЕГН **********, Ю.Н.М., с ЕГН ********** и А. О. Р. с ЕГН **********. Пподс.В. бил възпитател на момичетата от първи до трети клас.
От месец ноември 2014г. до месец май 2015г.
подсъдимият преподавал частни уроци по музика и пеене на тези деца в дома си в
гр.Дулово като често децата били транспортирани с автомобила на подсъдимия от училището
до дома му. Учебният час бил с
продължителност един час.
Св.Ю.М.посещавала частните уроци два
пъти през седмицата, като обикновено ходила заедно със свидетелките Й. и Р.. По време на уроците подсъдимият сядал до нея, и докато й говорел, използвал възможността да я опипва с цяла ръка по
дупето. На един от уроците св.М. се е спънала и
скъсала кабел на музикалните инструментите, при което залитнала и
паднала на канапето. Тогава В. казал на
останалите две ученички Б. и Х. да излязат за малко в коридора. След като останала сама, В. е седнал до нея на канапето и
я притиснал, като се е опитал да я
целуне по устата. Това е предизвикало силно притеснение и уплаха у малолетната Ю.. Според св.Мехмед подобни действия В. извършвал и по отношение на другите момичета.
Св.С. Й. също посещавала дома на
подсъдимия през този период по същият повод-вземането на частни уроци по
музика. Ходела на уроците с А.Р., С., Ю., Б. и Х.. По време на уроците
подсъдимитя се опитвал да я целува по устата, прегръщал
я и силно я е придърпавал към тялото си,
опипвал я по дупето, като й обяснявал, че са приятели. В един от случаите застанала права до него, подсъдимият бил седнал на бюрото и докато й обяснявал, я хващал по дупето. Държал я за ръката и я галил интимно по коляното. Тези негови
действия притеснявали момичето, защото излизали извън обичайните между
учител и ученик.
Св.Х. М. започнала музикалните уроци
от месец февруари 2015г . По време на частните уроци В. я опипвал по гърдите и
дупето. Карал момичето да сяда върху него, придърпвал я към себе си. Казвал й че не иска да го оставят,
защото били приятели. Това негово поведение я притеснявало. Майка й имала профил в интернет пространството „Фейсбук“ - „Gyuleyda Halil“, от който тя и А. Р. си пишели с подс.В.. Тримата създали
група „Приятели до край“, в която подсъдимият им изпращал снимки и клипове с порнографско
съдържание. Пращал им сърчица, пишел им че иска да прави секс с тях, че много ги
обича. Изпращал им клипове и снимки с голи мъже и жени като ги предупреждавал след като ги
получат да ги изтриват и да не споделят това с никой. Изпратил им негова снимка,
на която се виждало как уринира без да се вижда
половия му член - бил със събути гащи,
застанал до тоалетната чиния. Карал ги да се снимат, но облечени, и да му изпращат снимките. Пишел на момичетата, че иска да спи с тях и им обяснявал, че леглото му без тях е празно. Разказвал им, че е има диадема, която като поставел на главата си ставал невидим - влизал в къщите на хората и ги виждал голи, и по този начин бил видял голо момиче и момче да излизат от банята и да правят секс. Поведението му
притеснявало и смущавало двете момичета.
Св.С.Р. започнала уроци по музика от месец ноември 2014г. Ходела на частни уроци с останалите малолетни
свидетелки Х., А., Ю., Б., С.. Докато им
преподавал подсъдимият ги е опипвал по дупетата, целувал ги по устата, карал ги
да го прегръщат и да сядат в него. На един от уроците подсъдимият вдигнал момичето като го хванал за дупето и я е натиснал
силно с пръст през дрехите между краката, от което тя почувствала силна болка и извикала. Рамадан се уплашила и му казала, че това не и харесва и да престане.
На рожденият ден на св. Б.
А. - 28.04.2014г , подсъдимият й подарил гривна, след което я целунал по врата и й казал, че му липсва.
Свидетелката посочва, че е присъствала, когато В. по време на уроците придърпвал към себе си другите момичета
и ги опипвал.
Св.А. Р. започнала уроците от месец
ноември 2014г. По време на някои от уроците подсъдимият я придърпвал към себе си като я хващал през дупето и
опипвал седалищните и части с цяла длан. Свидетелката посочва, че такива неприлични действия извършвал и по отношение на другите
момичета, които са посещавали частните уроци с нея. А. имала профил в интернет пространството „Фейсбук“- „ Aycha Olchay“, от който тя и Х. М. си пишели с В.. Тримата създали група „Приятели до край“, в която подсъдимия им
изпращал снимки и клипове с порнографско съдържание. Изпращал им е сърчица,
пишел им,
че много ги обича. Изпращал им също клипове и снимки с голи мъже и жени. Предупреждавал ги е след като ги
получат да ги изтриват и да не споделят това с никой. Обяснявал им е че е имал диадема ,която като сложел на
главата си невидимо влизал в къщите на хората и ги виждал голи. Така им
разказал, че видял голо момиче и момче
да излизат от банята, след което им
изпратил снимки на голо момче и жена и обяснил, че това са лицата И. и М..
След това им е изпратил еротичен клип, на който лицата от снимката правят секс.
Изпращал им е негова снимка, на която се е вижда как уринира без да се вижда половия му член.
Бил е със събути гащи, застанал до тоалетната чиния. Карал ги е да се снимат,
но облечени, и да му изпращат снимките. Пишел им е че иска да спи с тях, като
им е обяснявал, че леглото му без тях е било празно. В тази част показанията на
А. Р. и Х. М. са напълно идентични, тъй като чатът в мрежата е провеждан между
тримата – двете момичета и подсъдимия. Тези разговори с Р. и М. във фейсбук-групата били водени продължително
и предимно късно вечер. Родителите на тези две деца не осъществявали контрол върху комуникациите им в интернет
пространството.
Всички деца съзнавали, че действията на техния преподавател са били по близки от
обичайните между учител и ученик, но до месец април 2015г. не коментирали помежду
си, нито споменавали за това пред родителите си или възпитателите си
в училище. Някои от тях се опитали да се откажат от учебните му часове, но подсъдимият
разговарял с родителите им и ги убеждавал, че децата им са
много талантливи и трябва да
бъдат обучавани. Едва през месец май 2015г.
при проведени между децата разговори те споделили помежду си за действията и постъпките на техния преподавател, а след това и с класните си ръководители - свид. Миглена Лолова и свид.Мария Недева, които на свой ред уведомили директора на училището и родителите.
На 11 и 12.05.2015г. от СОУ „Васил
Левски“ са съставени протоколи за проведи разговори с класния ръководител
св.Недева, ст.възпитател-св.Лолова и пострадалите; протокол за проведен
разговор само с двете преподавателки, протокол от заседание на Координационният
съвет за противодействие на училищния тормоз и протокол от заседание на
Етичната комисия при СОУ.
На 12.05.2015г. директорът на
училището-св.Копринджийска подала сигнал в Отдел „Закрила на детето“ при
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Дулово за три деца в риск, станали обект на
блудствени действия от страна на подс.В..
При извършеното в рамките на досъдебното производство претърсване и изземване от дома на подс.В. били иззети веществените
доказателства по делото – 2бр. стационарни компютри, флаш памети, карти памети
и таблет, които впоследствие били обект на изследване по
назначената съдебно-техническа експертиза. В т.4 от заключението си, СТЕ извежда съдържанието на комуникациите между
подсъдимия и Х.М., С. Р. и А. Р., посредством електронните им профили. На
електронния профил във „Фейсбук“ на пострадалата Айча Олчай Р. и Х. М.,
подсъдимият е изпращал файлове с
порнографско съдържание, чието съдържание е описано и представено в графичен
вид в т.4 от заключението. Снимковите материали с порнографско съдържание са
били изпращани в периода 29.04.2015г - 30.04.2015г.
В представения за изследване
стационарен компютър марка“ Acer“, модел“ Aspire ХС-603“ със сериен номер :DTSVHEX021445009131800, в диск D, директория
„НОВА ПАПКА”, поддиректория „МУЗИКА1”, поддиректория „MIDI”, поддиректория „Лекция уроци за MIDI”, поддиректория „100MEDIA”, се намират 4 бр. видео файла-„01.40.avi“, „05.15.avi“, „24.00.avi“ и 05.35.avi“, в avi-формат, с размери 720x480 пиксела,
със скорост 30 кадъра в секунда, приложени като снимки чрез видеоредактор. Според настройките на заснемащото устройство,
те са били създадени в периода от 30.03.2008г. в 04:29:28ч до 09.04.2008г. в
05:19:44ч, а са прехвърлени /копирани/ в текущото си местоположение в твърдия
диск на стационарния компютър на 01.03.2015г. от 22:54:54ч до 22:55:05ч. На
посочените файлове са фиксирани кадри от санитарно помещение /тоалетна/ и са
заснети кадри с порнографско съдържание с лица ненавършили 18 годишна възраст.
Помещението, фиксирано в зрителното поле на
заснемащото устройство от четирите видео файла, е идентично с това от графичния файл „P101008.JPG”, намиращ се в устройство D, директория
„НОВА ПАПКА”, поддиректория „СНИМКИ”,
поддиректория „У ДОМА” и с тоалетното помещение описано в протокола за
претърсване и изземване от 22.12.2015г. в дома на подс.В.,***. В заключението
на експерта е посочено, че не е налична
информация за техническото средство, чрез което са заснети видео файловете. За
въпросните файлове и устройството, с което са били заснети, информация дава подс.В.. Той посочва, че
файловете направил от любопитство, а
лицата заснети на тях са от вокална група -момичета на около 15 години. Устройството, с което били заснети в
тоалетната в дома му,
представлявало камера с формата на кибритена кутийка - “скрита камера“, която поставял на етажерката в тоалетната до шампоаните.
Това са фактите по делото и те са
установени по един несъмнен начин – включително и чрез признанията на
подсъдимия, направени в рамките на производството по чл.371 т.2 НПК, и по тях
спор от страните не се повдига. Това от своя страна предопределя до голяма
степен и пределите на настоящата въззивна проверка. В т.8.2 от Тълкувателно
решение № 1/6.04. 2009 г. на ОСНК на ВКС са очертани рамките на въззивната
проверка като е прието, че въззивният съд не
разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от
очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с
признатите факти – ако разбира се процесуалната дейност на първостепенния съд е
осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство. Несъмнено в случая това е така – налице са предпоставките за прилагане на особената процедура. На първо място налице е действително направено волеизявление по чл.
371, т. 2 НПК от подсъдимия в
присъствието на защитника му, който на свой ред е потвърдил желанието на
подзащитния си. На второ място – законосъобразна се явява доказателствената
преценка на съда, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Те са установени
чрез гласни и писмени доказателствени средства : - гласни – частично от
обясненията на обвиняемия, показанията на посочените във фактическото изложение
свидетели; - писмени – протокол за извършено претърсване и изземване,
документи, свързани със заеманата от подсъдимия длъжност ; - веществени –
иззети от дома на В. стационарни компютри, флаш памети,
карти памети и таблет. Следва да се посочат и изготвените експертизи – като
вид способи за доказване, установяващи определени факти, а именно : -
съдебно-техническата – установяваща съдържанието на разговорите в мрежата между
подсъдимия и малолетните Р. и М., както и наличието на материали с порнографски
характер в техническите устройства, иззети от дома на В., и част от тях/снимки
и клипове/ изпратени на двете момичета; - съдебно-психиатрични на малолетните
момичета – установяващи, че те са в състояние да възпроизвеждат достоверно
случилото се с тях, и че интелектуалното им ниво е ответно на възрастта им; -
съдебно-психиатрична на подс.В. – установяваща наличието на разстройство в
сексуалното влечение, както и медицинските критерии на състоянието на
вменяемост на подсъдимото лице.
При така установените и възприети и от
въззивната инстанция факти, то за настоящия съдебен състав няма никакво
съмнение, че от обективна и субективна страна подсъдимият И.В. е осъществил
съставите на престъпленията, в които е бил обвинен, а именно :
1.
Визираното в текста на чл.149 ал.5 т.1 във вр.с ал.1 от НК – това престъпление както правилно е отбелязал първостепенния съд е
резултатно. От обективна страна то може да бъде осъществено само с определени
действия, които в конкретния случай са се изразили в целувки, опипване на
момичетата по седалищните части, прегръщане и придърпване към тялото, опипване
по гърдите, придърпване на момичетата в скута на подсъдимия, притискане с пръст
между краката /по отношение на св.Рамадан/ и др. От субективна страна деянието
е извършено при единствено възможния при това престъпление пряк умисъл, като
законът поставя изискване и за наличие на специална цел – действията да са
извършени с цел да се възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление. Категорично
тази цел е съществувала в съзнанието на подсъдимия, и това е изводимо както от посочените по-напред негови действия
по отношение на момичетата, така и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-психиатрична експертиза. Тук следва да се обърне внимание и
на може би единственото възражение на защитата извън това за явната
несправедливост на наказанията. Твърди се, че липсват доказателства за удовлетворяване на полово желание,
поради което и съдът неправилно е приел, че действията на подсъдимия освен да
възбудят целят и да удовлетворят полово желание. На първо място следва да се
отбележи, че въпреки че законодателят е
дефинирал специалната цел като две физически състояния в условията на
алтернативност /да възбуди или удовлетвори полово желание/, то няма
пречка деецът да цели да постигне и двете – т.е. в условията на кумулативност.
От правна страна това е напълно възможно /въпреки използването на съюза или/, и в съдебната практика няма спор
по този въпрос. Дали е така обаче следва да се прецени във всеки конкретен
случай, а в настоящия отговор на този въпрос се съдържа в заключението на
съдебния психиатър – л.146 т.2 д.п. Видно е от него, че : „Подс.И.В. е с данни
за разстройство в сексуалното влечение. Касае се за парадоксално насочено
сексуално влечение /парафилия/ към момичета в края на малолетната възраст –
корофилия, съчетана с воайоризъм. Корофилията е вид обектна перверзия, която
нерядко се констатира у хора, които поради естеството на своята професия дълго
време са в съприкосновение с деца – възпитатели, учители, домашни помощници.
Диагностично се уточнява като повтаряща се сексуална
възбуда и подчертано насочване на либидото към непълнолетни. В повечето
случаи се изразява в поглаждане на гениталиите, орални сексуални контакти, като
до осъществяване на същински сексуални контакти се стига рядко. Воайоризмът пък
е сексуална перверзия, изразяваща се в повтарящо се отдаване на сексуални
фантазии и достигане на сексуална удовлетвореност
при тайно гледане на съвкупление на други, както и гледане на снимки и
филми с еротични и порнографски сюжети, вкл. и тайно наблюдение на хора
извършващи физиологичните си нужди. Лицата с отклонение в сексуалното влечение
осъзнават противоестествеността на сексуалните си желания, в някои случаи това
им харесва и нерядко целенасочено търсят
ситуации за задоволяване на сексуалните си потребности… Поведението
на В. цели удовлетворяване на
сексуалната му перверзност.“ Поради
изложеното правилно окръжният съд е приел,
че подсъдимият с действията си е целял да постигне и двете посочени от закона
психофизични състояния. Че е така се установява не само от действията на В.,
целящи физическо съприкосновение с момичетата, а и от използваните от него метафорични
изрази в провежданите разговори в интернет-пространството с Рушидова и Мъстък,
материализирани в СТЕ-т.2 д.п.
За прецизност следва да се отбележи, че не е имало нужда първостепенният
съд да постановява оправдателен диспозитив по отношение на Б.А.А.. По този
пункт от обвинението /по отношение на това момиче/ подсъдимият е бил оправдан
още с присъда №21/23.05.2017г. по нохд №108/2017г. Срещу оправдателната част на
присъдата не е подаден протест, в тази си част присъдата е потвърдена с решение
№254/04.10.2017г. по внохд №260/2017г. на Варненски апелативен съд, поради
което още към онзи момент е влязла в сила /при липсата на касационен протест/.
2.
Предвиденото от чл.159, ал.6 от НК престъпление
подсъдимият осъществил, тъй като в периода 30.03.2008 – 21.05.2015г.
набавил/създал за себе си чрез техническо средство - камера за видеонаблюдение,
и държал на компютърна система – стационарен компютър “Acer“ четири броя видеофайлове с порнографско съдържание, за създаването на
които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 годишна възраст.
Файловете са изследвани от експерта по СТЕ, материализирани са във вид на
снимки – на л.6 и следв. от СТЕ. При изземването на веществените
доказателствени средства /компютърни системи/ , както и при тяхното последващо
изследване са спазени процесуалните изисквания, посочените видеофайлове
представляват годни доказателства, и сами по себе си са достатъчни щото да се
направи извод за извършено от страна на подсъдимия престъпление – и обективно,
и субективно. Несъмнено представляват порнографски материал по смисъла на чл.93
т.28 НК, както и без съмнение заснетите на клиповете лица изглеждат като
ненавършили 18 години /за която констатация не са необходими специални знания/.
3.
На чл.159, ал.4
във вр. с ал.3 и с ал.2 от НК – това престъпление е осъществено от
подсъдимия с изпращането на няколко снимки, изобразяващи гола жена, голо момче, голо момиче, и сексуален акт между момче и момиче, на
малолетните Р. и М. в рамките на социалната мрежа „Фейсбук“. Снимките са с
порнографско съдържание по смисъла на чл.93 т.28 НК, изпращането им е извършено
чрез интернет, получени са от момичетата, а последните очевидно не са навършили
16 години. Т.е. налице са всички обективно съставомерни признаци на
престъплението, като от субективна страна то е извършено от подсъдимия при пряк
умисъл – със съзнанието, че изпраща снимки с порнографско съдържание на свои
малолетни ученички. Тук може би следва да се отбележат две неща : - при
изготвяне на обвинителния акт е допусната редакционна неточност като е
отбелязано в диспозитива, че за създаването на снимките са използвани
ненавършили 18 години лица - А.Р.и Х. М.. Снимките са изпратени на тези две
лица, но не тези момичета са на снимките.
Тази неточност е била отстранена от съда, с което настоящата инстанция не смята
че е допуснато нарушение – в крайна сметка подсъдимият е признал фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а там те са коректно
посочени; - при предходните разглеждания на делото промяната в редакцията на
чл.159 ал.4 НК направена с ДВ бр.74/2015г. е довела до известно объркване –
отново отстранено понастоящем от окръжния съд. С обвинителния акт е възведено
обвинение на подсъдимия за престъпление по чл.159 ал.4 вр. ал.2 и 3 НК. До
изменението със ЗИДНК с ДВ бр.74/2015г. този текст е съдържал само един
квалифициращ признак - ако за създаването на порнографския материал е
използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като
такова. С изменението на закона са
добавени още три – ако за създаването на порнографския материал е използвано
лице, което не разбира свойството или значението на извършеното, ако е
извършено от две или повече лица или ако е извършено повторно. Възприетата от
прокуратурата квалификация е тази преди посоченото изменение, който
квалифициращ елемент съществува и понастоящем под т.1. Същевременно по
отношение размера и вида на наказанията няма никаква промяна, а и деянията са
извършени при старата редакция на текста. Затова и правилно съдът е приложил
материалния закон като е ангажирал отговорността на подсъдимото лице по
предложената от прокурора квалификация – тази по чл.159 ал.4 вр. ал.2 и 3 НК.
От изложеното е очевидно, че при правилно установените факти ответна на
закона се явява и тяхната правна оценка. Иначе казано въззивният съд не намира
да е допуснато нарушение на материалния закон.
Както се спомена и преди единственото възражение, което се прави в жалбата
/с изключение на това по отношение на специалната цел, което бе обсъдено
по-напред/, е за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. То
е обаче неоснователно.
При индивидуализацията на наказанията съдът е съобразил всички релевантни
за това обстоятелства. Приел е като смекчаващи чистото съдебно минало на
подсъдимия, наличието на разстройство в сексуалното му влечение – корофилия и
воайоризъм, направеното частично признание по второто обвинение. Като
отегчаващи са отчетени броя на пострадалите момичета /надхвърлящ
квалифициращият признак два пъти и половина/, използване от страна на В. на
служебното му положение и работната обстановка за извършване на деянията,
значително дългия период на извършване на блудствените действия. Взети са също
така предвид манипулативността на подсъдимото лице – използвал наивността и
половата незрялост на децата, както и проявената от него упоритост – стигнал
дотам, че да убеждава родителите на децата да не се отказват от частните уроци
за да може да продължи с посегателствата си. Без съмнение деянието е с
изключително висока степен на обществена опасност – извършено е от човек, който
е призван да възпитава в морал децата, да създава и насажда у тях нравствени
ценности, уважение към възрастните, да издига авторитета на учителя като втори
родител на детето. А не да се възползва от тях за удовлетворяване на
собствените си низки потребности. Вярно е, че сериозни психически последици за
децата не са възникнали /но така или иначе в съзнанието на малолетните момичета
преживяното ще остане като неприемлив и неприятен спомен/. Това е станало
възможно благодарение на липсата на познание у децата за същността и смисъла на
сексуалния акт – от една страна, и липсата на
груба принуда и агресия в действията на подсъдимия – от друга. Абсурдно
е обаче тази „по-мека форма“ на посегателство върху личната и полова неприкосновеност
да бъде отчетена като смекчаващо вината обстоятелство.
При изложеното напълно логично първостепенният съд е приел превес на
отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства. Като последица от това
правилно и наказанията са били индивидуализирани по реда на чл.54 НК към
средния размер : – дванадесет години лишаване от свобода за престъплението по
чл.149 ал.5 т.1 НК при предвидени граници от пет до двадесет години; - за
престъплението по чл.159 ал.6 НК – шест месеца лишаване от свобода при
предвидено наказание до една година лишаване от свобода. Тук правилно съдът е
отбелязал, че целите на наказанието не биха били постигнати с налагане на
наказание глоба, което е било алтернативно предвидено до 2015 година/с ДВ
бр.74/2015г. съюзът или е заменен с и, т.е. глобата вече се предвижда като
кумулативно наказание/; - за престъплението по чл.159 ал.4 НК – лишаване от
свобода за срок от три години при предвиден максимум на това наказание до шест
години лишаване от свобода, както и глоба в подходящ размер /тук това наказание
е кумулативно предвидено/. Така определените наказания настоящата инстанция намира за относими и
адекватни на обществена опасност на деянието,
т.е. в състояние да изпълнят целите на закона, а оттам и да отговорят на
обществените очаквания за справедливост.
Не са налице и многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства
/ както става ясно и от изложеното по-напред/ щото да намери приложение
хипотезата на чл.55 НК. Тук е може би мястото да се обърне внимание и на
продължителността на наказателното производство. Настоящият съдебен състав
счита, че тя не е надхвърлила разумния срок по смисъла на чл.6 ал.1 ЕКПЧ и
чл.22 ал.1 НПК. Следва да се отбележи, че този срок не е абстрактно понятие, а
се обуславя от определени критерии, след които основните са фактическата и
правна сложност на делото. В настоящия случай се касае за множество и различни
по своя вид блудствени действия с общо пет непълнолетни момичета /първоначално
обвинението е включвало действия по отношение на шест момичета, като по
отношение на едното от тях е постановена и влязла в сила оправдалетна присъда/
в един продължителен период от време. Това е станало причина досъдебното
производство да продължи една година и пет месеца – от образуването му на
18.05.2015г. до внасяне на обвинителен акт в съда на 18.10.2016г. В рамките на
досъдебното производство са били разпитани непълнолетните момичета пред съдия в
присъствието на родителите им, социален работник и педагог. Били са изготвени
психиатрични и психологични експертизи на всички момичета, както разбира се и
на подсъдимото лице. Изследвани са и веществените доказателства-компютри и
таблети, иззети от дома на подсъдимия, чрез назначената и изготвена
съдебно-техническа/комютърна експертиза. Всичко това е отнело време. Съдебното производство
е продължило две години, в рамките на които три пъти е проведено
първоинстанционно производство, два пъти въззивно, и веднъж – касационно.
Поради това да се говори за процесуална забава е немислимо. Вярно е, че за
сравнително бързото приключване на делото във всяка от инстанциите значителен
принос имат подсъдимия и защитата му, тъй като са изявили желание и съгласие
делото да се разгледа и приключи по реда на чл.371 т.2 НПК. За това обаче
подсъдимият е получил своя законов бонус с приложението на чл.58а НК /с
намаляне на наказанието с 1/3/ и този съд не съзира причини, поради които той
да бъде отново премиран.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваната присъда, на основание
чл. чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №8/16.04.2018г. по нохд №71/2018г. на Силистренски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и
протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок , считано от уведомлението на страните.
Председател : Членове
: