№ 781
гр. Казанлък, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20255510101794 по описа за 2025 година
Предявен е иск за нищожност на сделка с правно осн. чл.26 ЗЗД във
връзка с чл.22 от ЗПК.
Ищецът А. С. Е., ЕГН ********** от с. С., общ. моли съда да признае за
недействителен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№ **** от 03.06.2024 г. сключен между него - А. С. Е. с ЕГН ********** и
„Стик - Кредит" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от С.Н.Т. на основание чл. 124. ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.
Моли съда да осъди „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ********* да му заплати
направените разноски по делото.
Твърди, на 03.06.2024 г. сключил договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № **** от 03.06.2024 г.със „Стик - Кредит“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
С.Н.Т., със следните параметри: размер на кредита: 1200 лева; лихвен
процент: 36 %; годишен процент на разходите: 42.58 %; обща сума, дължима
от потребителя: 1880.48 лева; срок за погасяване: 24 месеца; лихвен процент,
който се прилага при просрочени плащания: 10 %; обезпечение: да -
1
поръчител или банкова гаранция. Размер на месечна фиксирана вноска: 220.15
лв., което по 24 месеца прави 5283.60 лева.
С договора са уговорени в чл. 10:“Потребителят дължи такса за
продължаване на срока на кредита, в размер посочен в актуалната тарифа на
кредитора. Таксата се формира и изплаща по реда посочен в ОУ“; в чл. 19, ал.
1: „В случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в
срок до 3 дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на
трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в полза на Кредитора, с което
третото лице се задължава да отговаря за неизпълнението на всички
задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване
на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или
предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление
на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
настоящия договор (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и
други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е
получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези
задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-
малко 30 дни след падежа на последната вноска. (2): Третото лице -
поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията
посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва
единствено по преценка на кредитора“; в чл. 28: „В случай, че потребителят
забави плащането на погасителна вноска, то той дължи на кредитора
законната лихва за периода на забава“; в чл.29, ал. (1): „В случай, че
потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на
кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение“.
От погасителния план става ясно, че размерът на тази неустойка е
3403.12 лв.
Видно от чл.28, ал.2 страните се съгласяват, в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска и при неизпълнение
на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение
на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки
2
Потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената
сума на ден /чл.30/.
Предявява срещу „Стик - Кредит" АД. ЕИК ********* на основание чл.
124. ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с
чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, иск за признаване за недействителен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние, № **** от 03.06.2024 г. по
следните съображения:
В договора за кредит е записано, че лихвения процент по кредита е 36%,
а годишния процент на разходите е 42.58 %, но в него не е включена включва
неустойката, в размер на 3403.12 лв. Договорът е недействителен, поради
неспазване на императивните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.
11. ал. 1. т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Кредиторът е посочил като абсолютни
стойности ГПР на кредита и годишния лихвен процент. Липсва ясно
разписана методика/начин на формиране на годишния процент на разходите по
кредита. В същото време в погасителния план е предвиден ГПР при
промоционални условия в размер на 42.58 %.
Неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски
кредит и следва да бъде включена като разход в ГПР на кредита: тя е била
изначално известна на кредитора; така формулирана неустойката излиза извън
присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение, за кредитора.
Счита, че неправилното посочване на размера на ГПР следва да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.1 от ЗЗП, както и по
смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Р от 15.03.2012 г. по дело С-
453/10 на СЕС: „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за
кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва
да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
год. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
3
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) N 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета (Директива за лоялните търговски практики) и чл. 68г,
ал. 4 от ЗЗД във връзка с чл. 68д, ал.1 от ЗЗД доколкото тя подтиква или е
възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което
в противен случай не би взел. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните
последици от сключването на договора.
Действителните разходи за ГПР не съответстват на посоченото, ето защо
уговорката относно ГПР е недействителна до степен на нищожност, поради
противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Твърди, че погасителния план не отговаря на изискванията на ЗПК.
Погасителния план следва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителни вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В настоящия случай е посочена една глобална сума, което влиза
в противоречие с чл. 11, ал. 1., т. 11 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от изброените в него императивни
изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК —
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е особен вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК,
а именно - че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата
и други разходи.
Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът да
съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите.
4
Неустойката по чл. 29, ал. 1 от договора не съответства на възложената
функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на
неизпълнение на основното договорно задължение на заемополучателя, което
е да върне заетата парична сума, ведно с договорената възнаградителна лихва.
Тя е уговорена за неизпълнение на едно акцесорно задължение на заемателя и
макар да е уговорена като санкционна, доколкото формално се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, то тя води до скрито оскъпяване на
кредита и на практика представлява сигурна печалба за заемодателя и която
увеличава стойността на договора и основната й цел е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, чрез
увеличаване на подлежащата на връщане сума. Твърди, че и за двете страни по
договора е било ясно, че заемът ще бъде отпуснат независимо от това дали
заемателят ще осигури или няма да осигури поемане на солидарна
задължение на трето лице.
Съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. са: За да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, следва
да получат адекватна информация относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да
обмислят, с оглед на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация да включва по-
специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян
по еднакъв начин навсякъде в общността. От тук следва, че ГПР несъмнено е
съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е
особено важен за интересите на потребителите, поради което неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание. законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че води до недействителност на договора.
При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен
само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19. ал. 4 от
ЗПК - до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана
методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в
част 1 от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да
са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване.
5
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на директива 2008/48/ЕО на европейския
парламент и на съвета относно договорите за потребителски кредит изрично
се сочи: ,.В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл
клауза, като уговорената в чл. 29, ал. 1 от договора за паричен заем, според
която се дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума
за всеки ден при неизпълнение на задължението си посочено в чл. 19, ал. 1 от
договора за осигуряване на обезпечение в тридневен срок от датата на
сключване на договора, на обезпечение чрез поръчителство на физическо
лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира
в пряко противоречие с преследваната от Директивата цел транспортирана в
ЗПК.
На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства. т.е. опасността от
икономическа загуба и свръхзадлъжнялост се увеличава.
Смисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично посоченото в чл. 16 от ЗПК е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето
му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойката за неизпълнение на задължението,
което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от не предоставянето на обезпечение) е типичен пример за
6
неустойка, която излиза извън присъщите си функции, и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване на кредитора.
Съгласно чл. 68в във връзка с чл. 68г от ЗЗП е забранена нелоялна
търговска практика, тъй като е недобросъвестна.
Не на последно място, по посочения начин се заобикаля законът - чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето за забавата.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. При особено кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл
съдебната практика е константна.
Отделно от това, следва да се отбележи, че непредставянето на обещани
обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора) съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая кредитора променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичната вноска.
Това навежда на извод, че нито една отстраните не е имала реално намерение
да се представи обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71
от ЗЗД при не представено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи
обезпечение е могъл да отложи даването на кредит каквато е обичайната
практика при предоставяне на обезпечени кредити.
Налага се извод, че уговорките в чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 19 от
договора за потребителски кредит нямат друга цел освен създаване на
привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнително
погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т.е.
последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползване
на заетата сума.
Нищожна е и клаузата на чл. 30 от Договора за кредит, съгласно която
при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и
7
при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите
договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от
размера на просрочената сума на ден. За 30 дни неустойката ще е 30 %, а за
една година е 360 %.
Преди сключване на настоящия договор за потребителски кредит
Комисията за защита на потребителите е издала заповед № 230 от 02.03.2023
г., чрез която е забранила на ответника „Стик - Кредит" АД да използва
заблуждаваща нелоялна търговска практика.
Ответникът „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***** моли съда да отхвърли предявените от А. С.
Е., ЕГН ********** искове като неоснователни и да му присъди извършените
в хода настоящото производство разноски.
Оспорва като неоснователни претенциите на ищеца за обявяване на
недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите
на ЗПК и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
като излага следните аргументи:
На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза
не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се
прилага и без нея, а настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза
не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е
договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна,
то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно
твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена
в ГПР са неоснователни.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му
параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с
тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
по реда на който е сключен процесния договор. Приложените Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), Общите условия на „СТИК КРЕДИТ” АД, Лог
8
файл към договора отразяват извършените действия по сключването на му и
кореспонденцията между страните във връзка със сключването и
изпълнението на договора (SMS и имейл съобщения). Договорът е сключен
при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация
от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му
съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е
предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на
кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ.
Процесният договор отговаря напълно на нормативните изисквания и
правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона
за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит.
Действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на
преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и
сключване на договора са извършени по следния начин:
Потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между
него и „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* („Заявка“). Искането е
попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на
Кредитодателя - http://stikcredit.bg/. Когато заявката за кредит се подава от
потребител, който има създаден профил на уебсайта на кредитора, след
попълване на заявката за кредит, в която посочва параметрите на договора,
потребителят, следва да натисне бутон „Подай заявка”, по този начин
недвусмислено волеизявява да му се отпусне желания кредит. На тази
страница на потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр,
който може да бъде изтеглен. След натискане на бутон „Подай заявка“ на
потребителя се предоставя възможност да изтегли проект на договора за
потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне
бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора
потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява
съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на заявката,
същата постъпва в системата на кредитора за разглеждане и одобрение.
Кредитодателят е изпратил на посочената от кредитополучателя
електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна
информация за искания от потребителя паричен заем, а в системата на
9
кредитодателя е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След
получаването и одобрението на искането за кредит, кредитодателят изпраща
на посочения от кредитополучателя електронен адрес договора за паричен
заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от
кредитополучателя.
Потребителят се е запознал с всички условия предварително и след това
е подписал договора, чрез съответните опции в системата на кредитодателя. С
натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия кредитополучателят е
приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие
се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-
горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и
електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които
последните са му предоставени. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ, електронно
изявление е получено с постъпването му в посочената от заемателя
информационна система.
Гореописаните действия изцяло опровергават твърдението, че клаузите
на договора противоречат на закона, на принципа за добросъвестност и
справедливост, респективно добрите нрави. Предвид тези действия още преди
подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички
условия по него, като сам е избрал параметрите и условията му. Нещо повече,
в СЕФ се съдържа детайлна информация за всички условия, в това число за
дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита.
Едновременно с това, кредитополучателят е имал възможност на всеки етап
от преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията и да се
откаже от сключването на договора. Също така при ответното дружество няма
данни ищецът да е поискал условията по процесното правоотношение да
бъдат уредени по друг начин. Предвид това клаузите на договора се явяват
индивидуално договорени с конкретния потребител и при добросъвестно
договаряне от страна на кредитодателя.
Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв
10
е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Неверни са
твърденията, че ГПР в договора е 0 %. Видно от приложения от самия ищец
договор, посоченият ГПР 42.58%. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да
бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ В
чл. 28 от Общите условия към договора, които са предоставени преди
усвояване на потребителския кредит, изрично са посочени начина на
изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по който се включват в
ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания за съответния
продукт.
При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на
договора от 68.90% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42.58%,
е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти
размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на
сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на
свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е
уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената
на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на
кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на
тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното
задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да
посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива
2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се
определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на
сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му
според договора за кредит“.
11
Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната
функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право
на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече,
в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за
неспазване на конкретно задължение по договора, начинът на начисляването
й, както и периодът, за който се дължи са ясно описани в договора. По този
начин и двете страни са били напълно наясно с всички условия за плащане на
неустойката още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението,
което обезпечава. Предвид изложеното, разходите по кредита и неустойката не
бива да се смесват като понятия, те нямат обща, дори близка правна
характеристика и функция.
Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил
наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката
е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и
разбираема - такава би била дължима след сключване на договора, само в
случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си и
само за периода от срока на договора, в който кредитът не е обезпечен. Т.е.
към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Начинът на формиране на
размера на неустойката е ясно описан в договора и изцяло в полза на
потребителя същата е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със
съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл
достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора, е
посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.
Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е посочено изрично и в плана за погасяване, като
в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е
посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита и само за периода, в
който кредитът не е обезпечен. В същия този погасителен план със знак „** “
изрично е посочено, че ако кредитополучателят предостави обезпечение,
сумата ще бъде преизчислена само за дните, в които не е била предоставена
гаранция. Изключително ясно и точно са посочени размерите на вноските с и
без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки
един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е именно пълна и
12
изчерпателна информираност на потребителя за задължението му към
търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им.
Не са налице и никакви нарушения във връзка с погасителния план към
договора. Той е неразделна част от него и съдържа детайлно посочване на
всички възможни вноски по кредита, разбити по пера, както и общите суми за
главница, лихва и неустойка.
Изложеното оборва и твърдението за заблуждаваща търговска практика
от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл. ГПР е ясно посочен в
договора, неустойката не е част от него и това недвусмислено е уговорено
между страните. Неоснователни са и аргументите за нищожност поради липса
на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава
проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от
страна на кредитополучателя. Нещо повече, ЗПК предвижда единствено
административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е
извършил такава проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата
й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка.
Цитираният наднационален акт е транспониран в българското законодателство
именно в посочения смисъл. В самата Директива нищожността на клауза като
процесната не е изведена като последица, която националното
законодателство следва да предвиди в случаите, в които кредитодателите не
извършват проверка на кредитоспособността на клиентите си.
Оспорената неустойка е действителна. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК
предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е
съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие
в правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество е
предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума и договорената лихва.
Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който
поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави
обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14
/четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по
реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния
европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в
настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни
13
последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността
за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя,
в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни
за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било
удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до
кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като
издаването на запис на заповед например.
При сключване на процесния договор кредитополучателят не е
предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от
връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя
страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на
такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането,
калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и
допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно
да не плаща неустойката. Когато договорената неустойка е компенсаторна, в
единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска
или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или
уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка.
Твърди, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно
изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната,
предвид това не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя.
Така например, изискванията за поръчител са: да е лице над 21 г. възраст, с
действащо трудово правоотношение през последните 12 месеца,
осигурителния му доход да е 1500 лева, да не е поръчител на други лица и за
него да не са налице вписани в ЦКР просрочия по договори за кредит.
На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност
на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2021 г. -
2024 г. ищецът е сключил общо девет договора, които съдържат уговорка за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
Наличието на девет договора за идентични кредитни продукти, всеки от
който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава
твърденията на ищеца.
По отношение на твърденията, че клаузите накърняват добрите нрави:
Вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права още
14
при сключване на първия договор с ответното дружество - да се откаже от
договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или
за замяната му с друг вид, потребителят по своя инициатива е сключил
множество договори с уговорка за плащане на неустойка, респективно при
идентични условия. Очевидно е, че при сключването на всеки следващ
договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на
обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде
осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях.
От тази фактическа постановка става ясно, че ищецът е сключил
договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като
ползва кредитите, а след това заведе искове за нищожност. Това е в пряко
противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в
преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой
не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ако целта не беше
такава, кредитополучателят щеше да се откаже още от първия договор или
просто не би сключил девет при същите условия, в който случай щеше да
върне само чистата стойност на кредита на кредитора си. И точно заради това,
че не го е сторил, а впоследствие е образувал дело, води до пълна
неоснователност на претенциите за нищожност на клаузи от договора.
По отношение на твърденията за нарушение на ЗПК:
Ищецът се е запознал многократно с условията на конкретния кредитен
продукт на ответното дружество, като по всеки кредит е получавал
преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за
неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези
уговорки. Предвид това, всички доводи за нищожност на процесната клауза за
неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Настоящият договор
следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между конкретния
потребител и търговец, създадени на база девет идентични договора.
Тълкуването на всеки договор за кредит в контекста на трайните отношения
между страните е необходимо, тъй като преценката за действителност на
клаузи сключени с потребител на първо място винаги започва от въпроса
налице ли е индивидуално договаряне на конкретното условие. А след това
дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и
точно информация, за да предвиди конкретните параметри на финансовите си
15
задължения за целия период на обвързаността си с търговеца. Именно това е и
смисълът на законовите разпоредби, които задължават кредитодателите да
посочват ясно и точно всички параметри и условия по кредитните си
продукти.
Предвид сключването на множество договори при идентични условия в
случая е налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за
липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя,
както и за нарушаване на равноправието между страните. Сключването на
девет договора за кредит оборва твърденията на ищеца за недобросъвестност
от страна на ответното дружество, противоречие с добрите нрави на
процесната уговорка и нарушение на равноправието между страните,
доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения между тях
става ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам е
инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за
условията им. По този начин страните равноправно и в синхрон с принципите
свобода на договаряне и справедливост са уговорили неустоечната клауза.
Прави възражение за прекомерност на разходите на ищеца за адвокатско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Страните не спорят, че на 03.06.2024 г. в град Ш. са сключили договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №****, който договор има
следното основно съдържание: общ размер на лимита по кредитната линия-
1200 лв., размер на първия транш по кредитната линия - 1200.00 лева;
годишен лихвен процент – 36%; годишен процент на разходите – 42,58 %;
обща дължима сума по кредита /главница + лихва/ – 1880,48 лв.; общо
дължима сума по кредита /главница + лихва + неустойка/ - 5283,60лв.; срок за
погасяване на първия транш – 24 месеца; лихвен процент, който се прилага
при просрочени плащания – 10 %; обезпечение – поръчител или банкова
гаранция; размер на месечна фиксирана вноска – 220,15 лв. /24 х 220,15 лв./.
На осн. чл.32 от договора, същият влиза в сила от деня на подписването му и е
със срок на действие 12 /дванадесет/ месеца.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от договор №****/2024 г. „В случай, че страните
16
са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни от
сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и
следващите от ЗЗД в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да
отговаря за неизпълнението на всички задължения на потребителя по
настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки
и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на
валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след
падежа на последната вноска. Третото лице - поръчител, както и банковата
гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от
кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора“.
Съгласно чл. 28 чл.29, ал. (1) от договор №****/2024 г. „В случай, че
потребителят забави плащането на погасителна вноска, то той дължи на
кредитора законната лихва за периода на забава. В случай, че потребителят не
изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение“.
Договорът съдържа погасителен план, в който са посочени дължимата
сума по кредита – 1880,48 лв. и дължимата сума по кредита с неустойката –
5283,60 лв., т.е. размерът на тази неустойка възлиза на 3403.12 лв.
Погасителният план съдържа падежа на всяка вноска, размер на
главницата по всяка вноска, размер на лихвата по всяка вноска, размер на
всяка една погасителната вноска /сбор от главница и лихва/, размер на
неустойката помесечно, размер на месечната вноска с неустойка в лева и в
евро.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
17
Договорът предмет на настоящото производство има за характер на
договор за потребителски кредит и в този смисъл се подчинява на правилата
на ЗПК, общите правила на ЗЗД и обичайното право включващо правилата на
добрите нрави, добросъвестността и добрите търговски практики.
Изхождайки от визираното в чл. 7 ГПК служебно начало съдът счита, че
освен наведените от страната доводи за нищожност на сделката негово
задължение е да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор
сключен с потребител. Съдът следва да провери налице ли са нищожни и
неравноправни клаузи, като проверката обхваща клаузите, които обуславят
изхода на делото.
Договорът, който е предмет на производството е нищожен на основание
чл.26 ал.1 ЗЗД - като заобикалящ закона и накърняващ добрите нрави, във
връзка с чл.21 и чл.22 от ЗПК.
Налице са нищожни клаузи в договора – клаузата посочваща размера на
ГПР по кредита и клаузата, визираща заплащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение.
Действителния ГПР надхвърля допустимия от закона размер по чл.19 от
ЗПК и това представлява както нарушаване на закона /чл.19 ЗПК/ така и
постигане на позволена цел с непозволени средства /т.нар. заобикаляне на
закона/ чрез посочване в договора на размер, който привидно съответства на
допустимия от закона, с цел да се създаде впечатление за законосъобразност.
Неустойката е вземане /разход по кредита/, с което се цели да се
заобиколи закона – въведената по чл. 19, ал.4 от ЗПК забрана да се надвишава
допустимия от закона размер на ГПР, за да се получи неследваща се за
кредитора облага.
Уговорената неустойка в размер на 3403,12 лв. няма характера на
неустойка, тъй като не е свързана с претъпени вреди от неизпълнение на
главното задължение на кредитополучателя - невръщане на заетата сума, а е за
друго наложено от кредитора изискване, свързано с непарично задължение -
обезпечаване на обезпечението на изпълнението. Липсата на обезпечение не
представлява вреда, а е фактор свързан с кредитния риск. За това
непредставянето на обезпечение не може да се санкционира с неустойка.
Клаузата за неустойка от договора е нищожна съгласно т.3 от ТР
18
№1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК, поради накърняване на
добрите нрави - уговорката за неустойка, излиза извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
оскъпяване на заема.
Кредиторът изрично твърди, че е направил оценка на
кредитоспособността на заемателя преди сключването на договора. Той
твърди, че е нее нарушил задължението си да извърши преценка на риска
преди да отпусне кредита. Както твърди в отговора на исковата молба
предварителната оценка която е направил е оценка на вредите от липсата на
обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането. След като е
преценил риска, ответникът е отпуснал кредита. Без каквото и да е основание
за да гарантира интереса си /както сам твърди в отговора на исковата молба/
кредиторът калкулирал оценката на риска от вреди в договорна неустойка и
уговорил санкция за заемателя при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение, с което да гарантира интереса на кредитора от
връщането на предоставения заем.
Недопустимо е отговорността на кредитора да бъде прехвърляна на
заемателя, недопустимо е неизпълнението на отговорност на кредитора от
заемателя да бъде санкционирано чрез финансово обременяване на заемателя.
Поведението на ответника-кредитор представлява в тази си част недобра
търговска практика, противоречаща както на добрите нрави така и на
добросъвестността.
Недействителните клаузи въвеждат в заблуждение потребителя – от една
страна неправилно посоченият ГПР създава привидост за законосъобразност,
от друга страна клаузата за заплащане на неустойка създава привидност за
задължение свързано с неизпълнение на задължение на кредитополучателя,
каквото задължение тя не представлява поради това, че оценката на
кредитоспособността на потребителя се прави преди сключване на договора и
рискът от неизвършването й не може да се прехвърля на кредитополучателя.
Целта, която се постига с двете клаузи е получаване на
нерегламентирана и непозволена от закона печалба за кредитора по един
обществено неприемлив начин – възползвайки се от неизгодното финансово,
респ. материално положение, в което се намира определена немалка група
хора, или от неспособността на определена група хора да анализират и
19
оценяват трезво и реално обстоятелствата свързани както със собствените си
възможности така и с ангажиментите, които поемат. Такова поведение
съставлява обществено неприемлива заблуждаваща търговска практика.
Неоснователно и недоказано е твърдението на ответника, че договорът е
сключен от заемателя с цел неоснователно да се обогати. Вярно е, че
настоящият договор следва да се тълкува в контекста на отношенията между
конкретния потребител и търговец, но ответникът нито посочва конкретни
сключени между него и ищца договори, нито представя документи
удостоверяващи сключването на такива договори, още по-малко 9 на брой при
това идентични.
Дори да съществуват трайни договорни отношения в твърдения от
ответника смисъл, за да е налице съмнение за недобросъвестност е нужно
ответникът да твърди /а той не прави това/, че договорът предмет на този спор
е сключен след като на заемополучателят са му станали известни основанията
за недействителност на сделката, респ. след първото заведено срещу него
гражданско дело.
Страните не представя списък на разноските.
Разноските направени от ищеца възлизат на 600 лв., от които 50 лв. за
държавна такса и 550 лв. за адвокатско. Адвокатското възнаграждение не е
прекомерно, съответства на цената на предявения иск и вложения от
пълномощника на ищеца труд и време.
Ответникът е представляван от АД „Н.,У., М.“ - не представя документ
за извършен разход за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски в размер на 600 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26 ЗЗД - като заобикалящ и
нарушаващ закона, и добрите нрави, във връзка с чл.22 от ЗПК сключеният
между А. С. Е., ЕГН **********, адрес: ***** и „Стик - Кредит" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
20
С.Н.Т. договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №**** от
03.06.2024 г.
ОСЪЖДА „Стик - Кредит" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: **** да заплати на А. С. Е., ЕГН **********, адрес: *****
сумата 600 лв. представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
21