Присъда по дело №126/2021 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 9
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20213520200126
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 9
гр. Попово , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Наказателно дело
частен характер № 20213520200126 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимата АН. З. Т. с ЕГН: гр. П., ул. „М.“ №, ет., ап. българка,
български гражданин, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 23.04.2021 год. в двора на ОУ
„Любен Каравелов" в гр.Попово в модул по спортни дейности около 16 часа след обяд, в
резултат на нанесен побой е причинила на детето ИВ. ЕНЧ. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес
град О., ул."Г.Р." № , лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по гърба и
лявата предраменница, палпалаторни и спонтанни болки в дясната окосмена теменна област
на главата, които са му причинили болки и страдания, поради което на основание чл. 130, ал.
2 от НК, вр. чл. 78а от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като й
НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/.
ПРИЗНАВА подсъдимата Д.К. З. с ЕГН:от гр. П. ул. „М.“ №, ет., ап. , българка,
български гражданин, неосъждана, за НЕВИНОВНА в това на 23.04.2021 год. в двора на ОУ
„Любен Каравелов“ в гр.П.в модул по спортни дейности около 16 часа след обяд, в резултат
на нанесен побой да е причинила на детето ИВ. ЕНЧ. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес град
О., ул."Г.Р." № лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по гърба и лявата
предраменница, палпалаторни и спонтанни болки в дясната окосмена теменна област на
главата, които са му причинили болки и страдания и в това по същото време и на същото
място да се е заканила с убийство на ИВ. ЕНЧ. ИВ., която закана да е възбудила у него
основателен страх от осъществяването й поради което и на основание чл. 304 от НПК я
ОПРАВДАВА по повдигнатите обвинения по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА АН. З. ТОНЕВА с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „М.“ №, ет.4, ап. 13, ДА
1
ЗАПЛАТИ на ИВ. ЕНЧ. ИВ. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен
представител СТ. Г. М. с ЕГН: ********** с адрес град О. ул."Г. Р. № , СУМАТА от 750.00
лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
23.04.2021 година, до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до
пълния претендиран размер от 5000.00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от ИВ. ЕНЧ. ИВ. с ЕГН: **********, действащ
чрез своята майка и законен представител СТ. Г. М. с ЕГН: ********** с адрес град О.,
ул."Г.Р." № против Д.К. З. с ЕГН: от гр. П., ул. „М.“ №, ет., ап. , граждански иск за сумата
от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени от
престъпленията по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК неимуществени вреди.
ОСЪЖДА АН. З. Т.А с ЕГН: от гр. П. ул. „М.“ №, ет., ап. 13, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ.
ЕНЧ. ИВ. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител СТ. Г. М.
с ЕГН: ********** с адрес град О., ул."Г.Р." № СУМАТА от 1162.00 лв. /хиляда сто
шестдесет и два лева/ - разноски по делото, от които 12.00 лв. за заплатена държавна такса,
500.00 за съдебномедицински експертизи и 650.00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА АН. З. Т. с ЕГН: от гр. П., ул. „М.“ №, ет., ап. ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Попово, СУМАТА от 50.00 лв. /петдесет
лева/ - държавна такса върху уважената част от предявения граждански иск.
ОСЪЖДА ИВ. ЕНЧ. ИВ. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен
представител СТ. Г. М. с ЕГН: ********** с адрес град О., ул."Г.Р." № да заплати на Д.К. З.
с ЕГН: от гр. П., ул. „М.“ №, ет., ап., сумата от 300 /триста лева/ лв.-разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред Търговищкия
Окръжен съд.
ПРИСЪДИ:

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧХД № 126/2021г. по описа на РС-ПОПОВО
Производството по делото е образувано по тъжба на С. Г. М. с ЕГН ********** в
качеството й на майка и законен представител на малолетното си дете И. Е. И. с ЕГН
**********, двамата със адрес в град О. *******, действащи чрез пълномощника си адв.
Н.Ф. от АК - Търговище, със съдебен адрес за призоваване в град Т.*******, ПРОТИВ: А.З.
Т. с ЕГН: ******** от гр. П.******, и Д.К. З. с ЕГН: ******** от гр. П.*******, за
извършени престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл. 144,ал.1 от НК, за това, че на
23.04.2021 год. в двора на ОУ „Л.К." в гр.П. в модул по спортни дейности около 16 часа
след обяд, в резултат на нанесен побой са причинили на детето И. Е. И. лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания по гърба и лявата предраменница, палпалаторни и
спонтанни болки в дясната окосмена теменна област на главата, които са му причинили
болки и страдания и само по отношение на Д.З., за че по същото време и място се е
заканила с убийство на И. Е. И., която закана е възбудила у него основателен страх от
осъществяването й.
В наказателния процес бе предявен и приет за разглеждане граждански иск срещу
двете подсъдими за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., при условията на
солидарност, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й
изплащане.
В съдебно заседание, частният тъжител и граждански ищец, чрез своя повереник адв.
Ф. - ТАК поддържа повдигнатите обвинения. Моли подсъдимите да бъдат признати за
виновни, като им бъде наложено съответното по вид и размер наказание. Пледира за
уважаване на гражданската претенция.
Подсъдимите А. Т. и Д.З., редовно призовани, се явяват лично и с адв. Р. – ТАК,
който пледира за налагане на минимално наказание на подс. Т., за престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК, а подс. Д.З. да бъде изцяло оправдана по двете обвинения. Защитата
намира размера на предявения граждански иск за прекомерен, като счита, че следва да бъде
редуциран.
В последната си дума подс. Т. се признава за виновна по за престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК.
Подсъдимата З. в последната си дума не се признава за виновна и моли да бъде
оправдана.


След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Частният тъжител И. Е. И. /11 г. / и детето Д.В.К. към момента на инкриминираното
деяние са били съученици в ** клас в ОУ „Л.К.“ – гр. П..
На 23.04.2021г. Д. отишъл в семейния магазин, където работела майка му – подс. А.
Т.. По това време там била и подс. З. – баба на детето по м.л.. Д. седнал на стола и
започнал да плаче и трепери. Детето разказало, че правили контролно по математика и
госпожата освободила тези от децата, които били приключили, като те излезли в коридора.
1
Тогава без конкретен повод и причина пострадалият И.И. започнал да извива ръцете на Д.
и с натиск го съборил на земята. Казал му, че ще го освободи, ако целунел съученичката им
С.. По-рано същият ден, И. гонил Д. с ножица в класната стая и го е замерял с линията.
Афектирана от случилото се подсъдимата тръгнала към училището за да се срещне с
директора. По пътя подсъдимата видяла И.И., който в този момент бил вратар на
футболното игрище в двора на училището. Отишла при него, хванала го с лявата си ръка
за неговата дясна ръка, и му ударила един шамар. Попитала го колко пъти трябва да го
предупреждава и докога ще тормози Д.. Подсъдимата замахнала втори път, но не успала да
уцели пострадалия.
Междувременно подс. З. също решила да се отправи към училището и след като
пристигнала там се качила на втория етаж, за да провери, дали дъщеря й е в класната стая
на Д.. Тогава момче от другия клас, което подсъдимата познавала като клиент на магазина
казало на подсъдимата „Лельо, лельо, днес И. пак...“, а тя го попитала кой е този И. и го
помолила да й го покаже. През това време дошъл охранителят на училището и попитал:
„Какво става? Пак ли И.“. След като подсъдимата намерила И. го попитала „Колко пъти ще
ти казваме да не се закачаш!“ и „Ще те убия и ще те излежа.“ Свидетелката казала на
подсъдимата, че дъщеря й е при директора и да напусне училището, което подсъдимата
направила.
В следствие на извършеното от подс. Т. деяние, на частния тъжител били причинени
кръвонасядания по гърба и лявата предраменница, палпалаторни и спонтанни болки в
дясната окосмена теменна област на главата, които са му причинили болки и страдания -
силен субективен стрес с преживяване на реален страх за здравето и сигурността си,
съпътстван с повишена тревожност и безпокойство. Емоциите са започнали да се
интензифицират и непрекъснато да се променят от напрежение, тревожност, до
безпокойство и безпомощност. В дните след инцидента случилото се продължавало и
предизвиквало у пострадалия вътрешен дискомфорт с повишена тревожност и напрежение,
мисловна фиксираност към случилото се, чувство за оживяване на преживяното, нарушения
на съня, изразена вегетативна симптоматика, като психичния стрес от преживяното, бил
съпроводен от интензивни емоции в широк диапазон от потиснатост до гняв.
Приетата за установена фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от
свидетелските показания на С.С., В.П., С.Н., С.Б., Е.Е., Й.Й., К. Ив., експертните заключения
по изслушаните в хода на съдебното следствие съдебно психологична експертиза и
съдебномедицинска експертиза.
В показанията си св. С. С. - учител по физическо възпитание в ПГ „Х.Б.“ и лектор
в ОУ "Л.К.", излага, че на 23.04.2021г. в 15.00 часа отишъл в двора на училището за да се
види със св. В.С., с която работили по проект. В това време зад свидетеля нахлула подс. А.
Т. и започнала да се кара на И., да го заплашва и го ударила два пъти по лицето с шамар.
След това пристигнала подс. Д.З. и започнала да са кара, но при нея нямало физически
контакт с детето. Тя не го била удряла, а само го попитала защо е ударил и заплашвал
нейното внуче.
От показанията на св. В.П. - учител по физическо възпитание и спорт в ОУ „Л.К.", се
установява, че на 23.04.2021г. е имало национално външно оценяване и някои от децата са
правили тест, а някой пък са шумели и учителката им казала да излязат навън, за да не
пречат на другите. След това като приключило външното оценяване, свидетелката поела
децата, а учителя С.С. отишла да им преглежда работите. Д. постоял 5-10 минути, казал
„довиждане“ и си тръгнал. Останалите деца продължили да си играят на двора. И. бил
застанал на вратата на футболното игрище, когато св. П. забелязала майката на Д. да идва
към училището, насочила се към И. и още с влизането си, му ударила една силна плесница.
2
Свидетелката тръгнала към тях, а междувременно подс. Т. пак замахнала, но детето се
дръпнало назад и подсъдимата не успяла да го удари. Тогава подс. Т. хванала И. за ръката и
му казала каза: „Колко пъти да се разправям с тебе? Миналата година малко ли ти беше като
се разправях, предупредих те.". Свидетелката казала на Т., че няма право, но тя била
хванала И. и не го пускала. Помъчила се да освободи детето, но подсъдимата го държала
здраво с двете си ръце, като се заканвала, че ще заведе детето при директора. Свидетелката
казала на подсъдимата, че не може тя да го води при директора, а си има класен
ръководител и възпитател за тази цел. Т. отишла при възпитателката, като в последствие,
заедно с тъжителя отишли при директора на училището.
След около 10 минути в сградата на училището влязла подс. З.. Като видяла
тъжителя се нахвърлила вербално върху И., като му казала „Колко пъти ще ти казваме да не
се закачаш!“ и „Ще те убия и ще те излежа.“ Свидетелката казала на подсъдимата, че
дъщеря й е при директора и да напусне училището, което подсъдимата направила.
Показанията на свидетелите С.Б. и Е.Е. – съученици на частния тъжител,
потвърждават казаното от свидетелите С. и П., а именно, че само подсъдимата Т. е ударила
един шамар на И., а другата подсъдима не го е удряла, а само му е говорила „някакви неща“,
след което си тръгнала. Двамата свидетели заявяват, че тъжителят е тормозил Д., като го
дразнел, съборил го на земята, дърпал му ръцете и ги извивал.
От показанията на св. Й.Й. – полицейски инспектор при РУ – П., се установява, че в
края на м. април 2021г, седмицата преди Великденските празници, в РУ – П. била дошла
силно разстроена жена, която обяснила, че синът й същия ден след обяд е станал обект на
саморазправа от страна на двете подсъдими. Свидетелят я накарал да пусне жалба, за да се
установи какво се е случило. Снети били обяснения в двора на училището от децата и други
свидетели и от тях станало ясно, че детето е било дърпано, стискано за врата, удряно с
шамари. Имало по ръцете му червеникави петна, но по шията нямало следи или зачервяване.
По време на случката се е намесил преподавателят по физкултура, когато майката е ударила
един шамар на детето. Бил съставен протокол.
От показанията на св. К. Ив. - класен ръководител на 4 „Б“ клас, се установява, че
проблемите започнали, когато И. започнал да търси контакти с децата, за да играе. Това той
правел по свой си начин -с дразнене, говорене на неприлични думи. Това негово поведение
станало тема на много разговори с майката на И.. Свидетелката излага, че по принцип И.
не е агресивно дете, но дразнел и търсел внимание по неправилния начин. Поради тази
причина много от децата, дори и нищо да не правел, са били настроени срещу него.
Директорът на училището многократно бил викал майката на И. за поведението му. От
друга страна детето Д. било много ученолюбиво и възпитано. Той изпълнявал отговорно
всяка една поставена задача и имал много добро възпитание. Не бил провокативен. Никога
не се е оплаквал, за всичките проблеми свидетелката разбирала от другите деца.
На конкретната дата свидетелката била на работа до обяд, като за случая била
уведомена от майката на Д.. След случката тъжителят една седмица не ходил на училище,
тъй като бил притеснен и се страхувал. Като се върнал в клас свидетелката забелязала
промени в поведението му. Стоял си на чина, не общувал с децата. Едва последния месец
започнал да се отпуска и да играе с тях, без да ги предизвиква.
От показанията на св. С.Н., се установява, че в деня на инцидента била заедно с
майката на пострадалия заедно с в дома на свидетелката и около 16.00 ч. И. се прибрал
разстроен. Блузката му била скъсана и не можел да каже какво се е случило. После
обяснил, че бил бит от двете подсъдими и едвам се е отървал. След това майката на И.
тръгнала към полицията да потърси помощ. Детето останало при свидетелката, която се
3
опитвала да го успокои.
При съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства, съдът не установиха противоречия между показанията, дадени от
разпитаните свидетели, като единствено съществува разминаване между твърденията на св.
С., че подсъдимата Т. е ударила два шамара на тъжителя, докато всички останали свидетели
са категорични, че шамарът е бил един, което разминаване обаче не е съществено.
Ето защо съдът намира свидетелските показания за логични и обективни, при което
изцяло ги кредитира.
По делото двете подсъдими дадоха обяснения, като ясно, точно и последователно
пресъздадоха инкриминираната обстановка. Обясненията на подсъдимите, освен средство за
защита са и годно доказателствено средство, и когато тези обяснения кореспондират със
събрания доказателствен материал, съдът няма основание да ги игнорира и следва да ги
кредитира с доверие.
По делото бе изслушана съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че в
следствие от деянието тъжителят И. Е. И. е получил спонтанни и палпаторни болки в
дясната окосмена част на главата. Кръгловато кръвонасядане по лявата раменница в горната
и трета. По гърба в най горната му част по срединната му линия е установено кръвонасядане
с червеникав цвят с дължина 5 см. и ширина 1-1.5 см.
Така установените увреждания според вещото лице са в резултат от действието на
твърда тъпи предмети и могат да бъдат получени от нанесеш удари с ръце/юмрюци по
главата в дясната теменна област и по гърба в най горната му част. Кръгловатото
кръвонасядане по лявата раменница в горната и трета може да са получи както от удар с
твърд тъп предмет-юмрук,така също и от стискане с пръсти в тази област.
По делото е допусната и съдебно-психологическа, от заключението по която се
установява, че случилото се на 24.04.2021 г, се е възприело от И. като силен субективен
стрес с преживяване на реален страх за здравето и сигурността му, съпътстван с повишена
тревожност и безпокойство. Емоциите са започнали да се интензифицират и непрекъснато
да се променят от напрежение, тревожност, до безпокойство и безпомощност.
В дните след инцидента случилото се продължавало да предизвиква тъжителя
вътрешен дискомфорт с повишена тревожност и напрежение, мисловна фиксираност към
случилото се, чувство за оживяване на преживяното, нарушения на съня, изразена
вегетативна симптоматика. Причинен бил а е психичен стрес, който е съпроводен от
интензивни емоции в широк диапазон от потиснатост до гняв. Установен е общ регрес във
функционирането на детето, проявяващ се в изразена сепарационна тревожност, нужда от
подкрепа при изпълнението на ежедневни задачи.
Съдът намира изготвените заключения за компетентни и обективни, при което
изцяло ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът прие
следното:

От обективна страна съдът намира за безспорно установено, че на 23.04.2021 год. в
двора на ОУ „Л.К.“ в гр.П. в модул по спортни дейности около 16.00 часа след обяд, в
4
резултат на нанесен побой е А.З. Т. причинила на детето И. Е. И., лека телесна повреда ,
изразяваща се в кръвонасядания по гърба и лявата предраменница, палпалаторни и
спонтанни болки в дясната окосмена теменна област на главата, които са му причинили
болки и страдания, което деяние е престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл, тъй като е
съзнавала, че чрез нанасянето на удар с шамар и стискане с ръце на пострадалия, тя ще
предизвика проценсите увреждания и именно това целяла.
Що се отнася до подсъдимата Д.К. З., съдът прие, че по делото липсват
доказателства за съпричастност на тази подсъдима към причинените на тъжителя телесни
увреждания.
По тези съображения, съдът призна за невиновна подс. З., като я оправда по
повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК.
Съдът призна за невиновна и оправда подс. З. и по обвинението по чл. 144, ал. 1 от
НК, тъй като макар за съставомерността на деянието да не е необходимо лицето, към което
е отправена заканата действително да се е почувствало застрашено, елемент от състава на
посоченото престъпление е обективната годност на заканата да предизвика основателен
страх у лицето, към което е отправена, а законосъобразният отговор на този въпрос
задължително предполага да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с отношенията
между дееца и пострадалия и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е
извършено деянието. Преценката за съставомерност на деянието по необходимост
преминава и през разграничаване на заканата с престъпление от конфликтната ситуация.
При конфликта заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи
се използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв, но в
действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата (Р. №
419/12.01.2015 г. по н. д. № 1314/2014 г. на III н. о.). Настоящият случай попада именно в
тази хипотеза, което води до извод за несъставомерност на деянието.
При липса на обективна съставомерност, безпредметно се явява обсъждането на
деянието от субективна страна.

По вида и размера на наказанието:
При определяне вида на наказанието на подс. А. Т. за извършеното престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК, съдът взе предвид, че престъплението е умишлено и за него се
предвижда наказание до шест месеца „лишаване от свобода“ или пробация или глоба от сто
до триста лева, подсъдимата е пълнолетна, не е осъждана и не е била освобождаван от
наказателна отговорност, при което са налице условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаването й от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
глоба.
Чл. 78а от НК предвижда наказание глоба от 1000.00 лв. до 5000.00 лв.
При определяне размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващо вината
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата, направените самопризнания, както
и афектното й състояние, породено от осъщественото от частния тъжител спрямо сина й
Д.ел насилие по-рано същия ден. Така настоящият състав счита за справедливо и съответно
на извършеното от подсъдимата деяние на съща да бъде наложено наказание в размер на
законоустановения минимум, а именно 1000.00 лева. Съдът намира, че така определеното
5
наказание е от една страна необходимо, а от друга достатъчно за постигне целите, посочени
в чл. 36 от НК.



По гражданския иск:
В настоящото производство бе предявен и приет за разглеждане граждански иск
срещу двете подсъдими, при условията на солидарност, за неимуществени вреди в размер на
5 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.
По делото безспорно се установи, че чрез извършеното деяние подс. А. Т. е увредила
по недопустим начин здравето на частния тъжител, поради което и на основание чл. 45 от
ЗЗД следва да й бъде ангажирана и деликтна отговорност.
На репариране в конкретния случай подлежат преживените болки и страдания,
типични за процесния вид увреждане. На обезщетяване подлежи и субективен стрес с
преживяване на реален страх за здравето и сигурността на пострадалия, съпътстван с
повишена тревожност, безпокойство и нарушения на съня. Предвид тези обстоятелства и
при съблюдаване на критерия за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът
приема, че описаните неимуществени вреди следва да се оценят на 1500.00 лв.
В случая обаче, съдът отчита наличието на съпричиняване от страна на пострадалия в
размер на 50 %, тъй като именно проявеното от него безпричинно насилие спрямо детето на
подсъдимата е мотивирало последната да вземе решение да се саморазправи с тъжителя.
Предвид това, съдът прие, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е
основателен и доказан до размера от 750.00 лв., която сума съдът осъди подс. А. Т. да
заплати в полза на частния тъжител И. Е. И., ведно със законната лихва от 23.04.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния претендиран
размер от 5000.00 лв., искът бе отхвърлен като неоснователен.
Тъй като подс. Д.З. бе оправдана по повдигнатите й обвинения, съдът отхвърли
изцяло предявения срещу нея, при условията на солидарност граждански иск за сумата от
5000.00 лв.

По разноските:
С оглед изхода на делото подс. А. Т. бе осъдена да заплати на И. Е. И., сумата от
1162.00 лв. - разноски по делото, от които 12.00 лв. за заплатена държавна такса, 500.00 за
съдебномедицински експертизи и 650.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Подсъдимата А. Т., бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС – Попово, сумата от 50.00 лв. - държавна такса върху уважената част от
предявения граждански иск.
Тъй като съдът оправда изцяло подс. Д.З., частният тъжител бе осъден да й заплати
сумата от 300.00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.
6

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни