П Р О Т О
К О Л
гр.
Варна, 27.11.2020 година
Районен съд - Варна, Гражданско
отделение, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Христина Христова сложи за разглеждане гражданско дело № 296 по описа за 2020 година, докладвано от
съдията.
След
спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изречение 2-ро от ГПК, на именното
повикване в 14:09 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИЩЕЦЪТ „П.” ЕООД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
представлява се от адвокат С.Р.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ОТВЕТНИКЪТ „А.И.7.”
ЕООД, редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, представлява се от адвокат
Д.В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е.Й.Т., редовно призовано, явява се
лично.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки от процесуален характер
по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото заключение
от вещото лице Е.Й.Т. от дата
19.11.2020 г., изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на вещото
лице, като снема самоличността му:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е.Й.Т. – 61 г., българка,
български гражданин, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по
спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържам заключението си.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ (на въпроси на адв. Р.): Допуснала съм
техническа грешка във втори ред на първата таблица, на стр. 2-ра от
заключението, втората фактура моля да се чете като 478 от същата дата.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА заключението на вещото лице за нанасяне на корекция в горепосочения
смисъл, след което вещото лице ВРЪЩА заключението
на съда.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ (на въпроси на адв. Р.): Задачата ми е
зададена по дати на падежи на фактурите, а не по дата
на съставяне на фактурата, така че аз съм изчислила мораторната
лихва по дата на падеж – деня, следващ датата на падежа до датата
13.08.2018 г., докато те са ги изчислявали по датите на издаване, доколкото
проверих.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ (на въпроси на адв. В.): Има такова платежно
от 10-ти декември и аз съм го посочила в таблицата по т. 1-ва – първата таблица
(стр 2-ра от
експертизата), с него е погасена част от сумата от фактура № 478, която
коригирах току-що в размер на 8780,20 лв. и част от фактура № ********* от
22.08.2018 г. в размер на 528,01 лв. и общата сума прави 9308,21 лв., това е по
платежното. С това плащане се покрива пълната стойност на всички вземания по фактурите, описани в
споразумението и част от фактурата, която е с дата 22.08., която е след
споразумението и аз така съм го написала - че фактурите по споразумението са
покрити изцяло и остава единствено неплатен остатък по тази последна фактура,
която е след споразумението. Последната фактура, издадена за възнаграждение от
600 лв., е издадена след датата на споразумението, но тъй като част от това
плащане включва и плащане по тази последна фактура, аз съм посочила какъв е
остатъкът по тази фактура, но споразумението е покрито на 100 % като главници.
Кредитното известие № 56 в размер на 766,80
лв. е правилно осчетоводено, но в споразумението е посочено неправилно като
вземане на „А. И.” от „П.”, а то е точно обратното, тоест в самото споразумение
е неправилно отразен този размер - не е задължение на „П.” към „А. И.”, за да
се прихване, а е намалено задължението на „П.” към „А. И.”, тоест задължението
на „П.” трябва да се намали с тази сума 766,80 лв. и аз така съм го посочила
след това като в следващото прихващане, което се прави.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ (на въпроси на адв. Р.): Към датата на споразумението вземането на „П.” от „А. И.”
по фактури е в размер на 52546,38 лв. Сумата от 52546,38 лв. трябва да бъде
увеличена със сумата 766,80 лв., а Вие в споразумението сте посочили, че е
дължима, тя не се прихваща, но трябва да се увеличи вземането, а не да се пише
като дължима. Това е вземане на „П.” от „А. И.”, а в споразумението са писали
задължение, това имам предвид, че това е объркано. След това в счетоводството
на ищеца, тъй като „А. И.” вече е издал последваща фактура, която е на стойност 15142,40 лв. и тази
фактура е намалена с вземането по това дебитно известие, защото „А. И.” го
дължи, тук правилно е намалено и остава вземане на „А. И.” от „П.” в размер на
14375,60 лв. и аз съм го отразила като протокол за прихващане.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ (на въпроси на
съда): Сумата 14375,60 лв. се дължи от „П.” към „А. И.”.
АДВ. В.: Госпожо Председател, това е фактурата, издадена за вземане на „А. И.” от „П.”
(адв. В.
предявява на съда писмен документ) „П.” дължат 15 хиляди, „А. И.” дължи 766
лв. по кредитното известие, прихващат и ищцовото
дружество осчетоводява, че всъщност дължи не 15, а 14 хиляди само, тоест това
прихващане вече е извършено между дружествата и е отразено в счетоводството
правилно и въобще няма никакво значение как е отразено в споразумението, защото
то е погасено с прихващане. Остават да се дължат всъщност главниците по
основните фактури 52 хиляди, където вещото лице е изследвало как са погасени, с
кои плащания, а описателната част на споразумението, че е грешна по отношение
на това кой на кой дължи, стана ясно, но няма никакво в момента задължение по
главниците по фактурите.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ (на въпроси на адв. В.): Госпожо Председател, няма задължение по главниците по
споразумението, но правилното тълкувание е, че има плащания преди да се извърши
това прихващане, които са отразени по споразумението и преди последното плащане
от 9000 лв., което е с дата 10.12.2019 г., е извършено прихващането с този
протокол, за който преди малко аз обясних, обясни и г-жа В., че с тази сума
14375,60 лв. са прихванати взаимно дължими суми и накрая се прави това плащане
от 9000 лв., което приключва споразумението, включително и част от последната
фактура след споразумението.
Страните заявиха, че нямат
други въпроси към вещото лице.
След изслушване на заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, СЪДЪТ
намира, че вещото лице е изпълнило поставената му задача, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
и ПРИЛАГА като
доказателство по делото експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице
в размер на внесения за целта депозит. (Издаден РКО в размер на 200,00
лв.)
АДВ. Р.: Нямам други доказателствени
искания. Представям и моля да приемете списък с разноски.
АДВ. В.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските. Правя
възражение за прекомерност на разноските и по обезпечението, и по настоящото
производство и са недължими тези, които са за таксите на съдебния изпълнител,
които са по т. 26.
СЪДЪТ, по представените в днешно съдебно заседание от процесуалните
представители на двете страни списъци на разноските,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените в днешно съдебно заседание от
процесуалните представители на двете страни списъци на разноските.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към спогодба, на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК, като указва на същите, че постигането
на спогодба ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора между тях.
АДВ. Р.: Беше проведен един разговор, останал впоследствие висящ.
АДВ. В.: От заключението за нас е ясен размерът на дълга, само моят клиент не е
съгласен с предложението да покрие пълния размер на адвокатските възнаграждения
и разходи на ищцовото дружество, това не може да го
стори и не е съгласен да го прави. Ако постигнем споразумение по разноските –
да се поемат от всяка страна така, както са сторени, моят клиент е готов за
споразумение.
АДВ. Р.: Уважаема госпожо Председател, моля да ни предоставите възможност в рамките
на днешния ден да обсъдим параметрите на евентуално споразумение.
АДВ. В.: Съгласни сме.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото да обсъдят параметрите на евентуално споразумение,
като производството по делото ще бъде разгледано след разглеждане на останалите
насрочени дела за днешния заседателен ден на състава.
Съдът
прекъсва съдебното заседание в 14:31 часа
След прекъсването съдебното заседание продължава в 15:04 часа
АДВ. Р.: Страните по делото „П.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Й. А. И.(, Управител,
и „А.И.7." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, п*,
постигат спогодба в следния смисъл:
Ответникът признава исковата претенция до размера 2780
лв., както и признава претенцията за претендирани
разноски в обезпечителното, исковото и изпълнителното производство в размер на
720 лв. общо. Ответното дружество се задължава да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 3500 лв. в деня, следващ деня на вдигането на запора на банковата
сметка на „А.И.7." ЕООД, ЕИК *, в „*“ АД, наложен по изпълнително
дело № 1333/2019 г. на ЧСИ Д. П. Я.на основание обезпечителна заповед на РС -
Костинброд по ЧГД № 917/2019 г.
„А.И.7." ЕООД, ЕИК *, заявява, че не възразява срещу освобождаването на внесената по
обезпечителното производство на РС – Костинброд гаранция в размер на 300 лв.
При неизпълнение на задължението на „А.И.7." ЕООД, ЕИК *, да
заплати в срока това споразумение сумата от 3500 лв., дължи на „П.“ ЕООД, ЕИК
*, неустойка в размер на 30 лв. на ден за всеки ден забава, но не повече от 500
лв. съгласно чл. 92 от ЗЗД.
С подписване на настоящото спогодба страните заявяват,
че са уредили напълно и изцяло спора помежду си, предмет на разглежданото
гражданско дело № 296/2020 г. по описа на РС – Варна, 42 състав, нямат никакви
претенции един към друг, желаят постановяване на съдебен акт чл. 234 ГПК и
прекратяване на производството.
АДВ. В.: Съгласни сме с така изложената спогодба.
С П О Г О Д И Л И С Е :
ЗА ИЩЕЦ: ЗА
ОТВЕТНИК:
(адв. Р.) (адв. В.)
АДВ. Р.: Уважаема госпожо Председател, моля да утвърдите така
постигнатата съдебна спогодба като непротиворечаща на закона и добрите нрави и Ви
моля с Определение да постановите връщане на половината държавна такса по
банкова сметка *** „*” АД, с IBAN ***,
BIC ***, титуляр: „П.” ЕООД, ЕИК *.
АДВ.
В.: Уважаема госпожо Председател,
моля да утвърдите така постигнатото споразумение и да прекратите производството
по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че постигнатата спогодба не
противоречи на закона, морала и добрите нрави, намира, че същата следва да бъде
одобрена, на основание чл. 234 ГПК, а производството по делото прекратено,
поради изчерпване на неговия предмет.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА, на основание чл. 234 от ГПК, постигнатата между страните спогодба, по силата на която:
Ответникът „А.И.7." ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, п*, признава исковата претенция до размера
2780 лв., както и признава претенцията за претендирани
разноски в обезпечителното, исковото и изпълнителното производство в размер на
720 лв. общо.
Ответното дружество „А.И.7." ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление ***, п*, се задължава да заплати на ищцовото дружество „П.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Б. Й. А. И.(, Управител, сумата от
общо 3500 лв. в деня, следващ деня
на вдигането на запора на банковата сметка на „А.И.7." ЕООД, ЕИК *,
в „*“ АД, наложен по изпълнително дело № 1333/2019 г. на ЧСИ Д. П. Я.на
основание обезпечителна заповед на РС - Костинброд по ЧГД № 917/2019 г.
„А.И.7." ЕООД, ЕИК *, заявява, че не възразява срещу освобождаването на внесената по
обезпечителното производство на РС – Костинброд гаранция в размер на 300 лв.
При неизпълнение на задължението на „А.И.7." ЕООД, ЕИК *, да
заплати в срока това споразумение сумата от 3500 лв., дължи на „П.“ ЕООД, ЕИК
*, неустойка в размер на 30 лв. на ден за всеки ден забава, но не повече от 500
лв. съгласно чл. 92 от ЗЗД.
Страните заявяват, че са уредили напълно и изцяло
спора помежду си, предмет на разглежданото гражданско дело № 296/2020 г. по
описа на РС – Варна, 42 състав, нямат никакви претенции един към друг.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 296/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 42 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
за прекратяване подлежи на обжалване
с Частна жалба пред Окръжен съд - Варна, в ЕДНОСЕДМИЧЕН
СРОК, считано от днес.
По отношение на обективираното
искане от ищцовата страна с правно основание чл. 78,
ал. 9 от ГПК, СЪДЪТ намира, че
следва да уважи същото като относимо и допустимо,
сторено своевременно и основателно, поради което внесената от ищцовата страна ½ от дължимата се държавна такса по
настоящото производство следва да бъде върната.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
РАЗПОРЕЖДА, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК, внесената ½ държавна такса, възлизаща на 154,47 лв., представляваща половината от
внесената държавна такса по настоящото производство, да се преведе по банковата
сметка на ищцовата страна в банка „*” АД, с IBAN ***, BIC ***, титуляр: „П.” ЕООД, ЕИК *.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:16 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: