№ 42512
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110172096 по описа за 2024 година
Г. Л. С. е предявила срещу „Ф. Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26,
ал.1, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК, за прогласяване на
нищожността на Договор за потребителски кредит № 1335275, сключен на
дата 19.03.2024 г. между Г. С. и „Ф. Б.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че процесния договор е недействителен, тъй като не е
посочен реално дължимия ГПР и в него не е включено възнаграждението за
поръчител. Счита, че се касае за заблуждаваща търговска практика, която
прави клаузата за ГПР неравноправна, съответно липсва такава и договорът е
недействителен. Поддържа, че на дата 19.03.2024 г. е сключила Договор за
потребителски кредит № 1335275, по силата на който ответното дружество е
предоставило в заем сумата от 6 000 лева, при фиксиран ГЛП от 23 % и ГПР
от 49,11 %., като съответно ищцата е трябвало да внесе общо сумата от 7 380
лева, която сума включва 6 000 лева главница и 1380 лева лихва. Сочи, че на
същата дата – 19.03.2024 г. ищцата била задължена да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „Фератум Банк“, като последната банка е
следвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за потребителски
кредит, като било уговорено възнаграждение за гаранта на стойност от 5 880
лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по заема. Намира и този договор за недействителен, тъй
като липсва основание за сключването му. Твърди, че посоченият в договора
ГПР от 49,11 % не отговаря на действителните разходи, доколкото не включва
сумата за обезпечението. Счита, че процесният договор не отговаря на
1
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е нищожен.
Поддържа, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Заявява, че възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция, представлява част от общия разход по кредита, и е следвало да бъде
включен при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че
договорът за кредит се явява сключен в нарушение на изискванията на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на
гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в
него не е посочен реално дължимия ГПР. Моли за уважаване на така
предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ф. Б.“ ЕООД е представил
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договорът за
кредит е нищожен. Счита, че предявените искове за нищожност на Договора
за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната
страна, а именно – „М. Банк“. Твърди, че прогласяването на процесния
Договор за гаранция за нищожен, няма да произведе сила на пресъдено нещо
по отношение на М. Банк. Посочва, че ищецът е завел исковете срещу
ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени
без разглеждане като недопустими. Счита, че ответникът не е въвел ищеца в
заблуждение относно избора на поръчител. Заявява, че Договорът за гаранция,
представлява възмездна услуга от трето лице, като разходът за нея не се
включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
„Ф. Б.“ ЕООД предявява насрещен иск, с който претендира осъждането
на Г. Л. С. за сумата от 3570 лева, представляваща неизплатена главница от
Договор за паричен заем № 1335275/19.03.2024 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира и разноски. Твърди, че ищцата е
получила сумата от 6 000 лева по процесния договор, но към настоящия
момент е заплатила само 2 430 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по насрещния иск Г. Л. С. е
представила отговор, с който заявява, че представянето на поръчителство е
2
било задължително условия за сключването на кредита. Поддържа, че
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, представлява
част от общия разход по кредита за потребителя, като е следвало да бъде
включено при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че в
настоящия случай не са били спазени тези изисквания, съответно договорът за
кредит се явява в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК
и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесния договор за предоставяне на гаранция е
нищожен поради нищожността на главното правоотношение. Заявява, че
признава дължимостта на претендираната главница в размер на 3570 лева.
Претендира и разноски. Възразява да се присъждат разноски на ищеца по
насрещния иск.
В тежест на ищеца е да докаже твърдените основания за нищожност на
цитираната клауза от договора. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД следва да се докаже от ищеца облигационно правоотношение по силата на
договор за кредит, както и че е изпълнил задълженията си по него, т.е. че е
изправна страна и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да
докаже плащане, съответно възраженията си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146,
ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
страните по спора Г. Л. С. като кредитополучател, и "Ф. Б.“ ЕООД, като
кредитор, са сключили Договор за потребителски кредит №
1335275/19.03.2024 г.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото
приложените към исковата молба документи. Ответникът следва да бъде
задължен на основание чл. 190 от ГПК да представи цялото кредитно досие на
Г. Л. С. по договор за кредит № 1335275. Искането за допускане на ССчЕ по
въпросите, формулирани в исковата молба, следва да бъде уважено.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.11.2025 г., 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
3
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени
доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА копие от кредитно досие по договор №
1335275/19.03.2024 г. на основание чл. 190 от ГПК.
ДОПУСКА ССЕ със задачи, формулирани в исковата молба при
депозит в размер на 320 лв., вносими от ищеца по сметка на СРС в
едноседмичен срок от съобщението, за което да бъде представена вноска
бележка.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да се уведоми за изготвяне на
заключението след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител , който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4