Решение по дело №80/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 72
Дата: 25 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Илина Гачева
Дело: 20224100500080
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Велико Търново, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов

Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Предмет на подадената от адв. К.Г. Т. - ВТАК, действащ в процесуалното
качество на назначен на основание чл.29, ал.2 вр. чл.47, ал.6 ГПК, особен
представител на Н. ВЛ. Н. с ЕГН ********** - длъжник по ИД №
20167260400024, въззивна частна жалба, е Постановление от 06.01.2022г.,
постановено от ЧСИ Димитър Бойчев, рег.№ 726, с район на действие ВТОС,
по ИД № 20167260400024, с което ЧСИ е отказал да прекрати образуваното
изпълнително производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, жалба се отправя искане
за отмяна като незаконосъобразно на горепосоченото Постановление от
06.01.2022г. Особеният представител на жалбоподателя поддържа, че
последното действие по изпълнението по образуваното от “Първа
Инвестиционна Банка” АД - взискател, срещу Н. ВЛ. Н. - длъжник, ИД №
20167260400024, е налагането на възбрана върху притежавани от длъжника
недвижими имоти, която възбрана била вписана в съответната служба по
вписванията към АВп., на дата 26.02.2016г. След тази дата, в продължение на
период от две години, взискателят “Първа Инвестиционна Банка” АД, не е
отправял искане за извършване на действия по изпълнението, като такива
реално не са били извършвани.
Жалбоподателят изразява становище, че прехвърлянето на вземането,
предмет на образуваното изпълнително производство между взискателя
1
“Първа Инвестиционна Банка” АД - цедент и “С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК
*********- цесионер, не е породило своето правно действие спрямо длъжника
по изпълнителното производство Н. ВЛ. Н., тъй като същия не е бил
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне /цесията/ на основание
чл.99, ал.3 ЗЗД. Поради тази причина последващото конституиране на
“С.Г.Г.” ЕАД, като взискател по ИД № 20167260400024, осъществено от ЧСИ
на основание чл.429 ГПК, не е породило правни последици за длъжника по
същото дело. На това основание поисканите от конституирания като
взискател “С.Г.Г.” ЕАД, и осъществени от ЧСИ - действия по изпълнението,
не следва да се считат за законосъобразни поради това, че по горните
причини не обвързват длъжника. На това основание следва да се счита, че
ЧСИ незаконосъобразно е отказал да прекрати образуваното изпълнително
производство поради настъпване на основанието по чл.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С подадената въззивна частна жалба, се отправя искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по настоящото производство, в полза на
жалбоподателя, в качеството му на особен представител на длъжника по
изпълнителното дело.
По настоящото производство е постъпила и молба от особения представител
с вх. 1450/18.02.2022г., с която се отправят доказателствени искания и се
представят писмени доказателства.
На основание чл.436, ал.3 ГПК, е постъпил отговор на подадената въззивна
жалба от страна на взискателя по изпълнителното производство - “С.Г.Г.”
ЕАД, ЕИК ...в който се изразява становище за неоснователност на така
подадената въззивна жалба, за правилност и законосъобразност на
обжалваното постановление на ЧСИ, като се излагат и допълнителни
съображения, свързани със законосъобразността на извършеното от ЧСИ
конституиране на “С.Г.Г.” ЕАД, като взискател по изпълнителното
производство, респ. пораждането на действие на сключения договор за
прехвърляне на вземания от 19.12.2019г. и спрямо длъжника по
изпълнителното дело.
По настоящото производство са приложени писмени обяснения от ЧСИ
Димитър Бойчев, рег.№ 726, с район на действие ВТОС, като в последните се
съдържа становище относно обжалваното постановление. ЧСИ излага
съображения за неоснователност на така подадената жалба, а Изложени са
подробни аргументи за законосъобразността на обжалваното постановление
от 06.01.2022г.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени
доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК, като
съдържа означение, че се подава от назначения на Н. ВЛ. Н. с ЕГН
********** - длъжник по ИД № 20167260400024, на основание чл.29, ал.2 вр.
чл.47, ал.6 ГПК, с Разпореждане от 23.12.2021г. - особен представител, адв.
К.Г. Т. - ВТАК. Поради това, че е налице активна процесуална легитимация и
правен интерес у лицето, сезирало настоящата съдебна инстанция с
2
въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на чл.436, ал.1
ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на основание чл.436, ал.4
ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит
на свидетели и/или вещи лица, поради което и на основание чл. 437, ал. 1 и
ал.3 ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно заседание,
по същество на жалбата.
По отношение на наведените с подадената молба от особения представител с
вх. 1450/18.02.2022г., искания за събиране на доказателства, както и искане за
приемане на представените със същата писмени доказателства, настоящата
съдебна инстанция намира, че следва да остави без разглеждане същите,
поради неотносимостта им към предмета на настоящото производство.
Предмет на последното е законосъобразността на конкретно посочените в
жалбата действия по изпълнението /в настоящата хипотеза отказът на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК/, а
представените писмени документи, респ. отправеното искане за събиране на
допълнителни доказателства, не касаят установяването на обстоятелства,
имащи значение за изясняване на предмета на настоящото дело.
От приложеното копие на изпълнително дело ИД № 20167260400024, е
видно, че същото е образувано след подадена нарочна молба от взискателя
“Първа Инвестиционна Банка” АД- с вх. № 00535/03.02.2016г., на основание
чл.426, ал.2 ГПК, визискателят е посочил конкретни изпълнителни способи за
удовлетворяването на вземането си, а именно - публична продан на конкретно
посочени недвижими имоти, както и на всички подлежащи на принудително
изпълнение движими и недвижими вещи, собственост на длъжника, в т.ч. и
налагането на запор върху притежавани от длъжника МПС, като взискателят
е посочил изрично на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ, че възлага на ЧСИ
всякакви други действия по събирането на вземането си.
От представените УВТ, издадени от службата по вписванията към АВп. е
видно, че на 26.02.2016г., върху три отделни самостоятелни обекти със
съответни кадастрални номера, собственост на длъжника, са били вписани
възбрани, като от покана за доброволно изпълнение с изх. №
01174/03.02.2016г., предназначена за връчване на длъжника, последният се
уведомява от ЧСИ за наложените възбрани, както и за насрочения на
09.03.2016г., опис на същите недвижими имоти. Видно от приложеното по
изпълнителното дело писмо от ОДМВР - Велико Търново, Сектор “Пътна
полиция”, на притежаваното в собственост от длъжника МПС с
регистрационен номер ВТ 8122ВА, е наложен запор, считано от 01.04.2016г.
С приложена по делото молба с вх.№ 01103/20.03.2018г., взискателят “Първа
Инвестиционна Банка” АД, е поискал отново извършването на опис на
горепосочените недвижими имоти, собственост на длъжника.
На основание сключен между “Първа Инвестиционна Банка” АД - цедент и
“С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК *********- цесионер, договор за прехвърляне на
вземания от 19.12.2019г., сред които и процесното вземане, за което било
образувано ИД № 20167260400024, предмет на настоящото производство,
както и приложените към договора за цесия, потвърждение за извършената
цесия и уведомление по см. на чл.99, ал.3 ЗЗД, както и нотариално заверено
3
пълномощно от 09.01.2020, рег.№ 89/2020г., издадено в полза на “С.Г.Г.”
ЕАД, след подаване на нарочна молба до ЧСИ с вх. № 03096/28.09.2020г., на
основание чл.429 ГПК, последното било конституирано в качеството си на
взискател по образуваното ИД № 20167260400024, вместо “Първа
Инвестиционна Банка” АД. По молба на новия взискател “С.Г.Г.” ЕАД, на
26.07.2021г., ЧСИ наложил запор на банковите сметки на длъжника при
“Първа Инвестиционна Банка” АД. След полагане на необходимите усилия за
редовно връчване на книжата по образуваното изпълнително дело на
длъжника от страна на ЧСИ, в т.ч. изискване на справки от служба “ГРАО” за
постоянния и настоящия му адрес, поканата за доброволно изпълнение му е
била връчена чрез залепване на уведомление по см. на чл.47 ГПК. С цел
обезпечаване провеждането на изпънителното производство, на основание
чл.29, ал.2 вр. чл.47, ал.6 ГПК, с Разпореждане от 23.12.2021г., ЧСИ назначил
като особен представител на длъжника по делото адв. К.Г. Т. - ВТАК, на
когото били връчвани книжата във връзка с изпълнителното производство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление от
06.01.2022г., с което ЧСИ е отказал да прекрати образуваното изпълнително
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, се явява правилно и
законосъобразно. Видно от писмените доказателства по изпълнителното дело,
докато “Първа Инвестиционна Банка” АД е притежавала качеството
взискател по ИД № 20167260400024, няма основание да се счита, че е налице
основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Основните твърдения, изложени от
жалбоподателя обхващат правния въпрос, дали сключеният между “Първа
Инвестиционна Банка” АД - цедент и “С.Г.Г.” ЕАД, ЕИК ..- цесионер,
договор за прехвърляне на вземания от 19.12.2019г., е породил действие
спрямо длъжника по настоящото производство, респ. дали е налице валидно
възникнала материалноправна легитимация за “С.Г.Г.” ЕАД в отношенията
му с длъжника, а оттам и наличието на процесуалноправна такава /дали
конституирането му като взискател по изпълнителното производство е
породило действие спрямо длъжника/. Този въпрос е свързан по същество със
самото имуществено право, за принудителното събиране на което е
образувано изпълнителното производство. Всяко притезателно имуществено
право /вземане/ се индивидуализира с основанието, от което възниква
/правопораждащият го ЮФ/, съдържанието му, както и страните, измежду
които се поражда. Твърденията, посочени във въззивната жалба, касаят
именно установяването на обстоятелството дали е налице валидно
осъществено частноправно правоприемство по отношение на вземането, за
което е образувано изпълнителното производство. Законодателят обаче е
предвидил изрично отделен правен ред, по който твърденията, изложени в
подадената жалба следва да се релевират, а именно по реда на исковата
защита, предвидена в чл.439 ГПК. На това основание подадената въззивна
частна жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалвания
акт на ЧСИ следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
По искането за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, същото
се явява недопустимо. Налице е трайно установена съдебна практика,
съгласно която с оглед на характера на производството по чл.435 и сл. ГПК,
4
се изключва приложимостта на чл.78 ГПК, в отклонение на общите
положения, установени за производството пред въззивната инстанция, в т.ч. и
досежно отговорността за разноски. Предмет на производството по чл.435 и
сл. ГПК не е наличие на правен спор между страните, а законосъобразността
на извършеното изпълнително действие, поради което разноски по него не се
дължат.

Предвид горното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, подадената от адв. К.Г. Т. - ВТАК,
действащ в процесуалното качество на назначен на основание чл.29, ал.2 вр.
чл.47, ал.6 ГПК, особен представител на Н. ВЛ. Н. с ЕГН ********** -
длъжник по ИД № 20167260400024, въззивна частна жалба, срещу
Постановление от 06.01.2022г., издадено от ЧСИ Димитър Бойчев, рег.№ 726,
с район на действие ВТОС, по ИД № 20167260400024, с което ЧСИ е отказал
да прекрати образуваното изпълнително производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 06.01.2022г., издадено от ЧСИ Димитър
Бойчев, рег.№ 726, с район на действие ВТОС, по ИД № 20167260400024, с
което ЧСИ е отказал да прекрати образуваното изпълнително производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5