Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 128
13.12.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на четвърти
ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1448 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба,
подадена от адв. Десислава Ангелова – БАК, пълномощник на Р.А.Х., срещу Решение №1855/18.07.2019г., постановено по гр.д. №2780/2014 г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Р.А.Х.,
с ЕГН: **********,***, да заплати на ”Европът-2000” АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Георги Трингов“ № 6, сумата 13 988.22
лв., представляваща обезщетение за причинена на дружеството, в качеството на
работодател, имуществена вреда, произтичаща от липса в размер на разликата
между касовата наличност по счетоводни данни към 03.12.2013г. и установената
такава при извършената в периода от 03. до 05.12.2013г. ревизия в офиса му в
гр.Бургас, сумата 136.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от
05.12.2013г. до 08.01.2014г., и сумата от общо 1 101.58 лв., получена от нея на
неосъществено основание – с оглед учредяването на договорна ипотека върху
собствения й имот, за обезпечаване на горното задължение, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 10.01.2014г. до окончателното им изплащане,
както и сумите от общо 1 369.60 лв. – разноски за обезпечителното производство
и настоящото дело и общо 2 500 лв. – платени адвокатски възнаграждения.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Твърди се, че съществуването и размера на
липсата в касата на дружеството, както и качеството на отчетник, следва да се
докажат от работодателя. Цитирана е съдебна практика на ВКС. Изложени са
обстойни доводи, че Р.Х. не е материално-отговорно лице, което следва да носи
отговорност за липси по КТ, като се твърди, че такава би следвало да се търси
от администратора на склада или от регионалния директор за Бургас – Снежана
Панайотова Панайотова. Подчертава се, че за да се търси отговорност за липси,
трябва освен ценностите да са предадени с приемо-предавателен протокол, /а
такъв по делото липсва, защото въззивницата не е приемала материални и
финансови ценности/, също и отговорното лице да разполага с каса, с ключ, който
гарантира, че достъп до средствата има единствено то. Посочва се, че в
разглеждания случай от свидетелските показания се установява, че ролята на
„каса“ е изпълнявало чекмедже, което не се е заключвало и до което са имали
достъп всички служители на дружеството.
На следващо място се оспорва размерът на
липсите, като се излагат подробни съображения.
Твърди се, че от събраните по делото
доказателства се установява, че счетоводната документация на дружеството не е
водена редовно, но първоинстанционният съд е игнорирал този факт.
Оспорват се, както по основание, така и по
размер претендираните от ищеца суми за платени местни данъци и такси за имот,
собственост на въззивницата, за издаване на схема за имот от СГКК и за издаване
на удостоверение от Община Бургас, като се твърди, че не е доказана активната
процесуална легитимация на дружеството по този иск, тъй като представените
доказателства за плащане не носят информация за платеца на задълженията.
Излагат се твърдения, че горепосочените суми са заплатени против волята на
въззивницата, тъй като между страните не е имало уговорка за учредяване на
ипотека, а принуда.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят
изцяло. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от
Европът-2000” АД, с който депозираната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват
се всички въведени в жалбата твърдения. Излагат се подробни доводи и
съображения по всяко едно от възраженията в жалбата. Твърди се, че на основание
чл. 193 от КТ са поискани обяснения от въззивницата, която от своя страна е
представила такива и в тях е посочила, че е взела сума в общ размер от
14 000 лв., тъй като е трябвало да върне заем към „Изи кредит“, като се
оспорва твърдението ѝ че е направила това под заплаха.
Твърди се, че след извършване на ревизията
въззивницата е поискала да плати доброволно сумата в рамките на един месец и е
предложила да учреди ипотека върху неин собствен недвижим имот, в полза на
ответното дружество като обезпечение за изплащане на сумата, за да не се
инициират срещу нея съдебни производства. Посочва се, че въззивницата нямала
средства да заплати местните данъци и такси върху имота, както и други разходи
/в общ размер 1101,58 лв./, които заплатило ответното дружество. Посочва се, че
уговорката между страните била да се явят при нотариус, за да подпишат спогодба
за връщането на парите и учредяване на договорна ипотека, но въззивницата Х.
излязла от кантората, не се върнала повече и не отговаряла на обажданията.
На последно място се твърди, че въззиваемото
дружество е изпратило нотариална покана, с която Х. е поканена в тридневен срок
от получаването ѝ да възстанови парите, но тъй като въззивницата не била
намерена многократно на адреса, поканата ѝ била връчена по реда на чл.
47, ал.1 и ал.5 от ГПК.
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивницата Р.А.Х. не
се явява. Представлява се от адв. Д.А., която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата страна
„Европът-2000“ АД се явява адв. Х.Р., която оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл.207, ал.1, т.2 вр. чл.203 от КТ, чл.55, ал.1, пр.2
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от „Европът-2000“ АД, срещу Р.Х., с която
се претендира да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца причинените
виновно имуществени вреди, както следва: сумата от 13988,22 лв. за констатирани
липси от касата на дружеството, присвоени умишлено от Р.Х., ведно с мораторните
лихви от деня на установяване на вредите до датата преди предявяване на
исковата молба – 08.01.2014г. в размер на 136,27 лв.; законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 1101,58 лв., представляваща платени от „Европът-2000“
АД суми за задължения на Р.Х., подробно описани в исковата молба, законната
лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото
дружество осъществява неуниверсални пощенски услуги с офиси на територията на
цялата страна, като ответницата била назначена с трудов договор на длъжността
„диспечер“, в офиса в гр. Бургас, а впоследствие с допълнително споразумение
към трудовия договор била назначена на длъжността „ръководител офис“. Сочи се,
че съгласно длъжностната характеристика ответницата Х. е материално-отговорно
лице и носи пълна финансова и материална отговорност за имуществото на офиса,
който ръководи. На 03.12.2013г. била извършена ревизия в офиса на дружеството,
при която се установила липса на парични средства в размер на 12032,09 лв., за
което бил съставен Констативен протокол, подписан от ответницата с изрично
заявление, че е съгласна с констатираната липса. На 05.12.2013г. е било
извършено продължение на ревизията, при което се установило, че по седем броя
товарителници сумите за наложени платежи са отразени като заплатени, но в
действителност не били заплатени на клиентите, като впоследствие се оказало, че
разходните касови ордери не са подписани от клиентите. Оказало се, че подписите
в РКО вместо на клиентите, били на Р.Х., която дала писмени обяснения, според
които извършила това, с цел да прикрие липсата на сумите в касата на дружеството.
Общият размер на липсващата сума възлизал на 13988,22 лв. По реда на чл. 193 от КТ, били поискани обяснения от ответницата, в които тя заявила, че е взела
парите, тъй като е имала заем към “Изи кредит” и е следвало да заплати сумата от 9950 лв., както и
за погасяване на заем в Първа инвестиционна банка, а останалите суми взимала за
лични нужди.
След извършване на ревизията ответницата е
поискала да плати доброволно сумата, в рамките на 1 месец, за което предложила
да учреди ипотека върху свой собствен недвижим имот, в полза на ищцовото
дружество, като обезпечение за изплащане на сумата. Тъй като не били заплатени
дължимите данъци и такси за имота, същите били заплатени от „Европът-2000“ АД,
както и други, свързани с това разходи в общ размер от 1101,58 лв. Представител
на ищеца и ответницата се явили пред нотариус за сключване на сделката, но
ответницата излязла да говори по телефона, като повече не се върнала и не
отговаряла на обажданията. По имейл изпратила съобщение, че няма да отиде на
работа, защото е в болнични. На 06.12.2013г. била изготвена нотариална покана
до ответницата, която била връчена чрез залепване на уведомление. Със Заповед №145/30.12.2013г.
на изпълнителния директор на „Европът-2000“ АД е прекратен трудовия договор на Р.Х.,
на основание чл. 190, ал.1, т.4 и т.7 и чл. 188, ал.1, т.3 от КТ -
дисциплинарно наказание „уволнение“. Ответницата била многократно търсена за
връчване на заповедта, но не била намерена, поради което била изготвена
нотариална покана, за която до предявяване на иска няма данни дали е получена
от Х.. По изложените съображения за умишлено причиняване на вредата, се
позовава на разпоредбата на чл. 203, ал.2, чл. 207 и чл. 211 от КТ.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е подаден отговор на исковата молба от Р.Х., с който предявеният иск се оспорва
като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че страните са били в
трудови правоотношения, а се оспорва твърдяното качество отчетник. Оспорва се
също и извършената ревизия и констатациите, обективирани в констативните
протоколи. Твърди се, че ответницата е била подложена на натиск, за да направи
„признание“, а останалите служители – да се подпишат като свидетели, като целта
на това била дружеството да получи единственото жилище на ответницата.
Подчертава се, че обясненията ответницата е дала под натиск от страна на
работодателя и от страх за живота и здравето на себе си, сина си и майка си. По
отношение на представените с исковата молба разходни касови ордери с дата
02.12.2013г. се оспорват като неистински и с подправена дата, съставени, за да
се набави облага за работодателя. Твърди се още, че офисът, в който е работила
ответницата не е разполагал с метална каса, каквито са законовите изисквания, а
касата на дружеството представлявала чекмедже, което не се заключва и до което
имат достъп всички служители в офиса.
Представени са по делото трудов договор
№1224/16.05.2013г. и Допълнително споразумение №1336/26.07.2013г. към трудов
договор №1224/16.05.2013г., сключени между Р.Х. и „Европът-2000“ АД, видно от
които ответницата е била назначена на длъжността „диспечер“ в ищцовото
дружество, а впоследствие преназначена на длъжността „ръководител офис“, с
уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя.
В представената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „ръководител офис“ е посочено, че ответницата носи
пълна финансова и материална отговорност за финансовото и материално имущество
на фирмата, в офиса, който ръководи.
Представени са Констативен протокол от
03.12.2013г. за извършена ревизия, както и Констативен протокол от 05.12.2013г.
за извършена ревизия, в които са отразени липсващи суми, както следва: на
03.12.2013г. е констатирана липса в размер на 12032,09 лв., а на 05.12.2013г. –
липсваща сума в размер на 1956,13 лв. И в двата констативни протокола фигурира
изявление на Х., че е съгласна с констатираните липси, както и положен от нея
подпис.
По реда на чл. 193 от КТ са депозирани
писмени обяснения от Х., в които същата посочва, че част от сумата е взела, за
да внесе в Първа инвестиционна банка за погасяване на заем, а останала – за
покриване на ежедневни нужди. Депозирани са писмени обяснения и от другата
служителка Ивелина Димова, в които заявява, че по молба на ответницата излъгала
изпълнителния директор за наличността в касата.
По делото са представени и четири броя приходни
квитанции за заплатени в Община Бургас местни данъци върху недвижими имоти и
такси битови отпадъци в общ размер от 1004,08 лв.; разходен касов ордер от
04.12.2013г. за дадени на Р.Х. 97,50 лв., приходна квитанция за плащане на
такса от 4,00 лв. за издаване на удостоверение за семейно положение и членове
на семейство.
Представена е Заповед №73/05.04.2007г. на
изпълнителния директор, видно от която във връзка с управлението и отчетността
на офисите е наредено на ръководителите на офиси да осъществяват
материално-отчетническа дейност и да носят пълна материална отговорност за
пратките, управлението на паричните средства и материалното имущество на
офисите, в които се помещават.
Представена е Заповед №135/03.12.2013г. за
извършване на ревизия на касата на офис Бургас, която да се извърши от
регионалния директор Снежана Панайотова, а резултатите – да бъдат отчетени на
изпълнителния директор.
В производството пред първата инстанция са
разпитани свидетелите: Снежана Панайотова Панайотова, Ивелина Николаева Димова,
Илиян Емилов Ч..
От показанията на свидетелката
Панайотова - регионален директор в
ищцовото дружество, се установява, че на 03.12.2013г.
получила обаждане от Мария Цанева, от управлението на отдел „Приходи и
разходи“, която ѝ съобщила, че в офиса в Бургас има задържана голяма сума
пари от предния ден. Ответницата Х. получила нареждане да ги внесе в банката,
но това не се случило. При направените опити за контакт по телефона, Х. не
отговаряла на обажданията. Имала задължение да внася всеки ден пари в банката,
като в касата на дружеството трябвало да остават около 100 лв., за да могат на
следващия ден служителите да връщат пари на клиентите. Свидетелката заявява, че
всеки ден се изготвя дневен отчет, който трябва да се предаде в управлението на
19.00 часа. Ответницата го изпратила по имейла, което означало, че сумата е в
касата, след което е трябвало да се внесе в банката, но не го е направила. Не
отговаряла на обажданията и на следващия ден. Свидетелката Панайотова
разговаряла с Х. по телефона и я попитала защо не са внесени парите. В отговор ответницата
заявила, че е на моста в Бургас и ще се хвърли в морето, защото получавала
заплахи за живота си и този на детето си, тъй като имала много задължения към
банки и физически лица. Наложило ѝ се да плати от служебните пари. В същия
ден свидетелката Панайотова и изпълнителният директор Светлана Костова
пристигнали в Бургас, за да направят ревизия. Започнали ревизията, при която се
установили още липси от наложени платежи. Х. съобщила пред всички, че е взела
парите, тъй като имала много задължения, като изразила желание да ги
възстанови. Отказали ѝ кредити от банки, заради лоша кредитна история,
затова тя предложила да учреди ипотека върху свой имот, за което поискала пари,
за да се снабди със скици и да си плати данъците. Парите ѝ били
предоставени. На 06.12. не отишла на работа, представила болничен, след това
била уволнена дисциплинарно. Според свидетелката Панайотова, само ответницата
изготвяла дневните отчети. Посочва още, че няма как липсата да е от преди Х. да
започне работа, тъй като всеки наложен платеж е проследим и самите клиенти няма
да допуснат това. Заявява, че е имало заповед за извършване на ревизията.
От показанията на свидетелката Димова,
която също е работила в ищцовото дружество и е била дисциплинарно уволнена, се
установява, че била извършена ревизия, на която се установило, че има липса. Х.
е имала задължение да брои парите и да се отчита. Заявява още, че вечер парите
се преброявали, имало таблици и документи, които се попълвали, а след това парите
се внасяли в банка. Когато нямало куриери ответницата разнасяла пратките по
адреси. Свидетелката заявява, че на ревизията Х. се разплакала, била тъжна,
казала, че има липса. Сутринта в касата имало пари, А след това ги нямало.
Свидетелката посочва, че само ответницата е изготвяла дневния отчет, тя проверявала
касата и наложените платежи, отговаряла също и за отчитането.
От показанията на свидетеля Ч. се установява,
че касата в офиса представлявала дървен шкаф /“по-скоро чекмедже“/, който се
заключвал, а клиентите не са имали достъп до него. През деня и тримата работещи
в офиса служители са имали достъп до шкафа. Понякога при изготвяне на отчетите
се констатирали липси на дребни суми, но тримата служители търсели грешката и
не са си тръгвали от работа докато не я открият и не излезе всичко. На
03.12.2013г. в офиса в Бургас, пристигнали Снежана Панайотова и Светлана
Костова за извършване на ревизия. През този ден свидетелят Ч. се обадил на един
от куриерите, за да го попита за конкретна пратка и научил от него, че отива до
моста да вземе Р., която заявила, че ще се хвърли в морето. Когато ответницата
пристигнала в офиса била разплакана и казала: Аз ви предадох“. При ревизията се
установила липса на голяма сума пари. Установили се и случаи на издадени
разходни касови ордери за платени суми, за които реално заплащане е нямало.
Заявява още, че в деня на ревизията всички служители били в офиса, а след
извършването ѝ са се подписали в протокола като свидетели. Свидетелят Ч.
е категоричен, че не е чул някой да заплашва Р.. Тя се съгласила с липсата и се
подписала доброволно в констативните протоколи. Заявява още, че Х. е внасяла
парите в банката. Парите се слагали в касата и вечерта тя се засичала. Твърди,
че ответницата съобщила, че е взела парите, защото била принудена. Според Ч. е имало
отчетени пари, като заплатени на клиенти, без реално да са заплатени.
Свидетелят заявява, че не е писал разходни касови ордери и не е изплащал пари
на клиенти. Всички служители присъствали на броенето на парите при ревизията.
Ключ за офиса имала само Х., а след този случай дали и на свидетеля Ч.. Преди ответницата
да бъде назначена на длъжността „ръководител офис“ „засекли“ касата и всичко
било точно. Парите се описвали в дневния отчет по купюри и стойности.
Следва да се отбележи, че свидетелят Ч. е
бил служител в ищцовото дружество, но към момента на даване на показанията,
същият не се е намирал в икономическа зависимост от ищеца, тъй като трудовото
му правоотношение вече е било прекратено, по взаимно съгласие, което се установява
от представената по делото Заповед №1642/29.09.2014г.
Ответницата Х. е дала обяснения по реда на
чл. 176 от ГПК пред първоинстанционния съд, в които заявява, че не знае как се
е получила липсата, нито дали има такава. Посочва, че вечерта /в деня на
ревизията/, при изкарване на дневния отчет, под натиск ревизиращите са я
накарали да напише, че е съгласна с липсата. Заявява, че в самото начало,
когато започнала работа са направили опис на парите.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която се установява,
че съгласно констативните протоколи, размерът на общата липсваща сума в касата
на офиса в Бургас възлиза на 13988,22 лв., /според протоколите от 03.12 и 05.12/.
В счетоводството на ищеца „Европът-2000“ АД Пловдив по счетоводна сметка 444
/вземания по съдебни спорове, аналитична партида 107 Р.Х., отнасяща се за
периода м.01./05.2014г. има записано крайно дебитно салдо в размер на 13988,22
лв. – т.е. вземане. Експертизата не е открила разминаване на паричните вноски
взети от касата и внесени в банковата сметка по дати и суми. В дневните отчети
в дясната страна има опис-наличност в касата за деня, като наличната сума е
описана по брой банкноти и монети по купюрен строеж. Не са налице различия по
записванията в дневните отчети на данните подавани ежедневно от куриерите и
работещите на франчайз офиси в Бургас. Изрично вещото лице посочва, че финансовите
резултати от куриерите и франчайз офиса са на база синтетично счетоводно отчитане,
т.е. липсват първични счетоводни документи на подотчетните лица /отчети на
куриери отчети на франчайз офиса/. Не са констатирани различия между внесените
суми по вальори в банката за периода от 29.07.2013г. до 03.12.2013г. от Р.Х. и отразените
от счетоводството в Пловдив по дневни отчети като намаление на касовата
наличност за деня. Вещото лице посочва, че при започване на работа от
ответницата не е бил съставен протокол за приети материални ценности, включващ
касова наличност, стоки, автомобили, инвентар, компютри и др. активи.
В съдебно заседание вещото лице е дало
подробни уточнения, съгласно които в дневните отчети касовата наличност е била
записана по купюрен строеж, затова се приема, че тези средства са били налични.
Съгласно дневния отчет от 29.11.2013г. денят приключва с 14488,17 лв. в брой,
които остават в офиса в Бургас, на 02.12.2013г. няма вноска в банката. На
03.12.е следвало да започнат сутринта в 13 367,79 лв., а при броенето се
откриват около 3000 лв. Според вещото лице, ако се приеме, че касовите отчети
са документи, то има липса в размер на 10204,27 лв. По отношение на сумата от
8000 лв., която Х. е внесла в банката се посочва, че същата не се търси от
ищеца /и не се оспорва, че действително е внесена в банката/, тъй като с нея е
намалена общата сума от дневния отчет. Вещото лице заявява, че в процесния
случай има заповед за ревизия, с цитиран обект, субект и период. Ответницата е
материално-отговорно лице, но при започване на работа не е била извършена
ревизия на предходния служител. Въпреки това обаче според вещото лице няма как
липсите да са натрупани преди ответницата да започне работа, тъй като купюрният
строеж показва каква е наличността в касата. Според вещото лице изискванията за
извършване на ревизията са спазени – отразено е, че присъства МОЛ /а и не се
оспорва това обстоятелство от ответницата/, че има и свидетели.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск, следва да
са налице следните предпоставки: работникът или служителят да осъществява
отчетнически функции, т. е. той да е поел задължение по трудово правоотношение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности – т.
нар. пряк отчетник; да е налице противоправно неизпълнение на тези трудови
задължения, изразяващо се в несъответствие между дължимото и фактическото
поведение на отчетника; причиняване на вредоносен резултат – липса, недостиг,
неотчетност на поверените му материални ценности, като тези имуществени вреди
да са с неустановен произход; причинно-следствена връзка между противоправното
неизпълнение на отчетническите функции на служителя и настъпилите липси и виновно
поведение на отчетника /като причинно-следствената връзка и вината се
презумират и не подлежат на доказване от работодателя/.
В конкретния случай всички посочени
по-горе предпоставки са налице.
На първо място, страните не спорят, а и от
представените по делото трудов договор и допълнително споразумение към трудов
договор се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ответницата е заемала длъжността „диспечер“, а впоследствие и „ръководител
офис“. От приложената по делото длъжностна характеристика и от заключението на вещото
лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответницата
Х. е била материално-отговорно лице, че е приемала, отчитала и съхранявала
парични средства.
За установяване на отчетническата функция
от значение са, както доказателствата за възложените по трудовото
правоотношение отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически
осъществявана от работника или служителя отчетническа дейност. Достатъчно за
установяване на отчетническо качество е длъжността, която работникът заема по
трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия,
свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на
работодателя – нещо, което е налице в разглеждания случай. От доказателствата
по делото се установи качеството отчетник, както и обстоятелството, че касата
на дружеството действително представлява
чекмедже, което обаче се заключва. Установи се и обстоятелството, че не е
възможно констатираната липса да е от времето преди Х. да започне работа,
въпреки, че не е била извършена ревизия при назначаването ѝ. Поради това
възраженията, направени във въззивната жалба, в този смисъл, са неоснователни.
Установи се и наличието на другите
изискуеми предпоставки - противоправно неизпълнение на трудовите задължения,
изразяващо се в несъответствие между дължимото и фактическото поведение на
отчетника, както и причиняване на вредоносен резултат – липса, недостиг,
неотчетност на поверените му материални ценности /пари/. Липсата, като деликт,
е вреда с неустановен произход и процесуалният закон не съдържа никакви
ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може да бъде
установен, а обстоятелството дали липсите са констатирани при инвентаризации,
които са извършени съобразно всички нормативни изисквания или не, не
освобождава отчетника от задължението му да докаже, че не е причинил щетата. В
тази връзка следва да се посочи, че са неоснователни възраженията за ненадлежно
извършване на ревизията, тъй като по делото е представена заповед за
извършването ѝ.
Липсата на пари може да бъде установена по
всяко време чрез извършване на вътрешна ревизия, независимо дали е проведена
годишна инвентаризация, а отчетникът отговаря за констатираните липси в пълния
им размер /в този смисъл са Решение №317
от 15.11.2011г. по гр.д.№ 1803/2010 ІІІ г.о., Решение №260 от 30.10.2013 г. по
гр.д. № 1286/2012 г. ІV г.о. ВКС, Решение № 29/30.03.2016 г., гр. д. № 3441 по
описа за 2015 г. ІV г.о. ВКС/.
Размерът на липсата в случая се установява
от констативните протоколи, в които фигурира изричното изявление на Х., че е
съгласна с констатираната липса; заключението на вещото лице и останалите
доказателства по делото. Действително от заключението се установява, че
ищцовото дружество не е водило редовно счетоводство, съгласно изискванията на
Закона за счетоводството, като вещото лице посочва като най-съществен пропуск
липсата на касова книга. Въпреки това обаче вещото лице уточнява, че в дневните
отчети касовата наличност е отразена по купюрен строеж и поради това той
приема, че има липса в размер на 10 204,30 лв. От свидетелските показания
се установи, че дневните отчети ги е изготвяла ответницата Х.. Вещото лице при
обясненията си в съдебно заседание посочва, че ордерите, приложени по делото не
съдържат задължителните реквизити, не са реално осчетоводени, а някои се
дублират. Заявява още, че ако са били осчетоводени редовно, то е нямало да има
колебание, че тези пари липсват. Не може да посочи със сигурност, поради това,
че не са осчетоводени в касова книга.
Въпреки това обаче, не може да се направи
извод, че липсата на тези суми, не се установява по делото, единствено поради
факта на нередовно водено счетоводство от страна на ищцовото дружество.
Обстоятелството за наличие на неплатени суми по наложени платежи се установява
от касовите ордери, свидетелските показания по делото и констативните протоколи.
Освен това по делото е представена счетоводна сметка от „Европът-2000“ АД 444-вземания
по съдебни спорове, в която е отразена сумата от 13 988,22 лв. с посочено
името на ответницата. /В уточненията си вещото лице посочва, че тази сума е отразена
в счетоводството на дружеството като вземане, а тази сума включва липсата от
касата и сумите от неплатени на клиенти наложени платежи/.
Не на последно място следва да се
отбележи, че в депозираните обяснения по реда на чл. 193 от КТ, Х. заявява, че
е взела сумите от касата на дружеството, а в констативните протоколи се е
подписала и е заявила, че е съгласна с констатираната липса. Твърденията
ѝ че е направила това под заплаха от страна на ревизиращите лица, не се
доказаха по делото. От свидетелските показания се установи, че Х. е била тъжна
и разплакана по време на ревизията /на която са присъствали всички служители и
тя не е била заключвана в офиса сама с извършващите ревизията/, признала е, че
е взела парите, тъй като е получавала заплахи за живота си от лица, на които
дължи пари. Свидетелите са категорични, че никой не я е заплашвал да подпише
протоколите, а това тя е направила доброволно.
С осъдителния иск по чл. 211 КТ във вр. с
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от
работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение,
разходване и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса
в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с
неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от
закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното
поведение на отчетника, на когото са възложени функции да полага грижа
по-голяма от обикновената (чл. 126, т.8 КТ) за опазване имуществото на
работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на
съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не
се дължи на негови действия или бездействия – нещо, което не е направено в
настоящия случай.
Ето защо и с оглед всичко изложено съдът
намира, че е налице противоправно неизпълнение на трудови задължения от страна
на ответницата в качеството ѝ на отчетник, довело до липси.
С оглед гореизложеното, предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи в пълния претендиран
размер от 13988,22 лв. С оглед основателността на главния иск, следва да се
уважи и искането за присъждане на законната лихва от датата на откриване на
липсата 03.12.2013г. до датата на предявяване на иска, която съгласно
заключението на вещото лице е в размер на 136,27 лв.
Установи се, че Х. е изразила желание да
възстанови доброволно липсващата сума и поради това е предложила да учреди
ипотека върху свой недивижим имот, за което ищцовото дружество е направило още
разходи – за заплащане на местни данъци и такси, за заплащане на такси за
издаване на схема за имот, платена по сметка на СГКК Бургас, такса за издаване
на удостоверение за семейно положение на ответницата, в общ размер от 1101,58,
за заплащането на които са приложени по делото писмени доказателства. Следва да
се отбележи, че Х. не оспорва обстоятелството, че процесните суми са заплатени
/от представител на дружеството/. Възраженията ѝ са свързани с липсата на
съгласие от нейна страна за заплащането им, като твърди, че това е станало под
заплаха /за което не се представиха доказателства по делото/, както и
възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията, каквото тя е
щяла да направи. Няма спор по делото, че до учредяване на ипотека върху
собствен на ответницата недвижим имот не се е стигнало. С оглед
обстоятелството, че са представени писмени доказателства за заплащането на тези
суми от страна на ищеца, както и това, че самото плащане не се оспорва от
страна на Х., то сумите са платени на неосъществено основание, поради което
следва да бъдат върнати от ответницата.
Ето защо, основателен е и искът с правно
основание чл. 55 от ЗЗД, за сумата от 1101,58 лв. и като такъв следва да се
уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото и направените от
двете страни искания за разноски, на въззивницата такива не ѝ се следват,
предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има право на
разноски, направила е искане в този смисъл своевременно, поради което такива
ѝ се дължат. Представен е списък на разноските, от който е видно, че
същите са в размер на 1000 лв. – адвокатски хонорар. Представени са
доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1855 от 18.07.2019г.
постановено по гр.д.2780/2014г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Р.А.Х., с ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на ”Европът-2000” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Георги Трингов“ № 6, сумата от 1000 /хиляда/ лв.,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.