Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Бяла
Слатина, 22.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав в публичното заседание на 23 май, Две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря СЛАВИЯ
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия
ГЕРДОВА гр.д. № 172 по описа за
2018 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова
молба от С.Н.М. с ЕГН ********** *** против ТП на НОИ със седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул.Христов Ботев № 1, с която е поискала съдът да издаде
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че е работила
в „Пионер” АД гр.Бяла Слатина като „шивачка“ за посочените в и.м. периоди.
Процесуалният
представител на ищцата в с.з. допълва петитума на и.м., а именно: „Да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е работила в
„Пионер” АД гр.Бяла Слатина като „шивачка“ от месец 11.1986г. до месец
01.1987г. и от месец 04.1991г. до м.12.1991г.
Исковата молба с р.з.
от 29.03.2018г. е оставена без движение, като съдът е дал подробни указания на
ищеца относно изправяне редовността й.
С писмена молба вх.№ 2791/19.04.2018г.
ищцата е изправила редовността на исковата молба.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.1, ал.1, т.3, във връзка с
чл.3 от ЗУТОССР вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
В исковата молба
ищцата С.Н.М. навежда доводи, че е работила в периода от 01.01.1973г. до 31.12.2000г.
в „ПИОНЕР" АД/в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бяла Слатина, ж.к. „Индустриална зона", ул.
„Търновска" №41, на 8-часов работен ден. Трудовото възнаграждение е
заплащано месечно.
Представила е
Удостоверение изх. № 5506-06-3709/1/08.12.2017г. в което се съдържат данни, че от м. 01.1998г. до м. 01.1999г.
същата е работила на длъжност „шивачка", но за периода от м.10.1973г. до
м. 12.1997г. в удостоверението липсва отразяване на нейната длъжност, а именно
„шивачка".
С Решение №
9/23.01.2013г., постановено по т.д. 62/2012г. на Окръжен съд - Враца,
„ПИОНЕР" АД гр. Бяла Слатина е обявено в несъстоятелност и дейността на
дружеството е прекратена. Решението е
вписано по партидата на дружеството на 28.01.2013г., като „ПИОНЕР“ АД /в несъстоятелност/ няма
правоприемник и разплащателните ведомости са предадени на ТП на НОИ - гр. Враца
с приемо-предавателен протокол № 625-06/25.02.2015г., които обхващат периода от
01.01.1964г. до 30.11.2012г., видно от Удостоверение изх. № 5506-06-3709/2/08.12.2017г.
издадено от ТП на НОИ - гр. Враца.
В Удостоверението е
посочено обаче, че липсват данни за С.М. за периодите: от м.01 до м.09.1973г.,
от м.11. до м.12.1979г., от м.11 до м.12.1979г., от м.01. до м.09.1980г., от
м.11. до м.12.1980г., м.01.1981г., от м.07 до м.12.1981г., от м.01 до
м.03.1982г., от м.08.1982г. до м.07.1983г., от м.09.1983г. до м.03.1984г., от
м.05.1984г. до м.07.1984г., от м.10.1984г. до м.03.1985г., от м.05.1985г. до
м.06.1985г., м.08.1985г., м.11.1985г., от м.01 до м.02.1986г., от м.04.1986г.
до м.08.1986г., от м.11.1986г. до месец 01.1987г., от месец 04.1991г. до
м.12.1991г., от м.05.1992г. до м.06.1992г., м.11.1992г., м.04.1993г.,
м.02.1994г., м.01.1995г., м.11.1995г., от м.01 до м.09.1996г., м.12.1996г. и от
м.02.1999г. до м.12.1999г..
Предвид гореизложеното
за ищцата се поражда правен интерес от търсената съдебна защита заявена в
петитума на и.м. и допълнителният петитум в с.з.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът ТП на НОИ-Враца, чрез пълномощника си юрисконсулт
Цветелина Цветкова, представя отговор на исковата молба, в който изразява
становище за недопустимост на иска. Изтъква, че от представените от ищеца
доказателства не се установява наличието на особената процесуална предпоставка
за допустимост на иска, а именно – доказателство по смисъла на чл.
5, ал. 1 от ЗУТОССР, че в архивното стопанство лисват ведомостите за
заплати на ищцата и те са изгубени или унищожени.
Във връзка с писменият отговор на ответника е
оставил без движение и.м. като е дал конкретни указания на ищцата и тя с
писмена молба вх.№ 2741/19.04.2018г./отново след изправяне на и.м./ е посочила,
че иска е допустим по реда на чл.5,ал.2 от ЗУТОССР, като е изложила подробни
съображения.
По делото са разпитани
свидетелите Г. Х Н. и В. С. Б./без родство със страните по делото/, които
познават ищцата и са работили заедно с нея в „Пионер „ АД-Б.Слатина.
Свидетелката Г. Н.
заяви, че работила в завод „Пионер“ от 1969г. до 1997г., като две години е била
„шивач“, шиела шевовете на ръкавите и
страничните шевове, а след това била бригадир на 15 бригада в периода
1992-1997г., когато напуснала завода.
За периода 1992-1997г.
ищцата работила само в завод „Пионер“, а преди това е била в друга бригада,
като свидетелката я познава, тъй като й носела част от продукцията, за да
помага на нейната бригада.
Николова заяви, че
водила присъствена книга на работниците, но не и трудовите книжки, които се
обработвали и съхранявали от личния състав. Трудовата книжка на ищцата не е виждала.
Заплатите на
работниците били на заработка на ден от 8-12.00 лв., а заплатата била около 180-200.00 лв.
Николова с получавала твърда заплата. Не знае ищцата на ден каква сума е
получавала, като заработка или каква заплата в края на месеца е получавала. На
ведомост се подписвали за заплатите. Правени им били удръжки от заплатите за
осигуровки, които ги превеждало предприятието.
За периода м. януари
1973г. до месец септември 1973г. свидетелката заяви, че била в отпуск по
майчинство с първото си дете, което е родено през 1970г., като през 1974г. също
била в отпуск по майчинство с второто си дете.
Другата свидетелка В.
С.Б. заяви, че работила в завод „Пионер“ от 1981г. да 1996г. включително и била
комплектовачка на облеклата в бригадата на Г.. Ищцата работила в 15 бригада, като
„джобарка“-шиела джобове. В периода от 1973г. до 1987г. С. работила в „Пионер“ без прекъсване.
Заплатите ги
получавали всеки месец по ведомост, като били в размер около 150-200.00 лв. Правени
са им удръжки от заплатата за здравна осигуровка и за пенсия също.
Трудовите книжки се
съхранявали в предприятието. Не са имали осигурителни книжки. Свидетелката
лично си получила при напускане ТК през 1996г., като установила, че й липсват
години в кроялната за трудов стаж. Но все пак получава пенсия в размер на
200.00 лв. месечно.
Свидетелката заяви, че
през 1973г. не е работила в завод „Пионер“, а постъпила на работа през 1981г. и
прекратила ТПО през 2006г.
Съдът, като
прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за
установено от правна страна следното:
I.По
допустимостта на предявеният иск с правно основание чл.
1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред /ЗУТОССР/, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата с и.м. е
представила Удостоверение изх. № 5506-06-3709/2/08.12.2017г., издадено от ТП на
НОИ - гр. Враца, удостоверяващо, че „ПИОНЕР" АД /в несъстоятелност/ няма
правоприемник и разплащателните ведомости са предадени на ТП на НОИ - гр. Враца
с приемо-предавателен протокол № 625-06/25.02.2015г. Същите обхващат периода от
01.01.1964г. до 30.11.2012г.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав счита,че ищцата е
представила документ по чл.5, ал.2 от
ЗУТОССР, който е предпоставка за допустимост на предявеният установителен иск,
поради което ищцата има правен интерес от предявяването му. Това съдът счита, че е така, тъй като удостоверението от
ТП на НОИ-Враца отразява липсата на писмени данни за претендирания от ищцата
стаж, т.е. за същия вид стаж, чието установяване се претендира по съдебен ред.
Следва да се отбележи също, че в хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР за разлика
от ал.1 на същата разпоредба, не става въпрос за книжа и ведомости на
предприятието, а за данни от тези книжа, които се отнасят конкретно до стажа на
ищцата за посочения период. Именно поради това съдът счита, че това
удостоверението, представено от ищцата е
относимо към претендирания от нея стаж и
същото съставлява годно доказателства по чл.5 от ЗУТОССР.
Следва да се отбележи, че в конкретният
случай намира приложение разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, а не чл.5, ал.1
от ЗУТОССР,тъй като осигурителят на ищцата за времето на претендирания стаж е
прекратил дейността си, без да има правоприемник, като разплащателните
ведомости и трудовоправните документи са иззети и предадени с
приемо-предавателен протокол, поради което ищцата е представила удостоверение
от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж. В случая според приетото по делото
удостоверение на ТП на НОИ, няма изрично посочване, че документите за
осигурителния стаж на ищцата не са или са изгубени или унищожени. В
удостоверението е посочено,че „липсват данни за лицето за периода……..“.В този
смисъл не може да се приеме,че не е налице особената процесуална предпоставка
по чл.5 от ЗУТОССР за допустимост на предявения иск за установяване на трудовия
и осигурителен стаж по съдебен ред./Определение № 841/14.12.2012 г. на ВКС по ч.гр.дело № 706/2012 год., IV г.о./.
II. Разгледан по
същество обаче, искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По делото не са
събрани никакви писмени доказателства измежду посочените в чл.
6, ал. 2, т. 1- 9
от ЗУТОССР, които да са издадени от работодателя на ищцата в периода на
придобиване на претендирания трудов стаж и да касаят съществуването на този
стаж.
Представеното от ищцата
Удостоверение изх. №5506-06-3709/2/08.12.2017г., издадено от ТП на НОИ - гр.
Враца, дружеството „ПИОНЕР" АД /в несъстоятелност/ няма правоприемник и
разплащателните ведомости са предадени на ТП на НОИ - гр. Враца с
приемо-предавателен протокол № 625-06/25.02.2015г. Същите обхващат периода от
01.01.1964г. до 30.11.2012г.
От обясненията на
ищцата дадени в с.з. се установи, че същата е загубила трудовата си книжка и не
притежава такава за посочените периоди в исковата молба. Не притежава и
осигурителна книжка, нито се снабдила по надлежният ред с УП за трудов и
осигурителен стаж от своя работодател.
Заявява, че през
1999г. напуснала завод „Пионер“ и се регистрирала в Д“БТ“-Б.Слатина, като не
получавала парично обезщетение за безработица.
Впоследствие не
посещавала Д„БТ“- Б.Слатина за подписи и напуснала самоволно. През 2003г. посетила
Д„БТ“- Б.Слатина и си поискала трудовата книжка, но й било отговорено, че й е
върната.
В писмената си защита
процесуалният представител на ответника посочва, че при загубена трудова
книжка, както твърди ищцата, съществува специален ред за издаване на ТК от
съответната „Инспекция по труда“ по местоживеене на лицето, съгласно
разпоредбата на чл.7 от Наредба за трудовата книжка и трудовият стаж, който в
случая не е спазен.
Съгласно чл.
6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен
стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при
който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В чл.
6, ал.2 от ЗУТОССР примерно са посочени писмените доказателства по чл.
6, ал.1 от ЗУТОССР: трудов договор; уведомление по чл.
62, ал. 3 от Кодекса на труда; допълнителни споразумения; заповеди за
определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за
придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки;
решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори
за възлагане на управление и контрол; други подобни документи.
Освен примерно
изброените в ал. 2-ра писмени доказателства такива могат да бъдат и други документи,
издадени
от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на
отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за
който се претендира като трудов/осигурителен стаж.
Приложените по делото удостоверения
изх. № 5506-06-3709/1/08.12.2017г.и изх.
№ 5506-06-3709/2/08.12.2017г. изд.от ТП на НОИ-Враца, не са издадени от
работодателя „Пионер“ АД-Б.Слатина и то по време на полагане на стажа. Освен
това тези доказателства не са сред примерно изброените в чл.
6, ал. 2, т. т. 1-8. Доказателствата не представляват и друг документ - чл.
6, ал. 2, т. 9 ЗУТОССР, издаден от работодателя по време на полагане на
стажа, чието съдържание да сочи на отделни моменти от претендирания период от
време за трудов стаж. Тези доказателства се явяват такива по смисъла на чл.
6, ал.4 от ЗУТОССР, т.е. те удостоверяват, че поисканите от ищцата свидетели са работили при същия работодател
през периода, през който е положен претендираният стаж/Определение № 520 от
10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 322/2014 г., III г. о., ГК/.
Затова показанията на
свидетелите Г.Х.Н. и В.С.Б. относно работата на ищцата С.М. в исковите периоди
са недопустими с оглед разпоредбата на чл.
6, ал. 1 от ЗУТОССР /независимо, че същите са разпитани като свидетели по
делото/ и съдът е длъжен да не ги обсъжда по същество, макар от представеното
копие от страници от трудовата им книжка да се установява тези свидетелки са
работили в същото предприятие в исковия период. За да бъдат допустими
свидетелски показания за установяване на трудов стаж по съдебен ред, е
необходимо не само свидетелят да притежава писмени доказателства за това, че е
работил при същия работодател през периода, през който е положен претендирания
от ищеца стаж /чл.
6, ал. 4 от ЗУТОССР/, а и по делото да е налице т. нар. "начало на
писмено доказателство" по чл.
6, ал. 1, вр. ал.
2, т. 1 - 9
от ЗУТОССР относно този претендиран от ищеца трудов стаж, което макар и да
не установява в цялост всички елементи на ищцовото трудово правоотношение в
целия период на съществуването му, създава вероятност за неговото наличие.
Такива писмени доказателства относно своя претендиран по делото трудов стаж
ищцата С.М. не е представила по
настоящото дело, въпреки дадените й в тази насока указания от съда с
разпореждането си 29.03.2018г. /Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 228/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 265 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
1633/2017 г., IV г. о., ГК/.
Следователно тези
доказателства не представляват писмени доказателства, които да установяват
вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл.
6, ал. 1 ЗУТОССР и свидетелски показания за установяване му са недопустими.
С оглед на посоченото не следва да се обсъждат показанията на разпитаните по
делото свидетели за установяване на трудовия стаж за периода от време от м.01.1973г.
до м.12.1999 г.
По всички изложени
съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и
недоказан.
III. РАЗНОСКИ
Ищцата с исковата
молба е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от
приложеният договор за правна защита и съдействие и пълномощно, сключен между
ищцата С.М. и мл.адв.Т.Д. *** е договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00 лв./л.16 от делото/.
В производството по чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК
за присъждане на разноските./ТР № 2/06.06.2016г. по т.д.№ 2/2015г. на ОСГК на ВКС/.
Единствено при уважаване на предявения положителен
установителен иск за трудов стаж на ищеца следва да се присъждат разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК.
В случая при
отхвърляне на иска на ищцата не се дължат разноски.
Ответникът не е
поискал присъждане на разноски и такива не му се дължат.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Н.М. с ЕГН ********** *** против
ТП на НОИ със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.Христов Ботев №
1, иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ищцата С.Н.М. е работила
по ТПО в „Пионер” АД гр.Бяла Слатина/в несъстоятелност/ като „шивачка“ при
пълно работно време от 8 часа в следните
периоди: от м.01 до м.09.1973г., от м.11. до м.12.1979г., от м.11 до
м.12.1979г., от м.01. до м.09.1980г., от м.11. до м.12.1980г., м.01.1981г., от
м.07 до м.12.1981г., от м.01 до м.03.1982г., от м.08.1982г. до м.07.1983г., от
м.09.1983г. до м.03.1984г., от м.05.1984г. до м.07.1984г., от м.10.1984г. до
м.03.1985г., от м.05.1985г. до м.06.1985г., м.08.1985г., м.11.1985г., от м.01
до м.02.1986г., от м.04.1986г. до м.08.1986г., от м.11.1986г. до месец
01.1987г., от месец 04.1991г. до м.12.1991г., от м.05.1992г. до м.06.1992г.,
м.11.1992г., м.04.1993г., м.02.1994г., м.01.1995г., м.11.1995г., от м.01 до
м.09.1996г., м.12.1996г. и от м.02.1999г. до м.12.1999г., което време да бъде
зачетено за трудов стаж и осигурителен и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: