Решение по дело №2164/2023 на Административен съд - Варна

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу Решение № 1268/28.08.2023 г., постановено по АНД № 20233110201339/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателното постановление № 03-013766/20.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция от 3000 лева на „Д.Б.“ ЕООД за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

С касационната жалба решението на Районен съд – Варна се оспорва като неправилно – постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на закона. Изложени са съображения, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. Пояснява, че лицето е било установено вече да работи, но не са му били връчени едновременно трудов договор и уведомление за регистрация на неговия трудов договор. Сочи, че работодателят е сключил трудов договор, но е подал уведомлението до ТД на НАП след установяване на нарушението. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.

Ответникът – „Д.Б.“ ЕООД, с управител Г.П.Г., чрез адв. Е.С. в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли. Отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на РС - Варна.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 12.04.2021 г., служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от „Д.Б.“ ЕООД. Поводът за проверката бил получен сигнал от телефон 112 за възникнал инцидент в строителен обект: жилищна сграда с гараж, находящ се в гр. Варна, УПИ ХII-74, кв. 22, по плана на ж.к. Бриз, където „Д.Б.“ ЕООД, извършвало строителни и монтажни работи. При проверката инспекторите предоставили на лицата да попълнят декларации по чл. 402 от КТ. Веселин Г. Недялков декларирал, че работи за дружеството от 12.04.2021 г., като строител, с работно време от 13.00 ч., при наличие на сключен трудов договор. На гърба на декларацията, Недялков посочил, че на 12.04.2021 г. в 13.00 ч. отишъл на обекта, за да направи оглед. При документалната проверка бил представен трудов договор с работника Недялков с дата на сключване 12.04.2021 г., поради което било изискано уведомление за регистриран трудов договор между страните. Било установено, че регистрацията в НАП е от 12.04.2021 г. в 17:27:05 ч., с оглед на което е съставен АУАН № 03-013766/13.05.2021 г., а въз основа на него било издадено НП № 03-013766/20.05.2021 г. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Районен съд – Варна е приел, че нито едно от установените на обекта лица сред които е Недялков, не е било възприето да полага труд пряко от проверяващите служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. Прието е, че в декларацията, попълнена от Недялков, не се посочва да е полагал труд на процесната дата в полза на дружеството. Посоченото от лицето, че има сключен трудов договор и отишъл на обекта, за да го огледа, съответства на твърденията на дружеството, че е сключен трудов договор от 12.04.2021 г., като лицето се е намирало на обекта и не е полагало труд. Прието е, че не е доказано обвинението, защото не е установено безспорно, че Недялков е полагал труд. Направен е извод, че липсата на извършено допълнително разследване от АНО препятства установяването на действително нарушената правна норма. Изложено е, че АНО не е посочил в НП дали дружеството е изпълнило задължението си да подаде уведомление до ТД на НАП преди работникът да започне да престира труд. Направен е извод, че когато работодателят не е подал уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, тогава той не може да предостави копие от него на работника преди да го допусне до работа и нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ се поглъща от това по чл. 62, ал. 3 от КТ. Прието е, че ако трудовият договор е бил регистриран в НАП и не е било предоставено уведомление на работника преди постъпването му на работа, работодателят носи отговорност за неизпълнение на задължението по чл.63, ал. 2 от КТ. В случай, че има сключен трудов договор, но той не е бил изобщо регистриран, тогава работодателят носи отговорност по чл. 62, ал. 3 от КТ, ако е допуснал до работа съответния работник. Прието е, че липсата на констатации в НП дали трудовият договор е бил регистриран в НАП, е довело до пропуски в описанието на нарушението, което е съществено процесуално нарушение. С тези мотиви е отменено НП.

Решението е правилно. Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Съгласно чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, това са екземпляр от трудов договор и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

В случая по делото не е доказано, че на 12.04.2021 г. „Д.Б.“ ЕООД е допуснало до работа Веселин Недялков на длъжност „общ работник строителство на сгради“. Веселин Недялков е дал обяснение на 12.04.2021 г. в 17,05 часа, в писмен вид /на стр.2 от Декларация по чл.402 от КТ/, посочил е, че е отишъл на обекта, за да го огледа. Свид. Петкова, която е един от служителите извършили проверката е заявила, че към момента, в който служители на ДИТ – Варна са отишли на проверка, няколко лица са били задържани от органите на Полицията като свидетели. Следва, че проверяващите не са установили на място, допускане до работа на работника. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че на 12.04.2021 г. „лицето е установено вече да работи“. Към момента на проверката служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна не са установили Недялков да извършва трудова дейност, който факт не е опроверган от свидетелските и писмени доказателства.

Проверката е извършена на 12.04.2021 г. в 16,45 часа, а уведомлението до НАП е извършено на 12.04.2021 г. в 17,27 часа. Не е установено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, защото за да е налице такова следва документите по чл.63, ал.1 от КТ – трудов договор и уведомление до НАП за вписване на данните в регистъра на заетостта да са налице, а в случая това не е установено относно уведомление до НАП.

Неправилно в касационната жалба се твърди, че въззивният съд е преквалифицирал нарушението, като маловажно. С оспореното решение въззивният съд е отменил НП.

По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – Варна приема, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Ответникът „Д.Б.“ ЕООД е претендирал присъждане на сторено възнаграждение за един адвокат. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 31.10.2023 г. между „Д.Б.“ ЕООД и адв. Е.С. е договорено и е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева. Процесуално представителство е извършено. При този изход на спора своевременно направеното от процесуалният представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно, поради което следва Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна да бъде осъдена да му заплати сумата от 400 лева, съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1268/28.08.2023 г. по АНД № 20233110201339/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, да заплати в полза на „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: